Астрономически характеристики на Луната

[Ани]

Астрономически характеристики на Луната

А какво да кажат астрономите? Те имат, може би, най-голямо право да се оплакват от това капризно, крайно променливо небесно тяло. Защото астрономичната теория на Луната е била открай време най-трудната задача за астрономията. И днес, въпреки километричните формули за определяне елементите на Луната, съдържащи стотици членове, определянето на точни лунни координати, особено за по-значителен период от време, си остава само мечта. Таблиците за Луната, които астрономите съставят след толкова уморителни изчисления, след няколко десетки години стават вече негодни за точно определяне на нейните координати, защото между изчислените и наблюдавани нейни положения се явяват значителни разлики. Луната с бързо променливите елементи на своята орбита около земята: перигей, възли, наклон на площта на въртенето u относно еклиптиката, ексцентрицитет на лунния диск и пр. и пр. непрестанно изменя на астрономите, които се мъчат да фиксират движенията ѝ в точни числа! Въртейки се около земята по своята тъй променлива орбита, Луната описва около еклиптиката, сиреч орбитата на земята около Слънцето, същинска змия. Това са приблизително 13 пълни вълни, които отговарят на около тринадесет синодични обиколки на Луната около Земята в течение на една година.

Може би, не ще е безинтересно да приведа тук някои изчисления във връзка с циклите на Луната и Сатурна, които съм правил по друг повод – изчисления, които разкриват ония тънки връзки, що съществуват между спътника на Земята и стария бог на времето и съдбата – тайнствения Хронос.

Известно е, че има няколко лунни месеци, сиреч обиколки на Луната около Земята: звезден (сидеричен) месец, който трае 27 д. 7 ч. 43 м. 11,55 с; тропичен (от едно преминаване през пролетната равноденствена точка до следно преминаване) с дължина 27 д. 7 ч. 43 м. 4,78 с; синодичен (от новолуние до новолуние) с дължина 29 д, 12 ч. 44 м. 2,68 с; аномалистичен (от перигей до перигей), който трае 27 д. 13 ч. 18 м. 33,1 с. и драконичен (от възел до възел), който трае 27 д. 5 ч. 5 м. 36 с. Нарочно приведох числата, които дават тяхната продължителност, за да се види, че тя е различна за различните лунни обиколки. Ала оня лунен цикъл, който в случая ни интересува, е така наречения синодичен месец. Той е резултат, както е известно, от комбинираните движения на Луната около Земята и на последната около Слънцето. Той е, по тази тъкмо причина, и най-дълъг – 29 д. 12 ч. 44 м. 2,68 с. От едно новолуние до следно новолуние протичат тъкмо толкова дни, и те представят, както е знайно, продължителността на оня лунен месец, който лежи в основата на лунния календар.

Без да се впущам в подробностите на разните изчисления, които са свързани с този или другите месечни цикли на Луната, ще пристъпя направо към ония резултати, които ни дават пресмятанията, засягащи синодичния лунен месец и звездната обиколка на Сатурна около Слънцето. Знайно е, че последната брои 29 год. 166,95 дни, т. е. е 29,46 год.

Оказва се именно че в течение на едно пълно звездно завъртане на Сатурна около Слънцето, т. е. на 29,46 год. Луната прави 365,3 синодични обиколки. А 365-3 ни дава с приближение до няколкостотни броя на дните, които се съдържат в една земна година. От горното е ясно, че една синодична обиколка на Луната, сиреч един синодичен месец, разгледан циклически по отношение годината на Сатурна (=29-46 земни години) представя същото, каквото представя един ден по отношение на земната година. С други думи, един синодичен лунен месец представя един ден от „Сатурновата година“. Триста шестдесет и петте синодични месеца, които се съдържат в Сатурновата „година“ са неговите 365 „дни“. Разбира се, тия отношения трябва да се разбират циклически – по закона на аналогичните или съответствуващи цикли. Нека дадем сега една по-точна формулировка изразяваща горните съотношения:

Звездната обиколка на Земята около Слънцето се отнася към денонощното завъртване на Земята около нейната ос така, както се отнася звездната обиколка на Сатурна около Слънцето към синодичната обиколка на Луната около Земята.

