22.02.1924. Беседа за Волята, държана от М.Стоицев пред братята и сестрите у Стайков. стр. 715 – 730

[Ани]

715

Б Е С Е Д А

 за

 В о л я т а

Държана на сестрите и братята у брат Стайков

на 22 февруари 1924 год. 6 ¾-7 ¾ вечерта

Драги братя и сестри,

Пред вас аз излизам да кажа няколко думи по един много важен въпрос, не че го не знаем, не че го не прилагаме, но понеже той е Алфата и Омегата, т.е. начоло и край на всичко в живота ни, мисля, че е разумно да разменим някои мисли, за да имаме една по-ясна представа по него и да се стремим с осветленията, които ми се дават и ще ми се дават от нашия мил Учител на физичното поле и от неговия Дух от небето, да постигнем това, за което действително ни готвят.

Този важен въпрос е за волята.

Ето, пред нас една душа, с няколко букви, която като че ли е нещо обикновено, нещо дребнаво, а вникнем ли в нея, разбираме, че прилага ли се правилно, тя е която ще издигне падналия човек, невежия човек, с лоша или добра карма човек. Само с нея човек ще добие блага и щастие на земята,

716

отстъпи и всяко небожествено трябва да се стопи.

Освен диамантената воля, която е Божествената и е присъща на духовно издигнатия човек, всички други вариации са изродени от самия човек, според неговото разбиране.

Волята се започва с буквата В, написана с една вертикална линия в цифрата 3.

Едно и три символизират четириъгълния камък на Божествената мъдрост. Значи, в нас, които сме ученици на Духа, трябва да съградим четириъгълния камък на мъдростта и в средата, отгоре надолу да се прояви единицата – силата на Божествения Дух и Божествената воля е отстрани троицата – символ – Отец, Сина и Човека.

Втората буква „О“ символизира описан кръг на Бога.

Само когато притежаваме и приложим истинската Божия воля – диамантена, ще влезем в този огнен кръг и ще

717

послуша волята и ще изпълни нашето желание.

А когато някой боледува, ако можем да насочим мисълта си под заповедта на волята, болния ще оздравее.

Вие виждате, мили сестри и братя, какъв бисер е да притежаваме силната диамантена воля. Аз бих желал да живеем винаги оптимистично, само с положителните качества на волята, но предвид на това, че ние сме окултни ученици и трябва трезво да гледаме на всичко, ние трябва да имаме и една ясна представа за пороците, които са плод също на волята.

Пороците, от какъвто и род да са, у един слаб във волята, се показват като лъжливо огледало, което показва в най-сладък и приятен вид нечестивите удоволствия. Пороците са съблазън, които искат да извратят добродетелите. Пороците са плод на всяка отстъпка, направена за интерес и страст, в ущърб на истината.

Аз няма да се впущам за разните пороци, но ще спомена за дисхармонията, защото често тя се явява в мислите, в желанията, в изпълнението и по този начин ни спъва частично и общо към Божествените придобивки.

Дисхармонията е признак на нямане воля, или има само волеви познания.

Тя е обратното на хармонията, тя е редуциращата сила на всички Божествени закони.

Такава воля на дисхармонията се нарича егоистична и тя се явява като убиец със своите страни, които са мислите и езика в човека,

718

издигнем до върха на еволюционната стълба. И понеже волята в нас се явява като необходим плод на душата и духа, за да се изяви чрез тази воля Божественото в човека и която започва да се проявява още в детинството, изглежда, че Бог-Отец, като е дал всичко на човека – и добро и зло, и радост и скърби и страдания, изобилие в моменти на всичко и липса на всичко в моменти и пр.и пр., а Спасителя е показал и истинския път на живота, оставил е разума в човека, като център и управител над всичко създадено, но е оставил пък и волята безрезервно на свободата на личността, да избира и върши едното или другото.

Че това е така, достатъчно е да си спомним, че и издигнати до ангелския чин са паднали наново да еволюират, че пред нас има примери, където наши, уж, издигнати братя, падат и спъват своята еволюция, благодарение на кривото схващане, своеволието и отстъпката от светия път на диамантената воля. А други, напротив, които имат и грозна карма, крачат и се издигат духовно.

