17. Мусолини и Ганди

[Ани]

17. Мусолини и Ганди

Мусолини

Речем да де схематизираме лицевия контур на Мусолиниевата глава, ще видим, че той е съчетан от две фигури: частта на лицето от брадата нагоре до очите може да се затвори в квадрат, над който се издига яйцевидната линия на черепа. В самото лице, квадратът тутакси се хвърля на очи: двете силно издадени скули образуват горните два върха на квадрата, а изпъкващите ъгли на челюстите – долните.

Видяхме в „Ключа“, що представя квадратът: той е морфологичен символ на мъжествената сила, на енергията. Чисто квадратна морфология има Херкулес Фарнезки – класическият образец на атлета на силата. Овалът е морфологичен символ на онази интелигентна сила, която действа чрез лъчение. Психологичните ѝ съответствия са интелигентността, интуицията, въображението. Овалът представя хомогенното и цялостно развитие.

Най-одухотворен израз типът с овална морфология е получил в образа на Аполона. Физическата му разновидност е въплътена в статуята на дискобола, метателят на диск – типичен атлет на скоростта.

В своя череп – долихоцефален, с овална морфология, Мусолини е „Аполон“. В лицето, респективно брадата – с квадратна морфология – той е „Херкулес“. Или, да се изразим с езика на астрологичната символика, Мусолини е слънчево-марсов тип.

И действително, ако разгледаме хороскопа му, ще видим, че той е роден под знака на Скорпион – марсов знак. Слънцето се намира в зенита, в своя собствен знак Лъв – царствения знак, в съединение с Меркурий, планета на интелекта. Сам Марс, символизиращ индивида, се намира в меркуриевия знак Близнаци – знак на обективния ум, в съединение със Сатурна, планета на концентрацията, сгъстяването, в съединение и с Лената. Последната, свързана с паметта, с асоциативните процеси на представите, с фантазията, в случая се явява истински интелектуален медиум, който възприема всички флуктуации на онова поле, дето става разпространението и обмяната на всички конкретни форми на мисълта. Тя е особено възприемчива за теченията на Марса (борбата) и тия на Сатурна (традиционното, установеното, даденото, придобитото от опитана миналото). Тази позиция на Луната обяснява идеологичните колебания на Мусолини преди създаването на фашизма и, най-вече, неговата умствена гъвкавина и подвижност.

Следователно, като се има предвид влиянието на Слънцето (придаващо овална морфология) и посочената по-горе позиция на Марса, ясна е силно интелектуализираната форма на главата. Слънцето моделира в „овален стил“; Марс, чиито силови линии са „огънати“ от детайлизиращото влияние на Меркурия и прецизиращото влияние на Сатурна, все пак строи в „квадратен стил“.

В образа на Мусолини всичко това ясно личи. Веждите, марсови сами по себе си, следват челните дъги над очите, изваяни от „Слънцето“. Очите, които показват активността на мозъка, умствената, душевна сила, имат нещо от магичния обайващ поглед на Скорпиона, от проницателността и остротата на Марса, от строгостта на Сатурна, но също така – и то в голяма степен – от магнетичната сила на Слънцето. Оттам магнетичната власт на този поглед, който, съчетан с речта и жестикулациите на този голям оратор, просто завладява тълпите със силата на хипнотично внушение.

Носът е също добре моделиран, устата – малко голяма и безсочна – тоже. Дори и брадата – най-пресилено развитата част на лицето, която нарушава неговата съразмерност – и тя показва известна моделировка (виж трапчинката под устата), без която тя би била явно брутална.

В черепа на Мусолини най-развита е горно-задната част, дето са локализирани личните чувства (центърът на себеуважението, личното достойнство и независимостта, центърът на тщеславието, и този на твърдостта – най-мощна опора на волята). Като съединим върха на главата (центъра на себеуважението) с върха на брадата, получаваме волевата ос на главата, която у Мусолини е особено дълга. И наистина, в сравнение с емоционалната ос, що съединява предно-горната част (центъра на милосърдието) с долно-задната (домашните и семейни чувства), тя е много по-дълга^[139]. Като че ли цялото естество на дучето се върти около тази ос. Енергията, съсредоточена в горно-задната част на мозъка – енергията на гордата, самосъзнателна и самоуверена личност, която съзнава своята вътрешна мощ, протича по посока на тази ос до другия ѝ полюс- брадата, която представя изпълнителната воля, проявена във физическия свят. Така, както е построена, тя ясно показва, че обладателят ѝ при прокарване на своите идеи, не ще се поколебае да прибегне до грубата, физическа сила, до насилието, нито ще се подвоуми да съкруши всеки едного, който би се съпротивил на неговата експанзивна воля за власт.

