Ани Публикувано 6 Юни, 2019 Сподели Публикувано 6 Юни, 2019 ЕГОИЗЪМ В природата светлите и горещи тела дават, а тъмните и студени - вземат. В света на светлината даването и вземането се символизират от белите и черни лъчи. „Черното съдържа всички цветове, но ги задържа в себе си. Бялото съдържа всички цветове, но ги дава, всичко дава. Черното всичко взима. Който ходи в светлина, всичко дава.“ [120, с. 265] В земната аура светлите лъчи се проявяват от изгрева на Слънцето до обяд, а тъмните, наречени още вълчи - след обяд. След обяд земята започва да отразява по-активно слънчевото греене, като внася в него земни влияния, които се отразяват тягостно, изтощително върху нервната система. Човек трябва да има знание да се справя както със светлите, така и с тъмните лъчи. В живота човек има два начина да прояви любовта си - чрез черните и белите лъчи. Като обичаш една вещ, ти гледаш да я задържиш за себе си или да я придобиеш. Обаче, ако обичаш силно някоя душа, ти ще й дадеш тази вещ с голямо разположение, за да й доставиш радост. Значи има два вида любов - на тъмните и на белите лъчи. Първата наричаме любов на личните чувства или материална любов, а втората - духовна, идейна любов. Първата любов наричаме още магнетична любов - ще ласкаеш, ще ухажваш, ще галиш и милваш едно същество, докато вземеш богатството му. Форма на магнетичната любов е животинската любов на инстинктите. Ние наричаме идейната, безкористна любов - любов на слънцата, а магнетичната любов - любов на планетите, на студените тела. Втората любов произтича от лавата в центъра на планетите, където е седалището на Черната ложа и извора на Кундалини. Човек обикновено схваща любовта като притегляне, което събира нещата. Обаче има разлика между материалното и духовно притегляне. Първото се налага чрез външна мощ и обещания, а второто - чрез вътрешно изобилие. В материалния свят на големите системи гравитацията се проявява като притегляне, вземане, а в Божествения свят на най-малките величини тя е толкова неизчерпаема сила, че О“ нейното изобилие избликват цели вселени. Значи, в света на телата гравитацията взема. - По силният властва над по-слабия. Там владее онзи, който е по-масивен, има по-голямо материално богатство. В света на светлината, на ефирните среди, гравитацията дава. Магнетичната любов, която взема, наричаме още гравитация или притегляне по отражение, а Великата Любов, която само дава и ражда безсмъртния, неразделимия живот на изобилието - гравитация по естество. Когато черният адепт изкуси Ева, той присади в нея магнетичната любов, наречена животинско, користолюбиво сърце. Това сърце е подвластно на материалния свят чрез подтиците на тялото и се управлява от стомашната система на желанията и инстинктите - любопитство и желание да опиташ и притежаваш. Това е естествено - магнетизмът по своето естество привлича нещата от периферията към центъра и ги складира, електричеството пък - излъчва. „Мисълта е положителна сила. тя дава, чувството е отрицателна сила, всякога взима. Ако човек има само мисли, без чувства, все едно, че нищо не е складирал в себе си.“ [87, с. 172] Жената - сърцето на човека, е свързана повече с тялото, с волята, отколкото ума. Като желаеш нещо. ти придобиваш необходимия стремеж да го постигнеш и имаш. „Вината е във волята на човека, която символизира женския принцип - жената. ... Ако търсиш воля, в жената я търси. По-волево същество от жената няма. Ако търсиш ум, разбиране, ще го намериш в мъжа. Постави жената в празна къща и виж какво ще направи тя. След няколко години къщата ще се напълни толкова много, че ще стане тясна.“ [131. с. 87] Като следва импулса на своето сърце, на своите желания, човек се товари с неща, които са встрани от неговото предназначение, вследствие на което отслабва и обеднява, т. е. пада под закона на карма. Онова, което товари човека е личният елемент, проявен чрез желанията. Човек казва: „Искам това, искам онова“ и се захваща с много неща, от които изгубва своята посока и предназначение, обезсмисля живота си. „Кой товари човека? - Дяволът, злото го товари. Злото се явява във форма на същество, което обича. Подадете ли се на това същество, то започва да товари. Злото говори за любовта и товари човека докато му одере кожата. Видите ли, че кожата ви се дере, не чакайте последния момент, да ви одерат. но веднага идете при Господа и помолете Го да ви разтовари. Отидете ли при Бога, бъдете уверени, че Той ще ви разтовари. Значи две начала работят в света. Едното начало товари, а другото разтоваря. Първото начало наричат сатана, а Второто - Бог. В старо време са ги наричали Ормузд - Христос и Ариман - сатана.