Раздвоение

[Ани]

РАЗДВОЕНИЕ

Йерархията на светлината, т. е. Духът се затваря във форми по два начина - чрез въплътяване и чрез вселяване. Всички субатомни частици, всички атоми и молекули, цялата Вселена, представляват кондензирана духовна светлина, вселен Дух, живо училище за душите. На нивото на Духа, на светлината, на свръхсъзнанието, всичко това е живо. неотделимо, цялостно, преливащо от велика, разумна взаимност и Любов.

На нивото на средите и формите то е разделено на много области и функции. Всяка област има външна, ограничена в пространство-време страна и вътрешна - неограничена, цялостна. Цялото е в центъра, централното поле, дето полюсите са положени в интимен кръг на нераздвоение, трансцедентиране. Движението в тази посока е описано в 9-те блаженства и двете заповеди на Христос. Това е областта, която новата култура на човечеството има да изучава. Като се смириш, влизаш в света на малките величини, в будическото поле на Духа. където се примиряваш с всички същества. Как се примиряваш? Ставаш изобилен извор на живот, сила, богатство, което задоволява всеки. Това е възкресението.

Учителя казва:

„Какво означава „будическо състояние“? То е състояние на унес, на забрава. Това е криво тълкуване. Аз си послужих с вашето разбиране. Аз познавам това състояние. То е състояние на голяма активност. В това състояние изпада само онази душа, която обхваща всички същества - от най-малките до най-големите. Тя излива любовта си върху тях, за да ги издигне. Това означава „будическо състояние“, а не както индусите го разбират.“ [140, с. 80]

Щом се внесе личния елемент в това висше състояние, внася се известна асиметрия, която води до поляризация, раздвоение. Колкото повече нараства личният елемент, пропорционално нараства раздвоението и поляризирането, т. е. отдалечаване на полюсите от центъра, нарушаване на централната хармония от все по-големи вълни. А вече казахме, че това е път към кондензация, отдалечаване от извора на енергия, вкочаняване, смразяване във все по-груби материални области и форми. По този начин фините сетива на съществата за великия, универсалния живот заспиват, а се събуждат грубите им сетива, наречени сетива на плътта, т. е. на този личен елемент, като уплътняваща сила във Вселената.

В личния елемент човек все повече се отъждествява с физическото си тяло и неговите нужди, а не с онова в него. което мисли, чувства и го подбужда към възвишени постъпки, т. е. светлината, истинското Себе.

Човек чрез електричеството мисли, а чрез магнетизма -чувства. Обаче светлината е електромагнгетизъм - нещо цялостно.

Съвременният човек се разглежда като полярно - духовно и физическо същество. Това е така, но в тази полярност съществото е единството, което я поражда и крепи за някаква цел, поука, предметно учение в космичния университет.

Като навлязъл в гъстата материя, човек се подчинил на този закон за полярност. Силите на неговия организъм вляво и дясно, отгоре и долу, отпред и отзад са поляризирани. Това се изучава в Паневримтичната наука.

Хората помежду си също се разделили на мъже и жени, на леви и десни партии, на Изток и Запад, т. е. на наши и ваши. Това е последица на големеенето.

Следователно, като се големее, човек се раздвоява и потъва в материята, в безлюбието, като се смири - издига се във възвишения свят, в любовта, където владее хармония и единство между всички същества.

С раздвоението в Природата се създават празнини, шупли. тресавища, изгубва се основата. В бездната на раздвоението съществата пропадат и загиват.

Кога се е задълбочило това раздвоение в човечеството? - Когато човек навлязъл в самосъзнанието.