6. Ключ за характерологично тълкуване формите на главата и лицето

[Ани]

6. Ключ за характерологично тълкуване формите на главата и лицето

Характерологичните портрети, които са нахвърляни в следната глава, почиват на съвместното разглеждане и тълкуване формите на черепа и лицето. Ще дам – без какви да било теоретични обяснения – един ключ за характерологично тълкуване на тия форми. Този ключ е съставен според най-достоверните придобивки на френологията и физиогномиката – ония придобивки, които са намерили потвърждение в опита на многобройни изследователи, предимно практици.

Поменавайки думата френология, мнозина, може би, които са чели или слушали нещичко за нея, ще възразят, че тезата на френологията, от гледище на съвременното състояние на науката, е оспорима. Съветвам ги, обаче, да не бързат да отхвърлят тази млада наука. Нито нея, нито физиогномиката. Ако пък много жадуват за „научна достоверност“, нека се поровят в литературата по тия въпроси – и нека бъдат уверени, че много работи ще им станат ясни, ала и много работи още повече ще се затъмнят. За неща, които се намират още в процес на оформяване, които още с мъка се изтръгват из хаоса на емпиричния опит, просветляван от време на време от проблясъците на интуицията, по-мъдро е да има човек отношението на един Гьоте, за което бе дума и в предговора. Той е виждал истинното, ценното в наблюденията и интуитивните отгатвания на Лафатера. Виждал е истинското, ценното и във френологичното учение на Гал^[116]. За това свидетелства както кореспонденцията му, така и сбирката човешки черепи в Гьотевия музей във Ваймар, по които още личат явни белези от неговите френологични занимания.

Ключът, който давам тук, има за цел да открехне вратата, зад която трепти цял един свят от физиогномични съответствия. Да открехне тази врата, за да се привлече погледът към красивия свят на физиогномичната символика.

Такава е и целта на тази книга – да спомогне на окото да се научи поне от малко-малко да вижда физиогномически.

Така, както са поставени в нея образите на видни люде, изпъкват ярко известни особености в техните физиономии, които мигом се хвърлят на очи. Разтълкувани с помощта на този ключ – доколкото това е възможно по мъртви фотографии – те ни довеждат до съответни особености и в характерите, и в душевните им прояви. Особености, които намират действително потвърждение в живота и делата на тия знаменити люде.

Формата и конфигурацията на черепа зависи от строежа на мозъка. Мозъкът – заключителен орган и регулатор на всички биологични процеси, които се извършват в тялото, съдържа и органите на душевната дейност: умствени способности, чувства и сили.

Според френологията, тия органи, чиито динамични напрежения оформяват черепа, са разпределени в мозъка така, както е посочено на Фиг. 1.

Фиг. 1

1. Полов нагон

2. Детелюбие

3. Дружелюбие

4. Домовитост

5. Концентрация

6. Смелост

7. Разрушителност, нападателност

8. Охота, апетит,

9. Любостежание, пестеливост

10. Стриктност

11. Страх

12. Желание за одобрение, тщеславие

13. Себеуважение

14. Твърдост

15. Съвест

16. Надежда

17. Вяра

18. Подражание, възсъздаване

19. Благоговение Любов към Бога

20. Милосърдие

21. Идеалност (естетично, художествено чувство, чувство за съвършенство)

22. Строителност

23. Чувство за великото, грандиозното, възвишеното

24. Прозрение, интуиция

25. Любознателност, отзивчивост

26. Сравнение

27. Причинност (логика, умозрение)

28. Веселие, хумор, схващане контрастите

Е Събитност, памет за събития

J Индивидуалност (наблюдение)

L Локалност, памет за места

F Форма

S Величина

W Тегло, тежест

G Цвят

O Ред

N Смятане, изчисляване

P Реч

A Съпружност

B Желание за живот

От тази фигура е ясно, че в предната част на главата, сиреч челото, са локализирани интелектуалните способности на човека. В предно-горната и коронна част на главата са локализирани моралните – алтруистични и религиозни чувства. В горно-задната част са локализирани центровете на личните чувства. В долно-задното част са локализирани половия нагон, семейните и обществени чувства, а в страничните области около ушите, са локализирани самосъхранителните, разрушителни и стопански нагони, с една реч всички ония склонности, които са свързани с „борбата за живот“.

