Ани Публикувано 28 Януари, 2019 Сподели Публикувано 28 Януари, 2019 2. Елементи на живата геометрия Лицето е най-изразителното в човека. Искаш ли да опознаеш някого, да го запомниш, неволно спираш поглед на лицето му. Дори когато човек си представя някого – той си представя преди всичко лицето му. Лицето наистина е образ на човека. Живо огледало, на което се отразява целият му душевен живот. Динамично поле, на което се проектира вътрешното движение на силите. И в моделирането на лицето взимат участие всички органи на тялото: и мозъка и кръвоносната система и стомаха и черния дроб. Следователно лицето е една жива картина, която постоянно трепти и се изменя, и по която ние можем всеки миг да наблюдаваме, като в огледало, функциите на организма и душевните процеси. И като познаваме ония тънки зависимости и съответствия, които съществуват между кои да било органи на човешкото лице, с други думи, като знаем къде се локализира действието на отделните органи в лицето, ние ще можем всеки миг да четем състоянието на организма, особено от болезнени разстройства. Ясно е следователно, какво огромно значение може да има лицето като диагностичен апарат. От друга страна, всяко вълнение, всяка страст, всяка емоция, па дори и най-малките душевни движения се изразяват върху лицето и непрекъснато го деформират. При разгневяване, при уплаха, при радост, при обезсърчаване, при съсредоточена мисъл, при напрегнато внимание, при всяко преживяване, с една реч в лицето стават известни промени, които моделират непрестанно човешкият облик. И наистина, когато за пример човек се разгневи, настъпва обикновено един буен прилив на кръв в лицето му, която подхранва известни органи; известни мускули дохождат в особено напрежение, а знайно е, че от туй неизбежно произтичат известни промени в електро-магнетичните течения в лицето и те остават своя отпечатък. Защото всички енергии в природата имат морфологична способност, сиреч способност да създават форми. Спомнете си звуковата енергия, която образува такива чудни форми, или образите на магнитните полета! Следователно, многократното повтаряне на едни и същи състояния налага известен ритъм на живата материя, която образува лицето, очертава известни линии, по които силите се движат и кристализират известни строго определени форми. Тези форми съставят оня жив геометричен език, по който опитния физиогномист може да чете характера на човека. Забележително е и това, че сетивните органи на всички почти чувства: очи, уши, нос, уста се намират на лицето. А те са прозорци на човешката интелигентност, пътища по които света влиза в ума на човека. Не е безинтересно да се спомене и това, че най-тънкият пък осезателен апарат – ръката е обект на една друга наука: хиромантията. И не непразно хироманти и физиогномисти се мъчат да открият ония тънки съответствия между ръката и лицето – две аналогични изображения, които се проектират едно в друго по сложни математични пътища. Но това изобразяване на едното силово поле в другото, както и въпроса за окултната връзка между душевните способности и органите като техни проекции е проблема на бъдещето. За пример факт е, че човешкият интелект може да се изследва като чрез жив апарат по носа – това физиогномичният опит отдавна е установил. Но как се е проектирал интелектът чрез носа – това е един дълбок въпрос, който изисква по-други познания и методи, отколкото тези, с които днес разполага човека. Изследването по необходимост трябва да премине в известни по-вътрешни – невидими за ограничения човек – полета, в които може да оперира по строго опитен път учения изследовател – ясновидец, адепт. Без да се впуща за сега човек в тези дълбоки области – които му се струват хипотетични по простата причина, че е сляп за тях – съвременната физиология изобилства с данни, с които може да се даде достатъчна научна обосновка на иначе очевидните физиогномични твърдения. Още повече, че има достатъчно набран емпиричен материал. До сега във физиогномията се е следвал този чисто емпиричен път, просветлен от интуитивното прозрение. Но физиогномията може да се положи и на здрава научна основа, като се сведат нейните основни положения към науката за живите форми, или както ние я наричаме Живата Геометрия. Без да се впущаме в подробности по този въпрос, който изисква и по-друга подготовка, па освен това излиза из тесните рамки на настоящия очерк, ние ще изложим някой общи положения. Обикновено физиогномията делят на два по-големи дяла: 1. Физиогномия, която изучава лицето в цялото му многообразие и сложност, в спокойно състояние. С други думи тя се стреми да опознае основната конструкция на лицето, онова, което бавно или никак не се мени. 2. Патогномия – изучаване на лицето в състояние на деформация под влиянието на страстите, на душевните движения изобщо. Първата част изучава по-специално общата форма на лицето, после отделните му части: чело, вежди, очи, нос, уши, уста, брада с всичките им подробности и нюанси, разбира се от чисто физиогномично гледище. Втората част се занимава с техните промени откъм форма и цвят. Защото цветът на лицето, както и на отделните органи е един от характерните му признаци, който сам за себе си дори представя цял език. Изучаване бръчките на челото, което някои наричат метопоскопия, бихме могли да отнесем към тази втора част. Понеже първата задача на физиогномията налага едно по-подробно изучаване на формите, които в края на краищата се свежда към техните геометрични първообрази, ние ще разгледаме тук от психологично гледище някои основни линии, които влизат в състава на почти всички форми. Правите линии изразяват сила, мъжество, прямота, ясен и спокоен поглед върху нещата (когато са хармонично съчетани). Кривите линии изразяват общо взето, пасивност, гъвкавост, мекота, женственост. Трябва, обаче да се обръща внимание на тяхната