247. На Нова година ще ме гощава със супичка от картофи!

[Ани]

247. НА НОВА ГОДИНА ЩЕ МЕ ГОЩАВА

СЪС СУПИЧКА ОТ КАРТОФИ!

- Те белите братя, не са както другите хора! - продължаваше да си мисли Андрей. - Тъй ме убеждава Христов - да не мисля за „утре”. А за какво да мисля - за Слънцето ли, както те мислят?

Каквото иска и да ми говори Христов и както и да ме убеждава, все е по-добре да си осигурен, да си имаш нещичко отхвърлено настрана за месец-два, за десетина години, за цял живот. Всички хора се запасяват, защото не знаят какво ще стане с тях утре. Ах, това страшно „утре”! То може да донесе уволнение, нещастия и болести! Когато човек има нещичко скътано настрана, разчита на него, тогава е смел, не мълчи, не търпи на капиталистите. Да си имах сега спестени парици, да си кривна шапката!... А не да идвам при този загубен Христов да ме унижава!... - И премина на други размишления:

- Туберкулозен съм! Както иска да ме убеждава Христов, по това няма две мнения - ще умра!... На него му е добре, има си всичко! И аз, ако съм на неговото място, бих философствувал по същия начин. А ние бедните работници, експлоатираните от капиталистите, работниците с разядени дробове - смърт ни чака! - И пак друга мисъл: - Хм, Христов е луд, просто безумен - утре иска да ме води на екскурзия! Не мога да разбера, откъде се сеща все такива невъзможни и небивали, чудновати неща да иска да му правят другите! Толкова ли не разбира, че съм болен, храча кръв, имам огън?... Какви по-силни от тези доказателства иска?

Една мисъл често се мяркаше в главата му, и когато речеше да я прояви, убягваше му, или друга я пререждаше и се изгубваше всред гъстата навалица от мисли. Но ето, най-после тя изплува като пълна Луна върху хоризонта на съзнанието му: „Разбери, не си туберкулозен, повярвай ми, нямам никакъв интерес да те лъжа!” - каза ми той много пъти.

На Андрей това му се искаше да бъде истина, затова така старателно търсеше в главата си тази мисъл. И си каза: „Може пък да не съм туберкулозен! В живота всичко е възможно!” - И после пак: „Как да не съм туберкулозен?...“

Но ето друга мисъл: „Всичко, което мислиш за себе си и за другите, наполовина е вярно!” - каза ми той. Следователно и това, че съм туберкулозен е наполовина вярно. - Как да си обясня това?

Но Христов беше му казал: „Не си обяснявай всички неща, остави нещо необяснено. Понякога е по-добре някой неща да не се обясняват, защото ако се обяснят, ще изгубят смисъла си...” При този случай, съмнението изигра положителна роля. Раздвои мисълта му, че е туберкулозен и с това чувствително намали нейната сила. Остана да действува разликата от двете мисли, че е туберкулозен, и че не е.

И пак старата песен: „Трупът ми ще заведе утре на екскурзия! На екскурзия хората ходят, когато всичко им е добре, когато всичко си имат, когато са нахранени.” - И устата му се напълни със слюнка. - „Вече втори ден не съм ял, не съм спал - ходя като пребит!... При това ми положение може да мисли за екскурзия само един безумец, а колко повече да отида на екскурзия! А той как смело го каза, като че е дребна и най-лесна работа! Чуден човек е този Христов! Всичко в него е абсурдно!... Няма да отида! И не защото не искам, а защото не мога! Разбира ли той какво значи „не мога”? Решено е вече, по този въпрос няма какво повече да мисля!”.

- Този Христов ли, голям демагог е! На Новата година ще ме гощава със супичка от картофи! Защо в супичката не видях поне една звездичка масълце? Какво е струвало на Детката да я застрои с яйчице? Това не беше никаква супица, а направо водица, в която с кон да гониш няколко картофченца! При това, казах му: „Не съм ял вече втори ден, цяла нощ съм работил и нямам петак в джоба си!” - Дъновисти - „Божии хорица”, добрички, религиозни, на мравката път правят, врабчета хранят, а човек като тях в къщата им от глад може да умре! Той не изяде маслините, нито манджата изяде, която утре ще хвърлят, а на мен не я даде. Безсърдечни егоисти!... Как ми се яде нещо мазничко!

За около един час празни приказки с докторите, взе 1 000 лева. Това е моята заплата за двадесет дни по дванадесет часа на ден работа. Аз му казах ясно: „Нямам пари!”, а той не се сети да ми даде поне 100 лева! Няма дете, няма коте - кой ще му ги яде?

Колко много прилича на широканец! Какво прилича, той е широканец, демагог, катраник, католик, йезуит, фарисей!...