Че ние носим карма на пороци и добродетели от минали животи, че ние трупаме върху старото + или – и от утробния

719

той и чака да се покаже игумена от Рая, но го няма. По едно време се показа от пъкъла и новия игумен се стреснал и събудил. Тогава разбрал защо са разбъркани сметките му.

Вторият случай е с една блудница, която най-назад, като чела Евангелието, покаяла се и искала да се кръсти християнка, обаче като я знаехме, никой не искал да стори това. Плакала тя и се молила да й каже Христос какво да прави. Явил й се Христос на сън и й казал да отиде в една далечна гора, където имало един отшелник от 40 години, да го помоли той да я кръсти. Тя сторила това. В началото отшелникът се колебаел, но най-после се съгласил и я кръстил. Обаче, няколко дни след кръщението й, тя се разболява и умира. Отшелникът, като праведен и ясновидец, вижда, че във време на смъртта, излиза един възвишен Дух от нея.

Значи и двамата тия са паднали, благодарение на тази воля, която е била развита да вършат всичко в отрицателна форма – игумена в скрита форма, а блудницата – явно.

Нима ние, които сме в този Божествен път и сме с пълно съзнание, не трябва да ни трогва това, да ни послужат тези примери за урок, за назидание?

720

Логично, ние сме в кръга на безволието и своеволието.

Влезе ли в школата, иска се от нас тишина, без разговори светски, а ние говорим вдигаме шум, ние сме в кръга пак на слабата си воля и своеволието.

Иска се от нас мълчание, а ние преди да изслушаме някого, преди да сформираме ясна и умна мисъл в главата си, езика брухне и изкаже нелепости, ние сме в кръга пак на безволието и своеволието и си показваме невежеството.

Иска се от нас мълчание, а ние се впуснем по известни въпроси, врели и некипели, с такава жар и висота на тона, че от всичко това нищо свястно няма, ние сме в кръга на своеволието и гранитната воля, защото вдигаме шум без особена полза.

Иска се от нас стремеж, иска се учене, защото само по пътя на труда ще получим знания и по пътя на тези знания ще разширим своя кръгозор, ще дебнем мъдростта и ще разширим любовта към всичко. Е, добре, ако допуснем само една мисъл: „Много се изморявам от работа и не мога“, „да има тези и тези условия като този и онзи“, „да ме не дразнят хората и децата“, „нека си поспя още малко“,

721

„че ако имаше повечко свободно време това е по-добре“, но всеки трябва да се примири, защото времето е кратко и трябва да се учи. Иначе от тюфкане, от завист към другите ние нарушаваме нашето спокойствие, не сме доволни, не можем да схващаме и когато мине трена, ще останем вън и чак тогава ще леем сълзи, че сме изгубили много.

Нима 7 часа сън като за нас хора е недостатъчен? Нима по 1 час дневно ние не можем да отделим, да създадем, за учене на Словото Господне? Абсолютно можем.

Но като седнем да учим, трябва да отворим с нашия ключ ума си, да свържем жицата с Господа и да го помолим:

„ Татко небесний, ти който виждаш при какви условия съм поставен, ти който знаеш всички мои мисли и желания, ти, който виждаш моя стремеж, как копнее душата ми да знае повечко, а време нямам, моля ти се, просветли моя ум, та прочетеното веднага да запомня, веднага да хвана, същото направи и за всички сестри и братя.“

Мислите ли, мили сестрици и братя,че пред тази искрено молеща се душа Господ ще остане глух? Абсолютно не, той ще даде своята подкрепа чрез Бялото братство.

Този, който ви говори това, не го говори за хвала, а за насърчение на всички сестрици и братчета, които обичат

 722

неща сме с нашите Бели Братя, които ни помагат да получим сили и знания, деня, през време на работа, ние сме свързани с Господа с нашите мисли, а през свободното време със Словото в ръцете.

Така за нас времето и пространството няма да имат значение и ние ще бъдем в пълно съзнание и радост, когато ще преминем от един живот в друг.

Но нека видим още някои неща за волята.

Животните не се самоконтролират от воля разумна, а от воля чисто чуствена, от воля навлеченията, от воля на възприятията и то само в даден момент. Обмисляне, избор, решение, се срещат в зачатъчно състояние само у висшите животни, но и у тях няма висш Божествен разум, както е в човека.

