303. Хората не са най-висшите същества на Земята – над тях има други, но хората не ги виждат

[Ани]

303. ХОРАТА НЕ СА НАЙ-ВИСШИТЕ СЪЩЕСТВА

НА ЗЕМЯТА - НАД ТЯХ ИМА ДРУГИ, НО ХОРАТА НЕ ГИ ВИЖДАТ

Христов пакси отвори устата: - Понятието „нападение” и „прегрупиране” на облаците, които ви направиха толкова силно впечатление, са взети, копирани от природата, иначе няма откъде да ги вземе човек. Те най-напред са съществували в природата, а да ги измисли съвсем не може. Хората изобщо нищо не измислят, или ако нещо измислят, то непременно е лоша комбинация от взети неща от природата. „Учените” се самозаблуждават като мислят, че те измислят това или онова. Природата по безброй начини отвътре и отвън ги подсеща за себе си, и им подсказва своите изобретения.

Хората по отношение на природата са както децата към родителите, или към по-големите си братя и сестри. Детето какво може да измисли -нищо, то може само лошо да копира това, което правят по-възрастните. Хората се самозаблуждават като си мислят, че те са най-висшите същества на Земята, че над тях няма други!

Аз пък мисля, не, зная - както под нас има по-нисши същества, животни, растения..., така и над нас. Изобщо, във всички посоки до безкрайност има същества, формата на които както и по-рано казах, не е същественото. Това че хората не ги виждат, това съвсем не е доказателство, че те не съществуват!

По шосето минава кола, а до него има мравуняк, колата образува вятър, който отнася няколко мравки. Питам ви, мравките какво мислят за вятъра? И днес едно същество мина из планината с голяма скорост, откъдето мина, направи вятър и буря. Ние чувстваме вятъра и бурята, но кой ги образува, не виждаме. Питам ви, мравките виждат ли колата, каква представа имат за колата, която е образувала вятъра, пък и да видят, какво ще разберат? Мислете, много мислете върху тези неща, помъчвайте се да си освободите мислите от сетивата, защото сетивата не могат да хванат всичко, което е около вас.

- Тогава къде остават обясненията на науката за ветровете и бурите? - запита Благовест.

- Това остава да обясните вие, които след всичко, което ви казах и направих, не ми вярвате.

- Извинете ме господин Христов - заговори Андрей - искам да вярвам, защото Ви обичам, но кажете ми какво да правя като не мога да вярвам, не мога да приема това? Нали казахте, че не било въпрос на приказки, а да казвам това, което е в мене? Кажете ми какво да направя, за да повярвам, аз ще го направя?

- Това е твоя работа, но то показва, че много си лъгал. По този начин природата те наказва, защото безверието е голямо наказание.

- Защо? - запита Андрей.

- Защото колко много време и труд ти трябват да търсиш доказателства, да четеш, да проверяваш... А ако вярваше, щеше направо да знаеш, само после живота всичко щеше да ти докаже. Всяка лъжа се наказва, независимо от това дали знаеш това или не, а ако знаеш това, още по-лошо е, но показва, че вече е започнало оправянето ти.

- Разбрах, но пак не вярвам. Искам друг въпрос да Ви задам.

- Задай - с охота запита Христов, за да използва пленничеството за нещо Божествено, да им каже неща, които на друго място и време не може да каже.

- Вие казахте, че Главнокомандуващия на ветровете бил седнал на престола си, който бил върху върховете на планината? И ние го видяхме, но това не беше никакъв човек - облак, който приличаше на човек, и нищо повече! Облаците непрекъснато се менят и образуват разни фигури, които изглеждат на разни животни, кули, крепости и на всичко, но те не са истински, а приличат както рисунките и портретите приличат на хора, но не са хора.

- Точно така е. Питам ви, какво е гръцката, римската или европейската култури по отношение да кажем на живота на Земята, който е няколко милиарда години? - Един миг! Живота на един човек е мигновение от този миг! Културите се зараждат, живеят и умират, преминават в нещо друго; човека се ражда, живее, изминава един път и умира, превръща се в нещо друго. Ако тези процеси ги наблюдава едно дълголетно същество, което живее с живота на Земята, тези промени в културите в тялото на хората ще ги види като такива бързи промени, както ние виждаме облаците като се менят, минават в разни форми: малко пеленаче, после дете, възрастен и старец... Пред него всичко това ще мине като облаци.

- Да, но това същество има мозък, стомах, живо е - а облака?

- И ако ние се спрем да разглеждаме тези облаци и фигури в техните подробности, да потърсим да видим какво има в тях, ще намерим цели култури, той се състои от безброй атоми. Всеки атом е миниатюр на Слънчевата система и следователно притежава всичко, каквото има на Слънчевата система - и животни и растения: микрофлора и микрофауна. Нашата култура, която гледана с нашите очи, нашия живот и нашето време и пространство ни изглежда нещо необикновено голямо, импозантно, но гледана от гледището на природата или на едно същество, което живее милиони години, всичко това няма да изглежда дори както се менят облаците. Промените, които стават в културите са много по-бързи въпреки техния вековен живот, а живота на един човек ще става толкова бързо промяната, че няма дори да се забележи.

Ще знаете, където има движение, зад него има едно разумно същество, което го предизвиква. Какво ще кажете, ако ви кажа, че водата е едно семейство, една брачна двойка - мъж и жена: водорода и кислорода. И те като мъж и жена, имат своя роля в природата...

- Това като размисли е много интересно! - учуден възкликна Андрей.

- Така е, когато се гледа през очите на природата. По този начин ще се приближите до действителните неща, до нещата такива каквито са. Затова трябва да се приобщите, слеете с природата, да се почувствате едно с нея, защото в действителност ние сме едно с природата, част от нея. Ние казваме - аз и природата, аз и света. Това се явило отпосле, то не е действителното и реалното гледане. Всичките ни страдания се явили от това, че сме се отделили от природата и сме се противопоставили на нашата майка и учителка!

Ние трябва да бъдем свободни хора, да не мислим, че ние и нашата култура сме всичко, че по-нататък няма друго. Както детето, за да проходи трябва да се отпусне от полата на майка си, така и вие трябва да се отпуснете, освободите от възприятията на петях си сетива, които образуват вашия свят, защото отвъд него до безкрайност се простира друг свят

- много по-голям и много-много по-обширен, неизказано по-интересен! Но за да го видим, най-първо трябва да го допуснем и да се насочим към него. Това пак може да стане само, ако ми повярвате.

Така че лъжците са затворени в техния свят, не могат да излязат от него - както детето, което се хванало за полата на майка си, то познава този живот и този свят, хванато за полата на майка си, то не може да си представи друг свят, освен да се държи за полата на майка си. Как ще се задържи на два крака и държейки се за полата, то си мисли, че всичко, което вижда това е целия свят! Но като се отпусне от полата, като се научи да ходи, вижда, че света къде, къде е по-безкраен.