Грехопадението на човека и Земята

[Ани]

ГРЕХОПАДЕНИЕТО НА ЧОВЕКА И ЗЕМЯТА

Всеки човек е радостен и щастлив, докато има в себе си възвишена идея. светъл стремеж с надежда, вяра и любов. Изгуби ли своята свещена идея, човек изгубва своя център, своята разумна основа и устой. От този момент неговата вселена, неговият интимен свят, постепенно започва да се руши, докато той се превърне в една руина.

Вселената е изградена от атомите на съществата. От Божествено гледище човек е един атом, в който най-външния кръг е неговото физическо естество, а негов център е Бог - Разумното Начало. Между центъра и периферията на човека се проявява стълбата на Яков, по която ангелите слизат и възлизат На съвременен език можем да я наречем квантова стълба за проявяване енергията на живота между нискочестотните и високочестотните области на активност. Разликата между механичното и езотеричното схващане е тази, че първото разглежда този процес като механично явление, а второто - като живо, разумно проявление.

Когато човек има ясно съзнание за своя разумен център, в него цари известно единоначалие и целеустременост - подчинение във всичко на импулсите на разумното. Единното, Разумното пък се проявява, като свързва йерархията от нива на светлината в глъбините на живото разумно пространство, в тази непрекъсната цялостна стълба, която е Духът.

Когато има послушание към Разумното в себе си, когато се вслушва чрез интуицията си в импулсите на своя висш център, човек живее в съвършенство и благополучие. Той привлича висши вътрешни и външни условия на благоденствие.

Разумният Център е Бог, свръхсъзнанието - висшето интимно поле. което избликва и прибира Вселената, като я поддържа и крепи за известна разумна цел. По този начин, човек съдържа в себе си в есенциален вид първообразите на всички неща - минерали, растения, животни, хора, реки, полета, океани, планини, планети и звезди, цялата Вселена. Вътрешният свят е реалният, пълноценният, съвършеният, пълен с изобилен живот и разум свят на щастие, изобилие и велика перспектива. Външният свят е скованият, ограничен, относителен, неустойчив и преходен свят. Следователно, вътрешният свят е оригиналът, а външният - сбор от негови копия и компилации.

Човек благоденства, докато държи връзката си с висшето поле на съзнание, с Бога, от което поле черпи живот, знание и битие, черпи всичко. Който живее на това ниво на съзнание, той е неуязвим, обичан, благоденстващ, защото е свързан с разумното, възвишеното в глъбините на всички същества. И най-жестокият звяр и най-злият разбойник изпитва свещен трепет пред едно същество с Божествено съзнание.

В който момент човек реши, че може да живее без Божественото. без тази стълба, извън това дърво на космичния живот, той отравя своя Божествен корен, изгубва своята вътрешна опора и ръководство, и обръща съзнанието си навън, към егоистични помисли и цели.

Грехопадението на човека е резултат на непослушанието му към Висшето разумно ръководство.

Ева - сърцето на човека, като прояви непослушание към разумното, прие присадката на низшите сили и бе обсебена от личния елемент на големеене, своенравие. неразумност. Тя даде и на Адам - ума на човека, да яде от тоя плод. Единият крие в себе си тщеславието, а другият гордостта, което ги доведе до лъжата и греха. Така първите хора излязоха от дървото на живота и потънаха в гъстата материя - в света.

Светът е място, където тъмните същества смучат силите на човека, като събуждат в него егоизъм, алчност, безчестие, неразумни желания, разгул, леност, удоволствия, изтощаване, разлагане и смърт.

Човек е едно свързващо звено от космичната еволюция, което свързва материята и Духа. животинския свят на инстинктите и Божествения разумен свят. Като се поддаде на инстинктите, на личните амбиции в себе си, човек слиза в света -място на чисто материални цели и занимания, място на инстинкти, място на безлюбие и непрекъсната борба за материално осигуряване.

„Вашите нещастия в живота ви се дължат именно на това, че тръгнахте след царския син, представител на черната ложа. С други думи казано: всички вие напуснахте Бога, всички вие се поругахте с Любовта и отидохте в света, дето и днес страдате.“ [Живият Господ, 126]

Щом пренебрегне висшите идеали, трепети, ценности в себе си заради външни притежания и принадлежности, човек е изложен на грехопадение. По този начин той изгубва Слънцето на живота в себе си и уповава на чуждото.

Да се откаже човек от интуицията си, от Божественото ръководство и да уповава на външни авторитети, ценности и влияния, това се нарича идолопоклонство. Един те съветва едно, друг - друго, ти се чудиш накъде да гледаш, на кой идол да се кланяш.

„Грехът е отклонение от Бога. Когато хората се отклонят от Бога, те имат разни цели, разни стремежи. В греха има разнообразие на идеалите, разнообразие на формите. В живота на праведните хора повидимому има едно външно еднообразие към целта, която преследват.“ [62]

Разумният човек живее според Истината, според своя вътрешен идеал. Никакви външни съблазни не могат да го отклонят от този път, т. е. от живота на вътрешен смисъл, щастие, радост. Онова, което го учи как да живее в Истината, в свободата, е Мъдростта, Разумното в човека. Обаче Любовта, Мъдростта и Истината са един неразделим свят. Те са висша разумност, която човек трябва да пази свещено, за да прелива от щастие и да полива с него душите на всички същества. Ако не слуша разумното в себе си, човек е изгубен, нищо не може да го спаси.

„Човек, който не може да обича Мъдростта, показва, че е вплетен в една гъста материя, която препятства на Любовта да действа в душата, ума и сърцето. А щом не действа Любовта в човека, той се свързва в един по-нисш свят и спъва развитието си. Страданията и разочарованията, които хората изживяват сега, са резултат на връзката им с този по-нисш свят. В този случай, една чужда воля се е намесила в живота на човека, последствията на която намеса ще носи.

... Всякога, когато ви дойдат големи изпитания в живота, мрачни мисли и желания, знайте, че те не са ваши; те принадлежат на този съвършено чужд на вашето развитие свят, който има съвършено други стремежи, цели и намерения. Ако влезете в отношения с този свят, ще платите скъпо и прескъпо и няма да научите нищо друго, освен само страдания.“ [10, с. 51-52] Има едно важно разбиране: Всичко истински добро и ценно ще получиш, като се вглъбиш и свържеш със светлите области на живота, където живеят висшите разумни същества.

Всичко зло и гибелно ще намериш, ако се поддадеш на външните тъмни духове, които събуждат алчни желания.

Разумният глас в човека, който го съветва как да постъпи, е тих, благ. Просветва в ума ти една мисъл, една идея за дадения случай, която не се натрапва. Ако е разсеян или нерешителен и не послуша вътрешното си ръководство, човек може да се натъкне на голямо нещастие - скарване, фалит, катастрофа и пр.

Неразумният глас е натрапчив. В нагона има винаги едно насилие, натрапчиво желание, обсебване, което увлича човека. Удоволствието от разгулния живот е едно смукало на тъмните духове, което те смуче. Сексуалната енергия е психична сила, една семка, която трябва да даде плод във висшите полета на съзнание, а не да се изхвърли за храна на свинете.

Висшият свят се проявява чрез просветление и дълбоко щастие, неразбираемо за обикновения човек. Нисшият свят се проявява чрез удоволстване. Станеш сутрин безсилен, изсмукан. В съня си, в астралния свят, ти си се удоволсвал.

„Някой казва: Аз съм неразположен духом. Ние знаем причините, от къде иде всяко неразположение. Ако вие вечерно време заспите и дойде някой вампир, сложи своята уста и ви изсмуче кръвта, като се събудите, какво ще усетите? Една голяма слабост. Защо? Защото този вампир изсмукал кръвта ви. Вие имате някое добро желание, но дойде някой вампир, изсмуче вашата кръв. Но ти като лягаш, трябва да си затваряш вратата, да не влиза този вампир.“ [156, с. 98]

Удоволствието е нещо егоистично, инертно, различно от любовта. В любовта ти трептиш от желание да се пожертваш за другия, в удоволствието ти си егоист.

„Личните чувства са свят на удоволствия. Дето са удоволствията, там е злото. Ще кажете, че човек трябва да си хапне, да си пийне, да се повесели. Не е лошо да си хапне и пийне човек, но той не трябва да се увлича в ядене и пиене, да губи съзнание. Всяко неестествено желание води към зло.“ [109]

„В човека проникват нисши астрални същества и го обсебват. Вие трябва да се освободите от стария човек, който като пихтия ви е обсебил. За да придобиете Божията Любов, всички трябва да сте готови за велики жертви.“ [133, с. 215]

Свободата е в жертвата, служенето и доброто, а робството е в угаждането.

„Съвременните хора не търсят още истинската свобода. Те мислят само за удоволствия.“ [144, с. 187]

„Ако най-първо вие искате да се удоволствате, ще закъсате.

Удоволствието нарушава свободата на човека. Който слуки на удоволствието, той нарушава своята собствена свобода, нарушава и свободата на другите. Всяко нещо, което е за удоволствие - турете го настрана. Ако хептен нямате какво да правите, задоволете вашето удоволствие. Това да е последното нещо в живота ви.“ [120]

Удоволствието е сила, която увлича човека в инертната материя и затваря съзнанието му за възвишеното.

Децата са най-възвишените същества, пред които има велика перспектива. Възрастните, които се удоволстват в живота, са фалирали търговци. При големите си богатства, те са песимисти, недоволници, черногледци. По този начин те са постоянно под смукалото на тъмните същества.

„Има невидими същества, в чиито интерес е да възбуждат енергиите в човека, за да черпят от него. Като се гневи, те използват тази енергия в него и го обезсилват.“ [162]

Тази област не е философстване, но стремеж да се разкрият съдбовните процеси за трансформация на съзнанието, в годините на усилна кармична ликвидация. Човек трябва да излезе от условията и влиянията, които го теглят към старото.

За това се иска смелост и решителност - ясно да съзнаваш методите на тъмните сили, за да разплетеш връзките си с тях и да се освободиш.

„Злото представя разумни същества, които живеят по закони, точно противоположни на доброто. Тяхната задача е да вмъкнат цялото човечество в крив път. Щом намислите да направите едно добро, или да предприемете някаква работа за своето развитие, те веднага се противопоставят.“ [79, с. 193] „Когато човек изпадне в неразположение, в обезсърчение, това се дължи на души изостанали в развитието си, които, като не искат да вървят в правия път, влияят на хората и ги спъват. Те намазват лицето им с катран и казват: Вижте какви сте, на нищо не мязате.“ [14, с. 253]

„Духовете ни завземат чрез прозявката и чрез гнева. Първите не са толкова опасни, но все пак винаги затуляйте устата си, когато се прозявате. При гневно състояние, когато разсъдъкът спре да действа, духът се изтласква вън, тялото остава празно и в такъв момент може друг дух да се загнезди в кръвта, който мъчно после се изгонва. Лошите духове, които са те обсебили, могат да излязат с пост. молитва, сила и знание.“ [145, с. 140]

Някой ще каже: Ха, пост и молитва - средновековни неща.

Като прекалиш в своите желания, Природата.ще те сложи на легло, ще затвори стомаха ти да не можеш да ядеш. Ще ходиш по доктори да плачеш, да се молиш.

Разумно е. човек сам да си дава почивка, да разговаря с разумния свят, който го освобождава. Молитвата не е друго, освен разговор с някое разумно същество, което разбира законите и има власт над природните сили.

Нисшите същества живеят в астралния свят на чувствата и желанията, който е тясно свързан с физическото тяло. Това са двата най-ниски свята, в които разумните същества рядко слизат, за да не се обвързват с материята. Тъмните, падналите ангели живеят в астралния свят.