“ [142, с. 312] Значи сатанинското в човека гледа да го привлече всячески в материалното поле, докато материалните придобивки и ангажименти го завлекат в гъстата материя, където той се задушава и заробва. Божественото в човека насочва вниманието му към алтруистични, хуманни, общочовешки идеи. внася в него стремеж към възвишеното и красивото, към мило, отзивчиво обхождане със съществата, разкрива му великия космичен произход на неговото естество, освобождава го от робството на необходимостта и смъртта. Той съзнава и проявява своето велико духовно Себе. в което живеят всички същества, цялата Вселена. „Казвам: всички съвременни хора са преждевременно остарели от голям, непосилен товар, който носят на гърба си. Те седят и мислят какво ще стане с тях, с децата и жените им. какво ще стане с имотите им, как ще живеят и т. н. Голям товар е този, те не могат да го изнесат. Те трябва да се разтоварят малко, да им олекне... Да стане човек млад, подразбирам, да хвърли от гърба си всичкия ненужен товар, да задържи само най-потребното. най-необходимото.“ [61, с. 70] Да се освободи човек от своя товар, значи да изтръгне от себе си смукалото на сатанинското дърво. „Вие трябва да имате предвид, че старият човек, който живее у вас, както и всички стари възгледи и разбирания за науката, за живота, представят голямо дърво подобно на дъба. И ако вие не се отдалечите от корените на това дърво, каквато работа и да започнете, няма да успявате. Защо? Това дърво ще изсмуква соковете на вашия живот. Окултистите наричат това дърво - дърво за познаване на доброто и злото“. Ето защо. човек трябва да стои далече от това дърво, за да може свободно да се развива. Това значи да ликвидира човек със своята карма. Кармата е дърво, което има свои нужди и желания: да расте и да се развива. Това дърво, което представя миналия живот на човека, трябва да се изкорени, да се замести с ново.“ [34, с. 45] Това дърво на доброто и злото е любов към двойствения, материалния свят във време и пространство. С други думи, то е външното, инертното, което впримчва и задушава творческата свобода на онзи висш, интуитивен извор в човека. То може да се изучава отвън, механически, както се изучава една отрова, но не и вътрешно. Плодовете на този свят са отровни - изкушение, съблазън, поругание, обсебване и пр. Отвътре могат да ги изучават само великите адепти, които владеят закона за трансформиране на енергиите. Адам и Ева, нашите предци, като малки деца, в началото на своята еволюция още не владееха този закон. Затова те паднаха под влиянието на Черната ложа, която е господар на материалния свят. Нейното верую е личният елемент. „Под думата „дявол“ аз разбирам един човек, който живее за себе си. Една пчела, която живее за себе си, тя е дявол. Един вълк, който живее за себе си, той е дявол. Всеки човек, който живее за себе си, той е дявол. Един човек, който живее за другите, той е един ангел.“ [77, с. 56] Под вълк в духовната наука се разбира същество, което смята за висша ценност да заграби живота и ценностите на някого, с което да подобри своя живот и благосъстояние. Овцата пък символизира кротко, добро същество, което дава даром блага. „Желанията на вълка са желания на Черната ложа, а желанията на овцата са желания на Бялата ложа.“ [85, с. 260] „На Земята злото се проявява във форма на крайния човешки егоизъм. Който попадне в ръцете му, той е осъден на смърт. Както вълкът изяжда овцата, така и егоизмът изяжда човека.“ [Събуждане, 138-139] Егоизмът е материалистично разбиране за човека, че той е физическо тяло, предметно същество. В каквито обществени отношения да влиза едно предметно същество, то не може да ги одухотвори. С каквато и словесна еквилибристика да се осмисля живота му, то винаги ще изхожда от своята материалност - личният елемент, а обществените отношения в крайна сметка ще бъдат сиви, механични, т. е. по служба, по дълг, по закон, лишени от душа. Това е крайният резултат на материалистичното схващане за човека. „Злото седи в личността, а личността е отживяла своето време. Често заради своята личност, човек е принуден да изменя на Божественото в себе си, вследствие на което се натъква на големи страдания.“ [79, с. 196] „Усилните времена показват, че човешкото взема надмощие над Божественото. ... Имаме три фази в развитието на човешкия егоизъм - първата фаза е личен егоизъм, когато човек мисли само за благото на своята личност; втората фаза -е семеен егоизъм, в който сега се намира човечеството; и третата фаза - национален егоизъм, който сега преживяват народите.“ [7, с. 87-88] Личният елемент е разрушителен. Това разделение и брожение в обществото чрез партийния и групов егоизъм го превръща в пяна, която се блъска, губи основа, руши всичко. Егоизмът налага властта на своето разбиране, на свое*о верую, над другите. Той излиза от недрата на инстинкта, от животинската стръв. Това разрушение след мач и концерт, след акция на масите - е инстинкт. Виждали ли сте как запалянковци дърпат някого от трамвая да го бият и събарят старец, който удря главата си в тротоара? Инстинктът не признава ничие верую, ничия идея. Той е без душа, без съвест. Той е маса, тълпа. в която личният елемент напира, да изпъкне, да се покаже, да се наложи. „Вземат ли инстинктите надмощие в човека, той става егоист.