хармоничност. Защото има криви линии хармонични, и криви дисхармонични. Колкото една крива по се приближава да кръга или до овала толкова повече тя изразява склонност към спокойствие, равновесие и хармония. В характера на един индивид, у когото преобладават тия линии име нещо меко и хармонично. Вдлъбнатите линии в лицето са по-дисхармонични от изпъкналите. За пример нос, чийто контур очертава една хлътнала линия, която се почти заличава, изразява слаба интелигентност, липса на твърдост, устойчивост в характера, посредствен ум. Леките, извилисти[92](вълнообразни) линии са белег на деликатност и грация. Наопаки, начупените линии, които се пресичат рязко и грубо, вместо да се преливат една в друга чрез хармонични кривини, са израз на грубост, импулсивност, буйност и сприхавост. Те показват често разрушителни склонности у индивида, у когото преобладават. Изобщо, колкото една линия е по-рязка, колкото по-внезапно се спуща в лицето, или се спира като прекъсната – толкова по-силна склонност към суровина, твърдост и необмислена прямота в действията изразява тя. Правилните и пълно очертани форми са белег на великото и възвишеното. Тъпите, тежки и сякаш едвам скицирани форми са признак на рудиментарното и грубото. Линиите са изрез и на темпераментите. Така за пример флегматичния темперамент се характеризира с широки, обли линии, отпуснати и халтави. Вдлъбнатите и набръчкани линии са характерни за меланхоличния темперамент. Правите и пълно очертани линии, пълните кривини, са типични за сангвиничния темперамент. Изпъкналите пък, остри и ръбати линии и форми са характерни за холеричния нрав. Общото очертание на лицето попада обикновено под следните три вида главни форми: Кръгла – признак на пасивност, женственост (действащи като живи сили в природата), крушообразна (триъгълна) – характерна за чисто интелектуалните натури, квадратна или четвъртита – характерна за деятелните, волеви натури. Ще се ограничим за сега само с тия общи указания, макар линиите да разкриват едно широко поле за изследване. Да се изследват всички подробности в очертание на линиите, да се установят техните психологични резултати в сложните, производни линии – това са все въпроси, които изискват специално третиране. Особено е интересно проучването на линиите като пътища на планетните течения, нещо което ни позволява да направим една астрологична класификация на линиите и формите. Но и туй, което даваме по-горе е достатъчно за добиване един общ поглед върху нещата. То може да се приложи към всички части и органи на лицето – чело, вежди, нос, уши, уста, брада и пр. Друг един въпрос във физиогномията е въпросът за пропорциите на лицето и неговите части. Всяка една част, след като бъде подробно разгледана сама по себе си, трябва да се постави в съотношение с другите, за да се види, какво е нейното място в общата конфигурация и да се съпостави с нормите. Ето защо изолираното разглеждане на една част на лицето, колкото и да е изразително само по себе си, не може да ни позволи да теглим известни крайни заключения. Ние трябва внимателно да проследим всички съотношения, които съществуват между отделните части – и тук лежи, според нас, всичката тънкост и трудност на изследването – и чак тогава да направим нашите изводи. Изобщо, заключенията трябва да вървят по посока на резултантните. Физиогномията изисква от една правилно построено лице трите му главни части: чело, нос и брада да бъдат равни. Това е една от основните норми. Всяко отклонение от нея говори за известно нарушение в равновесието между трите области на душевната дейност: умствена (чело и нос), сърдечна (страни и нос[93]), волева (брада). Друга една норма е: дължината на веждите да е равна на дължината на носа. Същата дължина трябва да има и ухото. Следователно, трябва да имате следното равенство: дължината на вежда = дължината на носа = дължината на ухо. Носът играе роля на основна мерна единица. Това са норми, по които трябва да бъде построено идеалното човешко лице. Явно е следователно, че отклонението от тези норми и величината на това отклонение ще ни посочи известни дефекти в една или друга област на характера. Понеже целта на този очерк е само да скицира методите на изследване, ние не ще се спираме върху учението за ъглите, които се образуват при теглене на прави линии от един орган да друг – учение, което представя една от най-важните части в живата Геометрия. За пример ъгъла, що сключва контура на носа с перпендикуляра спуснат от върха му към устата е една от важните мерки за определяне степента на човешката интелигентност. Изобщо, колкото носа е по-стърчащ, сиреч колкото е по-голямо отклонението му от перпендикуляра, толкова интелигентността е по-слаба. След тия общи бележки които ни дават само една схема на физиогномията, редно би било да се пристъпи към проучване на отделните физиогномични обекти: чело, вежди, уши, очи, нос, уста, брада, зъби, косми и пр. Ние обаче ще сторим това само за носа по съображения, които ще изложим в идния брой[94]. __________________________________ [92] Извилист – от рус. вълнообразен, криволичещ, змиеобразен. [93] Носът участва и в двете области. В това лежи неговото съществено отличие и неговата голяма важност във физиогномическото изследване. За него ще дадем по-нататък един по-подробен етюд. [94] Тази статия е поместена в сп. „Житно зърно“, Бр. 2, 1926 г. В следващи броеве няма статии на Г. Радев, посветени на физиогномията. През 1936 г. излиза неговата книга „Лица и души“, с която по-нататък продължава изложението. Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Recommended Posts
Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате
За да коментирате, трябва да имате регистрация
Създайте акаунт
Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!
Регистрация на нов акаунтВход
Имате акаунт? Впишете се оттук.
Вписване