ПРОМИСЪЛ

[Ани]

ПРОМИСЪЛ

На днешните страдания и изпитания, които се усилват, ще могат да издържат само хората на Любовта, на новото знание. Те имат дълбоки разбирания, вследствие на което нищо в живота не ги смущава или безпокои - във всички неща виждат една разумна причина, която преустройва света. Там, където присъстват разумността и Любовта, съществата живеят в мир и щастие, те са под крилото на Божествения Промисъл.

„Ние сме в последната фаза на тази култура. Всички народи, всички хора, у които съзнанието е пробудено, са поставени на един вътрешен духовен изпит. И всеки, който има Любов в душата си, ще има мир в себе си, няма да се смущава от условията, но ще се намира под великия Божи Промисъл.“ [48, с. 21]

Божественото, разумното промисля само за ония, чието съзнание е отворено за него. Един неразумен човек, който не е в общение с разумното в себе си, не е под Промисъл. Той е оставен на закона на случайността, на стихиите. В днешните времена, човек трябва да се свърже с разумното в себе си и в Природата, с него да се разговаря и съветва, на него да уповава. Съвременните хора са изгубили този метод за разговор с Божественото, поради което не познават закона на Промисъла, но живеят в случайността и необходимостта.

Единственото спасение в периода на дълбоки трансформации и бедствия е, човек да се свърже с Първата Причина на нещата. По този начин той може да смекчи бедствията или да ги избегне. Божественото е мощна трансформираща сила, без която човек не може да се справи с разрушителните сили, които е внесъл в Природата.

Като коментира последствията на Пловдивското и Чирпанското земетресения, Учителят разисква и въпроса за молитвата, за общението на човека с разумния свят.

„Сега Бог държи София на везни в ръцете си и я претегля. Той пита всички учени, професори, всички свещеници, всички управляващи, както и всички останали хора: ще вярвате ли вече в Мене? - Господи, ще вярваме! Достатъчно е Господ малко да наведе везните и всички софиянци отново ще се изплашат. Докато Господ държи София в ръцете си, никакво земетресение няма да стане. Остави ли везните на земята, земетресението ще дойде и съдбата на София е решена. При това положение аз вече не отговарям, но за сега още виждам, че Бог държи София в ръцете си и казвам на софиянци: обърнете очите си към Господа, който сега ви говори! Не мислете, че само праведните хора и светиите трябва да се молят на Бога в тия времена. Не, всички ще се молите тъй, както и те се молят.“ [48, с. 28]

Да се свърже човек с разумното в себе си, значи да се отвори за своята интуиция. Интуицията на съвременния човек се проявява чрез подсъзнанието, духовното тяло, чието седалище е в областта на слънчевия възел. Трябва човек да различава тихия глас на това съзнание, както и да чувствува реакцията на това място. Положителната реакция на слънчевия възел се съпровожда с една малка топлинка, отрицателната - със стягане.

„…когато ще ви се случи нещо лошо, вие усещате едно стягане под лъжичката. Щом стане катастрофата, малка или голяма, това стягане изчезва.“ [138, с. 60]

Когато има вътрешно ръководство, човек е под Промисъл. Това значи, преди да направи една външна стъпка, той де не е своенравен, да се поддава на всеки случаен импулс и инстинкт, но да се вдълбочи в себе си, да се отпусне малко и да види каква идея ще изплува в съзнанието му. Това значи, човек да е послушен към разумното и да постъпва разумно. да бъде под закрила. Будност се иска от човека в сегашните времена.

„Идват времена на изпитания, когато човек трябва да бъде буден. Не е ли буден, той ще се подаде на чужди влияния, които ще го оплетат, ще го поставят на страдание. Кажат ли на някого да стои настрана, или да не се качва на параход или да излезе от къщата си, той трябва да слуша. Не слуша ли, нищо не може да го извини. Каквито времена и да дойдат, не се страхувайте. Ще станете по-разумни, ще се сближите повече. Общите страдания и изпитания сближават хората. Казано е в Писанието: „Косъм няма да падне от главата на онези, които любят Господа.“ Казано е още, че заради избраните ще се съкратят дните на изпитанията и скърбите. За да бъдете в числото на избраните, вие трябва да проявите вашата доброта и разумност. Бъдете добри и разумни, ако искате да цъфнете, да завържете и да узреете.“ [72, с. 412-413]

Значи Промисълът е за будните.

Ти трябва да си нащрек в тия времена. Ако съзнанието ти заспи, ако изпаднеш в небрежност и нерешителност, ти не си от будните хора.

Който води чист, идеен живот, той се отличава с будност и е под закрила.

„Когато човек е в съгласие със законите на Природата, при всички катастрофи, които предстоят да станат, той ще е предупреден. Вътрешно ще му се подшушне да излезе вън, на 10-20 метра далеч от къщата си. Защо и за какво трябва да излезе вън от къщата си, нито ще му се каже, нито трябва да пита. Той трябва да излезе вън и да стои спокойно, да види какво предстои да стане. Няма да минат десет минути и Земята ще се разтърси. Ето защо, човек всякога трябва да се вслушва в своя вътрешен глас и да му се подчинява.“ [72, с. 411-412]

„Вие може да живеете във висока, няколко етажна къща, но живеете ли правилно, вършите ли волята Божия, земетресението ще мине и замине, но вашата къща няма да се събори. Много къщи наоколо ще се разрушат, но ако ангелът е турил ръката си на вашата къща, тя ще остане здрава, непокътната, ще стърчи като канара около развалините. Какво ще кажат учените хора на това отгоре? Казвам: Праведен човек живее там! Ако той е един от десетте праведни хора, неговата къща няма да се засегне нито на йота.“ 148. с. 23]

В днешните времена на преход между две епохи ще се спаси само онзи, който се стреми към чистота, който има в себе си една свещена идея,

Покаяние значи, човек да се откаже от старите си вярвания и разбирания, да повърне развалената храна, да живее правилно, здравословно и достойно.

Това се иска от човека - да се пречисти, да изхвърли вехториите от къщата си, да живее щастливо, разумно. необезпокояван от нищо.

Христос казва: „Само чистите по сърце ще видят Бога.“ Това значи - само чистият ще влезе в новата култура на Любовта.

„В този момент, когато денят Господен дойде, за едни ще създаде ден, а за други - нощ. Денят господен, който носи Божествения живот в света, ще разедини грешните от праведните. Грешните са паразити на гърба на праведните. Понеже тези паразити не знаят да работят, като слязат от гърба на праведните, очаква ги смърт. И затова казвам на грешните да слязат от гърба на праведните и да се покаят.“ [79, с. 40]

„Ще станат големи кръвопролития. В много държави ще има граждански войни, но която е по-близо до Бога, по-лесно ще мине. Тогава силите небесни ще се възмутят, ще дойдат големи земетресения - където е суша, ще стане море. Тия, които се спасят" след тия страдания, ще влязат в царството Божие.“ [62]