31. Брата започва да говори в 6,30 часа вечерта за благословенията на Стефка за рождения й ден

[Ани]

31. БРАТА ЗАПОЧВА ДА ГОВОРИ В 6,30 ЧАСА ВЕЧЕРТА

ЗА БЛАГОСЛОВЕНИЯТА НА СТЕФКА ЗА РОЖДЕНИЯ Й ДЕН

Липсва страница 663 (началото на 31.)

В деня на престъплението, двете приятелки отиват при брата на Изгрева, минават през парка, ядат долу на моста кебапчета, и после отиват.

Братът предчувства нещата. Той казва на жена си да остане тази вечер при него. Но тя отказва. Братът настоява. Тогава нейната приятелка, понеже вече е решила как да действа и сътворила плана си, за да открадне бижуто, се престорва, че е болна, присвива се, че й е лошо, и Гела казва на мъжа си: „Как да я оставя болна?”

Тогава братът предлага да я заведе долу, в София, в дома й, и след това той да отиде и да доведе жена си отново в къщичката си, в бараката си на Изгрева. Но жена му отказва категорично! Вечерта момичето, подпомогнато от майка си, извършва престъплението.

Там където ще отидем - вечна светлина цари! Ще бъдете окъпани с любов от един разумен и възвишен свят. Там няма никакви противоречия, ще почувствате това. Чака ви богата трапеза.

Съществата чакат. Бързо да вървим. Съсредоточете се и се освободете от всичко земно.

Постепенно се издигаме, и напускаме тъмните сфери. Дишайте дълбоко, все едно, че сте на Рила. Ще идем още по-високо от Рила, и по-високо от Хималайте.

Вече сме в по-светли пространства. Аз ще ви водя. Бързо ще стигнем. Нямаме много време. Чакат ни.

Ето, пристигаме вече на Звездата, на която трябваше да ви доведа.

И тук има планини. Ще кацнем на една от тях, на едно свято място, на един Божествен Рай, където понякога се събираме с наши приятели. Тук е красиво, светло е, топло е, има цветя, плодове, високи планини и върхове!

На една полянка, както във вашите планини, ще поседнем, ще попеем.

И днес ние няма да сме сами.

Ето и душите, които ни очакват: майка ти Величка, баща ти Кънчо Стойчев, сестра Попова *

[*Величка, Величка Стойчева - снимка № 24 от „Изгревът”, т. 21].

Сестра Попова - старата София Попова на Изгрева.

[Виж „Изгревът”, т. 14, снимка № 42; т. 22, снимка № 27.]

Няма всички приятели да ви изброявам. Има много!

Присъства и Стефанка - бабата на Благовест. И тук в едно кюшенце се е свил и все мълчи, мълчи. Кой мислиш ти - Крум! И той помоли да го доведем тук на нашето тържество.

Брат Иван Бойчев от Бургас, брат Стамат, брат Илийчо (брат на Петър Филипов) - ваши все приятели добри!

Тук са и вашите ръководители и много същества, които вие сега не помните, които ви познават, обичат и помагат!

Всички са седнали около една богата трапеза, всред природата.

Очакват ви. Предупредени са, че ще дойдете. Сега са в разговор (велик разговор).

В средата на трапезата седи Учителят, и разговаря с братята и сестрите. До Него, от едната страна има места за нас. Ние сме почетните гости.

Стефка, мила моя Беба, ти ще седнеш до Учителя!

Аз до теб ще седна. Благовест до мен, до него ще сложим Стефанка, която много го обича, после Величка, до нея баба й Величка, до нея Коста, а до него Крум. И така, докато се затвори веригата.

Сядаме на местата си в тишина. И ще присъстваме на това тържество.

Трапезата е богата. Погледнете я! В красива чиния пред Учителя е поставено златно-жълто жито на зърна - едро, много едро! След това една голяма погача. Тя е топла, и ухае на пресен хляб!

Пред всеки един брат или сестра, има по една чиния с плодове. Всички не са като вашите плодове.

Пред Стефка - жълти плодове като портокал, грейпфрут. Пред мене са розови - като нар, сладки като мед. Пред Благовест - червени, пред Стефанка - бели плодове, пред Величка като ябълки — пъстри, пред сестра Величка Стойчева - оранжеви като портокал.

Пред други има грозде - бяло или червено, дини и пъпеши, череши -бели, розови и червени, разкошни ягоди - едри, сладки като мед! Пред Крум - една чиния сливи - едри, виолетови, пред Коста има бяло грозде.

Никъде на трапезата няма неестествена храна! Има маслинки, но са бели. Не забравяйте, че вашите земни плодове са копие на плодовете в тези светове.

Сега всички са на лице. Можем да започнем. Ще изпеем една песен. Дойдоха музикантите. Те са зад Учителя.