377 Боклуците на Изгрева трябва да изгорят чрез страданията на хората

[Ани]

377. БОКЛУЦИТЕ НА ИЗГРЕВА ТРЯБВА ДА ИЗГОРЯТ

ЧРЕЗ СТРАДАНИЯТА НА ХОРАТА

Андрей слушаше и всичко му беше интересно. Направи му впечатление, че Христов за никого лошо не каза. Най-после, Андрей изгарящ от любопитство го запита:

- А какво бихте казали за това, което Блатова каза за Вас и Детката?

- Ти знаеш ли какво ме питаш?! - вече доста ядосано каза Христов. - Тикнал си носа в прохода ми и питаш: „Защо мирише, вярно ли е, че мирише?" - Аз ти казвам: - На всеки човек прохода мирише лошо, но човекът не е прохода му. Погледни лицето на човека, надникни през очите в душата му, потърси и виж Божественото в него, това което е вложил в него Бог виж това което го нямат животните... Учителят казва: „Човекът е съчетание само от добродетели”.

Ти днес се разходи из Изгрева, из боклуците на Изгрева, събра един куп нечистотии, дойде и ми ги струпа пред краката!

Запомни: нечистотии има много в света, но ако мислиш за тях - склад на нечистотии ставаш! Търси навсякъде хубавото, красивото, градините със свежи и ароматни цветя. На Изгрева има много красота, но ти нямаш очи да я видиш, защото в самия тебе я няма чистотата. Красивото и чистото като премине през твоето кално съзнание, нацапва го и ти виждаш нацапаното. Изчисти си съзнанието, и тогава ще видиш много чистота и красота.

Ти казваш „орангутан”, но знаеш ли този брат какъв тежък път е изминал докато намери Учителя? Той се движи в науката като охлюв, но се движи напред, въпреки че възможностите му са малки. Но човекът работи, занимава се и то при лоши условия, и сега не е това, което беше някога и няма да бъде това, което е сега. Помъчи се да видиш в него благородния стремеж, който той отвътре има, сега му предстои и отвън да го придобие. Той паднал в нищетата на живота, защото си помислил, че е нещо особено - вирнал си главата! Тогава живота го изпратил на мястото му. Учителя го повдигна, но той пак се сеща, спомня си старите си навици, мисли и почва да рита срещу ръжена. Но аз нямам време с него да се занимавам - други има, които се занимават с такива като него. Остави на лекарите и на специалистите, на адептите, на великите Учители да се занимават с болестите, особено със заразните. Впрочем - всички болести са заразни.

-Как?

- Ще разбереш по-нататък, когато ти дойде времето да се занимаваш с болестите. И продължи първата си мисъл: - Отрицателното в хората, клюките, одумването... това са най-страшните и най-заразителните болести, това са епидемии! Но ние имаме методи, с които ги преработваме в красиви неща, както в някой страни събират боклуците, които се изхвърлят от къщите и ги преработват в полезни неща.

Андрей загледа Христов в очите, лицето му блестеше и каза:

- Моля Ви, извинете ме, аз Ви донесох толкова боклуци, казах Ви без да искам много обидни думи, макар аз само повторих това, което другите казват! Но Вие купихте скъпо тези боклуци, и срещу това ме научихте на толкова много мъдрост! Пред очите ми превърнахте тези боклуци във велика мъдрост.

- Така е - зарадва се и Христов - всичко лошо, което ми каза, щом си разбрал това, осмисля се. Превръщането на лошото в добро, се нарича психична алхимия. Ти вече си поставен в тази алхимична реторта, затова всичко в живота ти ще се превръща в добро - знание, мъдрост, любов...

- Защо не забраните на брат орангутан и на сестра Блатова да говорят по Ваш адрес и за господин Дънов лошо и невярно?

- Защо ще им забраняваме? Ако забранявахме, ще приличаме на всички други хора, а ние мислим, чувствуваме и действуваме не като тях, затова се различаваме от тях. Всеки човек има своя роля в живота, която сам си е избрал и я играе в драмата на живота, както е сестра Блатова - да лъже и критикува.

- Но нали в драмите има и отрицателни герои?

- Да, но по-добре е за тебе да играеш положителна роля, защото всяка мисъл, която само преминава през съзнанието на човека, оказва и на самото съзнание съответното положително или отрицателно въздействие според естеството си, според това, което носи и изразява.

Тази сестра може да се разглежда и като бариера към мене. - Всеки, който идва при мене, трябва да я прескочи! И тъкмо по това се познава силата на желанието му да дойде при мене - ако може да я премине и да дойде при мене, въпреки калта, която е нахвърляна отгоре ми.

Погледнато философски, аз трябва само да й благодаря, защото ако не е тя и другите като нея - да връщат тези, които идват-трябва ден и нощ да приемам, а да знаеш само колко много моя лична работа имам, съвсем не ми е до приемане! Нали пред кабинета на министъра има стражар или разсилен, който връща хората, които искат да посетят министъра когато той е зает? Така тази сестра, сама си избрала ролята на стражар или разсилен при кабинета на министъра.

- Вие сте министър ли?

- Ти казваш — и вдигна отворената папка на бюрото му.

- Преди много години, написал съм няколко романа и нямам време да ги прегледам. Ето, този роман вече един месец откакто стои на бюрото ми, от посетителите не ми остава време! Ако аз връщам хората, за това ще отговарям пред Бога, а тя като ги връща, тя отговаря.

- Интересен човек сте господин Христов! - възкликна Андрей. - А това сега пък как го измислихте?

- Не съм го измислил. Аз нищо не измислям - всичко Бог е сътворил, аз само го виждам и го превеждам на твой език. Така са нещата в реалността. Ние много често се възмущаваме и сърдим за неща, за които трябва да се радваме и да благодарим, защото това е милостта на Бога, но трябват очи и светлина да се види.