3. Божественото учение

[Ани]

3. БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ

Ние сме изнесли материали по тази тема в предишни книги.

Тук ще систематизираме и резюмираме изнесеното знание

1. Божественото учение или новото учение е неизменно и вечно в своите принципи. То произтича от непреходния свят на причините, който дава начало и импулс на всички явления във вечността.

„Как ще се наложи новото учение? То е наложено в света от панти века. Новото учение е посято от незапомнени времена. От вас се иска само да поливате. Вие ще изпълнявате ролята на дъжда. Вие ще поливате, а посетите семена ще никнат и растат.“ [77, с. 99]

„Това учение искат да го загасят. Никога няма да го загасят. Казват, че това учение е ново. То е старо и ново. То е винаги едно. Това е Божественото учение. Тази светлина ще залее света. Каквото и да правят не могат да го загасят.

Всичко в света, което е смъртно, не е Божествено, ще се разруши. Всичко, което е безсмъртно, Божествено, ще оста-не.“ [66]

„Речта, която сега ще започна да ви давам, е чисто Божие Слово, предавано, говорено и опитано от хиляди години.“

2. Това учение произтича от Висшето неразделимо Себе на всички същества, взети заедно - Духът, Бог, Учителят. То се предава чрез Словото на Мировия Учител, който идва от центъра на системата, като Божествено въплъщение.

„Това дело е Господне, всичко ще заквасим с него, и от него всички ще се ползуват.“ [132, с. 25]

„Аз съм от онези, които пиша свещената книга, но пиша тъй, както пише светлината. Моето писане не се отпечатва, но събужда, то е живото слово. Казвам: проявете онова, което е всадено във вас! То е Божественото във вас. Всички имате в себе си нещо добро. Облечете тази Божествена дреха!“ [39, с. 23]

Хората са създадени от висши същества, като една нива, в която те посяли благородни неща. Като паднали, хората отдали нивата си под аренда на зли духове, които също сяли своето семе в нея.

Учителят учи хората, да поливат благородното, висшето. При това той сее нови, пресни семена на Словото.

„Мислите, които ние искаме да всеем в живота са нови, а вие знаете, че новото не идва всякога в света, то се явява периодически.“ [Как ти се отвориха очите. 3]

Новото идва на определени цикли чрез Мировия Учител или както на Изток го наричат - Бодхисатва.

„Онова, което аз говорих четиридесет години, то вече изпълни света. От него той не може да се освободи.

То не е мое, то е Божествено. Един ден хората отвътре ще го приемат.“ [143, с. 69]

„Може ли водата на извора да бъде по-високо от главата на самия извор? - Не може. Главата на извора заема най-високо място. Следователно, знанието иде от главата, т. е. от Учителя.“ [144, с. 162]

3. Понеже произтича от вечно новия свят на причините, Божественото учение е вечно ново. То идва да внесе нов импулс в разбирането, методите и проявата на човечеството. То е учение на принципи - на свобода в инициативата на съществата.

,Аз искам да ви обърна внимание на новата мисъл, да мислите по нов начин.“ [2, с. 202]

„Започнете да изучавате новото в човешката мисъл, в човешките желания и в човешката воля, като динамически сили. По този начин само човечеството може да създаде своята нова мисъл.“ [79, с. 43]

„Трябва да освободите мисълта си от старите, затвърдени възгледи на миналото. Вие мислите по стар начин, а старото внася нещастия в живота. Мисълта ви трябва да се обнови.“ [133, с. 283]

„Само новият човек може да живее в Божествената любов. Които не разбират тази любов, искат да примирят новото със старото. Това е невъзможно. Невъзможно е човек да облече нови дрехи върху старите. Той трябва да съблече старите си дрехи и тогава да облече новите. Дали човек е влязъл в новия живот, или още в стария, това е въпрос на съзнанието. Външността не определя нещата.“ [Да ви даде,43]

„Истина, истина Ви казвам: ако се не роди някой изново, не може да влезе в Царството Божие.“ [Ев. Й. 3:3]

Под думата „изново“, Христос разбира вечен процес - процес на вечно обновяване. Като става сутрин, докато изгрее слънцето, човек трябва да се измени, да бъде нов човек. Това е закон на вечно подмладяване, на вечно обновяване. Изхвърлете старите идеи от ума си! Новото учение не позволява да носите една и съща дреха два дена наред.“ [127, с. 109]

„Да се роди изново, да стане нов човек, с нови разбирания.“ [190, с. 290]

„Мислите ли, че хората са готови днес да приемат новото учение? Те могат да го купят, но за да го унищожат, да се освободят от него. Те не искат да се откажат от стария ред на нещата. Това е страшното. Никой не е готов да се откаже от себе си, т. е. от стария порядък. В какво се заключава старият порядък. В стария начин на мислене, чувстване и постъпване. „ [31, с. 119-120]

„Новият живот подразбира приключване със сметките на стария живот.“ [135, с. 156]

Значи новото идва след ликвидиране на карма и влизане в дихарма, в първичните условия на живота.

