332. Парите спечелени с труд - носят сила, живот, здраве

[Ани]

332. ПАРИТЕ СПЕЧЕЛЕНИ С ТРУД - НОСЯТ СИЛА,

ЖИВОТ, ЗДРАВЕ

- По-право, понеже си се познавал, за да ти простят и на тебе -забеляза пак Христов.

- Така беше, но за това после ще разкажа. Аз с кофата влязох в магазина и Цонко влезе след мене, после спуснах рулетката и ние останахме двамата лице срещу лице в магазина затворени. Беше тъмно.

- Както в душите ви - забеляза пак Христов.

- Да, гледах го с едно смесено чувство на ярост и съжаление. Нещо ми нашепваше да взема куката, с която снемахме рулетките и да го заблъскам по главата. Какви ли не мисли не минаваха през главата ми!... Всички богаташи не бяха ли крали, и не крадяха ли?... Кой може да се похвали, че не е крал?... Цонко беше един от тези, които най-малко бяха крали! Той ми изглеждаше на малко мишле, което току що беше близнало от кашкавала и капана щракна, то остана вътре... Големите плъхове в капан не влизат, защото на малки парченца кашкавал не налитат, а на капан не се залага цяла пита... И утре и аз може да бъда на Цонковото място.

Така двамата мълчахме и се гледахме като котараци, страхувахме се да заговорим. После почнахме дълги обяснения. Той ми казваше, че за всичко това той да краде, е виновно обществото, защото не бил достатъчно платен, за да живее като човек, и че той си вземал това което изработвал и кооперацията не му давала... - „Имам симпатия, за която искам да се оженя, когато ме направят магазинер.”

Тогава си помислих, че той иска да ме измести и веднага си обясних много неща, които дотогава не ми бяха ясни, че Цонко е, който донася в инспектората на кооперацията за по-скъпите продажби и за всичките нередности в магазина. Затова когато идваха инспекторите, веднага отиваха на поредните места. Чорапа беше почнал да се разплита.

Спомних си един случай: в събота получих един варел със спирт, който както винаги оставих на двора, и понеделник варела беше празен. Полицията разкри, че е разлян от неизвестен злодей... Цонко беше направил всичко това и още много неща против мене, за да ме начетат и да ме сменят с него... Аз мислех, преценявах... и слушах плачливия глас на Цонко: - С парите от откраднатото кафе, щях да купя подарък на симпатягата си за именния й ден. Богатите крадат и купуват какви ли не подаръци, и никой не ги хваща - за тях никой не мисли, че са крадци.

- В природата всичко се регистрира, всичко се знае и за всяко нещо се плаща - каза Христов.

- Как и къде?

- На много места. Първо се регистрира в главата на крадеца. Никой може да не знае, че е откраднал но достатъчно е, че той знае това - той вече за себе си е крадец. Скоро започва да чувствува, че и другите знаят и мислят за него, че е крадец. Това почва да го смущава, прави го плах. По това за днес стига, друг път ще продължим тази мисъл.

Сега нещо друго: по един начин се наричат пари, спечелени с честен труд и по друг, откраднати или получени на комар. Парите спечелени с труд носят сила, живот, здраве, а вторите - смърт! По това мисли.

Родители, които искат децата им да живеят, да са здрави и щастливи, трябва да ги хранят само с придобитото по честен начин. Наблюдавай децата на родители, които крадат и лъжат.

- Ще мисля и вече се сещам за случаи. Като че имате право, но това после.

Аз с Цонковите разсъждения бях съгласен, той като че ли налучкваше моите слаби места, защото и аз бях в буквално като неговото положение. Той ми разказваше и плачеше, а моята мисъл се отплесна по моята годеница, с която вечерта щях да отида на кино и парите, които бях й дал да извади билети бях взел от чекмеджето с успокоителната мисъл, че накрая на месеца като получа заплатата си, ще ги върна. На много пъти така вземах и така мислех, но никога не връщах. - Но чакай да се разберем! - викна Андрей на Христов - Вие да не сте следовател, че ме карате да Ви разказвам така?

- Разказвай и не се страхувай! За тебе е по-добре аз да съм ти следовател. Това че си крал, лъгал, не е толкова интересно, такава е школата в която си постъпил, но важното е, че си откровен и това което научаваш, разширението на съзнанието ти и включването на повече елементи и факти с хващане на по-дълги интервали от събитията и съединението им.

Андрей се замисли и в унес каза:

- Като че ли е така, но да продължа. Омръзна ми да слушам оправданията на Цонко, затова го прекъснах, като му казах: - Кажи ми как можеше да ме увериш, че и друг път не си крал, и че за бъдеще няма да крадеш? - Не, никога не съм крал и няма повече да крам - викаше той и плачеше, искаше да ме затрогне. Скулите на лицето му бяха изпъкнали, бузите хлътнали, приличаше на мъченик! И всичко това с него, стана само за няколко минути. Стана ми мъчно, разтъжих се, спомних си как на магазина идваха безработни да търсят работа, искаха да ми работят цел ден само да ги нахраня!

- Ти не си съжалявал Цонко, нито безработните, а съжалявал си себе си - забеляза му Христов.

- Така беше, непрекъснато се поставях на негово място. И всичко това ставаше в мене, без моята воля.

- Точно така, добре си разбрал - одобрително каза Христов.

- Ще те предам, нищо не мога да измисля, за да се предпазя! Съжалявам те, но себе си повече съжалявам! Или сетих се, нещо му казах: - Ще напиша едно писмо, което ти ще препишеш и подпишеш, в което ще изложа тази кражба как е станала. Писмото ще остане у мене до проверката. Ако не бъда начетен, ще ти го върна и ти ще се преместиш на друг магазин, ако пък излезе дефицит, ще те предам на управата, заедно с писмото.

Цонко беше готов на всичко! Написа исканото от мен писмо, и работата тръгна както по-рано.

- Сега нещата се обръщат, насочените от Цонко действия против тебе, сега се обръщат против него.

- Не разбирам, това не съм мислил, обяснете ако обичате.

- Много просто, досега Цонко се стремеше ти да изкараш дефицит и да те замести, а сега ако изкараш дефицит, той щеше да бъде виновника.

- Да, да, ясно! Сега си обяснявам цяла серия от негови постъпки, които ми се струваха глупави и нелогични.

- Но това не е толкова важно, има нещо друго.

- Кое е то? - запита любопитно Андрей.

- Ти разказваш добре, схващаш интересните моменти от събитието и имаш остро и наблюдателно око. Опитай се да ми напишеш всичко това, което ми разказваш. Ще ти заплатя, както се заплаща за написана страница. Ти много добре си забелязал, че много неща изведнъж ти станали ясни, така ще ти станат ясни много неща, които ти говоря и не ти са ясни. Чакай, наблюдавай се и най-важното - дръж съзнанието си будно.

Мисълта на Христов, че разказва добре, и че му иска да му го напише, се вряза в съзнанието му и внесе там радост, но не се отдаваше на радостта си, искаше да продължи днес да ликвидира с този въпрос.