ПРИЕМАНЕ

[Ани]

ПРИЕМАНЕ

Да „приемеш“, значи да ядеш хляб. Коренът вътре е „ем“, „ям“. Ти приемаш приятеля в душата си на свобода, приемаш най-обичните, най-хубавите, най-сладките неща.

Да мляскаш и разговаряш, да дишаш отгоре-отгоре, това още не е приемане на живия хляб. Това още не е хляба на живота.

Хляб е, дето българите са приели азбуката от Св. Св. Кирила и Методия. И те не задържаха този хляб за себе си, но дадоха и на русите да ядат, защото са техни братя - в един дом са живели, от една майка са сукали.

И казва Учителя: Днешната си слава вам я дължат. Защото с азбуката българинът благослови русина, както Мелхиседек благослови Авраама. Българите са този Мелхиседек, който сега ще благослови русите и всички славяни за мисията им. Той ще им даде „чистото словесно млеко“.

Русинът някога е бил рус човек, т. е. слънчев. Косата му била пламък. Днес се омесил много с кавказкото влияние. Словото ще усили в него онзи възвишен, слънчев елемент.

Каква е мисията на славяните? Да омесят новата раса, която ще обедини всички хора. Те са майката на новото човечество. Змеят гони майката в пустинята да грабне детето, но ангел господен идва и го взема в Царството небесно. И виждаме как тази майка - славянството с център Русия, живее в пустинята в лишения, преследвана от змея. Обаче змеят е вече цял обвит с веригата на ангела и скоро ще бъде укротен. Идва ден на свобода, на празник, на юбилей.

Америка и Западът ще дадат формата на новия тип човек и външни условия, а славяните - съдържанието, качествата на новата раса. Те имат в себе си самопожертвувание - качество на свръхсъзнанието.

Западът ще дойде между славяните да ги учи, защото те са малки деца, едва сега прохождат. Те обаче, носят в себе си голяма душа, която ще се разкрие в невиждана красота.

Понеже ще станат майка на новото, тези деца трябва да се нахранят сега с новата храна, както пчелите хранят своята майка.

Божественото Слово е хубав, топъл, пресен хляб, то е висша музика, дошла от висините на светлината. Неговите трептения съдържат свежи сили, които събуждат дарби, добродетели в съществата. Те подготвят нови условия, нов живот на съвършенство, красота и хармония.

Словото досега беше под пръстта, затрупано. Отвсякъде противодействие, отвсякъде мрак. Сега, обаче, се.запролетя-ва и покълва това семе. Очаква се голям урожай, голямо изобилие.