Ще детайлизираме малко този пункт. Навремето, евреите наричаха учението на Христа ново учение: Що е това слово? Той с власт и сила повелява на нечистите духове и излезват.“ Освен това казваха: „Ние познаваме Мойсея. А този от де е, не знаем.“

Новото е незнайното, чистото, първичното, което за пръв път влиза в живота. Новото е ненарушимото вътрешно единство, Любовта, Бог.

„Кое е новото в света? - Любовта.“ [72, с. 197]

„Нов човек не може да е сегашния човек, защото е човек на плътта. Новият човек трябва изново да се роди, не от плът и не при тези условия. Бъдещият човек ще е човек на любовта, човек на Духа. Духът работи, за да повдигне плътта“ [Мисли, 79-80, 174]

„Кое е това ново учение?“ - То иде сега в света да донесе новата култура, да покаже вътрешната страна на живота.“ [107, с. 80]

Вътрешната страна на живота е Божествената Любов, т. е. културата на свръхсъзнанието.

„Новото трябва да проникне във вашия живот. Ако не проникне, вие ще бъдете нещастни. Новото трябва да обедини всички хора, да се почувстват братя помежду си. Това значи да бъдат хората свързани, да си помагат взаимно.“ [133, с. 283]

Хората ще се обединят само в новото разбиране, в свръхсъзнанието, в културата на Божествената Любов. Въпреки, че на тази област ще отделим специално внимание, тук ще добавим няколко мисли на учителя за това ново Божествено състояние на хората, на новото любовно съдържание на техните отношения, което ще ги обедини. Това има отношение към синтеза - централната идея на нашето изследване.

„Всичко онова, което е ново, което носи живот в себе си, е божествено!“ [35, с. 230]

„…аз наричам Божественото - „девствения живот“, нещо, което за първи път се проявява. Всяко нещо, което се проявява за пръв път. е Божествено, а всяко нещо, което се преповтаря много пъти е човешко. Туй запомнете! Като станеш сутрин, ако ти дойде някоя нова мисъл, в нова форма, в нова фаза, това е Божественото, мисли за него! Ако мислиш за ядене за пиене, за обличане, това са човешки, обикновени работи .“ [38, с. 227]

„Соломон е казал: „няма нищо ново на Земята“. Това е едната половина. Аз добавям: „Няма нищо старо на Земята.“ -Защо? - Защото е казано: „Бог твори новото в света“. [Добри и лоши условия.234]

„На всички същества гледайте като съзнания, през които протича един и същ живот. Един е животът, едно съзнание прониква всички живи същества.“

„Какво се иска от съвременния човек? Да зачита Бога, който живее във всяка душа. Ако не любим Бога, никого не можем да любим. Той е един, в него са всички живи същества. Само така хората ще се разберат и светът ще се оправи. Любовта ще оправи света, а не безлюбието. Любовта носи свободата, а безлюбието - насилието.“ [17, с. 140-141]

„Да обичаш другите, това е служене на Бога. Само новото учение ще обедини всички народи.“ [75]

Значи Божественото е новото - първичното, чистото; интимната, свещена същина на душите; начало на техния живот, любов и взаимност, което ги обединява.

4. Божественото учение е проверено и опитано във физическия, духовния и Божествения свят. То е учение на Духа, Бога, Учителя, приложено и проявено в цялата Вселена, във вечността.

„Ако искате да ви покажа и обясня всичко, трябва да пътуваме заедно. Представете си, че в нашата система има сто милиона слънца. За да научите нещо, трябва да прекарате във всяко слънце сто милиона години. Умножете сто милиона по сто милиона и вижте колко ще получите.“ [148, с. 197]

„Моето учение не е на теория и диспут, то е основано на строго научен опит. Аз съм подложил всички, и най-малките детайлности на туй учение на опит, на строг опит.“ [5, с. 32]

„Учението, което ви изнасям, е опитано и то крие в себе си онези основни методи, които показват на индивидите, обществата и народите, как да живеят. Аз ви изнасям едно учение, върху което се основава бъдещия строй. Това учение се крепи върху реалните закони на природата. Социалните въпроси могат да се разрешат по един много лесен начин. Те ще се разрешат, когато във всички индивиди и народи дойде новото космично съзнание.“ [115, с 125]

„Аз съм опитал туй учение и има резултати. Нека опитат тези закони и принципи и после ще видят. Ако не дадат добри резултати, нека ги оставят. ... туй учение е твърдо като диамант, а не като желязото и гранита. Ние носим в нашето учение една диамантена воля, а не желязна, не гранитна. Туй е здраво учение. Диамантът надминава всички тела по твърдост. Аз туй учение наричам диамантено учение на Божествената Любов, да съзнаваш в даден момент, че имаш един противник, да го обичаш, а не да искаш да го унищожиш.“ [91, с. 110]

От горното заключаваме, че това учение е не само философска и научна система, но има и практически методи. То изисква приложение във всички области на живота.