„Както животните страдат от човеците, така и хората - от астралния свят.“ [145, с. 274]

„В България особено, има много изостанали души, които се привличат от вашата светлина, както и от светлината на всички духовни хора изобщо. Вие трябва да възпитавате тези души, а не да оставяте те да ви възпитават.“ [145, с. 273]

„Да, няма момент в живота, когато тия ангели да не могат да обсебят и да препятстват. Интригите, крамолите, ежбите, това не са човешки работи. Защото човек не е толкова развратен. Кой докара румъните? Те. Кой накара българите да воюват със сърбите? Те. Те искат да ви накарат да се оттеглите от пътя Господен.“ [145, с. 274]

Когато човек е свързан с разумния си център, той е тих, спокоен, радостен, нищо не може да го поклати. Щом изгуби тази връзка, той става черноглед. Всеки му е виновен. Това е влиянието на злите сили, които се опитват да го обсебят. Човек трябва да има знания да укротява и възпитава тия сили, да води хармоничен живот, който го прави устойчив при всички условия.

„Някой ми казал лоша дума, виновен съм, че съм я възприел. Той е виновен, че ми е продал лоша стока, аз съм виновен, че съм я купил. Който обижда и който е обиден - и двамата са виновни.“ [145, с. 253]

„Злото е в услугата, която вие правите. Когато дяволът извел Христа на покрива на храма, какво Му казал? - „Хвърли се отгоре, ще ти дам всичките царства тук на Земята!“ Христос противопоставил ли се на дявола? Той му казал: „Махни се_; сатано, оттук!“. Христос не се уплаши. Той не се даде в услуга на дявола, защото знаеше, че злото, като сила извън нас, не цапа човека. Когато злото се възприеме вътре в човека, тогава е опасно.“ [10, с. 209-210]

Злото влиза в човека през сърцето. Цялата война в съвременния свят е за сърцето на човека. Бог казва: „Сине мой, дай ми сърцето си.“ Само Бог може да очисти сърцето на човека, от астралната кал на тъмните сили.

Бог много пъти е чистил сърцето на човека, но той пак отива в калта. За да очисти сърцето си, човек трябва да го изложи на разумната светлина в себе си, на слънцето на Духа, който е Христос. Христос освобождава сърцето на човека, а Сатана го обсебва. Христос е благодетелят на човека, а Сатана е крадецът, който го обира.

„…думата „крадец“ е обикновена, общопозната, но и съдържателна. Коренът й - cor, се крие в санскритски език. Той означава причини и последствия, тъмнина, дисхармония. И в турски език думата „крадец“ има същия корен „карас“, който прилича на индуската дума „карма“ - съдба. Понятията „причина и последствие“ имат по-дълбок смисъл, отколкото този, който се крие в думата „съдба“. Светлината и топлината, като прояви на природата, съдържат в себе си различни качества. Светлината е носител на топлина, когато тъмнината, т. е. крадецът, в широк смисъл на думата, отнема топлината... Значи тъмнината поглъща топлината, в която е скрит елементът на живота...

Като разглеждат проявите на своя живот, хората казват: Това е култура. - Култура е, но култура на тъмнината, т. е. механическа култура. Всяка механическа култура е преходна, несъществена. Тя взема повече, дава по-малко. В широк смисъл на думата, ние наричаме тази култура „култура на крадци“... От Божествено гледище, крадецът представя човек, който се отдалечава от Бога. В процеса на отдалечаването си от Бога, човек проявява егоизма си, понеже е изгубил своята вътрешна светлина и топлина.“ [24, с. 130-131]

Физическият свят, символизиран от планетите, е крадецът, който поглъща светлината и топлината.

Духовният свят, символизиран от слънцата, е благодетелят, който излъчва светлина и топлина, т. е. знание и живот.

Човешкото сърце е вложило капиталите си във физическия свят на желанията, който е свят на стомаха. Стомахът се нуждае от материя, за да съгради тялото - физическата вселена на човека. Желанието е качество на крадеца и просяка, на оскъдния живот. Ще ходиш да се молиш на този на онзи, да удовлетвори желанията ти за пари, за хляб, за разгул. Това е един чисто материален, робски живот.

Човекът на изобилния живот е лъчезарен, вечно радостен и щастлив, свободен от външна зависимост. Той е свободен от съзнанието на крадеца и просяка, което е съзнание на материалния живот. В този живот цари законът на необходимостта, който е разсадник на крадци, просяци и убийци.

В разказа за грехопадиението се говори за голямата змия, която изкушила Ева, т. е. внушила на човешкото сърце да вложи капиталите си в материалния свят. В материалния свят царува егоистичното, инертното, неразумното, животинското. Той е свят на частни интереси.

„Всеки човек се намира под влияние на змията, т. е. на животинското в себе си. Дълго време трябва да работите в съзнанието си, за да се освободите от това влияние.“ [76, с. 18]

„Има нещо в човека, което никога и от никого не може да се задоволи. То е тъй наречената „Плът“ или змията на човека. Тя е голямата змия в света, която е умна, будна- никога не спи. Тя живее във всеки човек още от раждането му, но в спящо състояние и постепенно се пробужда. С пробуждането й, между духа и нея започва борба. Който не знае как да подчини змията на себе си, натъква се на големи бедствия, който може да я подчини, да му служи, той придобива голямо богатство. Някой казва: Да унищожим плътта! Ти не знаеш, че като унищожиш плътта, ще умреш. Докато змията действува в тебе и ти ще живееш, щом тя престане да действува и започне да умира, заедно с нея и ти умираш. В живота на змията е животът на човека. Казваш: Защо Господ не премахне злото? - Ако се премахне злото и вие ще се махнете. Бог предпочита съществуването на един свят със змии, но с живот в него, отколкото един мъртъв, пуст свят без змии, но и без живот. Змията е за предпочитане пред смъртта.

Първите хора Адам и Ева, бяха поставени пред дървото за познаване на доброто и на злото, да научат правилата и законите, чрез които да с© справят със змията, да използват нейната енергия и нейното богатство. Това знание се крие в дървото за познаване на доброто и на злото. Когато змията дойде до това дърво, Ева не можа да се справи с нея. Тя взе плода, който змията й даде, яде от него и отиде при Адама и той да го опита. Нито жената успя да разреши въпроса за плътта, нито мъжът го разреши. В това положение се намират и сегашните хора. Всички хора трябва да се върнат назад_: да разрешат този въпрос. Без това разрешение, не могат да вървят напред, този път е неизбежен. Бог няма да го мине заради нас. Той слиза на Земята между нас, учи ни да разберем законите на живота, но няма да ни избави от страданията, от змията. Всички трябва да се учим от нея. Тя крие в себе си всички тайни на живота. Духът се намира в непрестанна борба с нея, докато най-после я подчини да му служи. Змията, като реши да служи на духа, захапва опашката си. Ако не захапе опашката си и не умре, заедно с нея и вие ще умрете. Казваш: Не ми се живее вече сред тия страсти, които бушуват в. мене. - Радвай се. че змията се събудила в теб. Със събуждането й, живота се е проявил в тебе. Ще служиш на Бога, а с тебе заедно и змията ще служи на Бога. Тя има велико предназначение. Христос - синът Божи, дойде на Земята заедно със змията - с плътта. Той беше дух, но се облече в плът, прие рабски образ и се смири Понеже разбираше законите, той подчини змията на Духа и я накара да Му служи.“ [133, с. 307-309]

Животът за плътта се разрешава в стомаха, т. е. в материалния живот на човека и обществото.

„Грехът е изопачаване на външния физически живот, т. е. на Великия Божествен живот. Като говорим за греха, ние не разбираме духовния живот, а разбираме материалния живот на хората.“ [62]

„Причината за омразата се крие в материалния живот на хората.“

„Физическият свят е стомахът на човека, който е съставен от три области: ад - дебелите черва, чистилище - тънките черва и рай - самият стомах.“ [85, с. 15]

Във вселената на човека стомахът разрешава икономическия въпрос, затова към него са отправени въжделенията на физическото сърце.

„При сегашното състояние на Космоса има три кардинални въпроса, които са най-важните за човека, който иска да работи над себе си. Това са трите свята или състояния на Битието. Първият свят, това е светът на икономическите условия, това е светът на стомаха или физическият свят.“ [10, с. 89]

„По линията на сърцето познаваме състоянието на стомаха, а по линията на ума - състоянието на белите дробове.“ [11,с. 51]

Стомахът олицетворява плътското, животинското сърце на желанията или онзи елемент от тялото, който наричаме плът.

благодарение на животните ние знаем да ядем. Ако махнем връзките си с животните, веднага стомашната ни система ще се разстрои. Всеки, който иска да има здрава и добре уредена стомашна система, трябва да бъде разумен и да създаде правилни отношения с животните.“ [105, с. 87]

„Главата на човека е плод на неговата дейност, плод на културите, през които са минали хората. Тялото е плод на животинската култура. Значи човешкото тяло е резултат на деятелността на животните.“ [72]

„Сега човек трябва да се заеме с възпитание на своята плът, а не на своето тяло. Тялото не се възпитава, то е по-ум-но от човека. Това, което хората наричат плът, представлява безброй желания, които могат да се уподобят на обикновени семенца, попаднали в някаква почва. Желанията на плътта нищо не ползват човека, те трябва само да се обуздаят.“ [137]

Човек трябва да владее силите на тялото си, защото в него са вложени капиталите му. Който не владее тялото си, винаги ще бъде ограбван и ще робува на злото.

„Къщата ви, т. е. тялото ви трябва да бъде съградена така, че да разполагате добре с него; не можете ли да разполагате с него, както искате, вие все едно, че живеете под наем. Затова казваме, че който не е господар на тялото си, той живее в чуждо тяло - друг е неговият господар.“ [73]

„Който иска да бъде ученик, той трябва да бъде пълен господар на своето тяло.“ [Условия на разумния човек, ООК] Плътските желания на тялото, особено когато са инстинктивни, внасят инертен елемент, който противостои на Духа, на разумното, достойно постъпване.“

„Духът е онова начало, което оживява материята, а плътта е съвкупност от човешки желания.“ [83, с. 334]

За да възпита плътта, човек трябва да възпита първо стомаха си - мястото на желания.

„Често се запитвате защо човек не издържа в живота? Защото не издържа на изкушенията? - Това се дължи на силно развита стомашна система в човека. Стомахът представлява физическия живот на човека... Ако стомашната система на някой е силно развита, той не може да издържи пред големи изкушения и се проявява като неморален - много яде. много пие. Той не е в сила да превърне своите физически енергии в духовни.“ [141, с. 39-40]

Проблемът на съвременните хора е в невежеството, незнанието им как да трансформират енергиите на своя живот. Чрезмерните желания на човека водят до натрупване на излишни вещества в организма му, които създават неговото нещастие.

„Чрез своите чрезмерни желания вие сами си създавате нещастия. Затова трябва да се научите как да въздържате тези желания. Искате да реализирате много ваши желания. Така вие сами си създавате своето робство.“ [122, с. 8]

Инстинктът в човека е инертна сила, която го заслепява и той губи мярката на нещата, вследствие на което се натъква на нещастия и обезличаване.

Човек постига щастието си не в инстинктите, но в разумните желания.

„Човек трябва да има силни желания, но не многобройни. Силните желания стимулират клетките на органите на човека към известна деятелност.“ [118, с. 52]

За да организира желанията и плътта, стомахът трябва да се свърже с главата. Стомахът и главата са два тясно свързани полюса. Ако има проблеми в стомаха, главата страда и обратно. Въпросът за плътта ще се разреши, когато стомахът и главата, т. е. земята и слънцето на човека се съюзят в своята работа.

„Красивият и възвишен живот ще намерите на Слънцето. Стремете се към Слънцето, за да не се отегчавате от условията на Земята. Слънцето представя човешката глава, а Земята - неговия стомах.“ [11, с. 255]

Като говорят за любовта си, съвременните хора имат предвид любовта на стомаха, на плътските желания и инстинкти. Тя е физическа, материална, земна любов. Можем да я наречем още любов на користолюбието.

