276. Защо искаш да направиш герой на твоя роман тъкмо учениците на Учителя Дънов

[Ани]

276. ЗАЩО ИСКАШ ДА НАПРАВИШ ГЕРОЙ НА ТВОЯ

РОМАН ТЪКМО УЧЕНИЦИТЕ НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

Ние трябва да работим и тогава, когато не успяваме, без да се тревожим и безпокоим и отчайваме, защото такава е волята Божия. Той може с неуспеха ни да ни е приготвил нещо още по-велико и по-красиво, и не знаем кога ще ни го поднесе.

Но Бог никога не остава задължен, никога трудът на хората не отива напразно. Затова трябва да работим, без да мислим да берем плодовете на нашия труд, защото ние сега живеем от плодовете на други преди нас, които са работили и продължават да работят. Такъв е закона на живота. Ти Благовест, беше почнал нещо да говориш, извинявай, че те прекъснах! - Благовест се изненада - Христов и извинение, и отговори:

- Аз съм готов да се състезавам и мисля, че ще успея, защото в съзнанието ми е като на длан цялата световна литература. По въпроса много съм мислил, план съм си направил, общо идеите съм нахвърлил.

- Това ме радва! Работи, пък ако случайно нещо не знаеш, нещо не ти достига, ела, не се смущавай. Аз мога да ти бъда много полезен, особено в изграждане височините на твоята работа, защото това, което ти имаш е основата, тя е широка, но небе нямаш. Учителя още не е изграден, не е създаден в тебе, а това което в тебе го няма, това което ти не си, ти в никакъв случай не можеш да го дадеш, напишеш.

- Не, няма да става нужда да идвам при Вас. Изобщо нямам нужда от някого, защото аз достатъчно съм чел, имам всичката необходима опитност, сила и знание, остава ми всичко това да го превъплотя. - По този въпрос, стига толкова - каза самонадеяно Благовест, възстановил се напълно от поражението и готов вече да контраатакува. - Господин Христов, готов съм да слушам това, което според Вас не съм чул, видял и разбрал.

- Ами ти си цяло диване! - Каза Христов кротко и погледна отстрани Благовест, който в себе си веднага се разочарова, че Христов не си взел бележка от неговите подмятания.

- Но защо сте така груб, защо обиждате на всяка дума?

- Това после ще разбереш. Ти си човек, който има уши и не чува, има очи и не вижда, има ум и не разбира. Трагедията ти е в това, че не схващаш положението си! Мислиш, че да обиждам, е в мене садизъм или голословие. От обидите, които отправям към другите, най-напред аз страдам, аз поглъщам отровата им и после другите. Но понеже много си закъснял, сега трябва да тичаш, затова обидите ми са като камшик. Обиждам те, защото както на тебе, така и на всички, най-много пречи азът да видят истината. С обидите си аз натискам азът ти, поне докато го натискам през него да видиш истината.

Отговори си на въпроса: - Защо искаш да направиш за герои на твоя роман, тъкмо учениците на Учителя? Защо не вземеш за герои на своите писания учениците на Щайнер, на Бо Ин Ра, на Кришна Мурти, на Ани Безант и на когото щеш други от тези, за които ми разказа цяла сутрин? Защо Учителя, Който ти говори благо и кротко, ти не Го разбираш? Той ме знае и те праща при мене, за да ти говоря грубо, дано разбереш тогава.

ТоЕа е говора на природата. Отначало тя говори съвсем нежно, после по-грубо и най-после те изрита, дано с ритници да разбереш. Ако е въпрос за грубиянин, аз не познавам нито между хората, нито в литературата по-груб човек от тебе!