282. Поискай да ти се отворят очите, за да видиш Христа и Учителя Дънов

[Ани]

282. ПОИСКАЙ ДА ТИ СЕ ОТВОРЯТ ОЧИТЕ,

ЗА ДА ВИДИШ ХРИСТА И УЧИТЕЛЯТ ДЪНОВ

Това ти и диванета като тебе, наричат слаба форма: „Формата не е на достатъчна висота.” Питам те, в Евангелието, в Библията, псалмите, книгите на истински посветените, говори ли се за крака, ръце, глава, носове, дрехи, качулки, дрънкулки? Никъде! Защото всичко това и други подобни са само подвързиите, обвивките, амбалажа, които са без особено значение! Съдържанието, смисълът, идеите, методът и най-важното - запазване свободата са съществените.

Всички, които са истински познавачи на художественото в произведенията са единомислени, че притчите на Христа, библейските разкази, псалмите са ненадминати в художествено отношение произведения. Кажи ми някоя от Христовите притчи, а аз ще ти я кажа текстуално, защото всичките ги зная наизуст.

- Но аз не зная нито една, защото само мимоходом съм ги прочел веднъж - отговори Благовест.

- Ясно, ясно, ти си като онзи, който искал да се занимава с висша математика, а не знаел таблицата за умножение. Както ти, така и всички братя при които си ходил, най-първо трябва да си насочите вниманието към Библията, към беседите на Учителя, като ги проучите, после може да ги подвързвате с каквато искате подвързия, да ги обвивате с каквато искате хартия, но всичко това няма нищо да допринесе към това, което са те.

Преди всичко, научи се като окат да четеш Библията, Евангелието и беседите, но преди това иди при Учителя с кротост и смирение и Му поискай да те научи на това, да ти отвори очите да видиш Христа и Учителя. Тогава, като си помислиш за днешните си глупости, които ми наговори, ще видиш, че наистина си бил простак! Ще видиш как си промушил Учителя със своето копие - острия си език! - Този - най-добрия човек, от сърцето на Когото блика любов, Който е влязъл в Ада, за да те извади!

Така Христов вече по-кротко му говореше, и за да го остави да се съвземе от шемета, обърна се към Андрей, който като че не беше на земята, а от болестта му не беше останало следа! Не чувстваше силния насрещен вятър, който носеше зърна лед като сачми, и тъкмо него най-силно и направо брулеше, защото беше от дясната страна на Христов - от западната страна, откъдето духаше вятърът.

Той вече в мислите си беше отишъл при Учителя и се държеше с Него точно така, както Христов учеше Благовест. Беше си купил Библията, беше я прочел, беше изчел всичките беседи и всичките книги, за които беше споменал Благовест, и тъкмо беше почнал да пише най-великия роман в света, Христов каза:

- Андрей?

- Какво господин Христов? - отговори Андрей, като сега събуден от сън. - Срам ме е!

- Не те питам срам ли те е, това е твоя работа, но кажи ми коя притча от Евангелието знаеш?

- Притчата за вдовицата, която дала и последните си две аспри.

-Добре, аз ще Ви я кажа текстуално: Евангелие от Марка, гл. 12, ст. 41: „Седна Исус срещу съкровищницата, и гледаше как народът пуска пари в съкровищницата. Мнозина богати пуснаха много. А една вдовица като дойде, пусна две лепти, сиреч два кодранта. Като повика учениците си, Исус им рече: „Истина ви казвам, че тая бедна вдовица тури повече от всички, които пуснаха в съкровищницата. Защото всички пуснаха от излишека си, а тя от своята немотия тури всичко що имаше, цялата си прехрана.”

Ето виждате, Христос нищо излишно, художествено не казва, нищо не говори за краката, ръцете, очите, дрехите, за разните качулки и дрънкулки... за амбалажа. Питам те сега, къде е формата, къде е онова пищно великолепие на най-големия мислител и пророк на света - Христос? Всичко е от просто, по-просто, но най-същественото, затова блести с Божествена красота.

Дайте която искате от притчите. Знаете ли от тези притчи на Христа върху псалмите, колко от най-големите художници са работили и като ги пресъздали, станали велики? Питам, колко по-велик от всички тях е Христос?

Христов не току така само случайно процитира тази притча за бедната вдовица! Той имаше идеята, към която свеждаше всичките тези разговори, тя беше за посвещението и да намерят Учителя а преди всичко това, за да бъдат здрави, трябва да се научат да дават.

- Да, но в беседите и лекциите на господин Дънов, няма такива притчи!

- Слепец! - извика високо Христов.

Благовест се разтърси както мрамора, ударен с чука на майстора ваятел, и отхвръкнаха открехи от достойнството му! - От единия до другия край беседите са изпълнени с бисери на изкуството и философията!

- Например?

- Да ти дам примери, колкото искаш. Аз лично съм събрал и издал едно цяло томче с примери и разкази от Учителя*, но какво ще те ползва всичко това като не си чел беседите и лекциите?! [*ВижИзгревът”, т. 20, с. 41-54.]

Прочети „Пътят на ученика”. - И не пак случайно наслуки му посочва тази беседа - това беше все във връзка с намирането Учителя. - Прочети разказа за дядо Пенджурски, или разказа за трагедията на „петела?