Като идеално същество, обаче, човек обитава главата -слънцето на живота. Значи има и идеална, слънчева любов, която се отличава с изобилие, щедрост, милосърдие към всички същества. Духовното слънце на човека е в слънчевия възел, който направо черпи живот и енергия от Слънцето - центъра на нашата система. Представителството на слънчевия възел в главата е епифизата - слънцето на висшия интуитивен ум, който работи във висшите морални центрове - милосърдие и любов към Бога, т. е. в свръхсъзнанието.

Любовта на стомаха можем да наречем още магнетична, човешка любов, а любовта на духовното сърце - Божествена Любов на доброто и милосърдието.

Човек трябва да хармонизира тия две проявления, за да смекчи последствията от магнетичната любов, защото на нея се дължат лошите условия на земята. Магнетичната любов на плътта, на змията трябва да отправи соковете си нагоре към Слънцето. към Христовото съзнание на милосърдието, за да се прояви дървото на безсмъртния живот и да даде своите плодове.

Падането на нашите предци се състои именно в това, че напуснаха света на доброто, изобилието, щедростта, милосърдието, на Божествената Любов, за да опитат любовта на притежанието. Те слязоха от Слънцето на Земята, за да опитат любовта на стомаха, от която и до днес страдат.

Тази област има по-дълбоки пластове. Тя разкрива причините за влошаване цялостните условия на Земята, която преди грехопадението е била едно цветущо, божествено място.

За да вникнем по-дълбоко в този проблем, ще разгледаме отново някои аспекти на личния елемент в човешкото съзнание, за който досега говорихме.

Понеже разискваме грехопадението, в изследването си виждаме, че сърцето на човека, т. е. Ева, е засегнато повече от греха, тъй като се свързва дълбоко с инертната материя, с плътта. Умът остава на едно по-високо място. Затова ще отделим по-голямо внимание на метаморфозите на сърцето.

„Умът не е виновен за нашите погрешки, сърцето е виновно. Сърцето го наричат мекия принцип. Ако питате съвременните хора. всеки иска да живее охолно. Всеки иска да живее без труд. Всеки иска баща му да му остави наследство от 5-10 милиона лева, да има слуги, автомобили на разположение. Всеки иска да има на готово ядене, пиене, а той да ходи като царски син.“ [56, с. 124]

Преди да опита забранения плод, Ева се поддала на личния елемент, че ще стане едно видно същество, подобно на Бога, в което я убеждавал черният адепт. Тя поискала да се освободи от разумното ръководство, да си създаде свой свят. Тя пожелала да опита нещо отвъд разумните закони, което породило в нея желания. Обаче желанието е акула - лакомо, жестоко същество. Акулите, рибите, гълтат жертвата си цяла. Когато човек не сдъвква добре нещата, т. е. не внимава в нещата от живота с разума си, той е риба, която живее в света на инстинктите. Ще изгълта няколко риби, но накрая ще дойде големият рибок с хора и харпуни. Лакомството, многото желания, т. е. гълтането на нещата без да се сдъвкват, причиняват страданията на съществата.

„Коя е причината за нещастията на човека? - Неговите желания. Многото желания са многото яйца на рибите. Желанията живеят във водата, както рибите... Няма по-чисто същество от рибата. Но и по-жестоко от нея няма. И човек като рибата има два живота: живот на духа, т. е. на чистотата, на Любовта, живот на плътта, т. е. на жестокостта.“ [131, с. 291]

Водата е астралният, чувственият свят. В неговите низши сфери, които са близо до материалния свят живеят падналите ангели - демоните, които обсебват и заробват човека чрез желанията, инстинктите. Те въздействат на човека чрез неговото животинско сърце и личния егоистичен елемент, който определя старата култура.

Човешкият егоизъм гледа да се осигури, търси благоденствие и щастие на физическото поле. Обаче, като събира за всеки случай човек това и онова, има опасност гръбнакът му да се пречупи.

„Питам: Вие сега тази култура ли защитавате?... Знаете ли къде отива съвременното общество?... Когато Господ е направил нашия живот, той е казал до колко килограма може да издържи. Ако ние натоварим този живот с излишни неща, няма ли да стане с тая кола някаква катастрофа? - Ще стане.“ [91, с. 93]

„... сега жените страдат от отровата на змията. Знаете ли, коя е тази змия? - Тя е техният краен егоизъм. И жените и мъжете трябва да се спасят от тази отрова. Жената трябва да изсмуче отровата на мъжкия егоизъм, а мъжът трябва да изсмуче отровата на женското изопачено сърце. Само така мъжете и жените могат да си подадат ръце, да познаят, че те живеят заедно и могат да се разбират.“ [Новото човечество, 84] Сега, между другото, ние повтаряме и много пъти ще повтаряме нататък: Само така саксите и славяните, светските и религиозните, изтокът и Западът ще се научат да се разбират, да живеят заедно.

Като говорим за лакомството на рибите, имаме предвид заслепението на човека, който иска бързо да печели, бързо да живее. Това го поставя върху наклонена плоскост.

„В користолюбието няма закон, който да регулира нещата. Користолюбивият върви по наклон, както водата. Като слезе до дъното, той се намира в трудно положение и пожелава да се издигне. Ако човек слезе и не може да се повдигне, т. е. да се качи, нищо не е научил.“

Ако човек иска да живее хармонично, да научи изкуството да обича и да бъде обичан, както и изкуството да живее щастливо, той трябва да има новото знание. Новото знание произтича от свръхсъзнанието - разумното, възвишеното, безкористното, великата Любов, която трансформира и стопява егоистичния елемент.

„Дали ли сте си отчет, защо вашите близки ви обичат? Ако в едно общество не ви обичат няколко души, това показва, че във вас има нещо нехармонично, с което те не могат да се справят. Ако никой не ви приема в къщата си, ако всички ви изоставят, аз изваждам лошо заключение за вас. Това значи, че не сте постъпили по закона на Любовта. Опълчили сте целия свят против себе си.“ [143, с. 178]

В живота на висшето съзнание, за човека е щастие да жертва личния елемент, да прави добро. Така той учи великите закони и методи на разумния живот.

„Трябва да пожертвувате онова състояние на егоизъм з себе си, онова животинско състояние, наречено още сатанинско, както и онова противоречие, онази омраза, онази завист, на които се натъквате в живота си. Щом ви обиди някой, низшето съзнание идва веднага. Докато човек не може да примири тези две състояния в себе си, той не може да направи крачка напред. Затова той идва на Земята да научи тези методи, тези велики закони, по които ще може да примирява всички противоречия в живота.“ [98, с. 12]

Великият принцип, който противостои наличния елемент - сатана, е милосърдието - Христос. Тия две области на съзнанието са антиподи.

Центърът на разумния живот и милосърдието е отпред, в границата между горната част на челото и темето; центърът на инстинктите и личните чувства е в долната тилна част.

„Обезсърчите ли се, насърчавайте се мислено. Пазете се от обезсърчения, които могат да бъдат резултат на крайно индивидуализиране, в което човек често изпада. Когато живее само за себе си, човек става краен индивидуалист. За да излезе от своя индивидуализъм, той трябва да мисли и за другите, а не само за себе си. Като живее само за себе си, човек подхранва ония мозъчни центрове, които се намират на задна-та част на главата. Там се намира и центърът на честолюбието. За да излезе от егоизма си, човек трябва да развива центъра на милосърдието. Егоизмът се уравновесява от милосърдието. Само милосърдието е в състояние да въздействува на човешкия егоизъм.“ [106. с. 75]

Ние отиваме от една култура на егоизма към културата на милосърдието. Това налага ясно да се разграничи човешката егоистична и плътска любов на притежанието, от Божествената, алтруистична и идейна любов на доброто. Първата любов можем да наречем физическа или човешка, а втората - духовна или Божествена.

докато любовта има материални потици, които са временни и тя е временна. Когато потирите на любовта са идейни, тя е вечна. В любовта си човек трябва да бъде смел!“ [62]

„Физическата любов все предполага, че ще станат някои пакости, че ще се случат лоши работи и т. н. И действително се случват. Духовната любов е правилната, защото няма причини, които могат да изменят тази любов. Тя е от Божествено естество.“ [78]

Най-неустойчивият и несигурен пласт в човека, който се подлага на бързо вкисване и разлагане, е неразумното, инстинктивното, животинското в него.

„В животинското царство царуват страхът и страстите.... В това царство правото е на страната на силния, а кривото на страната на слабия.“ [105, с. 81, 82]

„Когато любовта има само външни проявления, като целувки, прегръдки, приставания, това е животинска любов... Приставането е животинско състояние.“ [105, с. 82, 83]

Човешкият елемент е по-висок от животинския, но не може да се справи с него - пречи му личното, стремежът за физически придобивки и почетно място.

Само Божественият елемент се справя с мрачните глъбини на човека.

„Време е вече хората да се откажат от своя минал живот, от проявите на животинското си естество, и да дадат ход на светлите и красиви мисли и желания в себе си, останали в наследство от възвишените същества. Красивият и чист живот ще спаси човека. Чрез него той ще разреши своята карма и ще влезе в новия живот. Каквото посее човек, това ще пожъне. Сегашният човек още не е орал и сял както трябва. На физическия свят отчасти е изпълнил тази задача, но малко е работил на полето на сърцето и ума си. Отсега нататък той трябва да обработва тия полета, да ги разоре и посее, за да може в близко бъдеще да получи някакъв плод.“ [46, с. 305]

Човек още не е обърнал пластовете на чернозема си, не е сял от Божествените семена. Той е на нивото на съвременната човешка любов, която се определя от физическото естество и разбиране на човека.

Основните физически белези, около които се групират всички други, се определят от деленето на хората на мъже и жени. По тази причина човешката любов е физическа - определя се от физически, материални, предметни белези. Когато влязат в света на светлината, в живота на душите, хората ще излязат от тази фаза.

„Престанете да мислите, че сте мъже и жени. Похваля-вам ви като души, като деца, като ученици. Ни най-малко не ме интересува, че вие сте се изпоженили. Кой мъж коя и каква жена има, и това не ме интересува. Взели сте нещо, което не е ваше. Не е ваше това, което могат да ви го вземат. Някой е вегетарианец на физическия свят, води чист живот, не се жени, но в духовния свят е пълен месоядец. - Той е щестлавен, горд, подозрителен, господар.“ [62]

В човешката любов има нещо възвишено, защото в нея проблясват искрици от живота на душата.

Човешката любов можем да наречем влюбване. Влюбването е по-високо състояние от животинското чувство. То е стъпка нагоре към Божествената Любов на душите. Божествената Любов е неразбрана за човека на старата култура. Тя става разбрана, когато се пробуди висшето, Христовото съзнание в съществата.

„Любовта на младия е влюбване, а ние говорим за любов, която живее в душата и е достояние на всички хора. Влюбването има предвид формите.“ [62]

Ще изнесем мисли на Учителя, които правят паралел между човешката и Божествената Любов.

„За да дойдат до Божествения живот, на всички хора предстои велика задача: да работят върху себе си, да се изучават и във всяка своя мисъл, във всяко свое чувство и действие да различават човешкото от Божественото.“ [32, с. 40]

„Външният свят е човешкият или тъй нареченият „малък“ свят, а вътрешният е свят на Любовта или „големият“ свят.“ [13] „Човешкото отблъсква, разделя хората.“ [32, с. 140] Човек се е свързал с външния, материалния свят. Той е свят на тъмните механични части. Оставени на себе си, тези части си противодействуват като самоцелна, неразумна стихия. Материалната вселена е малкият свят, потопен в интимния вътрешен свят, който го организира.

Вътрешният свят е големият свят на светлината, виделината и Духа, който се проявява в по-високи измерения от триизмерния физически свят. Той е дълбока същина на всичко и се състои от множество все по-фини светове на светлината, които се проникват подобно на матрьошките. Тия светове са неразривно свързани от всеобщата връзка на Духа, на Бога. В тях живеят светли същества, толкова по-възвишени, разумни и мощни, колкото по-интимни области обитават.

