272. Поставяше образа на Учителя на един висок пиедестал

[Ани]

272. ПОСТАВЯШЕ ОБРАЗА НА УЧИТЕЛЯ НА ЕДИН ВИСОК

ПИЕДЕСТАЛ

Както Андрей, така и Благовест, пък и всички, които по различни поводи идваха при него, трябваше да благодарят, че беше член на Бялото Братство и нямаше лични интереси към тях. Всичко правеше за тяхно добро. Неговите интереси не бяха от света на тези, които идваха при него. Те нищо не можеха да му дадат, нито той нещо можеше да вземе от тях, техните ценности не бяха негови ценности.

Благовест все пак се съвзе от бързите и светкавични удари, прецени още веднъж, че няма смисъл да се връща след като беше тичал толкова, но тази мисъл беше му изпратил Христов, за да подкрепи неговото желание да не се връща. Благовест си събра разбитите сили, за което му помогна Учителя, дойде му на помощ. Защото Учителя следваше законите на природата, която на мишката казва: „Бягай!”, а на котката: „Дръж!” Благовест забеляза важно и многозначително:

- Но, изпраща ме господин Дънов - Вашия Учител!

- Така ли? - С учудване и някак виновно запита Христов и продължи: - Тогава въпросът е съвсем друг. Защо не ми казахте веднага това? Кажи да видим какво искаш, защо те праща Учителя? - С което искаше да му каже, въпреки, че изглежда страшен и лош, но се страхува от Учителя, че Учителя е по-силен, по-многознаещ от него, и че той Го слуша безусловно. По този начин почваше да изгражда образа на Учителя в съзнанието на Благовест. Поставяше образа на Учителя на един висок пиедестал, сега предстоеше да Го задържи и изкачи още по-нависоко.

Благовест въздъхна облекчително и помисли: „Дързък, груб, невъзпитан и лош, но се страхува от Дънов! Добре е, че има от един поне човек да се страхува! Мога да разчитам на Учителя му против него!”

Христов си постигна целта - Учителя да стане опора на Благовест.

- Кога можете да ме приемете господин Христов? - запита вече окуражен Благовест.

- За какво?

Христов не обичаше да отговаря направо и на зададени въпроси, защото и това нарушаваше свободата му, но той държеше да му се отговаря. С този си ръбат въпрос и отговор, той като че тласна назад Благовест. И в него отново се яви желание да се върне, но Христов следеше какво става в него, защото всичко каквото му казваше, казваше го с определена цел и следеше да я постигне. Затова внимаваше на всички реакции, които ставаха в него.

И за да го сломи окончателно и направи послушен, даде му възможност сам да види положението си - всичките разрушения и опустошения, които беше направил на „старото” в него. Остави го, обърна се към Андрей, който вървеше до него и когото като, че беше забравил.

Андрей беше всецяло на страната на Благовест против Христов, когото остро критикуваше в себе си за лошото му държание с Благовест. Христов знаеше това, защото те двамата не бяха първите, които идваха при негс. През него бяха преминали с хиляди: учени, упорити, своенравни, полковници, генерали, министри и един цар, пък и той самия беше преминал през същия път, но при Учителя - затова много добре го познаваше. Знаеше всичките ефекти и реакциите, които произвеждаха думите му и постъпките му.

- Андрей! - извика му той високо: - Дойде благата вест! - Учителя ни изпраща инструкции и помощ - ще победим! Без страх и тъмнина, с любов и светлина напред! И погледна Благовест: - И този е от типа на евреина. Той е четвъртия евреин, който идва на Изгрева. Този тип ученици не се задържат при Учителя.

Нито Благовест, нито Андрей разбраха нещо от тези думи. Благовест и сам не знаеше защо, но каза:

- Аз не съм от Бялото Братство и нямам намерение да ставам негов член. Аз не съм за сектите, църквите и религиите, искам само да проуча Учението на Бялото Братство.

- Пък на кого ли си притрябвал? - Нагло му отговори Христов, което обиди Благовест.

Андрей запита:

- Аз нищо не разбрах от това, което казахте - обяснете, ако обичате?

- Ще разбереш, има време, ти все бързаш! — И погледна Благовест през рамото си, за да му каже и той какво мисли.

- Господин Дънов - започна той, защото си мислеше, че срещу този груб чоЕек може да излезе само с господин Дънов напред - ме прие на Нова година. Беше много любезен, дълго говорихме, по-право аз му разказах и накрая ми каза да дойда при Вас.

По погрешка влязох в колибата на едно малко човече, което от прозореца си ми посочи къде живеете и ми каза, че Вие не сте от Бялото Братство, което се потвърждаваше от виковете и крясъците, които се чуваха да излизат от Вашата колиба. Вие се карахте високо на някого, затова не Ви обезпокоих! Тази сутрин Ви потърсих, но не Ви намерих в колибата Ви.

Мислех да си замина с обедния влак, защото аз съм от провинцията, но преди това се отбих при господин Дънов. При Него беше сестрата стенографка, която плачеше и нещо разказваше на господин Дънов. Тя ми каза, че току що сте заминали за планината, и че ако побързам, мога да Ви настигна.

В стаята на господин Дънов имаше няколко барометри, Той надникна във всеки от тях, после погледна през прозореца и каза:

- Времето е лошо и ще продължава да става все по-лошо и по-лошо - на планината има буря! После ми подаде това кожухче, и ето - аз Ви настигнах.

- Всичко това какво ме интересува? - с пренебрежение му отговори Христов.

- Но моля Ви господин Христов, кажете ми кога можете да ме приемете? - вече ядосано запита Благовест.

- Говори, да видим какво искаш.

- Но тук е неудобно! Как ще говорим сред тази гола поляна, на вятъра и студа?

- Какво може тогава да се направи? - запита Христов, като че беше готов на всичко. А в себе си прецени, че беше в духа на Учителя, и това го зарадва: - Довечера не мога да те приема, защото вчера върнах брат си. Ето, и Андрей е свидетел! С брат си имам важни политически разговори.

И забеляза как думата „политически” потъна в съзнанието на Андрей. Същото стана и с Благовест.