Учителят и Христос

[Ани]

УЧИТЕЛЯТ И ХРИСТОС

Вече казахме, че великите Учители имат двояко естество. Исус е една съвършена, реализирана душа със своя мисия. Христос е Божият Дух, който дава хляба на Словото. Израелските пророци са нарекли този Дух с много имена, най-съдържателното от които е Йехова, Яхве, Иеве. Исус е човекът, а Христос е Божествения Дух - Йехова.

При първите срещи с Учениците си във Веригата Учителят употребява израза: Духът каза, Духът ви дава. Духът се изявявал на вътрешния кръг на първите ученици . В протоколите на Веригата от 21.10.1907 г. четем: „След това Духът ни попита: Знаете ли името ми? Четете Исайя 61:10.“ В това място Исайя говори за Йехова.

Исус е една велика Божествена душа от по-висша еволюция, дошла да помогне на човечеството, чрез изявяване на Любовта - Бог, в дело и слово. Трудно е да различим кога Учителя говори за срещите си с тази Велика душа Исус, когото той навсякъде нарича Христос и кога говори за Духа. Освен това има разлика между един Велик Дух от невидимия свят и Духа на Бога, на Истината, която спасява. Тази мистерия надхвърля нашите възможности, затова просто ще оставим Словото да говори.

„Да, Христос ме срещна в Арбанаси и ми говори върху всички тия спънки. Христос е сега в България - присъствува и в този час сега тук.“ [113, 24 VIII 1912 г.]

„Аз съм виждал Христа, познавам Го добре, разговарял съм с Него. Не съм срещал по-добро учение от Христовото, нито език по-добър от Неговия. Това учение обхваща всичко в своите предели. Това учение дава подтик на съвременното общество, на съвременната наука и държава. Голямото движение с света се дължи на великия Христов Дух, Който работи в дълбините на цялото човечество, както и в дълбините на Земята. Всичко нечисто, което се крие в Земята се изхвърля навън, като цирей.“ [31. с. 174]

Тук имаме усещане за една среща между две индивидуалности. На други две места срещаме тази идея, изразена в друг аспект:

„Два пътя има: или с Христа, или без Христа. И много думи, които ви говоря сега, са думи Христови.“ [114, с. 25]

„Христос ми казва: -„Ида да помогна на този народ, да загладя всичките недоразумения и да разбия всичките препятствуващи духове.“ Аз и Христос едно сме. И с нищо друго не можете да ме подмамите, освен с вашата любов.“ [113]

Накрая срещаме тази идея в следния обобщен вид: „Онзи Христос, Който беше в Исуса е същият, Който е в Мене. Един е Духът...

Не търсете Христа на физическото поле. Не Го търсете в един човек, защото Той е във всички хора.

Само че там, където се проявява Христос, там ще видите интензивна светлина. Христос е един и много.

Понякога казвате: Господин Дънов дали е Христос или Христос е в Него?

Ще ви кажа: „Христос не съм, но Христос е в Мене.“

Ако бях Христос, за Когото ме мислите, щях да управлявам целия свят. Щом не съм такъв човек, не съм и Христос. Христос не е на физическия свят.“ [60, с. 294]

Нека видим какво е казал Учителят в този аспект за Христа:

„Между Духа и Христа няма разлика. Христос казва: „Онзи, Който ме е пратил, Той ме научил какво да говоря.“ [88, с. 45] „Духът се изявява чрез Христа, а Христос представя цялото човечество. Той е едновременно и индивидуално и колективно същество. Следователно, всеки може да каже за себе си: Аз и Христос едно сме, аз и цялото човечество сме ед-но.“ [24, с. 291]

Това е новата, ценната идея за човека: Неговият интерес да стане неотделим от интереса на човечеството. Това е новото Христово съзнание, което сега се пробужда. Основна идея, основен принцип в това съзнание е свободното обединено човечество. Такова съзнание показва излизане от личния елемент на самосъзнанието и влизане в колективното, цялостно-то съзнание на душата.

„Христос е Велик принцип в човека, не е нещо материално.“ [88, с. 269]

„Христос като казва „Аз дойдох“, с това Той не подразбира идването на един човек, а на една велика идея.“ [102, с. 75]

„Ако очаквате идването на Спасителя, отворете душата си, там ще се роди Той. При това, Христос се ражда едновременно в много души.“ [88, с. 182]

Приемането на Христовия Дух, на Христовото колективно, планетарно и космично съзнание - това е новият тип човек, новата раса, новото човечество. Това значи раждане за живота на Цялото, раждане от Бога.

„Кое е същественото в човешката душа? Същественото е Христос, като колективна единица, като идеал за цялото човечество. Христос е Божественото начало в човека, което се проявява във всички пробудени души. Христос е проява на Бога.“ [88, с. 197]

„Да се облечете в новия човек.“ - Кой е новият човек? -Христос, Сегашните християни говорят за Христа, но нямат връзка с Него, нямат връзка с новия човек в себе си.“ [75, с. 290]

„Щастие е да срещнете човек, роден от Бога. Щастие е да видите един лъч, който излиза от Слънцето, а не от свещта. Слънчевите лъчи се познават по това, че плодовете зреят на тях, а на другите лъчи не узряват“ [76, с. 252]

Хората се чудят какво общо има между Слънцето, светлината и Божественото. Че Божественото е светлината! Тя ти дава всичко. От нея всичко извира-живот, мисъл, ябълки, круши, жито. Духът е йерархията от активности, нива, светове на живата светлина, а Бог е нейната разумна същина и основа. За да разбере Христа, човек трябва да изучава науката за Бога - живата, разумна светлина, от която е произлязло всичко. Христос, Учител, това са понятия неотделими от идеята за светлината и Слънцето на Духа.