Вътрешният, Божественият свят се управлява от колективни, всеобщи, универсални принципи, а външният, оставен на себе си - от частни.

„Ако само един човек обичате, любовта не е на място. Всичките страдания, които Христос понесе, се дължат на любовта Му към хората. Той дойде на Земята да помогне на всички, да им покаже Любовта си, защото сегашните страдания не може да се издържат без любов.'' [62]

„Няма по-лошо нещо от това. човек да мисли от сутрин до вечер само за себе си. Най-хубавото на света е, от сутрин до вечер да мислиш за Бога, да мислиш за всичко, което Той е създал и в което ти участваш. Като мислиш за този или за онзи, като мислиш за хората, ти мислиш и за себе си. И като мислиш за Бога, ти пак мислиш за себе си; като мислиш само са себе си, ти сам си навличаш нещастие.“ [Събуждане, 216]

„Щом се разкайвате за любовта си, това показва, че вашата любов е човешка.“ [32, с. 163]

Като мислиш как великата разумна Същина се проектира навън и създава хиляди фини съвършени светове, които обитават в теб и във всичко около теб, в цялата Вселена, ти се въодушевяваш. Като мислиш за своите интереси, за своята онеправданост в света и пр., ти се обезсърчаваш.

Личният елемент е, който внася противоречия в човешката любов. Той е неустойчив, затова всичко причинено от него се разпада. Вследствие на това човек търпи последствията на греха, обезсмислянето, недоволството.

Само Божественото може да очисти човека от тези елементи.

„Каква е разликата между Божията и човешката любов? В човешката любов има гниене, разлагане, болести, грехове, престъпления, смърт. В Божията Любов грях и престъпления не съществуват; гниене, болести и смърт не съществуват. В човешката любов има сиромашия, несгоди, недоволства и разочарования. В Божията Любов тези неща не съществуват. Тя включва всичко онова, което носи живот, знание и свобода. Който има Божията Любов, той разполага с всичко каквото пожелае.

Правилният човешки порядък води към Божествения порядък.“ [149, с. 334-335]

„Човешката кръв трябва да се пречиства, иначе тя внася нечистотии в организма; тя е причина за нечистата кръв в организма. Да пречистиш човешката любов, значи да я замениш с Божествената.“ [85, с. 86]

Човешката любов е немощна, обхваща малък периметър на действие.

Нейните сили и стремежи са нищожни, енергията й е недостатъчна, горенето й непълно. Затова тя оставя подире си задушливи газове, сажди, отпадъци.

Тя бързо изгасва и се заменя от студа на безлюбието.

Божествената Любов идва издълбо. Тя е мощен, изобилен извор, който пои всичко. Подтиците на тази Любов са вътре в съществата - един постоянен стремеж да ощастливяваш.

Подтиците на физическата любов са отвън - да вземаш.

„Любовта не гори, но поддържа горенето. Това, което гори е материалната любов. И тая любов е нужна, но тя не може да гори, ако веществената любов не я поддържа. Всички противоречия в живота стават в човешкото сърце. Човешката любов изгаря човека. Тя се отличава по степента на топлината. Без топлина човек замръзва. Мощна е само Божията Любов; човешката любов е слаба, немощна.

Божествената Любов е голям вечен извор, който тече непрестанно. Той пълни всичко.“ [43]

„Щастието съществува в Любовта, която е в нас. Щастието е в това, да превърнеш известна отрицателна мисъл в положителна. Ти не можеш да бъдеш щастлив, докато не превърнеш нещастието си в горивен материал. Не можеш да обичаи, докато не превърнеш омразата си в горивен материал. Дотогава докато имаш слабост към парите, към славата, към гордостта, към жените, към удоволствията на живота, към вещите, никога не можеш да бъдеш щастлив.“ [62]

Когато очите на хората се отворят за света на светлината, те ще се докоснат до великата любов на душите.

„Любов е това, което те прави силен, мощен, здрав, безсмъртен. Душата е образ на Бога, тя е безсмъртна, а една хижа няма защо да е безсмъртна. Величието на човека седи в неговата душа. Не заглушавайте с живота си живота на душала. Любовта, ако не влезе в живота ви, в ума и сърцето, в тялото да ви възроди, у вас всичко ще е мъртвило. Любовта, за която ви говоря, трябва да заживее у вас, че да оживи и съживи и вас и вашите ближни.“ [62]

Човек живее в хижата на физическото тяло, в хижата на физическия свят, в човешкото егоистично разбиране.

Обаче благото на човека е вътре в него - в светлината, в Духа. в това дърво на живота - в Христа.

„Кое е същественото сега? Че противоречието произтича от човешкия порядък, от човешкото разбиране. Благото, богатството произтича от Божествения порядък, от Духа, който носи новото в света. Дръжте се в христовия Дух и не се обръщайте назад.“ [62]

Кое е новото и кое старото?

Духът, всеобщият живот, универсалното съзнание, които извират в човека, са вечно новото. Външната форма, която заробва човека чрез алчността, егоизма и греха е старото.

Отделянето от Духа чрез грехопадението е отделяне от безсмъртието и влизане в един свят на вкисване, на разлагане, който носи смърт.

Как така една малка причина като ябълката на греха, може да внесе нещастие в живота на цялото човечество, на цялата Земя?

Ябълката е венерин плод, т. е. под венерино влияние. Хората разглеждат Венера като планета на любовта. Проблемът е в това, че като планета, Венера има светла и тъмна страна. Едната й страна е огряна от Слънцето, а другата е в сянка, в тъмнина.

Елементът на Венера е медта, бакъра. Хората не обичат да си правят съдове от бакър, защото той внася отрови. Ако се позлати бакърът, спасява се положението. Златото е елемент на Слънцето.

Значи имаме любов на светлата и на тъмната Венера. Имаме и Любов на Слънцето, на слънчевата култура.

По същия начин тъмната, личната любов на човека е в тила му, а слънчевата любов - в центъра на милосърдието.

Тъмната, егоистичната любов работи с големи величини, с прекалености. В нея има големи желания, големи планове. Ти ще направиш някое голямо добро, да те видят всички. Това е користолюбие. Истинското добро идва от невидим източник.

Числото на Венера е 6 - число на илюзии. Хубаво е това число, то носи лично и семейно щастие, но когато го използваме с мярка.

Някой човек се хвали, че има тройна Венера. Този човек ще извърши големи престъпления в любовта. Той работи с прекалености, с грандиозни идеи, предизвикани от добре, тънко скрит личен елемент. Ще видите, че той е човек с голямо знание, изисканости обаяние - голям любовник. Тройната Венера е числото 666 - знакът на дявола. Този човек ще разтърси света със своята мъдрост, от която после много души ще проплачат. Неговото възвишено слово събужда накрая силите на малкия мозък, на личната любов. В тази любов хората се прехласват, техният ум се парализира.

„Днес, при все че хората минават за умни, но днешната култура не е съградена върху човешкия ум, а е резултат на човешкото сърце и затова са всички тези борби и противоречия, днес не работи човешкият ум, а човешкото сърце, личните чувства; хората живеят в задната част на главата си, където са локализирани чувствата, а не с предната част, където е локализиран умът.“ [6, с. 49]

Да се прехласне човек от нещо, от това има два изхода: Ако обектът е вътре в него, той просветва; ако е вън от него -той се хипнотизира, парализира се волята и разсъдъка му. В този случай човек мисли неправилно или изобщо не мисли.

„Когато човек мисли неправилно, кръвта нахлува в малкия мозък, дето са страстите и обикновените чувства, събужда се половата дейност, той се поддава на неестествени чувства. Нисшите чувства нищо не допринасят. Това е духовно пиянство. Човешката лична любов води към това пиянство.“ [62]

Тъмните същества обсебват и владеят енергията на човека чрез инстинктите и гнева. Той трябва да изучава изкуството, да регулира силите на своите мозъчни центрове, за да запазва равновесие, самообладание и хармония в своя живот.

„Енергиите в човешкия мозък се разделят на 3 главни области: първата област е зад ушите, дето функционират нисшите енергии. Тази област може да се уподоби на ада в човека. Втората област обхваща енергиите, които функционират в полето на челото - човешкия живот. Третата област обхваща енергиите в горната част на мозъка, дето функционират всички морални чувства. Тази област може да се уподоби на рая на човека. Следователно, когато човек противодействува на своите морални чувства, енергията от тази област слиза долу, зад ушите, е ада. За да не става това, човек трябва да дава ход на своите добри желания, а не да ги подпушва.“ [85, с. 44-45]

„Човешкият мозък е още в процес на развитие и всички нещастия в живота на хората произтичат от неговата неорганизираност. За пример, на някой човек всичките му нещастия произтичат от задната част на мозъка. Неговата глава е така направена, че има повече мозък отзад, отколкото отпред. А когато е силно развит този задният, малкият мозък, човек обича много да яде и да пие, обича да се удоволства и да живее нашироко, и през целия си живот само дългове плаща. Всички беди на хората произтичат от малкия им мозък, който не е добре организиран и в който се намират центровете на егоистичните чувства и инстинктивните наклонности. Там се намират и половите чувства, и когато този мозък не е организиран, то човек живее повече в чувствата и инстинктите си, и е лишен от светлината на мисълта, която работи в предната част на мозъка. Тогаз живота му от единия до другия край е пълен с противоречия, макар и да има добри стремежи. Затова е необходимо да се организира задната част на мозъка, да се организират чувствата и да^-се поставят под контрола на разумната воля/ [8, с. 71]

„Когато човек е гневен, сърдит или неразположен, той трябва да знае, че това гневно състояние се дължи на енергията, събрана около ушите в задната част на главата и трябва правилно да разпредели, да трансформира тази енергия, да не стане някакъв взрив. Тя може да се впрегне в работа и разумно да се използва.“ [85, с. 53]

Задачата на духовните школи, на новото знание, което се внася в света е, да дадат методи за трансформиране на човешкото съзнание при всички условия на живота. Някои от методите имат предвид издигане тилните енергии на змията - кундалини към челно-теменната област на духа.

В съзнанието са складирани висшите сили на Природата. Те са причини, които имат отражение върху цялата Вселена.

Разумните същества трансформират до известна граница последствията от неразумния живот на хората. След тази граница, като влязат хората в пълнолетието си, ако не се вразумят, ще предизвикат голям взрив, голям катаклизъм в условията, в които живеят.

Причината за този катаклизъм е изопачението в човешкия ум и човешкото сърце, което е внесло гордостта и щестлавието. Едната от тези сили свива и смразява, а другата - взривява и унищожава.

В тази глава ние разглеждаме грехопадението не за да го изучаваме, но за да се убедим в безллодностга на греха, на съвременните схващания за живота и да потърсим път за излизане от безисходицата.

Цялата разумна Природа и целокупният живот са поставили човека при условия да се отврати от греха, да види неговата безплодност. Ние задържаме вниманието ви толкова дълго време върху тази тема, защото грехът е нещо ужасно, от което човек трябва да се отвращава, страхува и пази, както се 'страхува от смъртта. Човек трябва да се откаже от старото си разбиране, от стария си живот, от старата си форма, иначе не може да влезе в новото.

„Грехът е една микроскопическа, нищожна мисъл, която бутнеш ли малко, веднага те поваля на земята. Тя е повалила висши същества, и вас ще повали. Затова казвам: от греха да ви е страх, да бягате като от чума/' [62]

„Погрешките на хората са яйца, които се счупват върху тях и по този начин ги оцапват. Тия яйца могат да бъдат пресни, но могат да бъдат и развалени, вмирисани. Страшно е положението на човека, когато го ударят с развалено, вмирисано яйце. Страшно е положението на човек, който се движи в собствените си грехове и престъпления. Той е цял вмирисан. Дето и да ходи, тази миризма го преследва. Който иска да се освободи от греховете си, той трябва да избягва всички ония положения, които могат да станат причина да го замерват с яйца.“ [36, с. 8]

Като чете тази глава, човек може да си помисли, че му се внушава пуританство, ограничения, затвореност. Не е така. В Божественото цари голяма свобода и простор, подкрепа и насърчение за всички същества - от най-низшето до най-висшето. Всяко същество, обаче, трябва да осъзнае къде е неговото благо, за да бъде щастливо.

