351. Изгрева е обявен от Бога за опитно поле на новите идеи

[Ани]

351. ИЗГРЕВА Е ОБЯВЕН ОТ БОГА ЗА ОПИТНО

ПОЛЕ НА НОВИТЕ ИДЕИ

В коридорчето се почука и чу гласът на Детката:

- Дошъл е брат Ви.

- Хм, ще го науча аз него сега! - Погледна работника в очите изпитателно и излезе, като остави вратата на стаята си полуотворена, а външната врата затвори след себе си.

- Какво има Андрейко*? - запита той кротко брат си.

[*Андро Лулчев е рожден брат на Любомир Лулчев - виж в Изгревът”, т. 21. Той е депутат в Народното събрание и журналист, писател. Вижте приложените му статии след № 95.]

- Не можах да дойда тази сутрин, защото... - Христов рязко го прекъсна:

- Да, да, защото и ти уж си най за работа човек, но и ти си като всички. Обеща за тази сутрин, а идваш чак вечерта! — Ганьовска работа! Така работа не се върши!

- Но... - започна Андрейко. - Христов още по-рязко го прекъсна:

- Няма „а”, няма „б”, без оправдание - направо си Ганьо и нищо повече! Не можа да разбереш, че те искам като англичанин точен.

- Бате, има много арестувани комунисти и продължават да арестуват - заговори на друга тема Андрейко, за да отклони, или по-право по-леко да преглътне горчивия хап.

- И ти седиш и гледаш, умуваш как арестуват хората - арестуват ги, че искат хляб, че искат да живеят?...

- Какво мога да направя, когато това е политиката на правителството?

- Хм, било политиката на правителството! Прост си Андрейко, прост! Като е политиката на правителството, то си я върши, това е негова работа. Но нас не ни интересува политиката на правителството, нас ни интересува политиката на Бога. Ние правим ли това, което Бог ни нарежда, ние изпълняваме ли Божията политика? Каква е политиката на Бога към хората? Бог казва да им се даде хляб, да им се даде свобода...

- Разбрано бате - извика Андрейко по войнишки. И се върна на първата си мисъл: - Милан е много зает. Без разследване, не иска да освободи...

- Кой Милан?

- Милан - поручика от твоята рота през войната, когото по твое искане преместихме и повишихме началник на участъка, в района на който е вашия квартал - Изгрева.

- Андрейко, ти си оглупял! Как може да не иска бе? Човекът когото е арестувал не е никакъв комунист, той постоянно идва на Изгрева - той е брат. Всички които идват или живеят на Изгрева, са братя. Нито Милан, нито никой друг, нямат право да ги арестуват! Те не са комунисти, но погрешка е арестуван и затова трябва веднага да бъде пуснат, освободен. Как може да се арестува един невинен човек?

Аз ти казах и ти повтарям, запомни добре: Изгрева е обявен от Бога за опитно поле на новите идеи! Тук се правят опити за хиляди години, от които ще се ползва цялото човечество!

Ако Англия и Америка можеха да допуснат Русия да стане опитно поле на революция, кръвопролития и насилия, защо в България да не се допусне един квартал - Изгрева, да стане опитно поле на мира и свободата?!

Ти обикалял ли си границите на Изгрева? Обиколи границите на Изгрева и ще видиш, че Изгрева представлява един равностранен триъгълник, на който единият връх е обърнат на изток, другия на юг и третия на север. Равностранния триъгълник, обърнат с върха си на изток, е израз на хармония и разумност. Не само това, но сбора от ъглите на този триъгълник не е равен на два прави както е обикновено, а на повече от 180°, защото страните му са изпъкнали.

Едната му страна е завоя на околовръстната линия, другата-завоя на Дървенишкото шосе и третата - завоя на алеята край гората.

Това Учителя не е нагласил, това е проекция на нещо велико и красиво - символ от Божествения свят, което разпуква замръзналите форми на досегашната геометрия.

Учителя не позволява в пределите на този равностранен триъгълник - Изгрева, да бъдат арестувани хора и да се извършват престъпления! Той не иска заради Него никой да страда! Изгревът е като остров сред развълнуваното море - българският обществен живот - място, където удавници се спасяват! Човекът едвам се докоснал до спасителния бряг, и вие го арестувате - отново бутвате в морето! Това и на най-големия си враг не би направил! Ако трябвало един човек да бъде убит, то морето щяло да го погълне.

- Разбирам бате, но...

- Няма „но”, аз искам човекът веднага да бъде освободен, защото е брат!

- Веднага ще отида при Милан и... - Христов отново го прекъсна, понеже знаеше характера му.

- Иди пък сега извърши друга дивотия.

- Бате, ще го изкомандувам по войнишки - цял разярен Андейко отговори.

- Това не ме интересува! Искам невинния човек веднага да бъде пуснат на свобода! Милан си върши работата - арестува хората. Ти можеш ли да се похвалиш, че вършиш своята работа - освобождаваш хората, назначаваш на работа, избърсваш сълзите на хората?

- Ще отида в участъка, ако го няма ще го намеря, където и да е.

- Добре, но и ти да не останеш по-долу от фабрикантите, уволнил си един работник от Инвалидния дом.

- Зная бате, но чакай да ти обясня.

- Няма какво да ми обясняваш! Питам те - жена му и трите му деца какво са виновни? Отговори! - вече Христов викаше. - Защо съзнанието ти е толкова тясно, защо ти като уж по-нов човек защо не виждаш по-широко и по-високо?

- Не са, но той...

- Няма той! Защо го оставяш гладен, защо причиняваш страдание на цялото семейство за светлите Коледни празници? Ти знаеш ли какво значи Рождество Христово, какво значи да Се роди Христос? - Да се роди Любовта, Правдата, Свободата, Радостта... да бъдат избърсани сълзите от лицата на страдащите! А ти хубостника, наредил се до фабрикантите, сакън да не останеш по-долу от тях!...

Да върнеш веднага работника на работа, и за времето, през което е бил без работа да му заплатиш от собствените си пари!

А сега най-напред ще отидеш в семейството на този уволнен от тебе работник, и ще се погрижиш за вечерята им.

СТАТИИТЕ НА АНДРО ЛУЛЧЕВ В „ИЗГРЕВЪТ“ – Т. 21

1. Кога ще дойде мир в България? - с. 77-78.

2. Преди и сега - с. 93-95.

3. Нашият път - с. 125-128.

4. Накъде? - с. 130-131.

5. Утописти - с. 133-136.

6. Вечният път - с. 165-167.

7. Отговорности - с. 169-170.

8. Докога? - с. 172-174.

9. Някога и сега - с. 179-180.

10. Защо се появихме нии ратниците на свободата? - с. 182-183.

11. Нова България иде - с. 193-195.

12 Чия е България - с. 197-199.

13. А нии казваме - с. 204-206.

14. Нашата цел - с. 210-213.

15. Времето иска, носи своето - с. 215-216.

16. Солта се обезсоли - с. 222-223.

17. Нашият път - с. 228-229.

18. Съдбоносни дни - с. 239.

19. Тежки дни - с. 243-245.

20. Стига приказки - с. 248-249.

21. Афиф работа (несериозен) - с. 254-256.

22. Власт - с. 258-260.

23. Снахи ни трябват - с. 265-267.

24. Амнистия - с. 267-268.

25. Три речи на Андро Лулчев - с. 270-289.

26. Биографични данни за Андро Лулчев - с. 272-273.