285. Има същества в света, които се ползват от живота на хората

[Ани]

285. ИМА СЪЩЕСТВА В СВЕТА,

КОИТО СЕ ПОЛЗВАТ ОТ ЖИВОТА НА ХОРАТА

Ед/ш, който пие алкохол, пуши, яде разни деликатеси от раци, живи миди, бутчета от жаби... не може да му хареса ябълката, защото вкусът вече му е извратен! Така е и с литературния вкус на днешните хора - той е извратен!

- Господин Христов, Вие претендирате, че виждате нещата без да Ви се говорят, защо тогава ми говорите, давате ми пример с пиене, пушене, когато аз нито пия, нито пуша, нито ям месо?...

- Ето къде е твоето неразбиране! Ти държиш за формата, както децата за обвивката на книгата, амбалажа. Казваш, че не пиеш, не пушиш, не ядеш месо... и не виждаш, че всички тези неща и още много можеш да ми изредиш. Те всичките са само форми на едно и също съдържание.

- Кое е това съдържание?

- Удоволствието! Ти също не виждаш и смисъла. Ти си насъбрал много форми, знания и мислиш, че това е то всичкото. То ти е дало широка повърхност, но в тебе височината я няма, постройката я нямаш, материалите са разхвърляни.

- Моля Ви, изяснете се.

- Много просто, аз вече го казах. Водата има формула Н₂0. Това е казано на химически език. Формите, които водата може да заеме, са безброй. В съд с каквато форма искаш може да я налееш, тя ще заеме формата му, но във всичките си форми ще си остане една и съща: Н₂0. Тогава същественото във формата остава, да пренесеш същественото -водата. Мисли по това, защото то е колкото просто, толкова и важно.

Помъчете се да направите превода: формата - вино, съдържанието - удоволствие; формата - цигара, съдържанието - удоволствие; формата -безброй пищни ястия, удоволствието пак съдържание.

- Това вече разбрах, но кажете за смисъла - обади се и Андрей.

- Смисълът на удоволствието в природата е един, а за съвременните хора е тяхното пропадане.

Има една особена категория същества в света, които нямат собствен живот, не искат и да си го изработят, не искат и да поискат от Който има всичко - Вечния извор на живота.

Тези същества не искат и да се наведат да пият от извора, защото не признават този извор - Бога. А трябва да живеят, затова си намерили леснината - да се ползват от живота на хората, както хората се ползват от живота на животните и растенията, които ги ядат!

- Това е много интересно! - възкликна Благовест.

- Не си ли срещал писано в литературата, която си чел по този въпрос?

- Не си спомням.

- Интересно е, но трябва да ти се светне, за да го видите, и колко и по-интересни неща има в градината на Учителя, но нямате очи да ги видите, защото сте дървени философи!

- Моля Ви господин Христов, стига с обидите, говорете по съществото на въпроса, продължете мисълта си, защото почнаха в мен да се раждат интересни мисли. Моля Ви, продължете, продължете. Много се страхувам да не изпусна мисълта си!

- Момче, да се разберем, аз ще говоря както си искам и разбирам, и за всичко отговарям само пред Бога - Учителя! Обидите ми влизат в средствата за постигане на целта ми.

- Не разбирам!

- То да е само това, което не разбираш е добре, но благодари, че не разбираш, инък живота е безсмислен.

- Но моля Ви, не изоставяйте мислите си неизяснени!

- С обидите аз ти изваждам вирнатата глава, за да я натопя в извора да пиеш и да оживееш, защото с това самомнение ти никога няма да пиеш от извора, ще умреш от жажда. Обиждам те, подтискам азът ти, за да се смириш и да видиш Учителя.

- Съгласен, съгласен, съгласен, но моля Ви продължете първата мисъл. Имам чувство, че едвам с върховете на съзнанието си, и като се издигам на пръсти, докосвам една интересна идея.

- Много хубаво го каза. А нагоре още колко много има, а ти мислиш докъдето си достигнал, че света и знанието там свършват. Ти не разбираш, че още не си стъпил на първото стъпало. Ти си като шоп, който мисли, че от Искъра по-дълбока река няма и от Витоша по-висока планина няма, и ти простака с това ниско съзнание, взел си да даваш преценка за Учителя. Ти не си се качвал още на Витоша, а даваш мнение за Еверест. Ти си едно просто момче!

-Добре, добре, признавам, но продължете онази мисъл.

Христов го обиждаше безпощадно и му се радваше, че за знанието жертва азът си. Това според него беше голяма крачка напред.

- Ти си сега в първото посвещение. Ще се упражняваш и ние ще те повдигнем малко, за да стъпиш на него, а колко много сила и знание трябва, за да стъпиш и на другите!

Като настояваш толкова много, ще ти кажа. Тези същества нямат свой собствен живот, и понеже са горделиви, не искат да се наведат да поискат от Бога, крадат от живота на хората - от глупавите хора! Примамват ги в кабарета с алкохол, тютюн, пикантни ястия и други още много примамки. Тровят ги, те преждевременно умират, и остатъка от неизживения им живот те изживяват. - Също както ние убиваме животните и с техните тела живеем, и с това продължаваме живота си, а лишаваме животното от живота му.

Удоволствието в различните му форми, е стръвта. За различните хора тази стръв е различна, както различните риби и през различните сезони ги ловят с различна стръв.