“ [144, с. 278] „Човек ще бъде животно, докато диша отровата на егоизма.“ [62] Злото е в егоизма, в материалистичното разбиране на живота. Това не значи, че идеалистът, духовният е образец. Сред духовните ще намерите най-голямо лицемерие, безстопанственост, безчестие, най-голямо идейно насилие и издевателство на инакомислещите. Там личният елемент е много по-опасен, защото заразата му е проникнала дълбоко. Важно е личното по някакъв начин да се впрегне на работа, тази енергия да послужи за общо благо. „Сега, за да влезем в естествения ход на живота, изисква се да обуздаем злото, т. е. егоизма в себе си, и да го турим на работа.“ [7, с. 93] „Първата стъпка на човека е да се освободи в известна степен от своята личност. За да бъде богат, здрав и силен, човек трябва да се ръководи от общото благо, да не мисли само за себе си. Има смисъл да бъдеш богат, но ако богатството ти бъде благо за цялото човечество; има смисъл да бъдеш здрав и силен, за да помагаш на ближните си; има смисъл да бъдеш учен, но ако приложиш своята ученост за доброто на цялото човечество. ... Съединете всички мъже и жени в едно цяло, за да разберете себе си, да разберете и човека. Когато започнете да гледате на хората като на части на едно цяло, вие можете да разрешите всички въпроси. ... Всяко живо същество трябва да се пожертвува в полза на цялото, на общото благо. Докато не познава Закона на жертвата, човек не може да разреши противоречията в живота си.“ [62] Благоденствието идва. когато жертваш низшето в името на висшето. Съвременният човек жертва висшето за низшето, Божественото за човешкото, идейния принцип за изгодата. Той не се съзнава като творчески Дух, светлина, единен живот, в който живеят всички същества. Всички същества са едно цяло - Дървото на живота, и неговата изобилна космична сила протича през всички. Това е обширна област, която трябва да се изучава. Да ядеш от забранения плод, значи да нарушиш закона на единството, да накърниш неразделимостта на живота, като внесеш в него механичен, външен елемент. Този елемент е лъжата, насилието, убийството - методът на Черната ложа. Който лъже и убива, той е един дявол. В него работи личният елемент, егоистичното чувство. Като внесе тази отрова, човек изгуби достъп до вътрешния безсмъртен ток на живота, който тече през цялата Вселена и започна да чувства нужда от външна храна. Това е законът за необходимостта, робския труд и смъртта, който ражда насилието, убийството. „Ябълката, за която споменава Библията, е онази неестествена храна, която човек е започнал да употребява. И грехопадението в света започва с месоядството. Падението даже на ангелите се дължи пак на месоядството: а зад месоядството стои личния егоизъм на човека, който пренебрегва интересите на животните. Човек, който е месоядец, може да си позволи да направи всички други престъпления.“ [17, с. 92-93] „Съвременните хора с егоистичните си схващания и разбирания, не се спират да помислят за големите страдания, които причиняват на животните; те ги избиват и вследствие на това съвременната култура се излага на ужасни опасности. По-голяма част от болестите на хората се дължат на избиването на млекопитаещите и употребяване труповете им за храна, а така също и поради изсичане на горите. Хората мислят, че няма последствия от тези им деяния, но с избиването на животните и безразборното изсичане на горите, хората унищожават и себе си.“ [7, с. 90] Ние няма да се спираме сега върху тази тема, защото тя изисква специално разглеждане. Избиването на животните и месоядството е унищожило кармически цялата атлантска раса, ще заличи и съвременните раси. В бъдещата раса няма да има убийство и месоядство. Бъдещите хора ще се отвращават от идеята за месоядството, като нещо дълбоко чуждо на техния морал, на тяхното разбиране за ценността на живота и човешкото предназначение. Каквото и да прави, в Божественото Царство на Любовта не може да влезе човек, който живее от убийство, който накърнява единството на живота. Да изсмучеш живота на едно същество, за да се удоволстваш и облагодетелстваш, то е егоизъм, користолюбие. Като се издигат в еволюцията си, хората няма да унищожават и растенията, а ще се хранят със семена и плодове, а при усъвършенстването на новата раса - със светлина. „... по човешки ако разбираме нещата и живеем, никога не можем да се повдигнем; защото човешкото разбиране е разбирането само на личния егоизъм. И докато човек не дойде да превъзмогне егоизма в себе си и да хармонира своите интереси с интересите на всички хора и растения, той не може да има голям прогрес. Докато човек поставя по-горе своите интереси от интересите на другите, той все ще живее във фазата на егоизма.