70. Борислав Георгиев от Париж - нещо за себе си да кажа

[Ани]

70. БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ ОТ ПАРИЖ –

НЕЩО ЗА СЕБЕ СИ ДА КАЖА.

Аз живях в София като преводач. Завършил съм история и класическа филология. Бях публикувал една Антология на античната поезия, която има 5 издания и 7 книги със стихове. Аз съм историк и поет. Но трябваше да дойда в Париж по семейни причини. И тук бях в Сорбоната - 10 години, и 5 години в Националния център за научни изследвания.

Аз бях в центъра за ранно християнска и византийска цивилизация. Имаше една голяма византоложка - проф. Елена Арвейлер, която е най-добрия Еизантолог на Франция. Тя стана ректор на всички Университети, канцлер на всички академии. И тя има още един екип от млади хора, в който и аз влизах. Бяхме научни работници - 42 души, и всеки един от нас беше взел по една област от византийската цивилизация. Н-р: монетите на Византия, медицината на Византия, корабите на Византия, благородните семейства във Византия.

Аз взех византийска музика, и записах един докторат, на тема „Йоан Кукузел”. И работих дълго върху моя доклад.

Събрах много неща, бях изпратен от Сорбоната в Света Гора.

Работех в библиотеките на манастирите.

Видях чудеса - Кукузел е работел там - миличкият, и на 1 декември 1987 г. защитих моя Докторат. Аз съм Доктор на Сорбоната и се гордея не за това, че аз съм Доктор на Сорбоната, а за това, че в това голямо и старо учебно заведение — една българска тема можа да бъда така поднесена!

В средните векове, още Европа не е била създадена и съществувала Византия. Тя е основана 330-та година и загива под ударите на турците 1453 г. Византия - единствено е имала университет - Магнаура (в превод означава голяма светлина). Там са преподавали и Методий и Кирил. Те са българи по майка, но са знаели и коптски, и староеврейски, и гръцки отлично!

Много по-късно вече, когато Запада започва да се сформира, има университет в Париж - Сорбоната, в 12 век. То е едно от старите учебни заведения. Там изискванията са много по-големи. И той е дал на света толкова много учени и толкова големи изследователи, че французите могат да се гордеят с този университет.

България, която е една малка страна, не е имала Университет в средните векове, но е имала Школи. В Търновската Школа - Патриарх Евтимий, Патриарх Теодосий. Те са били писатели, също Климент Охридски. Те са писали много интересни неща.

Но когато България, след 5 вековно турско робство се освобождава, се основава и Българското виеше учебно заведение. Това е българският Софийски университет в 1888 г., ако не се лъжа. Той е един нов университет, но там е имало винаги много сериозни преподаватели, много сериозни учени, много сериозни научни изследователи. Аз бях студент по история и някой от професорите бяха забележителни - професор Христо Данов да речем, или проф. Петър Бицили (това е един руснак фантастичен). Така че нашия университет също има своята стойност, но той е един по-нов университет.

И не искам да ги сравнявам Сорбоната и Софийския университет, не защото ние сме млада нация, в сравнение с тези франки и гали, които са живели там. И ние си имаме също нашите много добри качества. Аз обичам много нашия Софийски университет! Той ми даде много, той обогати културата ми. А вече за Сорбоната, нямам думи за похвала! То е нещо като музика.

Отново се връщам към делото на Учителя. Пожелавам да пребъде във вековете, да бъде за всички хора, които са добри, които търсят духовната страна на живота, а не печалбата и парите и материалната страна, и не ежедневието! Човек не се е родил само да се храни. Христос казва: “Не само с хляб се живее, а с Божието Слово.Така че Словото на Учителя е повече от насъщния хляб, то е за душата. Една душа би била гладна, ако не се нахрани с една висока духовност!

Искам да добавя още нещо. То се знае от историците и от любителите на историческото знание. Балканите са били населени с едно население даки - в Северна България, траки в Южна България и македонци (или лири) в Западната част на Балканския полуостров. Разбира се идват римляните, гърците преди това, и по Черноморския бряг основават колонии.