Ти ще бъдеш по-щастлив, ако живота ти е фин, плавен, хармоничен. Малкото силни желания се реализират бързо и носят благо. Многото разхвърляни желания, неподчинени на разумна цел, омаломощават човека.

Нещастието на човека се крие в големите величини, в лакомството. Като гълташ нещата бързо, без да ги сдъвкваш добре, ти си една акула, един хищник. Хищното в човека е пропукване на съзнанието, влизане в живота на един чужд, разрушителен елемент. Когато видиш месо или някое хубаво тяло, очите ти се отварят широко. Това е хищническото, лакомото разбиране на любовта, от което идват всички болести и нещастия на човека. Хищният човек, подобно на вълка, казва на своята възлюбена: „Моя сладка овчице, сега ще те изям.“ Вълкът яде овце, но скоро вземат и неговата кожа.

Съвременният човек ще стане щастлив, когато се научи да яде, да сдъвква добре нещата от живота. Това значи хармоничен, разумен живот, в който не остават никакви чужди, механични елементи и отлагания. Това значи живот на непреривна радост, на безсмъртие.

Неразумността, инстинктивността, лакомството на човека е внесло греха като един чужд елемент, който умъртвява.

Славяните са поставени в стомашната система, да научат закона на храненето, на възприемането на Словото - хляба на живота, за да внесат новата Любов, която дава щастие, осмисляне, простор.

И така, нещастието е в чуждия елемент, който влиза през различни врати. Едната врата, както вече разисквахме е нисшият астрален свят.

„От духовно гледище всички болести, спънки и мъчнотии в човешкия живот се дължат на низши, ненапреднали същества, които влизат в човека и го връзват по различни начини. Те му създават ред препятствия, от които мъчно може да се освободи.“ [77, с. 69]

Низшият свят има влияние само над нечистия човек, защото намира в него своето. Като намерят малко нечистота, тия същества гледат да усилят нейните импулси. Така човек потъва в неправилния, лакомия живот - обременява се, заболява.

„Всички болести в света не са ли израз на моралната поквара, която съществува вътре в човешкия организъм? Лекарите не могат да насмогнат на тия болести.“ [91, с. 100]

Лакомото в човека е личният елемент, който се стреми към голямото, грандиозното. По този начин избухливата му енергия предизвиква експлозиите, нещастията в живота на човечеството.

„Грехът се дължи на личните чувства у човека. Личните чувства представляват особен род космическа енергия, която, ако не се трансформира и разпредели между всички центрове на мозъка, причинява експлозия. Близо до личните чувства се намира центърът на съвестта, през който те трябва да минат. От вас се иска да научите закона на трансформиране на енергиите, да ги отправяте от един мозъчен център в друг.“ [85, с. 54]

Като избухне силата на гнева, човек се обезсилва, става плячка на тъмните сили, които смучат от него.

Схващането, че вселената е физическа, механична система е от тъмните сили. Понеже чрез егоизма си се противят на Божественото, на единния, великия живот, те внушават на съществата, че вселената е безжизнена, че душата и Любовта, като същини, от които животът извира, са празни работи. Ако човек се свърже с живата Природа, с Разумното, той постоянно ще бъде подкрепян и пазен от набезите на злото.

„Грехът е сила, която демагнетизира атомите.

Нека в ума ви да стои следната мисъл: не отделяйте духовния свят от физическия, защото всичко е духовно.“ [111,14 VII11910 г.]

Чуждият елемент - забранения плод, символизира заблуждението, че благото е извън човека, във външните условия, почести, притежания. По този начин човек обръща погледа си от безсмъртното, разумното в себе си - навън. Вместо да обработва райската градина на своите дарби и добродетели, в които се крият всички условия, той я оставя на произвол, докато се напълни с тръни и плевели, с чуждия елемент, който задушава, изсмуква и умъртвява.

Докато бил свързан с разумното в себе си, с Духа, човек бил мощен, независим, свободен и безсмъртен. Щом обърнал погледа си към притежанието, той потънал в света на робството, където го мъчат и безпокоят всички язви и ограничения.

„Кога влезе страданието в света? - След непослушание-то на първите човеци. След грехопадението Адам обърна погледа си навън и разбра, че е гол. Така той обърна погледа си навън и позна страданието, немощта и невежеството.“ [62]

„Кое е забраненото дърво от плодовете на което човек не трябва да яде? Човек всеки ден яде от това дърво и не знае кое е. Това дърво има много наименования: безлюбие, омраза, ненавист, злоба, славолюбие и други. Всичко ниско, подло, отрицателно, което разваля и разрушава човека, е свързано с познаване на доброто и злото. Външно то е облечено в красива дреха, а плодовете му са позлатени, на слънцето светят. Така позлатени плодовете, безлюбието минава за любов, а злото - за добро. Някой ял от забраненото дърво и ме пита, какво да прави, да се освободи от плодовете му. - От последствията не можеш да се освободиш, но трябва да приемеш страданията разумно, да ги понесеш геройски, за да се пречистиш. Щом се пречистиш и обновиш, любовта отново ще дойде. Ако любовта те посети без да си се изчистил, ти не можеш да се освободиш от злото. И в края на краищата пак ще изгубиш любовта.“ [13, с. 334-335]

Нещастието на човека и човечеството, падането на Земята, се дължи на чуждия, личния елемент, който внася разлагане, кипене, пертурбации в техния организъм.

Като внесъл личния елемент, човек се проявил като нещо механично, чуждо в космичния организъм, който се разлага и елиминира, т. е. отстранява чуждородното от него. Воюва-нето на човека с разумната Природа, с Единния Живот, на който всички същества са равноправни граждани, е довело всички страдания, нещастия, болести, ограничения и смъртта на човека. Личният елемент е инертното, скачащото, механичното, което като не може да усвои нещата, оставя излишно вещество и енергия, празнини, шупли, пяна, нарушава фината непрекъснатост и цялостност на живота.

 ако се проследят причините за човешките страдания,ще видите, че една от причините се дължи на натрупването на излишна енергия във физическото, умственото и духовното тяло на човека или в тъй нареченото звездно тяло. Натрупването на тези ненужни вещества в различните тела на човека, произвежда аномалия в неговия живот. За пример, всички отрицателни чувства в човека, като омраза, завист, гняв и др., се дължат на излишни вещества в неговото астрално или звездно тяло. Гордостта, самосъзнанието, амбицията и ред още отрицателни прояви в човека се дължат на излишни вещества в неговото умствено тяло.“ [84, с. 88]

„Съвременните хора се стремят към добър, хармоничен живот, към красиви отношения помежду си. За това се изисква велика наука. За да се създадат хармонични отношения между двама души, преди всичко те трябва да се освободят от всички ония вещества в себе си, които причиняват дисхармония и противоречия в самия човек. Тази материя, тези вещества наричаме черни, тъмни вещества. Докато не се е освободил от тази материя, човек не може да очаква никаква хармония в себе си. Щом той не е в хармония със себе си, по никой начин не може да бъде в хармония с окръжаващите. Тази е причината, поради която едва се срещат двама души и след половин час се скарват. Защо се скарват? Черната материя действува между тях.“ [14, с. 107-108]

Някои казват: „Господи, защо ми изпращаш тия страдания, защо си създал този свят на нещастия?“

Господ не е създал този свят. Той е създал висшия идеален свят на съвършенство и безсмъртие, в който душите живеят. Другите светове са създадени от същества по-долни от Бога.

Човек е нещо неотделимо от Земята. Той е живата Земя - един висок пласт от битието на Земята. В пространството има и по-висши представители на човешката раса, които формират по-висши нива в битието на Земята.

„Човек и Земята са едно - човек е живата Земя.“ [115, с. 126] Сегашните условия на Земята са създадени от падналите духове и от човека, който служи на тяхната култура.

„Този живот, който ние имаме, не е от Бога създаден, той е от нас създаден. Има нещо чуждо в този живот.“ [61, с. 14] Има нещо възвишено, божествено в Земята. То е живота на душите, който сега се пробужда. Този живот ще преустрои коренно облика на цялата Земя. Засега ние сме в културата на свещения егоизъм, която създава днешните несносни условия, напрегнатостта и разрушителните стихии в цялата земна природа.

„Човек е абсолютно свободен. Злото и доброто са вън от човека и следователно, по свободата на своята воля той приема едната или другата сила. Никой в този смисъл не може да се оплаква от злото и от доброто. Злото съществува вън от нас, но не и вътре в нас. Влиянието отвън иде, но вътрешно ние сме абсолютно свободни кое от тях да избираме. Ако някой пита защо Господ създаде тъй света, казваме: Господ създаде съвсем другояче света. Ние сами сме пресъздали този свят.“ [61, с. 144]

„Дисхармонията, която виждаме в Природата, е създадена от хората. Тя е отражение на човешкия живот. Дисхармонията в човешкия живот създава натегнатост в атмосферата. Когато хората живеят в хармония помежду си и природата е весела и разположена.“ [89, с. 200]

Това, че човешкият живот се отразява върху природните условия се обяснява с всеобщите закони на Битието, според които всичко е поставено в един общ организъм и според своите проявления предизвиква съответен отзвук в този организъм.

„Окултната наука доказва връзката между всички явления - физически и духовни. Божествената наука отива още по-далеч. Тя казва, че развалянето и подобряването на времето има връзка с живота на човека. Не говоря само за обикновеното време. Но когато се явяват бури, циклони, земетресения, те имат отношение към вътрешния органически живот, както и към мисълта на човека.“ [138, с. 59]

Винаги в Природата по-висшите, по-фундаментални сили имат формулиращо действие върху по-външните силови кръгове и условия.

По този начин моралните, психически сили формират съответни на себе си външни физически условия. Един неразумен човек, едно неморално общество, винаги създават усилни, разрушителни условия, които им противодействат.

„Видимите аномалии, които съществуват в природата, произтичат от онези факти, които ни показват нарушаването на разумните закони в света.“ [26, с. 53]

„Параходите, които потъват, къщите, които изгарят, както и смъртните случаи между хората - всичко това се дължи на човешките престъпления, на неразумния, неправилния живот на хората.“ [55, с. 18]

„Сега от всички се иска добър, хармоничен живот. Помнете, че лошият живот на хората е причина за всички болести, страдания, сиромашия, бури, земетресения, циклони.“ [38, с. 47] Човек не може да се оправдае, че не знае как да постъпва. Той има в себе си разумно ръководство, има чувствителни сетивни регулатори, които му подсказват кое е право и кое криво, кое е истинно и кое лъжливо. Съвременният човек не живее според Истината, според изискванията на космичния живот на цялото, а според своя частен интерес.

„В човешкия сеизмограф се отбелязват както неговите лични слабости и добродетели, така и тия на неговите ближни. Всяка човешка проява предизвиква точно определен ъгъл на отклоняване.“[77, с. 50]

Най-напред със своя неразумен живот човек внася напрежение и нещастие в живота на своите ближни. Има хора сеячи на катастрофи и хора - сеячи на щастие. Едните със своя егоизъм подпушват тока на космичния живот, другите с доброто си го отварят.

„Неразположението на един човек само е в състояние да произведе пертурбация във всички окръжаващи.“ [38, с. 150] Бъдещето на Земята е в ръцете на хората и зависи от техния морален избор.

„Това, че аз искам да стана добър, това показва, че в света иде нещо ново. И когато хората станат много зли, това показва, че идва нещо страшно.“ [116]

„В Европа идва едно земетресение, което ще започне от Север, ще разтърси цяла Европа, така, че ще се помни туй земетресение с хиляди години. Обяснява се и причината на туй земетресение. В Стария Завет се казва: „Гледайте да не станат вашите дела и мисли толкова лоши, че да не може Земята да ви търпи вече.“ [62]

Север, северният полюс символизира Истината. Там е висшият център на Бялата ложа на Земята.

