15. Толстой и Ленин

[Ани]

15. Толстой и Ленин

Толстой

В главата и лицето на Яснополянския пророк няма ни следа от структурната коректност, що се чете в образа на Канта, да речем. Формите са мощни, ала някак широки и разляти. Вижте носа на Толстоя – този характерен Толстоевски нос, широк при корена, с широк хребет, но не костелив и изпъкнал, или източен в корава линия, а някак мек. Най е характерна, обаче, долната част на носасъс своята разливна широта. Правило във физиогномиката е, че колкото повече носът се разширява, толкова повече сърцето се проявява. При хубава моделировка на самия нос и добре развита коронна част на главата, това показва изобилни и благородни чувства. Като говорим за разширяване, подразбираме не затлъстяване и подпухване – това са анормални явления, а разширяване, при което ноздрите и крилата на носа са добре оформени и моделирани. И ушите на Толстоя са такива – големи, с едри линии, ала добре построени. В тях (това се вижда от други негови портрети), личат ония белези, които са типични за така нареченото темпераментно и щедро ухо. Не им липсват и признаците на борческа импулсивност – нещо, което личи и в буйните вежди на мужик, които засенчват ясните, добри очи на Толстоя, и в широките му, пръхтящи от благородно негодувание ноздри.

Ала този широк нос и тия щедри и темпераментни уши, заедно с устата, в която има черти на онаследени силни чувствени апетити – да не беше силно развитата му морална природа (темето), будния му реалистичен ум и висшите естетични способности на велик художник на словото – биха накарали тази изобилна, излиятелна, експанзивна натура да живее с широк замах, разточително и безразборно.

Такъв човек би пропилял всичките си сили и в края на живота би завършил жалко. Особено като се има предвид, че онази област от главата (непосредствено над центровете на борчество и разрушителност), дето са икономическите заложби у човека – любостежание, пестеливост, а също и скритността е слабо развита. Липсата на любостежание у Толстоя го накара, подтикнат от висши нравствени подбуди, да се обяви против частната собственост и да раздава. А липсата на скритност, при неговата силно развита съвест, подкрепена от останалите висши морални чувства – най-вече религиозното му чувство – обяснява неговата „Изповед“ – една от най-откровените, искрените и чистосърдечните.

Животът на Толстоя, както животът на всеки пророк, беше личба на това, което ставаше и имаше да става в душата на славянството и по-специално – в Русия. Той показа чрез своя живот как трябва славянството и руският народ да разрешат своята задача, за да се подготвят за култулната мисия, която ги очаква. Пътят, който той показа, беше съзнателната жертва, не чрез насилие, а доброволно.

Толстой се отказа сам – чрез вътрешна работа, чрез вътрешни преобразявания в себе си – и от клерикализма (властническото църковничество), и от милитаризма (насилието в държавния строй), и от капитализма (своята частна собственост), и от социализма като форма на една класова диктатура. Може би във външните жестова, с които той прояви своите разбирания, да има нещо „неуклюжее“, както биха се изразили русите, може в тях да има нещо мужишко и наивно, нещо хаотично и рудиментарно, ала не трябва да се забравя, че Толстой беше пророк, а всички жестове на пророците имат символично значение. Зад тия символични жестове се крият неоформените още сили на славянската душа, които се рват към проява.

Ленин

Русите не разбраха гласа на своя пророк, нито дълбоката символика на неговите замашни, ала тромави жестове – на разрушение и на съграждане. Така те дойдоха до Ленина. Пред нас е портретът му. Нека го оживим чрез описанието от натура, което дава на Ленина Джон Реед, очевидец и свидетел на октомврийската революция: „Ниска, набита фигура, голяма, кръгла, плешива глава, хлътнала в раменете, малки очи, чип нос, широка брада…Широката му уста, която изглежда, че се усмихва, се отваря съвсем, когато той говори,гласът му е рязък, но не неприятен – той сякаш е загрубял от дългогодишни речи; този глас тече монотонен и равен – струва се човеку, че може да не спре никога…“

Друго се хвърля на очи в този образ: изпъкналите, полегати вежди – белези, тъй характерни за монголския расов тип. И наистина, твърди се, че бащата на Ленин бил от чувашки произход – малко финско-монголско племе край средна Волга, обкръжено от руско население. Изхождайки именно от потеклото му, някои искат да обяснят неговия азиатски деспотизъм, забулен зад замашни социални жестове“. Без да се преувеличава расовият елемент, който заедно с натюрела и темперамента, дава характерния отпечатък на индивидуалната физиономия на човека и определя биопсихичния тип, може да се каже едно: изпъкналите скули, както у монголските племена, са безспорен признак на голяма физическа и душевна издръжливост, а веждите на Ленина, така напрегнати и изопнати нагоре, показват едно безспорно влияние на мозъчното електричество, струпано в центровете на борческите, разрушителни и самосъхранителни нагони около ушите. Оттам тази хладна жестокост във възгледи и похвати.

Характерни са челото и черепът на Ленина – те ясно издават диалектичната мощ на неговия ум, абстрактния теоретик с конструктивно въображение (широка и отворена горна част на едно отвесно чело), който създава своите планове трезво, обмислено, със статистични данни на ръка, (отвесно чело, със силно развити центрове на логичната, аналитична мисъл).

Характерно е, освен това, горно-задната част на главата, дето са центърът на твърдостта и центровете на личните чувства – там мозъкът показва голяма концентрация, и черепът се издига значително (нещо, което личи ясно в профилните му портрети).

Този човек, наистина е обладавал голяма твърдост на характера – нещо, за което свидетелстват целият му живот и дело. Ненапразно на 33-тата си година той става водач на „твърдите“ – привърженици на социалната революция и диктатурата на пролетариата.

Брадата му – широса и енергична, признак на твърда воля и постоянство, заедно с доктринерското му чело се съюзяват – доктрина и воля, ум и безскрупулна сила – срещу носа и очите (душевното, емоционалното и личното), за да ги подтиснат безсърдечно. В средната част на лицето (емоционалната) са и издадените скули, които при стисване на челюстите, изпъкват ъгловато. Оттам негли неговата Робеспиеровска външна коректност и оня своеобразен аскетизъм, онази сухота и безсочност, която неговите биографи изтъкват.

Може противниците на болшевишката идеология да наричат Ленина – този осъществител на пролетарската диктатура – политически илюзионист, може да го наричат деспот с азиатски манталитет. Едно обаче те не биха могли да му отрекат – неговата последователност като характер, като човек. Той не е демагог. Не е отвътре един, отвън – друг. Твърд, суров, дисциплиниран, трудолюбив и енергичен, фанатично отдаден на една доктрина и на едно дело – неговият живот е изгорял на жертвеника на тази доктрина и на това дело. Ленин е такъв, какъвто е, преди всичко в себе си и към себе си. Той върви по пътя на Правдата, на силния, твърд принцип.

Ленин беше психическият акумулатор на онази енергия на негодувание, събрана в душата на подтиснатите маси, която – като не можа да се трансформира по пътя, указан от Толстоя, – изригна стихийно и разрушително, като породи катастрофални обществени земетръси.