Да обобщим тия данни, като прибегнем до астрологичната символика. Слънцето – това е висшият аз у човека, неговата индивидуалност. То придава на Мусолини такова гордо самосъзнание. То, и по положение, и по сила, прави от него един център, около който се върти една „планетна система“, сир. един държавен строй.

Слънцето – принцип на хомогенното и цялостно развитие (идеята за тотален строй!) – не създава специалисти. Но ония, които са белязани от неговия печат и принадлежат към по-горен уровен, обхващат и разбират всичко, благодарение на широката си интелигентност. Трезви и скромни в интимния си живот, вън, в обществото – те обичат царствения блясък и церемониалната тържественост. В съзнанието на тия натури (Слънце в Лъв) ясно изпъква проблемата: „Аз и света“. Това са два полюса. Ала важно е отношението между тях. Туй отношение у разните хора е различно. У Мусолини то може да се изрази чрез Ницшевата формула: „Воля за мощ“. Това е така, защото доминанта на този характер остава Марс. Спомнете си, че Мусолини е роден под Скорпиона. У типовете от висшия уровен, родени под този знак, имаме една магическа овладяна воля, вътрешно себевластие, вътрешна волева мощ, която се проектира навън по пътя на личното влияние. Скорпион, прям, критичен, проницателен и дори цинично откровен – мрази всичко фалшиво, лукаво, хитро и скритно; всичко, което се пречупва, огъва и пълзи. Защото е слабо. В своя скептицизъм към хората, към техния обществен живот, с всички ония лицемерни хитроумия на една безпринципна дипломация, типовете, родени под Скорпиона, предпочитат грубата, но откровена сила. Ала, отричайки несъвършените, колебливи прояви на правното начало в международните отношения в лицето на една шепа хора, тия натури често изпадат в погрешката да отричат и самия принцип. У Мусолини, който от Слънчевата сфера, хомогенна и целокупна, поляризира в края на краищата само токовете на Марса – динамичните, екзекутивни сили в природата, волята за борба под всички форми и във всички полета – това отрицание дори носи отпечатъка на песимизъм. Той сякаш не вярва, че в света един ден ще настъпи друг строй, който ще почива не върху морала на силата, а върху морала на Правото и Любовта.

И действително, у него Марс е съчетан със Сатурна – с онова сечение от неговата сфера, в което лежи придобитият опит, традицията, всичко солидно, установено, кристализирало в определени форми, но твърде често проникнато от старчески скептицизъм. Отъждествявайки се психологически с него, той затваря душата си за всичко ново, струящо, трептящо от живот и движение.

Марс – автоматизмът на механичното, въпреки своята динамика, Сатурн – автоматизмът на старостта, на формата, лежат в основата на неговата държавна практика.

Сатурн, съчетан с Марса^[140], носи този студен деспотизъм, тази казармена дисциплина, тази непреклонност и суровост, това безпощадно съкрушаване на всичко, което иска да излезе вън от установената система, кристализирала по посока на ония силови линии, които една властна, диктаторска воля е създала. Същото съчетание носи самотност, затвореност в себе си, недоверчивост и необщителност. То създава и оня своеобразен спартанки стоицизъм, който се отличава с трезвост и самодисциплина. Сатурн, въпреки своята любов към личната свобода, може да си налага – по свое убеждение – най-сурова дисциплина и най-строги режими.

И тъй, у Мусолини се взаимопроникват две сфери – марсова и слънчева. На това взаимопроникване се дължи създадения от него фашистки строй на авторитарната държава, чиито основни черти изтъкнахме при разглеждане на Ницше – идеолог и пророк на диктатурата.