От Север, от Истината се очаква освобождението на човечеството. Освобождение от какво? - От лъжите и престъпленията, от безлюбието и греха, от старото, което си отива.

„Ние сме вече в последния период на епохата. Веднъж завинаги трябва да ликвидираме с лъжата, с измамата. Било е време, когато Бог е бил снизходителен към нас, като към малки деца; други са ни носили, но сега сме възрастни. Законът се изменил, няма вече кой да ни носи.“ [103, с. 81]

Днес човечеството застава пред непреодолимата сила на Истината, която го заставя да се вразуми, да поеме своите задължения в космичния живот, да влезе в своето пълнолетие.

Дълбоко съдържание се крие в думата „Истина“, която изразява закона на цялото. Като убиеш едно същество, ти престъпваш закона на Истината, на Цялото, на неразделимия космичен живот. Като излъжеш, ти внасяш силна отрова в космичния организъм, в света на Истината, в който живеят душите. Каквото и несъвършено нещо да извършиш, ти нарушавам закона на Истината, защото нарушаваш хармонията на душите в този велик живот на Вселената.

Човек смята, че е свободен да мисли, чувства и постъпва както иска. Това е дълбоко егоистичен подход към живота. Човешките психични и нравствени сили имат космичен произход, те влияят върху цялата Природа и човек е отговорен за тях.

Социалните и природни бедствия и катастрофи са резултат на моралната поквара на човека, която тежи върху цялата Земя, смущава и висшите сфери.

„Причината за земетресенията, в която и да е част на земното кълбо, са всички живи същества. Те създават земетресенията. Чудни са хората, като търсят причината за земетресенията другаде, а не в себе си. Отрицателните мисли, чувства и действия на хората влияят върху Земята тъй, както експлозивните вещества, които като турят под някоя канара, тя се разрушава. Достатъчно е само да се тури запалка на тия вещества, и всичко над тях хвръква из въздуха. Така се произвеждат и земетресенията.“ [48, с. 5-6]

„Личните чувства представят събрана от векове енергия, която трябва да се вложи в работа. Те са бомба,, която трябва да се изпразни внимателно, и материалът й да се употреби за работа. Понеже си голям индивидуалист, ще срещнеш противодействия на пътя си. За да се справиш с личните чувства, започни да работиш с метода на терцата.“ [16, с. 195]

Терцата в музиката е отношение между физическия и духовния свят. В организма на човека диафрагмата е разделителна граница между тия два свята.

Като се „подгордее“ и издигне нагоре, диафрагмата притиска стомаха, който пък, като наруши дейността си, смущава сърцето и ума. Това внася неразположения в човека, който със своето недоволство внася сътресения в себе си и околните.

„Както каруцата разтърсва човека, така и трептенията на грубите думи, на отрицателните мисли и чувства произвеждат сътресения в нервната система“. [62]

Гордостта и тщеславието са разрушителни проявления на ума и сърцето. В езотеричното знание умът се символизира от въздуха, а сърцето - от водата. Въздухът, като газ, предизвиква експлозии, а водата - ферментация, гниене.

Умът, като генетична сила на светлината, оказва мощно формиращо въздействие. Ако съзнава мощта на ума си, човек може да предизвика с него запустение или процъфтяване в Природата и обществото. Затова голяма е нравствената отговорност на човека за неговите мисли и думи.

„Бъдете внимателни в мислите и чувствата си, защото лошите мисли и чувства са причина за злото в света. Дръжте в ума си светли мисли, а в сърцето си възвишени чувства, за да привлечете към себе си напреднали същества. Като дойдат при вас, те ще ви донесат своето благословение, ще уредят живота ви.“ [38, 48]

„Хората със своята мисъл могат да спънат нормалната дейност на вулканите и да ги подпушат, но с това ще подготвят големи катастрофи на човечеството. Вулканите, това са отдушниците на Земята. Затова по-добре е да седят отворени и да си действуват по малко, за да не стават пакости.“ [62]

Мисълта на човека е метод за формиране на идеи и понятия, които са канали за контакт с по-висшите полета и енергии на Битието. Мисълта формира Словото, чиито вибрации са ключове за боравене с космичните сили.

Ако познава законите на Словото, като изявление на музиката от висшите светове, човек ще бъде всемогъщ. Падналият човек е изгубил това знание, защото с него би извършил големи престъпления и разрушения. Всеки е изпитал натиска, агресивността на лошата дума, която запалва избухливите вещества в него.

„Срещате някой човек, казвате му една дума, която веднага произвежда силна реакция в него. Защо? Този човек има взривни вещества в себе си, които лесно експлодират. Той е избухлив човек. Той не е виновен за това - такова число съдържа в себе си. Достатъчно е да драснете клечка кибрит, за да се възпламени избухливото вещество в него, а заедно с това и вие да хвръкнете във въздуха.“ [37, с. 6]

„Езикът на човека е склад от експлозиви. Драсне ли невнимателно клечката, подхвърли ли я небрежно някъде, човек се натъква на големи нещастия. Кибритените клечки не са нищо друго, освен думи, с които човек си служи. Едни от тях лесно се запалват и произвеждат взрив. Други пък не се палят лесно, вследствие на което не произвеждат никаква реакция в човека. Трети вид клечки са тия, които по естество са незапалими. Като знаете силата на словото, вие трябва да бъдете внимателни, да избирате думите, с които си служите.“ [37, с. 6] „Благодарете, че всяка дума, всяка мисъл и всяко чувство не се хващат. Благодарете, че всяка клечка кибрит не се запалва. Ако всяка клечка кибрит би могла да се запали, светът би се унищожил. Дойде ли това време, ние казваме, че е дошъл краят на света. Ако човек пали по сто клечки на ден, знаете ли каква енергия би произвел в себе си?“ [37, с. 7]

Цялата съвременна култура, ядро на която е негативизма, оказва голям натиск върху мислите и чувствата на човека. Тя събужда неестествени желания и стремежи, които товарят човека.

„На какво се дължат страданията? - На голямото напрежение на човешкия ум и на човешкото сърце. Те се намират под голям натиск, на който не могат да издържат.“ [136, с. 140]

Негативната мисъл е отровен газ, киселина, която разяжда.

„Вие казвате: е нима една малка мисъл може да произведе нещо лошо? Да, но ако аз пусна в салона само една хи-лядна част от милиграма от някой силно отровен газ, той въпреки малкото си количество, ще може да изтреби всинца ви.... силата на материята не се заключава в нейната тежест, но в нейната интензивна дейност. Има известен род материя, която не тежи, но в нея има такъв интензивен живот, че може да премахне всинца ни от лицето на Земята.“ [96, с. 25]

От окултно гледище, негативните мисли и мисъл форми на хората са подобни на тъмен облак, който обвива Земята и не пропуска светлината на висшите духовни сили.

Ние се намираме под похлупака на остарелите идеи и енергии на тази култура.

„Причината за това, че Слънцето ни изгаря, е следната: около нашата Земя се образува един черен пояс от изпаренията на нашите мисли, чувства и желания и вследствие на това се образуват тия палещи лъчи на Слънцето. Тъй че ние възприемаме слънчевите лъчи чрез отражение.“ [97, с. 4]

Страшното не е във външните неудобства и ограничителни условия. Страшното е в онази отрова, която прониква във висшите области на човешкото естество, които формират неговите условия, неговото развитие, посока, бъдеще.

„Онези нечисти мисли, онези нечисти желания, които човек храни в себе си, могат да се наслоят не само във физическото, но и в духовното му тяло... и да произведат тия пертурбации, които човечеството днес минава. Всички промени стават именно в нашето духовно тяло. Следователно, допуснем ли в нас нечисти мисли или желания, колкото и да са малки те, произвеждат вътрешни пертурбации.“ [96, с. 25]

Най-фините барометри за мисълта на човека са високите планини.

Който ходи по планини ще забележи, че нечистите мисли на хората бързо развалят времето, а възвишените мисли го подобряват. Високите области на атмосферата влияят така върху мисълта, както йоносферата влияе на радиовълните.

„Планината иска от вас чиста мисъл. Ако мисълта ви не е чиста, ще дойдат бури, ветрове, дъжд, гръмотевици. Планината не търпи нечисти мисли и чувства. Тя не търпи нечист живот. Лошият живот на хората, които посещават планините, разваля времето. Щом времето се развали, те напущат планината. По този начин тя се освобождава от тях. Планината е единственото място, дето хората могат да научат какво нещо е чистота.“ [71, с. 181]

Чистотата стои в центъра на новата култура. Тя подразбира единство, цялост, непрекъснатост, органичност.

Нечистотата е чужд, механичен елемент, който накърнява яснотата на съзнанието и пълнотата на живота.

Нравствената нечистота е причина за робството и бедствията на съвременния свят. Преследването на добрите и идейните хора, на новите хуманни възгледи в обществото предизвиква най-разрушител ни последствия за човечеството, защото представлява противодействие на висшите сили в него, т. е. на висшите сили в разумната Природа.

„Едно трябва да знаят съвременните хора: избиването на добрите хора винаги произвежда земетресения.

Ние можем за обосновем това нещо научно. Как, именно. се обясняват земетресенията? - Те са резултат на отрицателните човешки мисли, чувства и действия. Човешката мисъл е в състояние да измени лицето на Земята. В това отношение, колективната мисъл на българите е много силна, много актив-на. У българите е складирано голямо количество разрушителна енергия.“ [48, с. 10]

Балканите са място на балканския синдром, на разрушителни страсти и междуособици. Ако известно хармонизиращо знание се дава на Балканите, това има предвид не само хармонизиране на обществото, но и трасформиране на голямата опасност в недрата на това място.

Днес човечеството е изправено пред кардинален избор: Оправяне или заличаване; прилагане на нравствения закон или гибел от личния елемент, който разлага и взривява нещата.

„Ако светът не се оправи, няма да се мине дълго време и той, заедно със своето богатство ще се разруши и ще се намери на дъното на морето. Затова именно, Бялото Братство работи усилено, приготвя хората за нова култура, за новия живот. Те се готвят да напуснат старата къща, с претоварените от богатство етажи и да влязат в нов свят, с нови условия на живот.“ [136, c. 140]

Старата къща е старото тяло на човека.

„Сега светът се намира в едно преходно състояние и трябва много разумни хора да работят едновременно, за да се излезе от това тежко положени, което хората от неразбиране на живота сами са си създали. Учените казват, че сега се увеличава вулканическата дейност на Земята, обаче не се знае кои са причините за това. Трябва да знаете, че неестествените мисли на хората са оказали известно влияние върху строежа на земните пластове и са ги разместили неправилно. Затова може да се очаква, ако хората не се оправят, да станат земетресения, от които главите им ще побелеят. Хората трябва да изменят своята разрушителна мисъл, за да се спасят, защото трябва да знаете, че Земята е жива и разумна и ще реагира върху неестествените мисли и желания на хората. Има една страна на Земята, която е неразумна, но има и една страна, която е разумна. Има нещо разумно в Природата, но има и нещо неразумно. Тези две сили едновременно работят в човека и Природата, и всяка една от тях носи съответните последици. На човека е дадена свобода да вземе едната или другата страна и в зависимост от избора му ще има съответните последствия. Ако отиде на страната на неразумното начало, очакват го само страдания и нищо друго - никакво щастие, никакъв прогрес, а само движение в един омагьосан кръг от страдания, страдания и страдания. А ако отиде на страната на разумното начало, очаква го свобода, щастие и вечен прогрес. Затова ви казвам, че вашата съдба, т. е. вашето щастие и вашето нещастие са във ваши ръце.“ [101, с. 10-11]

Сега е часът на разумните, които възприемат и прилагат новите идеи. Новото е висша светлина в умовете и сърцата. Разумните са призвани да съберат тази светлина в един лазерен лъч и да апелират към Върховната Причина, защото никаква друга сила вече не може да спаси човечеството.

