12. Ибсен и д'Анунцио – север и юг

[Ани]

12. Ибсен и д'Анунцио – север и юг

Ибсен

Ибсен спада към високоглавия брахитип с добре развита коронна част на главата, със силно развито чело – мислител-идеалист, моралист, който се взълбочава в социални, етични и религиозни проблеми (виж Ключа).

Като се има предвид силно развитата лицева система (едра кост и пластично оформени органи), квадратната енергична брада с яки челюсти, широка и масивна (упорита воля и търпение, енергия и постоянство), като се има предвид явното господство на челно-теменния свод и брадата, които сякаш подтискат и изместват групата очи-нос-уста, доста отдалечена от лицевия контур, като се има предвид най-после голямата уста с тънка горна бърна, която неумолимо подтиска долната устна (подтиснати чувства), образувайки една линия с повиснали краища, изразяваща горчивина, неудовлетвореност на чувствата и песимизъм – ресно е да се разбере суровата, северняшка натура на големия драматург. (Сравни образа на Вагнера, създател на музикалната драма, и този на драматурга Ибсен).

Всичките борби на неговите прадеди – и външни, със суровата природа, и вътрешни, с животинските и чувствени страсти – са отразени в това лице и в тази глава. (Виж съюза на черно-теменната част с брадата против средната част на лицето – емоционалната душа!). И всичкият този опит на прадедите е пренесен вътре в душата. Оттам и гордата, сурова и неумолима догматична неумолимост на този човек, който, след като се е издигнал до абстрактното съзерцаване на вечнитеи норми – категорически императивни като у Канта – се заема да ги проповядва чрез театъра. Водил сурова борба със стихиите у себе си, превъзмогнал своите слабости с цената на много лични жертви, достигнал вътрешната свобода на творческата и самоотговорна личност, той отрича правото на обществото, сковано от предразсъдъци, душевно хилаво и лицемерно, да му налага своя образ на живот.

Ала този борец против обществото (Народен враг^[126]), този суров проповедник (Бранд^[127]), този горд строител (Майстор Солнес^[128]), след упорита борба, свършва пак с гордо отдръпване в себе си, с едно своего рода индивидуалистично отшелничество: „Най силен е човек, когато е сам“ (Джон Габриел Боркман^[129]).

Д'Анунцио^[130]

Високоглав долихотип – поетично-интуитивен вид. Чувствителният натюрел преобладава с примес на двигателен. Като се имат предвид очите, изпълнени с южна, съзерцателна нега и характерната, типично сладострастна уста, изразяваща изтънчена сласт (пълни и месести устни, но с тънък рисунък, полуразкрехнати, за да вкусят насладата нежно, меко и все пак лакомо), като се имат предвид развитите наблюдателни и литературни способности, яйцевидния долихоцефален челно-теменен свод, лесно може да се открие финия поет на сладострастието, във всичките му гами, съставени от емоционални тонове, във всичките му отсенки и преливи. Ако то достига това богатство у Д'Анунцио, ако е обгърнато с пъстроцветното, ефирно було на поетичното съзерцание, ако достига до едно, своего рода, еротично визионерство, това се дължи на посочения по-горе челно-теменен свод, където са скрити всичките му психични апарати за поетично-мистична сублимация на еротичните преживявания.

Един друг аспект на този поет-монах, сладострастен и авантюрист: силно развитите лични чувства и особено тщеславието (горно-задна част на главата), дългият, прав, с широк хребет нос, долу чувствен, издадените, малко брутални челюсти на почти квадратната брада (нападателна бойкост, импулсивност и фанатично упорство), големите, но малко груби уши (рязка, властническа и малко насилническа обхода) – всичко това са белези на един фанатичен, суетен и властолюбив авантюрист.

_____________________________________________

[126] „Народен враг“ (на норв. En folkefiende) – пиеса на Х. Ибсен, написана през 1882 г.

[127] „Бранд“ (на норв. Brand) – пиеса на Х. Ибсен, написана през 1865 г.

[128] „Майстор Солнес“ (на норв. Bygmester Solness) – пиеса на Х. Ибсен, написана през 1892 г.

[129] „John Gabriel Borkman“ е предпоследната пиесата Х. Ибсен , написана през 1896 г.

[130] Габриеле д'Анунцио (1863-1938) е литературният псевдоним на Гаетано Рапаниета (Gaetano Rapagnetta) - италиански поет, писател, журналист, декадент и близък до фашисткия режим на Мусолини.