Мусолини – това е един магнит от калена стомана, намагнитен от електрическите токове на „слънцето“. Той създаде около себе си мощното магнитно поле на един строй, по чиито силови линии се нареждат механически „стърготините – човеци“. По индукция, той създаде и други магнити, около които се развиват аналогични полета, видоизменени от влиянието но средата.

Носител на идеите на аполоново-марсовото течение, за което бе дума по-преди, Мусолини се явява отявлен враг на демократично-парламентарния строй, на аполоново-юпитеровото течение, на „сократовската“ етика, чийто характерен представител в наши дни се явява Ганди.

Ганди

Той го носи в себе си този „сократовски“, стоическо-християнски морал, който намери своето естествено положение у Толстоя, у когото се обогати чрез 2000 годишния опит на християнската култура. „Не противи се злому!“ Така странно звучи тази формула в ушите на милитаристичния Запад, и така непонятно. Ницше би се презрително изсмял на този „морал на робите“ и би стрелнал неговия съвременен проповедник с някой язвителен афоризъм. А Мусолини би отговорил – не с афоризъм – а с някоя гръмка войнствена реч, произнесена от някой танк. Ала старият Диоген, да беше жив, би разбрал. Би разбрал дори и генерал Кутузов, победителят на Наполеона, чрез…„тактическо отстъпление“. Защото Ганди следва техния метод – и той „тактически отстъпва“ пред съвременната цивилизация на машината, мотора, танка. И прибрал се като Диогена в своята „бъчва“, със своята „кратунка“ и своя чекрък, той се съпротивлява… на мощния, машинизиран, моторизиран Запад. Смешно, нали? Един чекрък срещу едно електрическо динамо! И смешно, и така наивно, като мужишки тромавите жестове на самоотричане у Толстоя. Гандиевите похвати приличат на Толстоевите. Диогеновски въззрения на отшелници, на пустинници и аскети! Но тъкмо тук седи оригиналността на Гандиевия опит – той иска да въздигне в колективен метод на действие оня метод, който са прилагали досега само отделни единици – великите подвижници на духа. Като че ли, след единичните вътрешни победи на толкова люде на духовния подвиг – и в индуската, и в християнската култура – има вече натрупан известен духовен потенциал, достатъчен, за да динамизира волята на такъв род подвиг на цели колективи. Може би опитът на Ганди да излезе несполучлив, но той е един опит, пръв по рода си на обществена почва. Най-малкото, той е един показалец за съществуването на този ценен потенциал, за който споменах по-горе.

В образа на Ганди – набръчкан, мършав – личат следите на силни вътрешни борби за себепревъзмогване (виж „Автобиографията на Ганди^[141]“). Тия щръкнали уши, сочещи бореца, реформатора (виж „Ключа“), тоя широк и месест долу нос, тая уста с повиснала долна бърна, носят явните белези на сума наследствени утайки. Къде са неговите средства за борба? Вгледайте се в челото и най-вече в коронната част на главата, където центърът на религиозното чувство се издига като хълм. Всичко в тази фигура говори за една упорита, гъвкава, жилава натура. Като съзерцавате образите на Ганди и Мусолини, спомняте си притчата за митаря и фарисея, два основни типа в човечеството, които Христос е нарисувал само с по няколко щриха, ала със замаха на гениален художник. Митарят, като Ганди, е имал много грехове и пороци, но една последна добродетел – смирението, сир. великата способност да се смалява, да се редуцира в семе, годно за бъдещо развитие. Фарисеят, със завършени и добре моделирани форми, като Мусолини, е имал много ценни качества, много способности и дарби, но и един последен порок – гордостта.

Дано Дучето – подразбирам Западът – превъзмогне последния си порок. И дано Ганди – Изтокът – стане истински Махатма чрез сетнята си добродетел.

От това Изтокът и Западът само ще спечелят.

____________________________________

[139] Виж моята статия „Две оси в главата на човека“, спис. „Житно зърно, год. Х, кн. 7/8. [бел. Г. Радев]

[140] Виж моите статии „Сферата на Марс“, спис. Ж. З. Год. Х, кн. 2/3 и „Сферата на Сатурн“, спис. Ж. З., год Х, кн. 4/5. [бел. Г. Радев]

[141] Г. Радев прави превод на тази книга.