С други думи, човечеството трябва да приеме и приложи новите идеи и разбирания, които да го поставят в контакт с висшите енергии, с висшата материя, които са устойчиви, неразрушими.

Ако всички се обърнат към този общ разумен център, в който да се докоснат помежду си като души, пламъкът на това вътрешно преливане ще трансформира разбиранията, условията, цялостния им живот, ще ги въведе в една фина, устойчива среда на щастие.

„Грехът е взривно вещество, което експлодира от най-слабото докосване.“ [77, с. 66]

„Греховете на сегашните хора зависят от особения състав на материята, в която живеят. Тази материя е неустойчива и в нея става особен род гниене. В бъдеще тази материя ще кристализира и светът ще се преустрои. Тогава грехът ще бъде невъзможен, защото няма да има такава материя, която да го създава. Тогава ще разберете какво значи красота и хармония. Тогава ще видите кристалните води на безсмъртието, от-дето извира животът.“

В Природата колективните, всеобщите сили са мощното, което създава цялостни, органични системи. Такава всеобща идея и сила е живота за цялото, живота за душите - Божественото в съществата. Материалистичният и механистичният възглед неминуемо води към идеята за частния интерес, която е еманация на разделения, предметен свят. Когато частното вземе надмощие над всеобщото, вследствие на неговата хилава, недостатъчна вътрешна сила и връзка възниква раздвоение, противоборство. Възникват празнините на отчуждението, вкисването на недоволството, избухливия газ на озлобление-то, което води неминуемо към взрив и разгром на цялата система.

Идейният, безкористният човек има една всеобща дълбока сила, една фина неразделима и неразрушима материя в себе си. Той е мощното, спасителното в света.

Онзи недоволник, който вечно търси своето право, на който всички са виновни, който на косъм дели всичко заради своето частно разбиране и интерес, той внася празнини, пяна и хаос в колективния организъм. Той е пясъчната основа, върху която не може да се гради. „Този човек е потънал в грубата материя, в механичните сили, които имат нищожна енергия и следователно са неустойчив, преходен елемент в живота.

„Само онзи човек може да бъде идеен, който има в себе си съдържание. При това, той трябва да бъде пълен с това съдържание, а не само до половина. Природата не търпи празни пространства. Като сипва съдържание в бурето, тя го пълни догоре, да не остане място за въздуха. Следователно, добрият човек представя буре, което е пълно догоре със съдържание, вследствие на което въздухът прониква в него и предизвиква кипене, врене, гниене, разлагане и т. н. В бурета пълни със съдържание, т. е. в идейни бурета, обръчите никога не падат. В безидейни бурета обръчите и дъната падат, а дъските се разсъхват. Значи, в лошия човек дъната и обръчите падат, дъските се разсъхват. а съдържанието се излива навън.“ [38, с. 119]

Нови идеи, разбирания, стремежи и постъпки са необходими в света, за да се замени старата, вкисната и вмирисана материя с нова, свежа.

За старото има само една алтернатива - или да се унищожи, или да се трансформира.

Колкото и да е труден вторият процес, той е възможен само за хората с идеен, чист, безкористен стремеж. Те имат непреодолим порив да намерят и приложат висшата любов на Истината - единственият маг, който трансформира и освобождава.

„Материята е мъртва. И всеки, който живее там, той е мъртъв. Това е една мъртва материя, всмукана с всички отрови вътре. Вие сте сензитивен и влезете в някой дом, където двадесет години мъже и жени са живели в нечистота, вие едва бихте могли да изтърпите. Ако човек остане да седи там, трябва да има грамадна сила, за да издържи. Като почуствува какво е мислила жената, какво е мислил мъжът, всички престъпления са вътре в къщата!... И аз се чудя, не толкова за онова, което са създали, аз се чудя как е било възможно да живеят в тази къща! Та съвременният свят: всички съвременни учреждения, всички здания, болници, затвори, които сега съществуват, с изключение на някои паметници, всичко туй трябва да се събори. Това е закон. Когато Соломон съгради храма, той каза в него постоянно да се слави Името Божие. Но колко пъти се събаряше този храм и наново трябваше да го съграждат?! Защо? Защото свещениците опетняваха храма.

Не искам да оставя у вас едно песимистично чувство, аз само казвам истината. Но ако някой каже истината, веднага мислите, че той е изменник. Че и вие, които убивате, сте изменници. Вие, които не живеете добре с жена си, с брат си и вие сте изменници. Живеете ли един развратен живот, вие сте изменник.“ [61, с. 172]

Нека се опитаме чрез краткия коментар да вникнем в проблема, защото темата е обширна и дълбока и изисква специално разглеждане.

Задачата на всички съвременни хора, които имат нравствен устой в себе си е, да смекчат идейната, социалната и тектонична катастрофа, надвиснала над човечеството.

За тази цел, всички хора. в които има съвест и стремеж да помогнат на човечеството, трябва да съберат фундаменталните сили на своето естество в общ фокус и с тази колективна сила, с това колективно съзнание да работят.

На тази единствена възможност за преминаване към интеграция, към по-високо ниво на съзнание, се противопоставя личният елемент в човека.

Виждали ли сте човека със силни лични чувства? Като се движи, той размахва ръцете, краката си, върти насам натам тялото си, говори с висок глас на публични места, опитва през нос „вочето си“. Иска да обърне внимание на себе си, че е нещо особено, някакво величие, което трябва да забележиш. Той казва, аз съм искрен човек, казвам чистосърдечно каквото мисля и започва да прави на висок глас излияния за своите преживявания и възторзи, всички да чуят. Хубаво е това, но то е метода на кокошката, която кудкудяка. В мъдрия човек има една тишина, една дълбока замисленост пред величественото, неотразимото в него. Той е нежен и тих, обича да минава незабелязано, да не смущава никого. В него има едно спокойствие, мир, като изгрева, като великите процеси в Природата.

Погледът на човека с личен елемент в ума е скептичен, надменен, измерва те, внушава ти, че си една нищожна твар.

Той може да е някой величествен оратор или проповедник, с авторитетни, пророчески движения, може да е някое самодоволно величие, което мляска, разпорежда се, кара се; може да е някой правоверен, който с часове ще ти разправя кой какво казал, налага своята теза, губи ти времето.

Духовният ще ти говори колко малко яде, колко скромно живее, какви велики състояния преживява. Ще ти говори за Вселената, за висшите нива на съвършенство и пр. Ще ти каже - материята е нищо, суета. Остави своите занимания, те са майа. Ще ти свидетелства презрението си към този свят на заблудата, за божественото блаженство, в което живее и пр.

При това, този човек се отличава с голямо недоволство към този несъвършен свят, в който тъмните сили му пречат на всяка крачка - често чупи чаши, чинии, съдове, изгаря, цапа, поврежда, похабява. Този човек няма сетива да вижда къде стъпва и къде размахва ръцете си. Ние наричаме това живот в хипноза.

Духовните хора трябва да се освободят от живота на хипнотичните състояния,, за да влязат в реалния, божествения живот, в който няма никаква майа, никакъв дисонанс и несъвършенство - всичко е разумно и красиво. Това е живота на живата разумна Природа.

Току виждаш, човекът на сърцето се преобразил - цял сияе, бърза да ти услужи, търси начин да ти направи добро, да се пожертвува за тебе. Този човек е живял сред хорския студ, без топлина, без внимание. Той иска да каже - в мен има нещо Божествено, и аз съм разумно същество, и аз съм душа с възвишени стремежи. Братко, заради Божественото, искам да се помиря с тебе.

Човекът с личен елемент в ума има съзнание за своя висок произход и предназначение. Той обича да поучава и назидава от висотата на човек, който много знае. Многознайникът е горд, докачлив, когато засегнеш достойнството му - може да избухне като бомба. Ония хора, които управляват света, те са гордите умове, от които възникват експлозиите на всички вражди, междуособици и войни.

Като елемент на ума, гордостта произтича от знанието. Затова е казано, че знанието възгордява, а любовта назидава. Който смята, че е много учен, благороден, от висок произход, а другите са невежи, нищожни, сган, той е горд човек.

Умът в сравнение със сърцето е почти безгрешен, изглежда като праведник. Обаче гордостта му пречи да се смири и разкае. Затова в бъдещата култура, сърцето, макар да е много изостанало, ще го надмине. Културата на сърцето ще роди в себе си едно ново дете - Христовото съзнание.

Славяните са това паднало сърце, което се разкайва и отива да служи на Христовата идея.

От окултно гледище азотът е благороден елемент, който има основополагаща функция в мисленето. Като елемент той играе формираща роля както в благия глицерин, така и във вредните нитрати и разрушителния тротил. По същия начин, той стои в основата както на възвишените мисли, така и на негативизма, който е едно взривно вещество, динамична, разрушителна сила. Последствията на този процес откриваме навсякъде в живота. Като се съединят водорода, кислорода и азота, получават се опасни вещества. В живота на петата бяла раса тия основни елементи са представени чрез натюрела на Англия, франция и Германия. Тази дълбока област може да събуди ценни асоциации и изводи.

„Както не е все едно дали химикът получава вода или някое експлозивно вещество, така не е все едно с кой свят ще се свърже човек: с възвишения или с низшия. Някои думи, с които си служат хората, имат свойствата на водата - чистят, освежават, възрастват; други думи са подобни на азотната киселина: дето паднат всичко изгарят. За да не причинявате пакости на себе си. нито на своите ближни, служете си с думи, които приличат на водата, а не с такива, подобни на азотната киселина...

Всяко нещо, което разваля добрите мисли, чувства постъпки, е азотна киселина. Под „азотна киселина“ окултистите разбират човек, крайно самостоятелен, горд. Значи гордостта се дължи на присъствието на азота в човешкия организъм. Като елемент, азотът е крайно инертен, неактивен, не влиза в съединение с другите елементи. Обаче, съедини ли се с водорода и кислорода, той образува азотна киселина и става активен и опасен. Поотделно водородът и кислородът не са опасни елементи, но заедно с азота те образуват силната и разядлива азотна киселина. Глицеринът е безвредно съединение,. Внесе ли се в него азота, получава се нитроглицерин - силен експлозив. От него приготвят динамита. Първи, които откриха експлозивните вещества са падналите ангели. Те живеят между хората, дето и до днес, правят най-страшните експлозиви.“ [141, с. 232-233]

„Често се проповядва на хората да приложат любовта като цяло против експлозивите. Всички болести, недъзи, скърби се лекуват с любовта. Затова е казано, че знанието възгордява, а любовта назидава. Знание без любов носи нещастие; знание с любов носи благословение. Животът, в който гордостта се проявява, носи нещастие: живот, роден от любовта, носи щастие. Който носи щастие без любов, той е на крив път. Не можеш да бъдеш щастлив, когато окръжаващите са нещастни. Ако не знаеш как да възприемеш любовта, как да я предадеш, не можеш да бъдеш щастлив...

Вечният мир ще дойде, когато хората се научат да възприемат и предават любовта така чиста, както са я приели от Бога.“ [141, с. 234]

По същество, азотът е устойчива среда, висок принцип с универсално значение. Обаче, влезе ли този елемент в известни взаимоотношения с елементите на водата, той предизвиква процес на ликвидация, взривяване на всички ограничителни условия. Умът и сърцето, т. е. азотът и водата, доброто и злото могат да влязат в хармонични отношения само когато са в Любовта, в Духа, в Бога, т. е. в силното течение, което изобилно дава.

Когато една система е органична, цялостна, водата я чисти и освежава. Подпуши ли се тази система, затлачи ли се с инертни, чужди елементи - водата предизвиква вече разлагане, гниене.

Любовта на милосърдието, като се подпуши. превръща се в егоизъм - динамична разрушителна сила. Божествената Любов, като се подпуши, превръща се в човешка и животинска.

