345. Ти имаш добър ръководител в Невидимия свят, който не слушаш

[Ани]

345. ТИ ИМАШ ДОБЪР РЪКОВОДИТЕЛ В НЕВИДИМИЯ СВЯТ,

КОЙТО НЕ СЛУШАШ

Инспекторът се амбицира - започна отново разследване и настоя пред главния инспектор да ми бъде направена веднага ревизия, но преди това той отново ме моли да призная. Вместо да призная, аз му показах писмото на Цонко, като му забелязах, че ще го направя достояние на управата. И почувствувах, че постъпих непочтено с този толкова добър човек.

- Ти забележи, че имаш много право чувствование, че имаш добър ръководител в Невидимия свят, който се грижи за тебе, но ти не го слушаш!

Същия ръководител те изпраща при мене, дано мене да послушаш!

Ти не само при този случай си безчестен, ти изобщо си безчестен - и най-много си безчестен с мене!

- Не разбирам... с Вас?

- Като не ми вярваш, като се съмняваш, като не ме слушаш, като мислиш неверни неща за мене.

- Друг път ще мисля по това, сега да Ви разказвам: - Аз казах на инспектора да прави каквото иска, и аз ще правя каквото мисля. Същата вечер не спах и написах изложение до управата на кооперация „Напред", разказвах за писмото и препис от него прилагах към писмото.

По този начин още веднъж спрях проверката на магазина, но знаех, че вече директорът на кооперацията, на когото такива неща не минаваха, непременно щеше да наложи ревизия.

Затова разпродадох всичката си покъщнина, която бях накупил с парите, които вземах от „Напред”, защото мислех да се венчая след Нова година с Мими и внесох парите в касата на магазина. Внесох и цялата си декемврийска заплата. По този начин, покрих по-голямата част от дефицита по моите преценки.

- Но това е било сметка без кръчмар - не си взел предвид какво Цонко е вземал.

- Да, ако той не беше крал, проверката щеше да бъде в моя полза, нямаше да се установи никакъв дефицит, още повече ние много стоки продавахме на по-високи цени, продавахме в по-малко и още много неща правехме, при които не можеше в никакъв случай да дам дефицит.

- А какво стана с локумджията?

- Той беше много нахален! Той почна и мене да уверява, че никога от мене не е вземал захар, и следователно няма нищо да ми дължи! Това ме вбесяваше, идваше ми да го набия, но абсолютно нищо лошо не му направих!

- Добре си направил. Повече не му искай парите и изобщо не мисли за него - само наблюдавай как ще се развива живота му.

- Какво може да му стане? Капиталистите, банкерите, фабрикантите са милиони пъти по-лоши и нахални от него, и нищо лошо не им се случва. Това за възмездието е вятър работа! - Христов кипна, но се спря, само каза:

- Продължавай, после ще видиш какво ще му стане.

- Чувствувах, че решителния и фаталния ден настъпва, затова силно се измъчвах!... Вечерта срещу Нова година дойде инспектора с още двама чиновници от „Напред” и магазинера, който щеше да приеме магазина от мене. Цонко като видя новия магазинер, буквално си прехапа устните, защото си беше мислил, че той ще ме замести.

- Както виждаш, и неговия план не успял! В цялата тази работа дявола е имал пръст.

- До късно вечерта приключихме продажбите. Инспекторът и двамата чиновници пак ме молиха да призная, работата щяла да мине само с една нищожна глоба, задето съм ги лъгал, а сумата за захарта ще мине като измама за сметка на останалата захар на „Напред”. На никого не се работеше срещу Нова година. Но аз бях горд, рязко заявих: „Милост от никого не искам, ревизия още тази вечер искам!”

- Уволнен си! - заяви още по-рязко инспекторът. - И ще бъдеш предаден на прокурорът, ще бъдеш арестуван без право на гаранция.

Приключихме касата, проверихме последната касова наличност за 1933 година. Така приключи моето бакалство.

- С бакалството ти може да бъде приключено, но от тебе зависи.

Велико бъдеще те чака, каквото око не е видяло и ухо не е чуло!

Очите на Андрей засвяткаха от радост! - Не чувствуваш ли една аналогия, започна Христов - когато човек го уволнят от живота - умира, след ката цял живот е мошеничествувал, събрал голямо богатство, отива гол.

- Така е, но аз нямах никакво богатство.

- Всичките ти лъжи, кражби, мошеничества, не отидоха ли напразно? Ето, уволниха те без лев в джоба! Защо бяха тези лъжи... това унижение пред самия себе си?

- Да, но аз мисля, че човек като умре не отива никъде, заравят го в земята, изгнива, става на пръст! Вие още ли не разбрахте господин Христов, че аз не вярвам на такива попщини? Аз съм материалист и искам да си остана такъв!

- Никой не те кара да вярваш! Твоето вярване или не вярване на никого не е необходимо, освен на тебе. Но ако прераждането е факт, твоето неверие може ли нещо да му прибави или отнеме? Ти и в много други неща не вярваше, но видя, че твоето неверие или вяра нищо не им даде или отне.

Откакто свят светува, все е имало хора, които не вярват в разни неща, и след тях поколенията са повярвали, по-правилното е нещата да се допущат, и после да се проверяват.