336. Учението на Учителя се състои в превеждане езика на природата на нашия човешки език

[Ани]

336. УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ СЕ СЪСТОИ В ПРЕВЕЖДАНЕ

ЕЗИКА НА ПРИРОДАТА НА НАШИЯ ЧОВЕШКИ ЕЗИК

- За Учението на Учителя, ще питаш Него. Аз ще ти кажа аз как го разбирам, как мисля за него, но запомни - моето разбиране не ангажира нито Учителя, нито Учението Му.

- Нали сте Му последователи?

- Аз съм много малък и много ограничен, затова моето разбиране за Него, не се покрива с Учението.

Това Учение не е само за сега, то е най-малко за 2 000 години, затова има много неща, които сега са неясни, неразбрани, то има тепърва да се развива, да се разбира, като се прилага. Аз сега мисля, че Учението се състои в превеждане езика на природата на нашия, човешкия език. Разбира се, то има още много и много определения, които ти ще изучаваш и разбираш, но това за днес ти е достатъчно.

- Това особеното, което ми говорите, все от Учението ли е?

- Да, но пречупено през призмата на моето съзнание.

- Тези всичките неща, които чух от Вас да казвате на мене и на другите, които идваха при Вас, никой ли друг човек не ги е казал?

- Може и друг да ги е казал, но тук формата, съдържанието и смисълът е друг, идеята с която са казани, смисълът който им е вложен, идеята от която съм се ръководил - не е въпросът само в казването. Истините, които Христос е казал, след Него са ги казали стотици хиляди проповедници от всички християнски религии и секти, но нито един от тях не е Христос. Разликата между тях и Христа е в живеенето на тези истини, в силата с която ги е напоил. Христос казал на болния: „Стани, вземи одъра си и ходи”, и болния оздравял, взел одъра си и си отишъл. Ти и всички проповедници могат да кажат думите на Христа, но болните ще си лежат на одъра - болни.

- Разбрах, но този въпрос вчера Ви го зададе Благовест и Вие му отговорихте друго.

- Географията на България се научава в отделенията, в прогимназията, в гимназията и в университета... Това е все географията на България. Едно мое изказване може да бъде само като стъпало към по-горно, но то не е целта, по-долното стъпало може да изгуби значението си и аз да ги отрека, понеже повече не ми са нужни. Не само това, но ние може в момента да разглеждаме от една страна, а същия въпрос друг път може да го разглеждаме от друго място и гледище, затова всичките ми изказвания, които може да са различни и дори противоречиви и все пак да са верни.

Винаги бъди готов и свободен да оставиш едно знание и да приемеш друго, без това да те смущава, защото животът всеки следващ момент е нещо ново и различно от това, което е било.

- Но Вие господин Христов не ми казахте кои са специалните условия, при които съм бил поставен?

В начина на запитването, в интонацията и още от други неща, които се чувствуват, но не могат да се опишат, Андрей искаше да каже на Христов, че той е [.........]. Христов разбра това, усмихна му се снизходително, както майката и бащата се усмихват на детето си, когато то се опитва да ги уличи в лъжа или измама. Той си помисли: „Твоята вечна мнителност, любопитство, желанието ти да си пъхаш носа навсякъде, винаги да подозираш... аз ще използвам като впрегна на работа да те науча на много неща.”

- Това и най-простия човек ще разбере! - Христов го засегна, за да запомни и по-дълго да ги помни. - Какво има толкова за разбиране да пуснеш в къщата си един разбойник, който на всяка крачка те дебне?... Какви по-специално условия искаш от тези?

- Аз като си помислих толкова много и лоши неща за Вас, разбойник ли съм? И Вие ли сте поставени при специални условия? - Христов почна да се смее на изобретателността му.

- Това ти ще кажеш. - И продължи започнатата си мисъл: - Това е половината от въпроса, другата половина е в тебе. Външния разбойник има своя представител вътре в тебе, т.е. ти си разбойника. По този начин имаш условие да гледаш отвън разбойника, да го гледаш и отвътре. От съчетанието на тези две гледания, в тебе се раждат особени мисли, чувства, което е цяло богатство. Ти чувствуваш, че и с тебе ще се постъпи така както ти ще постъпиш с Цонко и това е, което определя отношението ти с него. Всичко това те доведе до един много обикновен закон - както постъпваш с другите, по същия начин ще постъпят с тебе. Затова винаги, когато ще постъпваш, помисли как ще се чувствуваш ако с тебе така постъпят, т.е. подготвяш начина, по който да се постъпи с тебе.