Но в 681 г. се основава България.

Преди да се основе България, идва нещо много интересно на Балканите. Между 3 и 5 век започва Великото преселение на народите. Някъде от Азия (не зная точно откъде) като един огромен извор пристигат племена - най-разнообразни - и кумани, и печенези.

Искам да кажа нещо, което е много симпатично и ме кара да се усмихна. Когато започва Великото преселение на народите, славяните пристигат на Балканите и заливат Балканите като едно огромно море - никой не знае техния брой. Не са могли да ги преброят — може би 3 милиона, може би 6 милиона, но те стигат през цяла България, през цяла Гърция и заселват и остров Крит. Също в Албания е имало много славяни.

Професор Александър Селишчев - руски византолог от 19 век написва една книга „Славянское население в Албаний”. Издава я в София - 1912 г.

Затова казвам, че Кукузел е българин.

Той е от онези места от Драва. Даже в момента в Албания има едно градче, което се казва Ново село - в момента има славяни навсякъде.

Обаче през 681 г., един от синовете на хан Кубрат - там при Волга, те са четирима, малкият Ацтек, големия Исперих. Бащата казва: “Не се разделяйте, бъдете като сноп пръчки, нищо не може да ви пречупи.” - на Исперих, една душа, която търси нещо, може би търси една по-благоприятна почва, или повече топли морета, ако мога фигуративно да се изразя.

И той с една група идва в Добруджа (сегашна), преминава делтата на Дунава. Ние не знаем колко са били българите. Те са били грубо казано около 100 000. Докато славяните - мънички, русички, работят земята, сеят, жънат, отглеждат добитъка. Те са много добри скотовъдци, много добри земеделци. Българите не щат да работят. Те са на коне, те са високи, стройни, плещести - и да не ги среща човек! Хич не мируват. Те са много добри организатори, много добри администратори. Не щат да работят.

Те основават една държава.

И завладяват цяла Северна България, и правят една славянобългарска - от 7 племена. И хан Крум покорява Сердика (в 807 г. мисля) и ограбва в тогавашна Сердика - имало много украси по улицата, голи жени - фигури за античността, безценни фигури. Той ги занася в Плиска.

Така се основава България през 681 г. Тя е една езическа страна. Тя има езически богове - Тангра, наш Бог.

И чак в 864 г. княз Борис покръства България, и това е едно много голямо събитие. Дотогава България е била варварска страна, после става една цивилизована, християнска страна.*

[*Виж „Изгревът”, т. 4, с. 20-21.]

Малко се обръща внимание на един факт, който мене много ме смущава като християнин, като вярващ човек. 167 семейства български не са били съгласни България да се християнизира, и всичките те биват изклани по нареждане на нашия княз Борис I. Баща, майка, деца - всичко под ножа!* [*Виж „Изгревът”, т. 4, с. 20, точка 6 и 7, както и точки 8-10.]

Още нещо, което смущава духа ми: Когато остарява, Борис отива в Капиновския манастир като монах, на 18 км северно от Търново и оставя на престола своя първороден син Владимир.

Владимир възстановява старата религия - езичеството, и 4 години, хората се връщат към своите вярвания - Бога Тангра.

Идва Борис от манастира, и нарежда да арестуват сина му и да го ослепят.* [*Виж „Изгревът”, т. 4, с. 22, точка 10.]

Ослепяването става като нажежават едно желязо като камертон, фиксират главата, и това също много ме смущава. Аз никога не бих постъпил със сина си така, бих го изпратил вън от държавата!

И той повиква от Цариград да дойде най-малкият му син Симеон. Това е Симеон I Велики, който е бил заложник в Цариград. Като малко момче е отишъл и е живял 20 години. Той е следвал в университет, той е много просветен монарх, много просветен владетел.

