58. Заключителни слова за „пръчо и козата" от 31 том на „Изгревът", с. 776-778

[Ани]

58. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ СЛОВА ЗА „ПРЪЧО И КОЗАТА”

ОТ 31 ТОМ НА „ИЗГРЕВЪТ”, с. 776-778.

Вергилий Кръстев

V ЧАСТ

58.1. Аз съм в Своге. Имам двор и много дървета. А на тях кацат различни птици, после хвърчат насам и натам! Гледам и разглеждам ги. Само хвърчат над главата ми, и нищо не ми се случва! Ама нищо!

Тогава отивам, намирам онзи белия шлифер с големите яки, и го обличам. Разхождам се по двора, но нищо не се случва с него!

Очаквам някое пиле да се „изцвърка” на реверите му, но нищо не се случва!

Затова, само се разхождам нагоре и надолу по двора!

58.2. Ето, на един клон от дървото кацна един черен кос. Гледа ме! И аз го гледам! Питам го: „Защо нищо не става с този шлифер?” Идва отговор от него: „Не става нищо, защото си стар, и времето за такива работи отдавна ти е изтекло!” И този кос хвръкна и отлетя! Седя и си мисля: „Не трябва да се вярва на един кос!”

58.3. По едно време се сетих, че когато бях на 12 години, в селото се пееше една песен. Всички я знаеха, и я пееха с удоволствие! В нея имаше следните думи:

„Станке ле, Станке ле хубава,

стори ми място да седна, [Това запитва един стар ерген]

да седна до твоето дясно коляно.”

„Бачо ле, бачо Иване,

мястото ти е сторено, [Това отговаря момата на стария ерген]

ала ти време минало!"

58.4. Е, какво ще кажете за тези думи? А мелодията бе мелодична и невероятна! Всички я пееха, и се смееха един с други. Закачаха се младите, а старите клатеха с глава и викаха: „Брей, какви думи, как ги е измислил този бачо Иван? От зор ги е измислил! Ама са много верни!

От много голям зор ги измислил!

58.5. Аз имам две сръбски изречения за тези времена, останали ми в ума, когато следвах в Белград като млад. Трябва да ги кажа на сръбски, ама за българския език са много мръсни думи, и затова се въздържам! Не мога да ги преведа на български! Ама са много верни!

58.6. Беше ми много трудно, да напиша това мое изложение! Трябваше да се защитя от лъжите!

Някой ще се смеят, други ще плачат, трети ще реват, четвърти ще вият така както вълкът вие в мразовитата, зимната нощ!

Всеки един от Вас ще премине през тези етапи! Няма да му се размине!

Ето тава всичко, е преминало през мен! Сега ще дойде Вашето време. Ето, Вашия ред идва, за да го срещнете и да го преживеете.

Да Ви пожелая сполука в лова на сънища и спомени, в дългата нощ!

Вергилий Кръстев (подпис)

VII. Аз съм на почивка на море със студентска карта.

Беше много топло и отидох в палатката си, където видях един студент да чете черна книга. Поисках я, и това се оказа „Евангелие”. Отворих една произволна страница, и ми се падна следното: „С каквато мярка мериш, с такава ще те премерят.” И това се движи с мен до сега!

VIII. Бях се свързал с дядо Влайчо, който бе известен ясновидец по онова време. Работил съм с него, и той ми подари „Евангелието”, протестантско издание по стария ръкопис, с което работя до сега - цели 50 години!

Бях лекар и се разхождах по нивите, и четях „Псалмите”. Царевиците бяха по 2 метра с 2-3 мамула, кочана на всеки стрък. Тогава влезнах във връзка с Псалмите, и видях силата им.

Това село беше с. Срацимир, Силистренско.

IX. ГЛАСЪТ ОТ НЕБЕТО

Имах видение!

Срещам се с Учителя и разговаряме за моята Програма, която трябва да изпълня.

Тогава дойде един Бял Брат - целият в светлина, и ми каза:

„ТОВА, ТИ КОЕТО ЩЕ НАПИШЕШ, ЩЕ БЪДЕ ВЕЧЕН ИДЕАЛ ЗА СЛЕДВАЩОТО ЧОВЕЧЕСТВО! НАЙ-ВИСОКИЯ ИДЕАЛ, ДО КОЙТО МОЖЕ ДА СТИГНЕ ЧОВЕШКАТА МИСЪЛ!”

Аз замо слушам и мълча. Мисля си: „Как ли ще стане всичко това?”

X. КАК СЕ ОТПЕЧАТИ ТОМ ПЪРВИ ОТ „ИЗГРЕВЪТ” – виж „Изгревът”, т. 16, с. 829-831 - как Рожденият ми ден, се оказа издаването на „Изгревът”.

Прочетете много добре тези страници, за да се ориентирате, особено точка 3 и точка 4.

XI. КАК СЕ ОТХВЪРЛЯШЕ „ИЗГРЕВЪТ” - виж в „Изгревът”, т. 16, с. 833-836 - „Дяволът и неговите два крака - единият в София, а другият в провинцията.”

XII. КАК СЕ ВОЮВАШЕ С ПРОГРАМАТА ЗА ИЗДАВАНЕТО НА ОРИГИНАЛНОТО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ?

„Господарят и слугата” - виж в „Изгревът”, т. 16, с. 862-867.

„Обявената война” - с. 868-870.

„Кой искаше да угаси запалената свещ” - с. 871-880.

„Най-голямото предателство” - с. 881-883.

XIII. ПРОГРАМАТА НА УЧИТЕЛЯТ ДЪНОВ, КОЯТО ОЧЕРТА ПРЕЗ 1939 г., БЕШЕ ИЗПЪЛНЕНА ЧРЕЗ ПРОГРАМАТА НА „ИЗГРЕВЪТ” - 1999 г.

Това ще прочетете в „Изгревът”, т. 20, с. 1010. Точно и ясно, по време и място!

XIV. ДОКАЗАТЕЛСТВОТО ЗА „ИЗГРЕВЪТ” - КОЙ ГО СЪЗДАДЕ, И КОЙ ГО РЪКОВОДИ?

Виж „Изгревът”, т. 13, с. 805-807.

XV. САМО ВЕЛИКИЯТ УЧИТЕЛ БЕИНСА ДУНО ОТВАРЯ, РЪКОВОДИ И ЗАТВАРЯ ШКОЛАТА! И НИКОЙ ДРУГ!

Виж „Изгревът”, т. 13, с. 802-805, със заглавието „Железните врати и медните врати”.