250. „Македония - пълна автономност” - решение на Учителя Дънов

[Ани]

250. „МАКЕДОНИЯ - ПЪЛНА АВТОНОМНОСТ” –

РЕШЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

- Не може другояче да се обясни - продължаваше да си мисли Андрей гласно. - Този Христов има някаква задна цел! Може би иска да ме има под ръка за осъществяване на някакви пъклени свои цели!

И сети се за зачестилите македонски убийства*, спомни си също разказа за един познат как македонствуващите завербували своите агенти за убийства. Те като ходят по улиците на София и срещнат някой безделник като мене... - каза той и се спря. „Безделник” му задраска неприятно в съзнанието, като хрип на честолюбието му! - „Извинявай, но аз не съм безделник!” - си каза той.

[*Виж „Изгревът”, т. 27, с. 848-845: „Надгробната плоча на България”, „Македонци на Изгрева”.]

И продължи - ВМРО търси млади хора, буйни глави, които материално са зле, а сега такива има колкото щеш. Осигуряват им ядене, пиене, жени... и когато им потрябват да убият някого, да им са под ръка. - Да, ясно ми стана, и колко просто било само! Христов е приятел с царя, а той с македонствуващите - ВМРО, които са оръдия на царя. С тях той се освобождава от всички, които му пречат. С какво ли съм направил впечатление на Христов, че се спрял на мене да ме прави убиец? Но господин Христов, аз внимавам, на чурук дъска не стъпвам, с мене това не може да стане! И външно дори взе поза на умен човек, но отвътре нямаше съответното съдържание. Но затова пък вляха няколко капки живот в бързо отслабващото му тяло. - Но защо ме нахрани, защо ме задържа 12 часа, защо беше любезен, защо, защо?... Всичко това ми показва, че има някакъв интерес от мене.

Андрей съзнателно или несъзнателно изпущаше много факти, които му разкриваха истината. Това и още много неща правеше само, защото така му се искаше да бъдат. - За всеки случай аз трябва да го дебна, да бъда много внимателен и предпазлив! Да, да - с оживление си каза Андрей. - А дали не е решил да ме прави дъновист? - Помисли, помисли и иронично се усмихна: - Ако е така, горчиво се мами! Аз и дъновист? Не мога да си представя как бих изглеждал като дъновист!

Аз не вярвам нито в Бога, нито в Христа, още по-малко в Дънов! Не мога, и не желая да се моля! Не вярвам в Бога, защото няма такъв, и ако имаше такъв, не могат да се оправдаят толкова многото нещастни хора по света. Трябва да се пазя от всички страни! - И въпреки всичко, можа да се усмихне самодоволно.

Докато Андрей беше в колибата на Христов, той създаде в него един особен порядък, но като излезе навън, старите му състояния бързо почнаха да се възстановяват. Състоянията му бяха като махало, което се люлее от едно крайно положение до друго и обратно. Съзнанието му беше разделено, разединено, за всяко нещо имаше най-малко по две мнения - всяка мисъл, чувство и състояние бяха против всички останали, което го парализираше. Силите му не можеше да насочва, където искаше и където трябваше, съпротивителната сила на организма му беше стигнала до своя минимум, силите му като че изтичаха, а разрушителните сили вземаха надмощие.

- Кое ли беше това момиче, дето той го нарича Детка? - се запита Андрей. - Положително не му е дъщеря, защото му вика „брат”! Живее под бараката му в мазето, а само за демагогия спи уж другаде! - И макар едвам да преодоляваше студа и насрещния вятър, подмигна си и си каза: „Ясно, аз тези неща ги четкисвам!”

Коя беше тази, дето така сладко му вика „Любо”? - Любовница? Утре и тя ще дойде с нас на екскурзия. Глупости, защо включвам и себе си? Нали реших, няма да отида на екскурзия!...