349. Противоречията, това е говора на Бога и природата. Земята е място на противоречията

[Ани]

349. ПРОТИВОРЕЧИЯТА, ТОВА Е ГОВОРА НА БОГА И ПРИРОДАТА.

ЗЕМЯТА Е МЯСТО НА ПРОТИВОРЕЧИЯТА

- Аз се чудя господин Христов, как се сещате да мислите по този особен начин и за тези неща?! Вие казвате, че всичките ми мисли и постъпки са глупави, неразумни. Как изглеждат те в този четириизмерен свят?

- Много интересен въпрос! Мисли и се опитай сам да си отговориш.

- А Вие господин Христов, имате ли противоречия?

- Да, всеки, който се е родил на Земята има противоречия, защото Земята е място на противоречията!

Когато живея между хората, имам повече от тях противоречия, но когато противоречията ми омръзнат, когато те ми дадат това, което носят в себе си, а те носят големи блага, тогава аз ги повдигам на четвърта степен и те престават да бъдат противоречия.

Всяко противоречие показва, че човек е влязъл в отношение с реалността. Единствения начин, по който ние чувствуваме реалността, това са грешките, нарушенията на природните закони. Те показват, че си навлязъл в непозната област на живота, която ти предстои да опознаеш.

Противоречията, това е говора на Бога и природата.

Противоречията са неизбежни спътници на живота, затова трябва да бъдат приемани като дадени, необходими, както приемаме нощта като дадена и нагласяваме живота си по нейните изисквания, като си приготвяме лампи и пр. и пр.

- Как можем да разберем всичко това практически? - ненадейно запита новодошлия работник. Христов го изгледа изпитателно и му отговори:

- Много просто - ако аз те карам да кажеш истината и ти се страхуваш... и най-после си кажеш: - Ще я кажа, да видим какво ще стане, какво ще ми се случи - това значи да пристъпиш към противоречията си като истински учен човек.

Например, както е случая с тебе Андрей. Учения химик, действува на различни вещества с реактиви. И ти си кажеш Андрей: „Хайде да подействувам на директора на кооперация „Напред” с реактива „Истина”, да видим какво ще се получи.”

Ти вече добре знаеш какво се получава, когато действуваш с реактива „Лъжа” - никаква реакция не се получава, защото той самия е лъжа. Все едно да действуваме на сярна киселина със сярна киселина - само ще се увеличи количеството й. Както преди да се правят реакциите, добре се изчистват съдовете, изолират се от действието на други ограничени или случайно попаднали реактиви, така и тук трябва да се изолира реакцията от твоето „аз”, защото азът произвежда други реакции.

- Как, не разбирам? - с интерес запита Андрей.

- Ще обясня. Истинският учен се абстрахира от приятността и неприятността, която изпитва при изследвания и проучвания. Например, хлороводородът мирише неприятно, но ученият химик се абстрахира от неприятната му миризма, както и от приятността на гюлевото масло. Той прави своите опити и изследвания най-търпеливо, при това не гледа и по-скоро да се освободи от неприятната миризма, нито по-продължително да остане, да продължи опитите с гюлевото масло, защото му е приятно. Ако той имаше твоята логика, никога не би се занимавал с неща, които му са неприятни. Света би имал съвсем друга физиономия, ако и хората към своите противоречия пристъпваха както истинските учени постъпват към предмета на своята наука.

- Господин Христов, нямам думи, с които мога да окачествя, да изкажа впечатленията си от Вас! Това което говорите е повече от приказките от 1001 нощ! Кой говори като Вас, кой постъпва като Вас?

- И аз така мисля, и аз съм на същото мнение - допълни новодошлия.

- А ти защо си дошъл? - запита Христов работника рязко - само кратко кажи, с няколко думи.

- От три дни съм уволнен.

- Влизаш в числото на петдесетях хиляди уволнени от първи януари?

- Не - отговори работникът - моя занаят е дефицитен. Но друго е по-важното - хлебарят, месарят и бакалинът като научиха, че съм уволнен, престанаха да ми дават на кредит, а аз нямам спестени пари. Тази вечер аз и трите ми деца и жена ми, нямаме какво да ядем. Казаха ми, че дъновистите сте добри хора, дойдох да Ви помоля да ми дадете някой лев да прекарам аз в семейството ми тази вечер, а утре Бог е добър.

Христов го слушаше със сериозно и замислено лице, и гледаше изпитателно в очите.

- И само това ли искате, а работа? — запита Христов.

- Разбира се и работа, но най-важното е тази вечер да се навечеряме.