Ясно е, че развитието на едни или други центрове, разпределени на отделни групи, ще окажат влияние върху формата и конфигурацията на черепа.

Последните ни са дадени геометрически – в най-общи очертания – чрез три сечения – анфасно, профилно и по основата на черепа – от очите към задната част на главата. С други думи, за да узнаем общата форма на главата, трябва да я погледнем анфас, в профил и отгоре.

І. Анфасното сечение, сиреч лицето, ни дава – чисто геометрически погледнато – два елемента, които имат важно физиогномическо значение: лицевия контур и мерките височина и широчина на лицето, респ. главата.

1. Контурът на лицето може да се схематизира главно в две форми – четириъгълник и овал.

Четириъгълникът (с разновидности квадрат, трапец с голяма основа горе или долу, при брадата), в органическата геометрия, символизира силата, енергията, мъжкото активно начало. По начупена линия се движи органическото електричество.

Овалът (диференцирана форма на кръга) символизира чувството, интелигентността, интуицията, въображението, женското начало. По крива линия се движи органическият магнетизъм.

2. Височината на лицето, респ. главата означава духовната дейност, взета в най-широк смисъл. Широчината – материалната дейност, в най-широк смисъл на думата.

Забележка: Височината на главата, както ще видим, играе важна роля. Тя определя ориентировката – духовна или материална – на индивида или полето, в което упражнява своята дейност брахицефалният и долихоцефален тип.

ІІ. Профилът е един от най-характерните елементи в лицето на човека. Той определя индивидуалната физиогномична „линия“ на индивида.

Според това, дали в профилното очертание изпъква линията на челото, на носа, на устата или на брадата, или най-после имаме равномерно развитие на тия части, различаваме:

1. Челен профил – мислители-доктринери, идеолози-утописти, фантасти, едностранчиви умове. Тия люде схващат всичко под умствен ъгъл – и хора, и неща. Колкото долната част на лицето е по-слабо развита, толкова схващанията им са по-откъснати от действителността, по-химерични.

2. Носов профил (носът изпъква за сметка на челото и брадата) – себелюбиви натури със силен природен ум и силни страсти, амбициозни и властолюбиви, които обичат да налагат своите лични разбирания.

3. Устен профил (издадени бърни, издадена напред уста) – превес на чувственото и животинското.

4. Браден профил – брадата изпъква за сметка на носа и челото – превес на волята и физическата дейност.

5. Правилен профил, при който само носът и устните, обикновено горната, излеко изпъкват. Той е характерен за уравновесените, хармонични натури, у които мисли, чувства и постъпки действат в съгласие.

ІІІ. Основното сечение ни дава две главни форми на черепа, според които в антропометрията хората се разпределят на два главни типа – брахицефален и долихоцефален.

1. Черепът на брахицефалния тип е развит нашир – по посока на оста, що минава през ушните отвори. Формата на сечението клони в най-общия случай на кръг.

Основни черти: Брахицефалният тип е статичен и консервативен. Той се стреми към уседнал живот. Той се установява, укрепява, обгражда. Той обработва, култивира, събира и съхранява. Със силно развито чувство за собственост и силен инстинкт за живот, той обладава същевременно и силни самосъхранителни нагони.

Геометричен символ на брахицефалния тип е кръгът – затворена фигура, в която имаме равномерно проектиране от един център, сиреч „себето“, субекта, по посока на един ограничен по големина радиус. Това е оня „кръг на дейност“, онова поле, което подлежи на обработване, докато се изчерпят всичките му възможности.

2. Черепът на долихоцефалния тип е развит надлъж, по посока на предно-задната ос. Основни черти – динамичен, прогресивен. Стремеж да се прояви навън, да излезе от себе си, да прокара своето, да го наложи. Той се движи напред, като увлича и другите – изважда ги от тяхното състояние на покой, динамизира, организира ги и ги увлича след себе си.

Геометричен символ на долихоцефалния тип е правата линия – стремителното движение в една посока, към една цел, по най-късия път.

