337. Природата чрез страданията кара човека да мисли, да наблюдава, да се учиш, за да еволюираш

[Ани]

337. ПРИРОДАТА ЧРЕЗ СТРАДАНИЯТА КАРА ЧОВЕКА

ДА МИСЛИ, ДА НАБЛЮДАВА, ДА СЕ УЧИШ, ЗА ДА ЕВОЛЮИРАШ

- Това разбрах, но аз зная, че има много хора, които са поставени при същите условия - всичките магазинери в „Напред”.

- Не, те само външно са поставени при същите условия - вътрешните условия са различни.

Техните съзнания се различават от твоето, те нямат твоята висота!

Те нито мислят, нито чувствуват като тебе!

В тебе е пробудено едно по-висше съзнание, в което вземат участие повече елементи, ти имаш ясна представа за действието на този закон, за който те нищо не знаят и затова са праволинейни. Те щом хванат крадеца, веднага го набиват и изпъждат, а ти търсиш начин да избегнеш, избиколиш действието на този закон, пазиш се да не попаднеш под неговите удари. Следващата крачка или стъпало е да не мислиш да го избягваш или изобикаляш, а да постъпваш според неговите изисквания, за да ти бъде добре, още по после няма вече да мислиш това. Но това сега не е важно.

- Разбрах, външните и вътрешните условия, при които съм бил поставен.

- Ти не забеляза кога Цонко внесе в мазето кафето.

- А Вие как схванахте от моите думи?

- Това не е важно. Аз схванах още много неща, но за тебе е важно, че ако не беше ти се случило всичко това, ти никога не би го забелязал и не би го проучавал така старателно. В това е пък смисълът на интереса, който е много необходим в дадена степен на съзнание. А някой хора го направили култ, и с това се спънали в живота си. Ако ти и от любов към знанието би направил така старателно тези наблюдения и проучвания, никога нямаше да ти дойдат тези страдания. Природата чрез страданията те накарала да мислиш, да наблюдаваш, да се учиш... да еволюираш. Дори и биволите мислят и еволюират, макар и много бавно пак благодарение на страданията, които мухите им причиняват като ги жилят.

На това Андрей се усмихна недоверчиво. Христов му забеляза:

- Ти се усмихваш на собственото си неразбиране! И Цонко за тебе беше една муха, която те жилеше и караше да мислиш, да наблюдаваш. Мухите като жилят биволите, принуждават гида мислят как да ги изпъдят, как да съчетаят движението на опашката си с мястото, където ги жилят мухите - страданието ги буди от техния сън и вкарва в пътя на еволюцията.

От случилото ти се, вземи знанието и останалото-черупките изхвърли, не се занимавай с тях както пилето, когато се излюпи, черупките на яйцето вече не му са нужни. Но много често глупавите хора се спъват в черупките, като ги вземат за най-важното.

- Не разбирам!

- Много просто! Благодарение на Цонко, придоби толкова много и особени знания. Знанията ти са като излюпеното пиле, а Цонко е вече ненужната черупка. Но тази черупка може да стане камък на препъване, ако решиш да му отмъщаваш. После и той ще ти отмъсти, и това ще продължи до безкрайност, както са войните между съседни държави.

Затова прости и повече с това не се занимавай, инък ще се отбиеш от правилния път на живота, после ще трябва да се връщаш, за да влизаш в правилния път, а за това няма да имаш време и енергия!

Христов му подхвърли това и продължи:

- Цонко не е виновен. Разумното в живота само си послужило с него, да те научи на нещо. Ако се опариш на печката, печката ли е виновна за това - отмъщаваш ли й? И на Цонко не трябва да отмъщаваш. Кучето на което е хвърлен камък, тича да го захапе - камъкът виновен ли е? - Не! И ти като кучето гледам те, готов си да затичаш да хапеш камъка - Цонко!

Разбери, условията при които сам си се поставил, непременно щяха да те срещнат с Цонко или друг някой Цонко - щеше непременно да ти се случи това, но може в друга форма.

- Тогава според Вас кой е виновен, щом Цонко не е виновен? -Ядосано попита Андрей, защото Христов беше предварил с това изяснение намерението на Андрей да отмъсти на Цонко.

- Не само според мене, но според най-обективната логика, единствен виновник за всичко си само ти.

- Чудно нещо, Вие сте първия човек, който ми казва това! - възкликна Андрей. - Вчера Благовест много правилно Ви забеляза - не че казвате нещо ново или особено не казано от другите, нито че имате право, но това, което казвате, казвате го така, като че сте първия и единствения, който го казва и сте абсолютно прав.