210 Учителят е издължил задължението му към природата, и той оздравява

[Ани]

210. УЧИТЕЛЯТ Е ИЗДЪЛЖИЛ ЗАДЪЛЖЕНИЕТО

МУ КЪМ ПРИРОДАТА, И ТОЙ ОЗДРАВЯВА

- Недей бърза, приеми го сега така, после ще ти стане ясно и на другите ще го обясняваш - каза Христов и продължи: - Ако нямаш средства да издължиш на природата задължението си, ти оставаш болен. Ако пък някой друг, какъвто е случая с тебе - Учителят ти е издължил задължението, затова си оздравял!

- Е как може това, аз нищо не видях!

- Това е знание, което Учителя знае. Знаел го и Христос.

- И Вие ли така ме излекувахте?

- Да - и после като съобрази, добави - грешката на Христа е в това, че лекуваше така масово хората.

- Защо?

- Защото, когато един пияница пие и прави задължения, скоро кръчмаря престава да му дава и той престава да пие. Ако пък някой му издължи задължението, той отново ще почне да пие, и положението му става още по-лошо!

На Христа хората почнаха да гледат не като на велик Учител какъвто беше, а като на лечител, като човек, който изплаща задълженията на хората.

Той мислеше, че като излекува хората, те ще повярват в Него и ще престанат да грешат. Както ти, въпреки, че Учителя те излекувал по този чуден начин, не си повярвал в Него! Щом си се видял здрав, веднага си почнал да грешиш - да лъжеш, крадеш, мошеничествуваш!...

Учителя в това отношение отиде по-напред от Христа! Той не лекува, или само в много редки случаи, но затова пък нас учениците учи да се лекуваме сами и да лекуваме другите, да им показваме сами да се лекуват.

Всъщност, болестите са велика благодат за хората, защото болестите са говора на природата. Това е рядка привилегия за човека -да говори непосредствено с природата. Това става, когато е болен.

- Болестта да е благо, това не мога да си представя!

- Блага са болестите, защото учат хората на смирение и на още много неща.

- Например?

- Ако не беше се случило това нещастие с тебе, ти не би се разболял, нямаше да дойдеш при мене, щеше да се мъкнеш по театри, кина, забави... и да губиш безценно време! А виж, болестта ти те доведе при мене, и колко много неща научи и още колко много ще научиш!

- Така е, това разбрах, но не разбирам защо е така?

- Не търси края на нещата. В природата нещата нямат начало и край. - Те образуват окръжности, или се движат в спирали, а в човешкия живот започват от някъде и свършват някъде, защото преди човека живота и нещата са били и след него ще бъдат.

- Как тогава да се излезе от тежкото положение на болен?

- Много просто! Като се разболееш, ще се смириш, ще станеш малък, съвсем малък, кротък, добър и ще почнеш да раздаваш всичко, което си взел в повече и ще видиш, че като по чудо ще оздравееш и обърканите ти работи ще се оправят!

Андрей се замисли за нещо друго, и не чу съвета му:

- Вярвайте ми господин Христов, че никога в живота си не съм чувал за толкова кратко време толкова много неща, и все по-различни и по-различни, които никога не съм помислял!

- Добре, добре, радвай се, че си научил, и че имаш още много да учиш.