14. Хинденбург и Амундсен

[Ани]

14. Хинденбург и Амундсен

Хинденбург^[133]

Хинденбург цял може да се схематизира в квадрати – морфологичен символ на енергията. Типовете с квадратна морфология са атлети на силата. У бележития германски пълководец ще изтъкна само три центъра, които изпъкват особено силно в неговото чело – този на смятането, (непосредствено над външния край на веждите (вж. Фиг. 2), този на паметта за места (географска способност) и този на паметта за факти, събития – историческата способност. В равномерно-широките форми на лицето се чете хладнокръвие. Широката и масивна брада, както вече неведнъж изтъкнах, говори за упорна воля и непоколебимост. Това е брада на импулсивните борчески натури (виж Вагнер, чиято брада е също четвъртита, но е силно издадена напред), а на хора волеви – издръжливи и търпеливи, способни на упорити и продължителни усилия. Това широко, масивно лице с квадратна брада, говори за як гръбнак и голям телесен потенциал. Корените на този характер се спущат дълбоко в почвата на реалния, материален свят. Един типичен реалист.

Амундсен

Докато линиите на лицето на Хинденбурга са прави, трезви, хладнокръвни, и формите – статични, линиите в лицето и долихоцефалния череп на великия полярен изследовател са мощно изпъкнали, напрегнати и динамични. Едро отсечените форми на лицето, дълбоките бразди по него – резултат на мускулни напрежения, са така характерни за неговия двигателен натюрел^[134].

Докато у Хинденбурга има нещо от мудността и съсредоточеността на дебнещия хищник, у Амундсена има нещо от острата проницателност и стремителния полет на граблива птица.

Ако Хинденбург е образ на съсредоточена енергия и хладна пресметливост на тактик, Амундсен е образна двигателната енергия и на смелия устрем на подвига.

_____________________________________

[133] Паул Лудвиг Ханс Антон фон Бенекендорф унд фон Хинденбург, познат като Паул фон Хинденбург (1847-1934) е германски маршал и държавник, президент на Германия в периода 12 май 1925 - 2 август 1934 г.

[134] Виж моята статия „Два натюрела“ в спис. Житно зърно, год. ІХ, кн. 1. [бел. Г. Радев]