От съвместното действие на двата типа се явява спиралното движение – закон на радииращата творческо-съграждаща енергия в света, на еволюиращия живот.

3. Главни разновидности на двата типа. Погледнат отпред, черепът както на брахицефалния тип, така и на долихоцефалния тип, се явява в две разновидности – висок и нисък.

Брахицефален тип с нисък череп – материалистична, себелюбива натура, склонна към стопанско-практична дейност. Стремеж към трупане на частна собственост, към материален предобив. Изключителна грижа за материалното. Тип на еснаф – трудолюбив, пестелив, консервативен. Тесен кръгозор – и материален, и духовен: ни широка предприемчивост с голям размах, ни полет на мисълта. В най-грубата си форма, той се явява образец на плебей.

Брахицефален тип с висок череп – спада към по-висок културен уровен.

Високоглавият брахи-тип с добре развито, пластично чело е изобщо тип на мислител (философ, учен). Той изследва, проучва, обмисля, разсъждава, претегля и критически преценява. Повече мислеща, отколкото деятелна натура.

Високоглавият брахи-тип с добре развита коронна част на главата, дето са локализирани религиозните и морални чувства, е изобщо човек на вътрешния, духовен живот, на вътрешното вдълбочаване и съзерцание. При добре развито чело, особено в горната част^[117] – имаме мислител-идеалист, моралист, който се вдълбочава в етични и религиозни проблеми. Според развитието на едни или други мозъчни центрове, имаме или чисто духовно-мистични натури, или поети, или учени, или моралисти, естети и т. н.

Долихоцефалният тип с ниска глава е тип на активния, импулсивен материалист. Подтикван от своите инстинкти, от своя двигателен натюрел, той лесно се поддава на масовата психоза на страстите. Масов тип.

Долихоцефалният тип с висока глава притежава голямо духовно напрежение. Според това дали е развита предимно предната част на главата, сир. челото, коронната част или задната част, ще имаме следните три разновидности:

a) Рационалист, със студена, трезва и логична мисъл, който се стреми на всяка цена да прокара известни идеи, да ги наложи в живота, да зарази с тях и други. Ако коронната част на главата е слабо развита, за него няма тайни, няма висша действителност, вън от тази, която е дадена на неговия логически разсъждаващ интелект, който всичко вмъква в сухи, логически схеми. Понеже и задната част на главата, областта на виталните нагони, обикновено е слабо развита, той не може да чува „гласа на тъмния инстинкт“, гласа на виталното, жизненото, първичното.

b ) Поетично-мистически настроеният идеалист, който е готов да проповядва своите идеи, да ги излее навън чрез слово и дело, да възпламени и другите с тях, най-сетне – да се самопожертва за тях.

c) Двигателният тип, който е извор на непрекъсната и енергична телесна дейност, на физическо движение и активност (полярните изследователи Амундсен^[118], Свердруп^[119], Расмусен^[120]).

Забележка: Даденото дотук е твърде общо и схематично. Указани са само най-едрите линии. Различните разновидности, в които се явяват брахицефалният и долихоцефалният тип – възходящ и низходящ, зависят от развитието на едни или други мозъчни органи, от тяхното съчетание и групиране. Последното тъкмо дава ония характерологични резултанти, които определят проявата на индивида по сила, големина и направление – в качествен смисъл на думата.

________________________________________

[116] Д-р Франц Йозеф Гал (Franz Joseph Gall – 1758-1828).

[117] Виж Фиг. 3, представяща челото. [бел. Г. Радев]

[118] Ру̀ал А̀мундсен (1872-1928) е норвежки полярен изследовател. Той ръководи първата експедиция, преминала през Северозападния проход около Северна Америка, както и първата експедиция, достигнала до Южния полюс.

[119] Ото Нойман Кноф Свердруп (1854-1930) е норвежки полярен изследовател, кавалер на ордена „Св.Олаф“ за изследването на Канадския арктичен архипелаг.

[120] Кнуд Юхан Виктор Расмусен (1879-1933) е гренландски (датски) антрополог и полярен изследовател. Смятан е за първопроходец на научното изследване на ескимоските бит и култура. Той е първият, прекосил Северозападния проход с кучешки впрягове.