246. Хората ежеминутно нарушават законите на природата, а после искат абсурдното - да бъдат щастливи!

[Ани]

246. ХОРАТА ЕЖЕМИНУТНО НАРУШАВАТ ЗАКОНИТЕ НА ПРИРОДАТА,

А ПОСЛЕ ИСКАТ АБСУРДНОТО - ДА БЪДАТ ЩАСТЛИВИ!

Относно броя на дъновистите в България има много и най-различни мнения, които се срещат в десетките политически книги, брошури, статии във вестници и списания.

Самите дъновисти се наричат „бели братя” и мислят, че всички добри хора по света са бели братя и въпреки, че на всяка крачка в живота злото се натрапва най-брутално, доброто и добрите хора са повече и по-силни от злото и лошите хора, защото ако не беше така - злото би унищожило доброто, и злите хора биха унищожили добрите.

Според тях хората стават все по-добри, въпреки, че ни се струва обратното. Според един софийски вечерен вестник, белите братя в България са 144 000 души, според друг вестник- 50 000 души. Ако приемем за достоверно, че са само 5 000 души, Андрей беше извадил заключенията си за 5 000 дъновисти, за техния живот, идеи, характер... само от един, единствен - Христов. При това, знаем и него колко познаваше.

Всеки, който може да извади заключение за 5 000 души само от един единствен, и познаването на когото беше равно на непознаване, имаме пълно право да мислим, че е несправедлив.

Мисленето и изказването на Андрей за Христов и дъновистите беше реален резултат от неговото гледане на света, резултат от целокупния му живот, който беше се изкривявал, деформирал в продължение на много години. Наистина, затова той можеше да се оправдава по много начини, което беше без значение за реалния резултат в живота. Защото понятията оправдание, случайност и несправедливост са нереални и човешки изобретения. Такива не съществуват в реалния живот и природата - всичко, което е и става е най-справедливото. Ако гонения заек от кучето направи един погрешен скок и се намери между зъбите на кучето, както и да се оправдава и да обяснява погрешния си скок, и цял свят да го оправдава и да му съчувства, това нищо няма да му помогне, с живота си заплаща!

Така и хората всеки ден с всяка своя мисъл, чувство и постъпка, които ако не са в унисон с природните закони, са между несравнено по-страшните зъби на тези закони. Хората ежеминутно нарушават законите на природата и си измислят различни оправдания, без да подозират, че природата остава глуха на това и всичко хроникира в тях и вън от тях.

Баланса е абсолютен, това е състоянието всеки момент. Несправедливостта е градеж без отвее, а както атома, клетката, организъма мирозданието, душевния живот са изградени върху законите на равновесието - справедливостта.

Хората нарушават природните закони, и после искат абсурдното - да бъдат щастливи!

Съзнание изградено без отвее и с лоши материали, в един прекрасен ден рухна от само себе си! Защото силата - тежест, която крепи постройката, когато се гради без отвее - правда, същата тази сила събаря постройката.

Андрей беше мислил, чувствал и постъпвал несправедливо, и тъкмо което го накара да потърси Христов. Той беше поставен лице с лице със своя неправилен живот, който беше се проектирал в настоящата му катастрофа. Тя беше най-реалния и единствен резултат от живота му.

Зад всяка катастрофа на човек, народ или на цялото човечество, трябва да търсим серии от погрешки, на които тя е резултат.

Следователно, всеки човек или народ е поставен при тези външни или вътрешни условия, които най-много заслужава - жъне плодовете на посятото!