“ [7, с. 92] Не е въпрос коя храна е по-питателна, коя е по-вкусна. Човек има известни висши интереси, които касаят неговия нравствен и духовен напредък, излизането му от робството и недоимъка. Той трябва да се освободи от това вечно черногледство, неоценяване и противодействие на другия, от тази враждебност на гъстата материя в себе си. Защото, ако не стане светло същество, ако не промени своето естество, той не може да регулира изкривената ос на Земята, не може да излезе от ограничителните условия. „Във времето на Христа се казваше, че трябва да имате вяра. която планини да премества, а сега се изисква от хората вяра. която и Земята да премести и да я върти. Това ниско съзнание, в което живеете, това е вашата Земя. И ако вие не сте в състояние да измените това ваше ниско съзнание, никаква вяра нямате. Вашето съзнание е толкова тежко, че се равнява почти на Земята по тежест. Вие сте една планина или една земя и трябва да сте в състояние да повдигнете тази ваша планина или тази ваша Земя. Има някои хора., които не бих могъл да ги нося на гърба си: и в този случай казвам: аз бих предпочел да нося Земята, отколкото тия хора на гърба си. Има някои българи, които са по-тежки от Земята.'' [61, с. 157] Тежкото в човека е користолюбивото му сърце, което е привлякло много баласт и го прави тягостен за околните. „Казано е в Писанието: „Ще им отнема каменните сърца и ще им дам нови.“ Под каменните сърца се разбират животинските сърца. Под думата „животинско сърце“ аз разбирам свещения егоизъм у хората. Когато някой човек иска да го обичат, да го почитат и уважават, да го считат божество, а сам той нищо не дава от себе си, това го определя като човек, който служи на свещения егоизъм.“ [61, с. 120] Нова наука е необходима на човека, която да го изведе от користолюбието и несигурността, да го направи изобилно слънце, което блика щастие и благо за всички. „…първото нещо, към което човек трябва да се стреми, е да очисти съзнанието си от всички погрешки. Той не трябва да държи в съзнанието си нито една користолюбива мисъл. Освободи ли се веднъж от користолюбието си, човек придобива разположение на духа, а оттам и разположение към хората. Причината за упадъка на духовния живот между хората се дължи на користолюбието. Когато се движите от някаква користолюбива мисъл, погледнете се в огледалото, за да видите, какъв е цветът на лицето ви. Очистите ли съзнанието си от користолюбието, ще придобиете светлина в ума, мекота в сърцето и подем на духа си. И тогава в съзнанието ви ще останат само Божиите мисли, вложени във вашия първичен живот. Да се очистите от користолюбието, това е една от великите задачи, които трябва да разрешите. Само по този начин ще прогресирате правилно и ще се домогнете до положителната наука, в която има растене и подем. Дойдете ли до това положение, отношенията между вас и невидимия свят ще бъдат правилни.“ [64, с. 209-210] Напредналата част от човечеството освобождава съзнанието си от гъстата материя, чиито облаци скриват Слънцето на Духа. Като се отвори за света на светилната, човек се свързва с висшите разумни светове, след което живота му коренно се преобразява. Той се осъзнава като част от дървото на живота, от живото пространство, от живата разумна Вселена. Това е нова страница от неговия живот, посветен в служене на Цялото. „Не можем да живеем в единомислие, ако всеки мисли само за себе си. В такъв случай всякога ще има противоречия. Тогава силният ще има право в едно отношение, а слабите колективно съединени - в друго. При индивидуализиране на клетките се зараждат всички болести - в организма настава анархия. Щастието на всяка клетка зависи от общото състояние на целия организъм. Затова клетките, които живеят в организма трябва да имат взаимно съгласие помежду си. Ако те живеят всяка за себе си, никога не ще имат благото на общото, благото на Цялото. Ако всяка клетка пожелае да живее отделно като микроба, тя ще има прост, нищожен живот. Влезе ли да живее в човешкия организъм, тя ще опита величието, което съществува в общата хармония на човешката душа.“ [62] В старата култура хората живеят като материални субекти, които пъплят насам-натам, докосват с пипалата си подножието на живота. Те опитват с пипалата на своите разсъждения по-висшите светове, без да ги виждат, без да ги преживяват. Новата култура е на душите. Тя носи финес, красота и космични измерения на преживяването. Тя е култура на алхимици, които превръщат тъмната материя на егоизма в светлина на доброто. Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Recommended Posts
Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате
За да коментирате, трябва да имате регистрация
Създайте акаунт
Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!
Регистрация на нов акаунтВход
Имате акаунт? Впишете се оттук.
Вписване