„Бог е навсякъде. Следователно Той е прекрасна видели-на, топлина и сила, с които храни цялото човечество.“ [17, с. 103]

„Христос е живата светлина, която озарява всичко в света, вън и вътре в него.“ [Все що е писано 269]

„Христос казва: „Аз съм пътят, истината и живота.“ Той е сам пътя, истината и живота. Ти ще тръгнеш с ума си след Него... Той се явява като Слънцето.“ [2, с. 320]

Много знание е изнесъл Учителя върху тази идея. На едно място казва: „Отворете се към външната светлина в природата и ще намерите Христа.“

Новата наука е за светлината., но не като механично явление, а като изявление на живата разумна същина, от която произлиза всичко.

„Що е светлина?-Тя е емблема на великата, възвишената човешка мисъл. Следователно, само възвишеното, благо-родното, чистото може да влезе в непроницаемия чертог, дето Бог живее. Затова всичко трябва да се обърне в светлина. И ние също трябва да станем светлина“. [62]

Да станем светлина, значи да станем разумни, да влезем в същината, която владее всички стихии и условия. Колкото по-навътре навлизаме в светлината, толкова по-разумен възвишен, красив и изобилен става нейния живот. Вратата към тази Божествена същина, към този висш свят, е Христос - Духът.

„Христос казва: „Никой не може да отиде при Отца, Великия център на Любовта, освен чрез мене.“ Това е новото учение.“ [107, с. 22]

С други думи, новото учение, което Божествения Учител носи през всички епохи на човечеството има предвид издигане съзнанието на съществата до Духа, до универсалното разбиране. Човек владее способности, сили и условия според нивото на своето разбиране. Защото висшата същина в естеството на съществата, от която произтича тяхното разбиране, то е Божественото, то е Бог, т. е. Духът, като слънце във вселената на душата.

„Приемайте нещата направо от техния източник, от автора им... Ако Духът, който е живял в Христа, не ви предаде своята мисъл, никога не можете да разберете свещените книги. Духът се проявява и чрез пророците и чрез Христа, но продължава да се проявява и до днес.“ [122, с. 47]

Човек трябва да се ползува от Словото на Духа, на Учителя, защото то е светлина, която го извежда от неправилните възгледи и заблуждения, от старите разбирания, които го заробват.

„Днес аз искам да внеса в умовете и сърцата ви Божествената светлина, чрез която можете да се освободите от всички лоши зародиши.“ [В своите си, 102]

Важното е да се свържем с Истината на Духа. на Христа, на Учителя в себе си, за да живеем правилно.

„Христос живее във всички хора. Важно е да се свържем с Неговата мисъл, с Неговото съзнание.“ [133, с. 132]

От изнесените мисли ние правим следния извод: Кой е точно Петър Дънов - Беинса Дуно, ние не знаем. Обаче свидетелстваме, че Онзи, който говори чрез Исуса на Израиля, говори и на българите.

Българите не послушаха, не подпомогнаха човечеството с Божествената светлина в тази най-важна минута. Остава им тази възможност в последните секунди. Ако издигнат съзнанието си в Духа, в единението, там всичко става моментално. Те са пропуснали, обаче, хубавите условия, когато Учителя беше между тях, пропуснали са своя Златен век.

„И когато аз си замина от България, тогава българите ще познаят. И втори път няма да дойда вече! Десет милиона свещи да ми запалите, няма да дойда. Няма да дойда! Разбирате ли? Свещи не ми трябват. Искам човешките сърца да бъдат запалени. Любов искаме ние! Църкви не искаме, каменни църкви не искаме. Искаме сърца да се любят, хора, ред и законност във всеки дом, във всяко училище - това се иска днес от света.“ [93, с. 129]

Българите не са познали още силата на Бога. Неговите идеи трептят във въздуха, проникват във всички пробудени души. Идват отгоре новите българи. Те са сред народа и ще вземат факела в ръцете си. Къде ще се проявят тези хора? - В своята душа, където Духът, Христос, Великият Учител на всички същества живее.

„Един е Великият Учител в света. Той има много ученици, но малцина от тях Го познават. Те мислят, че като им говори, познали са Го вече. Лъжат се. Учителят е толкова видим, колкото и невидим. Той е навсякъде: в светлината, във водата, във въздуха, в земята, в слънцето, в камъните, в растенията, в животните и в хората. Това е на Земята. Същевременно Той е и в другите светове.“ [37, с. 115]

Още в началото, като знаеше за сегашните времена, в които Духът ще се изяви в душите, Учителят каза на българите да не затварят житото в хамбари, но да го дадат на всички хора, на всички народи, за да влезе изобилието в света. Това изобилие изхожда от Бога, от Христа, от Единия Учител - Духът на Истината, на спасението.

„Аз не искам българите да обиждат Духа, Който живее в мене. Аз нося добро на българите и казвам: Житото, което ви давам, не искам нито с крини да го мерите, нито с коли да го пренасяте, нито в хамбари да го пазите. Нека всеки си вземе толкова, колкото сам може да носи. Ясно ли ви е сега? Това не говоря аз, но Божият Дух, който живее във всички хора. Един е Духът.“ [31, с. 293-294]

„Какво е Истината? - Това, което е направило всичко в света. Затова е казано: „Глава на твоето Слово е Истината.“ [92, с. 188]