В човека първичната естествена воля, която се развива във вторична, рефлекторна воля и се проявява най-вече чрез непосредствени чувствени раздразнения, а определя сама себе си във форма на обмисляне и решения, и според как той, човекът,

723

възпитава сам себе си. Но това не се иска само пожелания, но упорита борба и разумни средства – методи.

Първата придобивка на всяка морална личност е развиването на разумната воля до степен на принцип, която да регулира дейността на живота.

Способността да управлява човек моментните чувствени възбуждения и всичките си постъпки чрез разумна воля, не нарича САМООБЛАДАНИЕ.

Това е основното условие на всяко човешко достойнство, на всяка морална способност. Докато животните се управляват от слепия инстинкт, човека прави грамадната разлика, защото живота му се направлява от волята, благодарение на това, че в него е вложен разума.

В човека над първичната волева форма, над естествените подтици и инстинкти, които владеят от начало живота му, както това е с децата, се издига една секундарна моментна воля, която се направлява от практическите идеи. Така волята, която започва да подчинява под своя дисциплина природните действия върху човека, формира

724

/липсва страница?/

Умереността се добива чрез възпитание и упражнения, като се започне с малките неща.

Първата придобивка от умереността е скромността. Безпретенциозната скромност се състои в привичното понижение към влеченията, която скромност обуславя и щастието в живота, а претенциозността е сигурен признак на нещастен живот.

Неумереността е тъкмо противоположно – когато се поддаваме на влеченията, тя, неумереността, се развива у нас като слабост и малодушие.

Който слуша влеченията, той е подвластен на нещата – те го влачат насам – натам.

Неумереността, обаче, води и към храброст.

Храбростта е свойствена

 725

за доброто на човеците, а при обикновените случаи в живота, когато при всяко нападение и опасност, нито се бяга, нито се нахвърля, а се запази хладнокръвие и спокойствие, схване се ясно положението на момента и със спокойна разсъдливост, сигурност и енергия, да се изпълни решението.

Значи, разсъдливостта е важна част от храбростта.

Ние трябва да обърнем внимание на друга една форма, която също спада към храбростта. Това е ПОСТОЯНСТВОТО. Това особено за нас, като ученици на Духа е важно.

Постоянството, това е силата на волята, да вземе човек върху си и да понесе всички видове трудности и усилия, които са нужни за постигане на частни и общи цели. Любовта пък към порядък или както го ползват „всяко нещо на свое място и на всяко място, определено нещо“, което се извършва с най-голяма редовност, е едно от ценните качества на постоянството. А всяко отлагане винаги води към леност и безпорядък.

Друго качество е ТОЧНОСТТА, която има този, който я притежава и прилага, той знае ценните й качества.

 726

Липсата на тези добродетели в нас имат за последствие завистта и високомерието, гордостта, а като плод, изкуствените страдания в нас.

За всички придобивки обаче, вратата е МЪЛЧАНИЕТО, но не животинското, а Божественото. То е израза на Божествената мъдрост, то е силата на диаманта.и „когато говорим да мълчим и когато мълчим да говорим“.

Значи, за да усилим своята воля, като окултни ученици на Духа и да я усъвършенстваме до диамантената със силата на която вече се владее и природата и се вършат и чудеса,нужно е за нас САМООБЛАДАНИЕТО.

Мълчание, търпение, кротост, смирение, умереност, точност, особено на дадено обещание, постоянство /в учене, посещение, лягане и ставане навреме/ и най-после смелост, решителност, до степен на саможертва за Бога, Божието дело и ближния.

Като окултни ученици, за засилване на волята, като странично, но благородно средство, е и навремения, разумния пост.

Преди да кажа своето заключение

727

„Двете най-кратки думи „ Да“ и „Не“ изискват най-много да мислим над тях.“

 Питагор

„Когато един разумен човек умее да иска, той е едновременно свободен и може да владее“.

Тургенев

„Не казвай „ще направя“, а след като си размислил и си започнал кажи :“правя“, а по-добре „направих“.

Д-р Макс

„Търпеливия струва повече от храбрия, а този, който надвие на своето сърце, струва повече от онзи, който покорява градове“.

Библията

„Нетърпеливостта дразни и отчуждава сърцата, а кротостта ги привлича“.

