13. Лилиенкрон и Новалис

[Ани]

13. Лилиенкрон и Новалис

Детлев фон Лилиенкрон^[131]

Ето ви една здрава, жизнена натура, пуснала дълбоки корени в тучната почва на виталните нагони. Това квадратно лице – белег на енергия и здрав реализъм, тия сочни, месести бузи, тази двойна брада (признаци на стомашния натюрел, на пикническия конституционален тип), показват изблик на жизнена сила, буен кипеж на желания и страсти, които търсят пълно и непосредствено задоволяване. Тази глава и това лице искат не философствуване, не абстракции, не романтични блянове, а реалния живот с всички негови всекидневни радости и наслаждения. Те карат човека да се гмурне във вълните на живота и да черпи с пълни шепи неговите земни блага. И затова ние виждаме отпървом този енергичен и жизнерадостен човек в армията. Той се бие в Чехия и Франция, ала бива ранен и изваден от строя. Така бъдещият поет попада във вълните на живота, които са го блъскали най-немилостиво. Ала ни житейски бури, ни мизерия и глад са могли да подтиснат и помрачат неговата жизнерадост. И като лирически поет, какъвто той отпосле става, Лилиенкрон възпява пак така непосредствено, каквато е и цялата му натура, радостта от живота, простия, всекидневния, обикновен, но тъй желан живот. Твърде често неговата жизнена натура го води сред природата, който той обича и възторжено възпява. И за скърбите си пее Лилиенкрон, и за всекидневните си неволи, но не трагически и меланхолично, а с един всепобеждаващ хумор.

Ала и другаде го води неговата кипяща, несдържана природа на дионисиец – не философстваща като Ницше, а натурален – към свърталищата на моряците, където той обича да присъства на жертвоприношенията на бога Дионисий-Бакх.

Новалис

Ярък контраст на „сочния и порочния Лилиенкрон“, както сполучливо го нарича Пенчо Славейков, представя Новалис – един от най-нежните поети на ранната романтика. Женственото му лице, с детински невинен израз (особено очите – очи на бляна и кротката мечта), тънките вежди, доста отдалечени от очите (интуиция), тясната му, слаба брада (слаба физическа сила и издръжливост, слаба вегетативна енергия и телесна съпротива^[132]) – всичко това показва една деликатна и крехка натура, един женствено нежен, чувствителен натюрел, изтъкан сякаш от лунни лъчи.

Необладаваща достатъчно енергия, за да се бори с грубата действителност, неговата нежна, романтична душа се рее към царството на бляновете,дето цъфти „синия цветец“. Той копнее за онова, което „не живее на земята, за святото, което носи утеха и тихо примирение“.

Любовта му към жената е чисто платонична – тя разцъфва в бледите цветя на тихия копнеж и бляна. А у Лилиенкрона – там бушува преди всичко чувствената любов, елементарния полов нагон, който се стреми към спонтанно задоволяване.

Ако Лилиенкрон, напоен с енергията на топлия, но тъмен полюс на Биоса (лунно-марсовото течение, което се стреми към Венера), е поет на волната, спонтанно бликаща жизнерадост, на онова, което живее на земята, Новалис – крехко въплъщение на Бляна, у когото действа лунно-юпитеровото течение, унасящо душата към царството на вярата и бляна, е поет на нежната романтика, на онова, което „не живее на земята“.

____________________________________________

[131] Детлев фон Лилиенкрон (1844-1909) с цяло име Фридрих Адолф Аксел барон фон Лилиенкрон, е немски поет, белетрист и драматург.

[132] Новалис е умрял на 29 години. [бел. Г. Радев]