Ако означим звездната обиколка на Земята с Тз, звездната обиколка на Сатурна с Тс, едно земно денонощие с д, а един синодичен месец с сМ, ще имаме формулата:

Изразено в цифри, това отношение е приблизително равно на 365.

За ония, които са запознати с астрологията, това съотношение между един типичен лунен цикъл и сатурновия звезден цикъл, само още веднъж подчертава познатата интимна връзка, що съществува между Луната и Сатурн. Не само защото тя се подсказва от очевидното съвпадение на числата 29,5 (синодичен месец) и 29,46 (звездна обиколка на Сатурна) – съвпадение, чиито последици изпъкват с особена сила, при изчисляване на така наречените „прогресии“ в хороскопа. Защото за всеки, който се занимава с астрология, става тогава ясно, че един какъв да е аспект между Луната и Сатурн в радикалния хороскоп, да речем един тригон, или една квадратура, продължава да съществува и при движение на тия два астрологични фактора – „прогресивно“ на Луната и сидерично на Сатурна – тъкмо затова, защото то става в еднакви по време цикли.

Разбира се, приведената по-горе формула ни навежда на по-други изводи из областта на езотеричната астрология, на които ние засега няма да се спираме. Приведохме я, обаче, за да подчертаем още веднъж връзката между Луната и Сатурн, която ни е дадена в геометричната формула на зодиака. В зодиака, както е знайно, Луната, която „владее“ в знака Рак, е полярно спрегната със Сатурна, владееща в знака Козирог. Тия две „планети“, тия две течения в аурата на Земята, се явяват полярни и допълнителни.

Луна-Сатурн, това е човешката личност, ограничена от своята съдба. Луната – това е психичната енергия на човешката личност, която енергия се проявява в превратностите на ежедневния живот по силовите линии на съдбата, определени от Сатурна. Луната и Сатурн – това е типичното ядро на съдбата в живота на човека. В това ядро се крие цялата наследственост на човека, резултат на неговото минало, неговата „карма“. Ако се изразим с езика на индуската езотерична философия, популяризиран от теософията, ще кажем, че Луната – това е превъплъщаващата се „личност“ с нейната карма.

Споменах по-горе, че Луната, в движението си около Земята, се вие около еклиптиката като същинска змия. Това е едно вълнообразно движение с около 13 цели вълни. „Хълмовете“ на тия вълни (при пълнолуние) са разположени към „външните планети“, сиреч към ония планети, чиито орбити включват орбитата на Земята – Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун, Плутон. А „долините“ на тия вълни (при новолуние) гледат към „вътрешните“ по отношение на Земята планети: Венера, Меркурий. Това обстоятелство ясно показва онази роля, която винаги се е приписвала на Луната по отношение на Земята – да бъде един вид събирателна леща на влиянията, както на „външните“, така и на „вътрешните“ планети, които влияния да предава и разпределя на Земята по законите на периодицитета. И наистина, като се проследи движението на Луната в зодиака в течение на един месец, ще се види, че тя идва в досег с всички планети от слънчевата система – идва в „съвпад“ с тях, отделя се след туй, като образува всички видове „аспекти“. Луната през време на месечната си обиколка около Земята, като че ли възприема и отпечатва цялата подвижна геоцентрична схема на планетните положения, проектирани в зодиака. Трябва, обаче, да споменем, че Луната не само предава на Земята планетните енергии, а и извлича, изсмуква от нея периодически известни енергии, които са изгубили своя творчески ритъм. Луната е, която постоянно „очиства“ Земята от натрупаните в нея нечистотии. Само това е достатъчно, за да се види каква огромна роля играе тя във биопсихичния живот на Земята, като жив организъм.