23.12.1923. Анастасия. Анастасия към своите родители. стр. 596 – 598

[Ани]

596

23 декември 1923, неделя, 9.д. 3.ч. с.н.

Анастасийка към своите родители.

Анастасийка говори:

Мили братя и сестри! Поздравявам ви с Божията любов, която създава всичко добро, това добро, което се проявява като велик творец в цялата вселена. Сега, Божията милост и благодат е към нашия дом във Варна, и към моите родители, за да ги утеши от временната скръб и да им даде утеха, че аз не съм далече от тях, както и те не са далече от мен, само че между мен и тях има голям предел и когато те дадат условие пределът ще се махне и аз ще застана и те ще ме познаят, че съм тяхно чедо и дъщеря.

Мили мой татко и мила моя мамо! Дядо, бабо и лельо! Спрете вашата скръб, престанете да плачете, защото аз не съм умряла, но аз смених своя живот и чрез този живот Господ ви поканва да дойдете при Него. Аз съм начатък и поканата за вас. Когато вие искахте да ме изпратите в Цариград или да ме установите в гр. Пловдив, аз се противопоставих и казвах: „от после ще мислите“, защото това аз знаех, беше ми съобщено в сън на 22-ра година, десети месец, 13-ти ден. Аз сънувах, че Спасителя преряза жицата на моя живот, взема ги и ги свързва с Неговите жици на вечния живот. Но тука в Пловдив е Силоамския кладенец и вие ще дойдете в тоя кладенец, ще си измиете очите и ще прогледнете и тогава ще познаете истинските човеци, които се движат в закона на истината. Това беше духовния подтик от Господа към тебе татко, да се спреш в този град, гдето ще намериш опорната точка в твоя живот.

* * *

597

23 декември 1923, неделя

Анастасия към своите родители

Мили татко! Аз се срещнах през моето заминаване с леля Тодорка, леля Сийка и леля Милица. Те ме посрещнаха, приеха ме в своите обятия, обсипаха ме с целувки и заведоха ме да видя где живеят те с всички ангели, които ме посрещнаха и братчето Венинг, когото вий не познавате. Въведоха ме в една светлина, там, гдето всичките жители са облечени с бели дрехи и пише на челата им:“ Непорочни и невинни в живота и Чистотата“. Те се наричат Бели Братя или Братството на светлината. Това братство покровителствува над цялата България и над цялата земя. Леля Тодорка разчиства пътя на баба и на дядо през този път, през който ще минат и те, да дойдеш при нас. Леля Анастасия, тя е управителка в една градина. Тази градина има много рози, които се подготвят за посрещане на нови братя и сестри. Леля Милица, тя държи бележки между астралния мир и между духовния мир, които минават от астралния мир до духовния и издава им свидетелства за победа на плътта. Аз още не съм получила своето предназначение. След 40 дни от моето заминаване ще вляза в нова Школа, там, гдето ще уча тайните закони основно.

Мили татко! Внимавайте да не роптаете: бабо, всичко, каквото сте принесли в жертва на милата ми леля, не са ги получили, защото всичко е потопено в извор на вашите сълзи и е стопено! Само поздравите получават, а това, което жертвате, жертвувайте го с благодарност. Не чрез помени, не само с жито, но идете ,татко, жертвайте на бедни, на немощни и тогава всичко ще се получи. И когато принесете една жертва, речете така: „Принасям ти този малък подарък, любезно чедо Тодорке или Анастасия,

* * *

598

23 декември 1923, неделя

Анастасийка към своите родители.

приеми го с любов, защото ние го жертваме от дълбочината на своето сърце“. Тогава ще го получим, защото има между вас и нас представители, които ще ни принесат това, което ще поверите на тях. Мила бабо, не плачи и не казвай, че „няма Бог, ако има Бог, няма да ми стори това зло“. Никакво зло не е сторил Бог, но Господ откъсна от вашата градина четири рози. Тези рози употреби ги за букет на своя престол. Сега татко, ако аз не бях заминала нашия дом щеше да се опропасти, щеше да нападне зло. Заради това аз съм жертвата последна от този дом, понеже видя Господ твоята любов и твоята вяра , затова отвори пътя, за да влезеш в новия живот, и да знаете, и това ви съобщавам: не събирайте съкровища на земята, защото иде велик вихър, който ще помете всичко и ще желаете да заминете и вие от земята, за да не видите събитията, които ще станат, но ще бъдете очевидци. И още ви съобщавам да знаете, че злото ще дойде от там, от гдето не подобава: „мерзостта на запустяването е застанала“. И аз каквото чуя всичко ще ви съобщавам. Резолюцията е четена от Всемирното Братство за събитията, които ще станат на земята. Исус Христос ви вика и сега, ако имате ум слушайте и ако имате ум проумейте, защото очи имате и ще видите. Нищо няма да спаси човечеството, нито родните им жертви, нито милостите им. Речено да бъдем законен властник над нашия дом, защото от нашия дом на 27-ма година ще излезе закон на нова любов и на нова мъдрост. Сега ви изпращам това малко послание и ви поздравявам от името на леля Тодорка, леля Сийка и леля Милица. Аз с духа си подписвам посланието. Да го приемете в душата си и да го приложите в сърцето си. Сега съм свободен дух и се радвам с всички ангели и братя от всемирното Бяло братство. Сладко ви целувам, чувствайте ме в душата си. Аз обитавам в нашия дом. Приемете моя поздрав, Анастасия Михаилова.Амин.