347. По-добре с Истината в затвора и на кладата, отколкото с лъжата на свобода

[Ани]

347. ПО-ДОБРЕ С ИСТИНАТА В ЗАТВОРА И НА КЛАДАТА,

ОТКОЛКОТО С ЛЪЖАТА НА СВОБОДА

В стаята беше достатъчно светло, но Христов запали и голямата лампа на бюрото си.

- Светло ли е? - запита той и без да чака отговор, продължи: - Да запаля ли още една лампа? - И погледна лампата над леглото си. Трите лампи образуваха един равностранен триъгълник в стаята.

- Не, няма нужда повече, нетърпимо светло ще стане!

- Има животни, които не могат да понасят и нашата обикновена светлина, а има и такива, които живеят на тъмно.

Андрей се обиди и млъкна. Христов въпреки това щракна и запали лампата над леглото си и заговори: - Нужна ти е светлина, защото само при светлината нещата стават видими.

Стана, запали лампата в коридорчето и тази, която беше над външната врата. Цялата колиба, като че изведнъж пламна! Искаше с това, външната светлина да събуди вътрешната светлина - светлината в душата на Андрей. - Ще отидеш при директора на кооперация „Напред”, и ще кажеш истината! Това е единствения правилен изход от положението ти. Това го каза тихо, кротко, спокойно, меко, безстрастно и загрижено. Лицето му беше като на сфинкс, или лице на самата съдба.

Андрей си помисли, че не е чул добре или не е разбрал. В него се извършваше дълга и бърза промяна, след което той осъзна казаното. И първата мисъл, която му премина през съзнанието беше, че такъв съвет можеше да му даде само председателя на широканската кооперация „Напред”. - Попаднал съм направо в устата на вълка! - Поклати глава отрицателно, недоволство, съжаление и разочарование се изрази на лицето му.

- Как може това? - ужасен запита той.

- Може, може и много още и по-трудни неща могат! Ще отидеш, смело ще кажеш истината! - каза Христов вече с повишен глас.

- Навярно на шега говорите?

- Сега и за бъдеще да знаеш - аз никога не говоря на шега! Аз нямам време за шеги, с шеги не се занимавам! - Заяви строго Христов и изгледа стотиците томове книги, натъпкани в етажерките.

- Широканците само това чакат, веднага ще ме пратят в затвора!

Здравия разум не ми позволява да помисля за това. Не мога да разбера как човек със здрав разум, може да отиде и да се предаде? В съвета Ви няма никаква логика!

- Кой „здрав” разум те докара до прага на затвора? Всичките дивотии, които досега си правил, кой здрав разум ти ги позволи?

Ако искаш да си поправиш живота, ще започнеш да правиш обратното на това, което досега си правил, това което ти е диктувал твоя „здрав” разум.

Истинският здрав разум ти казва сега: „Иди и кажи истината” - каза Христов повелително и продължи: „По-добре с истината в затвора и на кладата, отколкото с лъжата на свобода, защото такава свобода е по-страшна и от най-тежкия затвор!” Лъжата от край време е била и ще бъде вечната поробителка на човека, и главна виновница за страданията му!

Кажи истината, и от нищо не се страхувай. Щом те пращам, аз отговарям за тебе! Кажи истината и ще видиш, че косъм няма да падне от главата ти!

Но Андрей не вярваше. И беше решил вече да си отива, но преди това искаше все пак да захапе Христов, за да му олекне.

- За този ли прословут съвет ми изгубихте цели три дни, за този ли съвет ме подготвяхте? Това е най-неразумния съвет, за който човек може да помисли! Благодаря Ви, аз си отивам и повече няма да помисля за Вас и Вашите съвети!

- Ти си смело момче! Много можеш, това вече ми доказа, но сега защо се страхуваш? Също както на мене каза истината, така ще я кажеш и на директора. Който е с Истината, никой не може да му направи нищо лошо! И директорът е човек, и той разбира...

- Откъде знаете, Вие познавате ли се с директора? Той не е никакъв човек, той е широканец! А като директор на кооперативна централа „Напред”, е нещо по-страшно и лошо от широканец! Вие нямате представа какви диви зверове в овчи кожи, са тези от „Напред”! Мене питайте за тях, пък питайте, който и да е работник от „Напред”. Широканците от „Напред” нищо друго не разбират, освен от пари, спекули и експлоатация на работниците. - Андрей каза и се отпусна на кревата, прегърби се, погледът му се премрежи...

Цялото му същество говореше за безсилие, разочарованието беше се настанило удобно в сърцето му. Христов за него изчезна, и пред очите му от някаква неяснота почна да се появява и да става все по-лесен и голям алгебричният израз - корен квадратен от минус единица. Той същия този израз видя на Витоша, когато Христов го караше да се преоблече на студа и вятъра.

Андрей се вгледа в израза с широкоотворени очи и помисли: „Магия!... Полудявам!... Хипнотизиран съм!... Халюцинации!...” - Господин Христов, това пък сега какво е? Моля Ви, помогнете ми да си отида, вече нищо не искам от Вас! И винаги, когато после Христов му даваше съвет на Андрей се мярваше пред вътрешния му поглед.