И Симеон даже решава да завладее Цариград. И тръгва със своите там кривокраки кончета, и стига до стените на Цариград. „Край Босфора шум се вдига, лъскат саби, щикове. Ето Симеон пристига, воеводите зове.” И когато той стига до стените, и той ще завземе Константинопол, вратата се отваря и излиза патриарха Николай - първият мистик. На една копринена възглавница той носи ключа на крепостта, след него е императора Константин десети Багреанародник и генерала Ромал Накапе, и цялата аристокрация на Византия

И патриарха казва: „Симеоне, ти си наше дете - ето ключа, но пощади града, не го опожарявай, не убивай хората!” И той се обръща и казва на своите войници: „Назад!” И не влизат в Цариград.

Решава да направи за столица на България Солун.

И тя е на море. Той знае какво значи на море - корабите, търговията. Всичко това е едно голямо благоденствие! Но умира от сърдечен удар на 60 години в 927 г.

За неговата смърт се разказва следното. То засяга и нас самите. В Цариград имало големи окултисти, и те дават съвет на императора. На стената на Цариград (тогавашния Константинопол) имало бюстове на всички знаменити хора на византийската империя. Имало една глава на Симеон. Казали: „Отчупете главата, той ще умре.” И счупват главата на Симеон, и той умира от апоплексия - нещо много страшно!*

[*Виж „Изгревът”, т. 11, с. 131 - за смъртта на Симеон.]

Много се гордея с това, че братята Кирил и Методий са създали нашата писменост, буквите, нашата българска азбука!*

[*Виж „Изгревът”, т. 4, с. 14-20.]

Те са били образовани хора за своето време. Родени са в Солун.

Не е възможно да създадат българската азбука, ако не са българи!

По майка те са българи. Бащата е Лъв - Леон. Той може да е византиец, но майката е българка.

Те и двамата са в Магнаур. Даже Кирил е библиотекар, или Методий беше (един от двамата). Те знаят и коптски, и староеврейски и старогръцки разбира се, и те взимат от всички тези азбуки букви, които са необходими. На гръцки няма „щ”. На коптски имат „щ”. Тщери, значи дъщери.

Те създават тази чудесна азбука, която може всичко да изрази, всички звуци - всички гласни и съгласни, и те правят още нещо - превеждат избрани чести от Евангелието.

Превеждат цялата литургия на свети Йоан Златоуст - песнопенията. Те са не само мелодии, те са и текстове. И фактически, в тяхното житие се

казва: „Те работеха като 2 вола на българската нива.” Колкото и да звучи грозно, това е напълно вярно. Те са орали българският дух и културна нива.

Много важно значение има и Климент Охридски*, който е автор на много съчинения. [*Виж „Изгревът”, т. 22, с. 768-770.]

Изобщо, ние имаме средновековна култура, която е от много висока класа, особено по времето на цар Симеон. Това е Златния век за българската култура.

И нашата малка страна, има с какво да се гордее!

Имаме толкова интересни големи хора и лицето, което представя България пред бъдещето и пред вечността - Учителя. На Него аз отдавам и моето сърце! Казвам го с чиста съвест. Казвам го напълно съзнателно. Аз съм един разумен човек, и благодаря на Небето, че ми даде възможност да се срещна с Неговото Слово, което беше за мене едно упование, една утеха, едно щастие!

За българския език искам да кажа само 2-3 неща. От него са останали много малко думи. Според академика Стефан Младенов, с когото аз бях в близки отношения, има само 7 думи старобългарски. Едната е „капище”. Другите са славянски. От друга страна Младенов ми казваше, че е изучавал японски език. На японски се казва вода - „шуур”. И казва: „Какво шурти? Само водата шурти!” Значи ние идваме някъде от Азия - Тибет.

Аз изучавах известно време тибетски, и си кореспондирах с г-ца Марсела Тучи - професор в Сорбоната, и с един професор от италиански университет, и съм се изненадвал, че „шапка” на тибетски се казва - „капа”, и „жълто” се казва „жън”!

С моя приятел Ив, учехме и йероглифи при г-ца Гано от Сорбоната.