Доброто е протичане на универсалните сили на живота, и злото е подпушване на тия сили. Доброто е динамична работа и градеж, злото е преграждане космичното течение на чистите гориви, докато тази универсална сила прелее и започне да разрушава. Доброто е служене на вътрешния импулс. Злото е служене на външните форми, които го ограничават.

Ние виждаме как един народ в Европа, който олицетворява Божествения, умствения елемент и е дал най-високи образци на мисълта, духа, музиката и културата, като подчини веруюто си на личния елемент се превърна в разрушителна сила за цяла Европа, за целия свят.

Личният елемент възниква поради противодействие на универсалното, на новото, което идва като спасителен, освежителен прилив от висшите полета. Ако грубата, противодействаща среда не се трансформира в по-фина, която да бъде добър проводник на висшите сили и идеи, изложена е на взрив, на разрушение.

По същия начин, човек, който не се е очистил, не е добър проводник на висшите идеи, като трансформатори на живота, той е един полигон на взривни процеси, на разрушения.

„... обикновеният човек, като го бутнеш малко, той веднага избухва: устата му започва да се криви, ръцете му се движат нагоре-надолу - цяло земетресение става в него. Той не е виновен. Причината за това се крие в излишното електричество в междуатомните и междумолекулните пространства на неговата нервна система.“ [38, с. 133,134]

„И когато се обичат и когато се мразят, хората мислят едни за други. Природата не обича да подпушва енергиите си. Този закон съществува в цялата природа, затова, когато един човек се радва, друг скърби. Когато двама души не се разбират, в помощ ще им дойдат други двама, с противополжни на тях енергии, за да се обменят. Събраната енергия в междумолекулното пространство като по-гъста, минава в междуатомното, дето функционира електричеството и по този начин тези енергии се взаимно обменят. Ако човек подпуши в себе си енергиите на едно висше желание, в него става голямо сътресение, голямо земетресение. Не отвори ли път на това желание в себе си, непременно ще го сполети някакво нещастие. За да не стане това, той трябва да даде ход на своето желание, да му отвори път. Щом му отвори път, събралата се междумолекулна енергия ще мине в междуатомните пространства. Спирането на енергията в междуатомното пространство се придружава с голяма експлозия. Тази е причината за внезапната .смърт на хората. Когато една бомба експлодира у човека, тя причинява внезапна смърт.

Мислите на човека проникват в междумолекулното пространство на мозъчната нервна система, а чувствата - в между-атомното пространство на симпатичната нервна система. В това, именно се заключава разликата между мислите и чувствата на човека. Ако човек подпуши някоя своя мисъл, т. е. не й даде възможност да се реализира, тя ще предизвика взрив в мозъчната нервна система. Ако пък подпуши някое свое чувство, то ще предизвика взрив в симпатичната нервна система.“ [38, с. 115-116]

Висшите идеи идат от идейния свят през канала на висшия ум и влизат в градината на сърцето, да ги посее, обработи и подхрани, да ги прояви на материалното поле.

Историята показва, че който е противодействал на новите хуманни идеи и течения, не е прокопсал, но се е заробил и обезличил.

Какво стана с евреите като не приеха Христа? - Скитаха две хиляди години немили-недраги. Какво стана с българите, като изгониха богомилите? - Пет века робуваха. Изгубиха онзи духовен заряд и импулс, онова свое предназначение, което през онази епоха им беше дала златната култура на Симеон Велики.

В днешния век българите противодействат на онова, което е дадено не за тях, а за човечеството.

В тези сюблимни времена, който противодейства на Божественото знание, сам се отсича и пада в огъня, заличава се от дървото на живота, от паметта на човечеството, от всяка перспектива. Вредното, непотребното, веднъж изхвърлено в сметта, веднага се забравя.

Като няма достъп до Божественото знание, съвременният човек живее в голямо невежество, вследствие на което противодействува на великия живот и се саморазрушава.

„Когато човек се тревожи много, тревогата произвежда сътресение първо на стомашната му система; оттам сътресението се предава на дробовете; от дробовете на мозъка, а от мозъка - на очния нерв. Щом очният нерв отслабне, човек почва постепенно да губи зрението си. За да възстанови зрението си, човек трябва да започне по обратен път да възстановява нормалното състояние на органите си: първо на мозъка, после на дробовете и най-после на стомаха, дето е дошло първото сътресение. После трябва да намери причината, която е произвела сътресението и тя да се премахне. Сътресенията, които човек преживява всякога произвеждат разширяване или намаляване на пространството между молекулите на живата материя. Когато в междумолекулните пространства на материята се събере повече енергия, която не може да намери изход, там се развива магнетична сила. Който не може пра-вилно да използува тази енергия, той започва да мечтае за много работи - да стане богат, учен, силен. В него се развива голяма алчност.“ [38, с. 113]

Сътресенията и пертурбациите в съвременния човек се дължат на неговото незнание и неумение, как да живее, как да трасформира ситуациите в живота и енергиите на своя организъм

Новото знание и разбиране избавя от вътрешните потресения и нещастия, от неправилните възгледи и отношения.

„Сътресението на мозъка се дължи на разширяване на междумолекулните пространства в мозъчната материя. Оттук молекулите на нервната система изгубват своята стабилност и пластичност, вследствие на което магнетизмът не може да се предава по нея.

Хората са изложени на сътресения, които разстройват нервната им система, вследствие на което у тях се явяват ред болезнени състояния: припадъци, треперения, земетресения и др. Гневът у човека също така се дължи на голямо количество енергия, събрана между молекулите, която търси изход да излезе навън.... Щом тази енергия се асимилира от лицето, с което разгневеният се обменя, последният се освобождава от гнева си.“ [38, с. 114]

„Природата не търпи никакви противодействия. Който не я слуша, тя ще го разтърси. Същото научно обяснение се прилага и при земетресенията. Земетресенията се дължат на напрежението, което изпитват силите на Земята в междумолекулните й пространства. Това напрежение предизвиква разширяване на тия пространства, което се изпитва от нас като земетресения. Напрежението върху силите на природата не е нищо друго, освен космическа енергия, която иде от хората, от всички живи същества на Земята. Живите същества са врати, проводници на енергии. През човека, като през най-висша форма, минават най-висши енергии.

Следователно, материята живее и съществува поради космичния човек. Ако той умре, т. е. престане да живее на Земята, и Земята ще умре - няма повече да съществува. Ние сме дошли на Земята, за да може тя да живее. Значи, недиференцираната материя приема живота, който минава през хората. Когато казваме, че човек е причина на земетресенията, подразбираме онези човешки мисли, които са в състояние да подпишат междумолекулната енергия на Земята. Чрез земетресенията природата стресва хората, уплашва ги, а по този начин тя трансформира енергиите си. Когато се проповядва на хората да живеят добре, да не изтезават и да не колят животните, целта е да ги заставят чрез молитви, чрез добри дела да преработят недиференцираната енергия на Земята, да отпушат запушените й отвори, да се избегнат земетресенията и катастрофите, които стават в природата. В Божествения свят не съществуват никакви сътресения, никакви катастрофи. Там всичко е абсолютна хармония. Дисхармония съществува само на физическия свят, причина заради която са хората.“ [38, с. 116-117]

В света идва културата на доброто, на изворите на изобилния живот. Ако не се отвори път на новото, то ще заличи всичко и ще гради върху нова, девствена основа.

Новото е културата на Любовта, която живее навсякъде. Тя храни, осветява и оживява атомите, клетките и божествата.

Да бъде човек в общение, в разговор с Любовта, това значи да живее в Дома на Бога, т. е. в самия разумен, безсмъртен и преизобилен живот на вътрешна пълнота и щастие.

Само в тази Любов хората могат да се спасят от земетресенията, от бедствията, от страха, безспокойството и недоимъка в живота.

Обаче, кредитът на човечеството изтича. Ония, които противодействаха на Божественото знание и препятстваха да се приложат неговите методи, носят отговорност пред човечеството. Ония, които не приложиха и не изнесоха плодовете на знанието, носят отговорност.

Важното е, че е настанала последната минута и всички трябва да се мобилизират, да се концентрират в Божественото, да се проявят като достойни хора. Божественото е Любовта, великото помирение, взаимопомощ, приобщение и единение в онзи фокус, в който всички хора влизат в единия ум, едното сърце, едната душа и единия дух на новото човечество. Това значи човек да не се подпушва от личното, но да живее във великия живот.

„Докато със своя живот, човек става причина за подпушване на междумолекулните и междуатомните пространства в своята нервна система, а оттам и на Земята, злото винаги ще го следва във форма на земетресения, експлозии, нещастия, страдания. Дали разбира причините на тези неща, не е важно. Един ден все ще ги разбере, ще престане да се подпушва.

Атомите и молекулите са живи, разумни същества. Между тях съществуват нежни чувства. Атомът на кислорода, като нежен, внимателен кавалер, пише любовно писмо на два атома водород, като им казва, че не може да живее без тях и ги поканва да се съединят, да образуват една молекула вода, с която да услужат на жадното човечество, да утоли жаждата си. По техния пример милиарди още кислородни и водородни атоми се съединяват, за да образуват онова грамадно количество веда, източник на живота.

При всяко съединяване на атомите се образува топлина, някога и светлина, придружени с малък взрив, който химиците означават с думата „реакция“. Този е вътрешният живот на атомите. Външният живот на атомите е подобен на говора, на звуковете, които се чуват от грамофонните плочи. Те говорят нещо, без да разбират какво говорят, декламират или пеят нещо без да се разбират.

Знанията, които сега ви давам, са нови. Те се отнасят до шестата раса, а не до петата. Петата раса ще си замине със своите стари възгледи. Шестата раса има нов морал, който почива върху закона на Любовта. Новият човек ще се разговаря с атомите и молекулите на тялото си като с приятели. Сутрин, като става от леглото си, ще ги запитва в какво състояние се намират, имат ли излишна енергия в празните си пространства, за да вземе мерки, да отвори всички пътища, да излезе тази енергия навън. Ако те кажат, че имат излишна енергия в себе си, той веднага ще направи едно добро дело и ще ги освободи от излишния товар. Затова именно се препоръчва хората да правят добро. Когато някой човек усети в себе си излишна енергия, за да се предпази от експлозия, той трябва да направи едно добро дело. В каквато форма и да е доброто, то непременно трябва да се извърши.“ [38, с. 124-125]

Ние сме изправени пред онова напрежение вътре в Земята, както и отвън в цялата й аура, причинено от падналия човек.

Земята е паднала, поради падането на човека.

Слънцето, т. е. висшето, Божествено съзнание е, което чисти Земята. То изважда статичната енергия, застоялите вещества и идеи навън, за да освободи организма от разлагане и смърт, за да възкръснат душите за безсмъртното бликане на пламъка на доброто.

Божественото в Земята възкръсва, а сатанинското се заличава. Хората с пробудено Христово съзнание възкръсват, а хората на свещения егоизъм се заличават, т. е. влизат в склада на Природата за друга епоха.

По-добре човек да бъде поставен в ограничителни условия, отколкото да се зарази от проказа за висшето му естество.

Ограниченията и страданията извеждат човека от стария начин на мислене и му разкриват новия живот.

„Хората се страхуват от земетресенията, но има нещо по-страшно от външните земетресения. Представете си една млада мома, едва влязла в живота, да се влюби в един момък и след година-две тя претърпява някакъв крах на чувствата си: животът й се обезсмисля, надеждите пропадат, мечтите - рухват. Тя чувствува, че сърцето й е разкъсано, намира се пред развалините на своя живот и желае да умре, отколкото да живее с разрушения в себе си. Какво е станало с момата? - Земетресение в чувствата й....

Всяко чувство и желание, които не вървят по законите на великата природа, са незаконни и несъществени и са осъдени на разрушаване. Който има такива желания, той е осъден на страдания. Като страда известно време, той ще разбере, че е на крив път и ще се оправи.[11, с. 229-230]