323. Всяко добро или зло, което отправяме към другите, когато и да е - идва при нас

[Ани]

323. ВСЯКО ДОБРО ИЛИ ЗЛО, КОЕТО ОТПРАВЯМЕ

КЪМ ДРУГИТЕ, КОГАТО И ДА Е - ИДВА ПРИ НАС

- Зная една кражба, в която участвуваха всички чиновници, работници и управата на кооперативна централа „Напред”. Това беше през 1932 г., когато държавата повиши цената на захарта с 4 лева на килограма. Количеството на захарта по магазините и складовете трябваше да се констатира разликата, за да бъде внесена в някакъв фонд на държавата.

Управата на „Напред” беше предупредена от министерството на финансите, където имаше приятели, както във всичките министерства, с които имаше някакви отношения. Ние пък магазинерите имахме клиенти от министерствата, които ни съобщиха.

В деня на повишението, телефоните зазвъняха, чиновниците бяха разпратени по клоновете да установят наличните количества захар и да съобщят след това на магазинерите всеки да крие каквото може. А магазинерите преди това, вече бяха скрили от управата големи количества захар.

Магазинера, при когото бях тогава временно продавач, през нощта ни мобилизира нас и един работник зидар. Натъпкахме големи количества захар, които имахме на склад в едната част на мазето, преградихме го, а в останалата част на мазето развалихме осветлението и стълбите, разхвърляхме счупени сандъци и варели, така че го направихме непроходимо.

Дойде на сутринта комисията, описа малките количества захар, оставена за продажба, запита за други количества. Магазинера отведе комисията при отвора на мазето, отвори капака, запали свещ и подаде на комисията да влезе да търси. Те се спогледаха и погледите им паднаха на най-младия от тях, но той предварително заяви: „Нямам излишен костюм! Като го нацапам или скъсам в тази гробница, кой ще ми го заплати? Не виждате ли, че тук не може да се съхранява захар? Как ще я внесат и как ще я изнесат, като няма стълба?...”

Комисията си отиде, магазинера веднага преустанови работата, спусна рулетката на магазина. Целия персонал отново се залови на работа. Извадихме захарта и я скрихме на друго място. Но най-интересното беше, че докато една част начело с магазинера работеха в мазето, другата, която беше в магазина, ядеше, лапаше шоколади, пълнеше джобовете си с кафе, изобщо грабеше каквото можеше! Магазинера, много опитен човек, от мазето заговорваше някой от продавачите, които в магазина крадяха спокойно, защото нямаше стълба да излезе бързо горе да ги види.

- Това е също много интересно! Виждаш, развалената стълба веднъж е подпомогнала магазинера да открадне, но скоро тя на самия него е пречела да контролира като го крадат.

Когато нещо в живота ти пречи, да знаеш, че някога ти сам си направил тази пречка, независимо от това дали помниш или забелязваш това!

Всяко добро или зло, което отправяме към другите, когато и да е идва при нас, насочва се против нас. Ако е добро, добре ни тръгват работите, ако е нещо лошо - то ни спъва работите.

Ако се спъваш в живота, потърси на кого си направил същото или още по-добре не търси, но веднага почни да правиш добро, и ще видиш как много скоро работите ще се оправят.

Христов използваше разказите на Андрей, като ги осветяваше със светлината на Учителя за поука на Андрей.

- Действително, така е господин Христов. Сега като ми казвате си спомням много неща, които потвърждават тази Ваша мисъл. Скоро дойдоха чиновници от „Напред” да проверят какво сме скрили, за да го опишат. Магазинера им смигна и те много неща пропуснаха, не забелязваха, и когато си отиваха той им бутна по един килограм захар.

- Чиновниците ще занесат тази захар в къщи, жена им и децата им ще я ядат, та ще прокопсат ли мислиш? И после ще се чудят защо са болни, защо дават пари за лекари и аптекари?

Краденето е отрова! Но лошото е там, че хората не виждат връзката между краденото и своите нещастия!

- Може да е така-каза Андрей и продължи:-Магазинера с откраднатите пари, можа да си обзаведе по-късно един прекрасен магазин.

- Нали затова направиха промяната в цената на захарта, за да могат много висши и нисши чиновници от разните министерства и акционерите на фабриките да направят гешефта, да си купят апартаменти и да ги обзаведат или да си построят вили? И всички тези крадци - по-големи или по-малки не разбират, че всичко това е само стръв на дявола да ги измъкне в света на страданията.

Андрей с нежелание и отегчение изслуша това, защото вярваше в думите на Христов, но и той мечтаеше за такива гешефти и продължи:

- Все тогава кооперация „Напред” сключи договор с кооперация „Катуница”, да й пласира на своите магазини ягодите, които тя произвеждаше. Кооперация „Напред” изигра „Катуница” с хиляди левове, а кооперация „Катуница” изигра кооператорите - селяните, които отглеждаха ягодите.

- Всичко това трови не само тези, които крадат, но и тези, които знаят това и се интересуват от това.

- Все тогава кооперация „Напред” беше наела фабрика „Херкулес” за производство на олио, за пречистване на което са необходими големи количества вода. Управата направила отвор пред водомера и използвала дълги години вода, без да заплаща на общината. От друга страна, не промивала с достатъчно количество вода олиото, в което останало сода каустик, следствие на което много граждани се разболяха от язва. А за кражбите при доставката на стоки, при воденето на книгите, да не говорим за кражбите в кооперативната мелница на гара Червен бряг, по мандрите...

Кооперация „Напред” парадираше, че раздава дивиденти на консуматорите и кооператорите, но и кооператорите и консуматорите тя изиграваше.

- Как? - запита с интерес Христов.

- Кооперативна централа „Напред” продаваше на кооперация „Напред” на много високи цени, и кооперация „Напред” реализираше малки печалби, затова даваше и малки дивиденти на кооператорите. Една година кооперация „Напред” раздаде само 30 000 лева на стотици хиляди кооператори.