Тя идваше в къщата на Ив да му дава частни уроци. Ние учехме йероглифите. Думата „рамен”, означава „ръка”, хиляди години преди България да съществува, или смъртен се казва „семерт” - за смъртен човек.

Така че, българският език е смесен. Ние не може да сме наясно коя дума откъде идва. Най-напред човечеството е било едно, и започва да се разклонява и започва да има много езици. Те са около 3 000 на брой.

Но смятам, че българския език е много богат! Имаме едни глаголни форми, които никой друг език няма! Имаме например глаголна форма „бъдеще в миналото”. Например: „Щял съм бил да бъда.”

Има и думи, които ги няма в други езици. Например: „любов”, „обич”, „виделина”, „светлина”.

Невероятно богат език е българският!

И аз се гордея, че ползвам този език! Литературната критика отбеляза, че моят български език е съвършен.

Мисля за себе си, аз се смятам един човек като всички хора. Нищо чак толкова необикновено няма. Като всички хора, и аз съм с моите несъвършенства. Исус казва на Своя любим ученик Йоан: „Никой не е съвършен, освен небесния ни Отец.” И аз самият не съм съвършен, но ако имам някакво качество, едно-единствено, това е моят български език. Той е чист и изразителен, и на него мога да кажа всичко, и както моят професор Балабанов казваше: „Не само съм щастлив, че съм пил вино, че съм ял кебапчета и съм любил жени, щастлив съм, че мога да съобщя моята мисъл на другите хора и мога да приема тяхната мисъл за мен!” И аз съм щастлив, че мога да се изразявам с един толкова богат български език! Това е единствената ми заслуга, и може би единствената ми дарба. Аз съм и поет между другото.

Както вече казах, аз съм историк по образование, но аз съм поет по Божия воля. Имам тази поетична дарба да виждам нещата, както един поет ги вижда. И освен антична поезия, която издадох на старогръцките и латински поети, аз съм автор на 10 книги. 7 от тях са стихотворни сборници. Те се разпространиха така, стигнаха до читателя. Доволен съм все пак, че мога да се осъществя като един творец.

Във Франция аз имам публикации на френски, главно във френски, научни списания. Само в две съм печатал цикли от мои стихове на френски. Моята френска биография не е така богата както в България, но сега готвя две неща на френски, които се надявам, че, ако ги привърша, ще излязат. Така че аз си оставам един историк, и един поет. Но всъщност, ако трябва да кажа какво мисля за себе си, аз съм към края на живота си - 75 годишен съм - аз съм и хуманист и човек на културата. Аз съм един метафизичен човек. Аз съм един мистик, защото живея в една почти непрекъсната молитва. Това не е нито кокетство, нито лъжа. Аз живея в една молитва, особено откакто сестра ми Адриана ме напусна. И благодаря на Бога за силите, които ми дава да живея и да се моля и да го славя.

С Величка Няголова говорим понякога за Учителя и Неговото дело, и какво можем да направим за Него във Франция.

Разбира се, може нещо да се направи. Голямата енциклопедия съдържа и български имена, и искам да представя една енциклопедична бележка за Учителя, може би 30 реда с портрета, рисуван от Борис Георгиев*.

[*Виж „Изгревът”, т. 13, с. 621-640.]

Освен това имам един много хубав албум, който е напълно запазен нов - ненаписан. Искам да разкажа на български език биографията на Учителя, толкова, колкото я зная. Аз много съм работил върху живота на Учителя. Искам този албум да го подаря в отдела за ръкописи в Парижката Национална библиотека. Да остане за времето. Те пазят всичко. Спомням си, че от един английски писател, който умрял 1900 г., има 3 писма. И те са в Каталога, и ги пазят като нещо свещено. Така че, ако напиша тази книга, този албум, тя ще остане и ще бъде и в каталозите и в Библиотеката като нещо интересно, и ние не знаем кой читател какво ще иска да чете.

Освен това, аз имам едно голямо и дълбоко желание, но дано Бог ми даде време и сили да напиша една книга за биографията на Учителя. Аз съм историк, аз зная как да я направя.

