310. Всеки природен закон, това е едно възвишено същество. Неговият живот за нас е закон

[Ани]

310. ВСЕКИ ПРИРОДЕН ЗАКОН,

ТОВА Е ЕДНО ВЪЗВИШЕНО СЪЩЕСТВО.

НЕГОВИЯТ ЖИВОТ ЗА НАС Е ЗАКОН

- Това ти е грешката, че ти искаш с ума си да разбереш неща, които с ума не се разбират, а с душата. Те са знания от друга категория.

Все пак ще се опитам да ти поясня - всеки природен закон, това е едно възвишено същество. Неговия живот е за нас закон. Съществото може да не виждаме, както не виждаме причините на вятъра, светлината, електричеството и много други неща.

- А какво виждаме?

- Резултатите от тяхната работа, действие от неговия живот. Съществото живее, прави нещо, за да живее и този негов живот ние схващаме като закон, а вие търсите да видите човешка форма или някаква друга форма, която познавате. Пак формите, черупките - те спъват.

- Пак не разбирам! - ядосано отвърна Андрей.

- Добре, представи си, че си се родил в един сутерен, от който през целия си живот не си излязъл навън - не познаваш света вън от сутерена. Този сутерен има прозорец към улицата, и тротоара минава край прозореца. От този прозорец ти можеш да виждаш нагоре около 60 сантиметра. И забелязваш от този прозорец, всяка сутрин към 7 часа същества две по две, едно след друго да отиват на изток да кажем, и после към 4 часа следобед същите същества, пак и по две по две, сега в обратна посока на запад се връщат. Това явление го наблюдаваш ден, два, три, четири, пет, шест и забелязваш, че на шестия ден съществата две по две не се връщат към 4 ^uaca, а към 2 часа. А на седмия ден никак не минават и после пак всека сутрин две по две отиват сутрин на някъде, и към 4 часа следобед се връщат. И тези явления се повтарят дълги години, които наблюдаваш и си изваждаш заключение за закономерността, с която се проявяват тези явления пред твоя прозорец.

Андрей слушаше внимателно, и когато Христов свърши той преразказа всичко, което Христов беше казал, за да провери да не е пропуснал нещо и каза:

- До тук всичко мие ясно, но какво искате с този пример да ми кажете, не разбрах?

Христов погледна Благовест, но и той беше разсеян, мислеше за семейството си и затова каза:

- Тези две същества, това са краката, които ти виждаш от своя сутерен само до коленете, това са краката на хората, които отиват сутрин на работа и същите хора вечер се връщат от работа. Първата закономерност е, че винаги без изключение те вървят винаги две по две като сиамски близнаци; втората закономерност, че в определен час на деня те отиват на изток и в друг определен час отиват същите същества пак два по две на запад; третата закономерност е, че на шестия ден тази закономерност се нарушава. При връщането на тези същества, вместо към 4 часа както обикновено, те сега се връщат в 2 часа и на седмия ден никак не минават. Това е събота, когато работниците работят до обед и се връщат по-рано. Ти който живееш в сутерена и няма как да излезеш от него, виждаш само това което може да се види от тези процеси и въз основа на това си изваждаш различни заключения и закони, а за този, който живее вън от сутерена, картината е съвсем друга.

- Това е интересно, премного интересно, как се сетихте пак? - извика Андрей възхитен и учуден! И после добави: - Кое е сутерена?

- Това са твоите очи, които надничат от своите орбити и виждат само част от света, виждат само краката на съществата - до коленете. Те не могат да видят, че това е едно същество, не виждат, че краката горе са свързани с тяло. Света е безкраен във всички посоки, а ние с нашите ограничени очи виждаме много малка част от този свят и въз основа на това ограничено гледане, вадим какви ли не „научни” заключения и закони.

И ако аз, който познавам света вън от сутерена вляза при тебе в сутерена и почна да ти говоря за света вън от сутерена и ти твърдя, че тези две пръчки с особена форма, които ти гледаш през своя сутерен през очите си, това са краката на едно същество, на което ти главата и трупа не виждаш и което има уста, мозък и пр. и пр. - ти ще ме вземеш за луд. Как е възможно да ти говоря такива глупости, такива фантазии?!...

- Отлично, отлично, ясно ми стана! Бих Ви предложил да останем тук, още да си поговорим. Наистина че на друго място, като че ли такива неща не могат да се говорят!

- Много право си разбрал! Тук средата е облагородена, създадени са условия да се раждат такива мисли и размисли. Тук на този Бивак, който е образуван от Учителя, Той е идвал стотици пъти, с присъствието Си е обработил тук средата, подготвил я за това.

- Вие пак Учителя! - забеляза Благовест.

- Но момчета, да тръгваме.