Г-жа Милтон

„Нетърпеливостта не спасява от никое зло, а напротив, то е твърде тежко зло, което прибавяме при другите, за да се съсипем“.

Феномен

„Великите дела се извършват не със сила, а с постоянство“.

Джонсон

Имам още ред такива мисли, които не е важно да ги цитирам.

За нас, като окултни ученици, трябва да схванем, че за придобиване

728

на всички споменати качества основата е волята. И ако тези качества, които са необходими за хората на обикновения живот и се създават ред правила от учени хора за усъвършенстване на волята, колко повече трябва да надвишава нашата воля тази на учените, защото искаме да развием любовта, да придобием мъдростта, да изявим истината и правдата, да добием диамантената Божествена воля? А защо? Защото само една диамантена воля знае да люби Божествено и силно, тя може да изяви Божествената истина и правда и само тя притежава силата да владее тайните в природата. Затова за нас е нужно да съзнаем и приложим думите на .........., който казва:“ една силна воля винаги намира време или го създава.“

З А К Л Ю Ч Е Н И Е:

Като окултни ученици, ние знаем, че крайната цел в живота ни на земята не са земните блага, било то материални или духовни, придобити с помощта на любовта и мъдростта и реализирани чрез силната воля. Ако ние случайно притежаваме нещо материално, то е странично, то е едно по-добро условие за развитие на духовното в нас и то ако го разбираме и прилагаме правилно. Обаче, ако ние притежаваме и прилагаме правилно Духовното, ние показваме на света великия Божест-

/страница без номер/

Щом развием написаните закони във волята до степен сила, мъдрост и радост в Духа; любовта, истина и живот в душата и светлина, виделина и изпълнение с ума.

 729

вен закон, чрез който, ако всички човеци заживеят в този закон, ще имат щастие на земята. Значи ние изявяваме Божественото желание.

За нас, обаче, важното е, че знаем с положителност, че това, което изявяваме пред човеците, ако то е с такава чистота на свят живот, каквато Великият Учител ни учи, придобивките ще бъдат възнаграждение с документ от нашия мил Велики Учител и когато заминаваме от физическата земя, ще бъдем в пълно съзнание и радост, че преминаваме от живот в по-блажен живот, когато за хората това ще бъде смърт и край на всичко в живота.

Значи, крайната наша цел, с това разбиране и живеене, е сливането ни с Отец, оттам от гдето сме излезли.

Затова само чрез силна воля, усъвършенствувана до степента на диамантената, ще проявим Божествената любов, милостта, милосърдието. Само чрез диамантената воля ще изгрее слънцето на вечния живот в нас и само с такава воля, ако я развиеш, ще получим всичките скрити закони на Отец, чрез нашия Велик Учител и нашите издигнати Бели братя и така с придобивките на тази воля, Великият Учител ще ни заведе купно, в един момент, когато

730

ние не очакваме, за да ни представи пред неговия и наш Отец и така да довършим славно нашата еволюция.

Нека разберем, мили братя и сестрици, че ние тук образуваме една огнена верига и всеки от нас е една халка от тази верига. Нека разберем, че трябва да се жертваме от сърце, да не допуснем никой да се откъсне от тази верига, като по-издигнатите крепят по-слабите. Може би, аз съм най-слабия от вас пред Господа, моля ви, нека по-силните ме крепят и ако има някои по-слаби и от мен, аз с радост желая да разкрия всичкото си духовно съкровище и дам каквото трябва, за да помогна.

Само така, мили сестрици и братя, ние ще разберем смисъла на тези бисери, които ни се дават в словото от нашия мил Учител и от неговия дух на небето, що е взаимна любов, що е да се опознаем вътрешно, що е да познаем ближния си.

Само така ние ще докажем, че имаме вяра непоколебима в Бога, че нашата воля е силна и диамантена и че ние ще изпълним волята на Отца. Нека Бог ни благослови и бъде винаги с нас, както е бил досега и да ни крепи в изпълнението чрез нашите Бели братчета.

Нека всички живеем с пълния оптимизъм, с радостта, че положително това ще го достигнем, а случайните отрицателни мисли да ни послужат само за засилване на нашата воля в Божия път. Дерзайте, Бог е с нас.

Н.Л.К.Б.Л.Амин.

Зъболекар Стоицев