378 Всеки, който не е достоен да защити Истината, е вече умрял

[Ани]

378. ВСЕКИ, КОЙТО НЕ Е ДОСТОЕН ДА ЗАЩИТИ ИСТИНАТА

Е ВЕЧЕ УМРЯЛ

- Пак Ви казвам, Вие сте много интересен и особен човек! „Интересен“ и „особен” не изразяват това, което чувствувам за Вас, те са много малки във всички посоки - тесни и ниски. Как можете да мислите и разсъждавате по този начин, как се научихте на това? Навярно Вие знаете и други подобни хватки на разсъждение? - Христов само се усмихваше.

- Сега ще си разменим ролите - аз ще те питам, да видим ти на мое място как би отговарял?

- Какво? - с интерес запита Андрей, готов веднага да отговаря.

- Ти повярва ли на това, което ти каза сестра Блатова за мене? -Андрей заекна за пръв път от няколко дни и отговори:

- Не! - И изведнъж настроението му падна много ниско, той се изчерви и нищо повече не можа да каже.

- Разбра ли сега защо заекваше? Когато се колебаеш, когато в тези нещата са и „да” и „не”. Добре, да приемем, че не си повярвал, кажи ми тогава какво направи да защитиш истината - нищо - демонстративно и повелително заяви Христов.

Очите на Андрей силно се разтвориха от тази мълниеносна изненада, защото този въпрос и този отговор никога не беше очаквал! А отговора беше тежка присъда, която веднага той почувствува направо в душата си. Замълча, и поне в това излезе разумен и зачака да види какво по-нататък Христов ще му каже, но цялото му същество беше разбъркано, размътено.

И Христов мълчеше, чакаше всичко в него да утихне, защото само след това, каквото му кажеше, щеше да се отрази вярно и правилно да бъде разбрано:

- И Пилат знаеше, че Исус не е виновен и той това заяви публично като каза: „Извеждам ви Исуса, за да разберете, че не намирам в Него никаква вина!” Но Пилат като представител на Римската власт, законност и на прословутото „Римско право”, той не Го защити.

Трябва да знаеш, че правото е, което крепи една държава и всяка власт. Рим с това право, което не можа да защити един невинен човек, и което допусна да бъде осъден на смърт, не можеше повече да съществува - той трябваше да загине!

Също трябва да знаеш, че винаги, когато в живота на една държава, общество или човек се забележи страх да защити истината, правдата -там лъжата, користта прави настъпление, там лицемерието марширува победния си марш, там вече смъртта витае! Тази държава, това общество, тази култура, този човек - са залезли за живота!

Рим загина, защото допусна в неговите предели да бъде осъден и разпънат един невинен човек, а това е само един ярък израз на един дълъг процес на беззакония в тази най-голяма тогава държава в света, който ние виждаме много късно - чак в постъпките на Пилат с Христа.

Рим и преди Христа беше наказвал и разпъвал много по-много или по-малко невинни хора, но Христос му беше последния и пробен камък - да бъде или да не бъде - съдба. Такова беше „правото” на Рим.

Това същото право, с което Рим загина, сега стана основа на Европейското право. Смърт очаква държавите, които са сложили Римското право в основата на своето право! Казах, всяка власт и държава се крепят на правото си. - Ти защити ли ме? - като изневиделица го запита Христов. И отговори още по-тържествено и рязко, като че отсече с меч: - Не! - И млъкна.

Двамата мълчаха. Андрей за първи път изживяваше такъв род мъка! Това беше агонията на старото в него. Това беше необходимо, за да се даде живот на новото в душата му.

Христов го съжаляваше, но това беше необходимо, макар да беше силно болезнено. Случая беше такъв, че трябваше да се направи операция без упойка. И после продължи, но вече по-меко:

- Всеки който не е достоен да защити Истината, трябва да знае, че вече е умрял. Разбира се, не защото Истината има нужда, който и да било да я защищава!

Златото, при всички условия на живота е злато, независимо с какви имена го наричат, как го клеветят и калят - то от нищо не се окислява.

Но всеки, който защищава Истината, където и да е тя, той преди всичко себе си утвърждава, застава на страната на Истината против лъжата, и като така, се ползва от благата и силите на Истината.

А Истината е всичко!

Лъжата е нищо - тя живее за сметка на Истината!

Лъжата е сянката на Истината и реалността, тя живее и съществува за сметка на Истината и ползва се от капиталите на Истината, като се стреми да наподобява на нея и се стреми някого, който не разбира да го излъже, за да я купи с цената, която се купува Истината.