От книгите на Вергилий Кръстев съм извадил 1000 фиша с дати, събития и случки от живота на Учителя. И това не са малко - 1000 фиша. И те ще ми позволят да разгледам всеки период от живота на Учителя по-подробно и по-точно.*

[*ТОВА Е КРАЖБА! ЦЕЛТА Е ДА СЕ РАЗБИЕ „ИЗГРЕВЪТ” НА ЧАСТИ.

„ИЗГРЕВЪТ” Е НЕПРИКОСНОВЕН! ТОВА Е РЕШЕНИЕ НА НЕБЕТО!]

И смятам, че, ако Бог ми даде време и сила, аз ще свърша тази работа с голяма духовна радост, и с голямо удоволствие! Пред себе си обещавам, че за мене това е много важно, и много съществено. Дано да мога да го свърша. И освен във Франция, ще ги занеса и в България, разбира се.

Искам да добавя още нещо, което намирам, че е много важно за моите научни изследвания.

Аз бях в Атон. Една от най-богатите библиотеки в света, това е Ватиканската библиотека. От векове те събират и ръкописи и стари книги, и една от важните части на тази Ватиканска библиотека са славянските ръкописи. Те имат и руски ръкописи, имат и български ръкописи.

През 1985 г., излезе една книга „Опис на славянските ръкописи във Ватиканската библиотека”. Бяха много рядко издание - голяма книга и много луксозно издадена!

Тя не се продаде, тя не се пусна по книжарниците, а правителството я даваше на всеки посланик, който напуска България като един малък подарък. Аз я получих подарък от Елена Савова, която завежда библиотеката в Академията на науките. Познавах дъщеря й, и внука й.

Тя жената, изрази една почит към мене и към моите научни изследвания! Тази книга е много важна за мен, защото намерих неща, които ми бяха нужни.

Но само искам да отбележа, че двама мои приятели, които са университетски преподаватели - доктор Насториол и Настазе, те я държаха един месец. Сложиха бележки, те я преписваха, те я четоха, те й се възхищаваха! Те са френски учени, но са румънци по произход. Между другото искам да отбележа, че това е едно от хубавите неща, които съм получавал в моя живот.

В Париж се срещнах с Иван Дуйчев. Той е академик. Член на 12 академии, и той е работил във Ватиканската библиотека 12 години. Бил е католик, може би затова са го допускали до всички секретни стаи, сейфове. Даже излязоха 3 тома негови в един „Византийско-славянско Средновековие”.

Така че, може би не искам да говоря много за моята научна дейност, но това е един малък инцидент, който много ми топли сърцето, че имам тази книга, и тя е много скъпа и като издание и като съдържание (главно като съдържание), защото се отнася за Средновековна България.

Още веднъж казвам името на книгата: „Опис на славянските ръкописи във Ватиканската библиотека”. Автори на книгата са Аксиния Джурова, Красимир Станчев, Марко Япунджидж. Тя е голям формат, с дебели корици и много луксозна, и с много, много страници.

Тази книга „Опис на славянските ръкописи във Ватиканската библиотека” е едно много рядко издание, защото тиража е много ограничен, много малък тираж, и тя не бе пусната в книжарниците (както казах), а се даваше подарък на всеки посланик, когато напуска България. Правителството, когато той се оттегля, му дава тази книга да си занесе в къщи, в неговата библиотека.

Аз я получих от Елена Савова - директор на библиотеката в Академия на науките, и това беше много хубав реверанс от страна на Академията в София.

Те знаят, че се занимавам със Средновековието, с Византия, с византология.

И така, бях много щастлив! В тази книга аз намерих неща, които много ми бяха необходими - за някой стари български манастири, за някой български светии и техните жития. За Атон има много неща, които ми бяха полезни, за Йоан Кукузел (това е моята Дисертация в Сорбоната), и много ми послужи тази книга и я смятам за най-хубавата книга, която имам в моята парижка библиотека.

Тя е българско издание, 1985 г. - много голям и тежък том.