„Съвременните учения не са лъжливи, но те нямат методи за прилагане на Божественото учение... И Мойсеевия закон прилагат и Христовото учение прилагат, но работата не върви. Много естествено, Христовото учение е изопачено, няма методи за прилагането му. Говорим за любовта, а прилагаме Мойсеевия закон.“ [103, с. 78]

„В туй учение всички можем да се подвизаваме. И всички съвременни науки и всички съвременни изкуства, и всички съвременни занятия трябва да минат през този свещен огън, за да се облагородят. Всичко това трябва да се прояви в нас.“ [39, с 25]

„Казвам: Всяко учение трябва да се приложи, за да се знае, дали е право или не. В правото учение има правилно хармонично съчетание на величини, както в математиката. То е токова ясно, че и децата могат да го разберат.“ [137, с. 93]

„Трябва да се молите така: Научи ме, Господи, как да приложа Божественото учение. Човек трябва да си изработи план за приложение.“ [Мисли, 93-94, с. 5]

5. Видяхме вече, че това не е една схоластична догма, а система от знания и практически методи, които изискват приложение. Логиката на практиката, на живота, никога не е догматична, но диалектическа.

„Сега аз ви давам само скелета на новата мисъл и на новата светлина, а вие сами ще запълните промеждутъците. Тогава ще дойде Божието благословение върху вас.“ [31]

„Моята цел не е да ви дам разрешени въпроси, но да ви поставя в положение да мислите свободно и самостоятелно.“

6. Това учение не е религиозна система, не е тясно сектантско схващане, не е нещо, което почива върху вярвания. То е цялостна, комплексна система и Школа, в която влизат философия, наука, изкуство, култура, практически живот. Изворите на това учение могат да се търсят във фундаменталните полета и принципи на реалността и в законите на живата, разумна Природа.

„Сега ние проповядваме на човечеството една положителна философия, едно ново учение.“

„Новото учение носи нови условия за живота. Те ще дойдат по научен път, или по строго определен начин.“ [107, с. 78]

„Аз не проповядвам никаква религия, но говоря на хората за добър живот. Моята наука е за живота, който хората са изгубили... И Христос не е проповядвал никаква религия, но говорил за пътя, истината и живота, към които човек трябва да се стреми.“ [17, с. 78]

„Ние не създаваме религия, но създаваме добра почва, дето добрите хора да растат и да се развиват като братя. Какви са хората, за нас е безразлично. Важно е да живеят като братя, по любов, и който каквато дарба има, да я прояви.“ [40, с. 204]

„Казвам: ние не се кланяме на никаква религия. Защо? -Религията е създадена от човека, а ние не се кланяме на никакви човешки идоли.“ [48, с. 4]

„Това учение, което днес ви се изнася не е секта, нито религия, то е Божественото учение и е за онези, които имат дълбоко разбиране за живота. То е за цялото човечество, за всички времена и епохи. Който се домогне до вътрешния смисъл на това учение, той ще намери в него сили да продължи своя живот и да разреши правилно задачите и противоречията.“ [62]

„...не смесвайте методите на религията с Божествените методи. Религията представя сбор от външни методи за възпитание на човека, а Божествените методи са вътрешни... Божествената школа буди съзнанието, просвещава умовете на хората и ги запознава с онези закони, които действуват в техния организъм, в обществата и ръководят общото развитие на човечеството.“ [136, с. 188]

7. Божественото учение е универсално. Няма област от човешкия живот, която то да не засяга, няма проблем на човека, за разрешаването на който то да не дава методи. То създава условия за широта, свободомислие, простор за изява на съществата.

„Това учение е най-свободното учение и то дава съвършено нов мироглед.“ [10, с. 107]

„Аз бих желал да не слушате само мене, но да слушате всички учени, които са създали нещо, всички музиканти и художници, които са обезсмъртили името си. В природата има хиляди цветя, реки, гори и планини, а не само едно цвете, една река, една гора или една планина. Великият Божествен Дух се проявява чрез всички.“ [31]

„Всяка религия и философска система представя цвят, от който можете да събирате сладък сок. Събирайте сладкия сок на всички цветове в себе си и не казвайте, че този или онзи цвят не е потребен. Всичко, което Бог е създал е на място и необходимо. Който каже, че дадено учение или дадена система е глупава, непотребна, ще го извикат горе, да си каже мнението

по въпроса.“(17, с. 139]

„Четете всичко, но доброто дръжте и прилагайте. Всичко опитвайте, стига да намерите истината. Търсете навсякъде скъпоценния камък и като го намерите, използвайте го! Аз не съм от тесногръдите, да налагам да се спрете само тук. но казвам: навред търсете Истината и като я намерите, извадете скъпоценните камъни от нея и ги вложете във вашата душа, във вашия ум, във вашето сърце и работете с тях!“ [48, с. 25-26]

„Изучавайте всички учения, всички философски системи и религии, но дръжте се за Божественото в тях. Те са дадени от разумния свят, но след време хората са ги изопачили. Днес те не са такива, каквито са били първоначално, когато са излезли от Източника. Задачата на съвременния човек е да ги пречисти и освободи от утайките на миналото. Всяко учение, всяка религия, всяка философска система е клон на Божественото дърво. Следователно, всеки клон трябва да стои на дър-вото.“ [17, с. 138-139]

„Христос казва: „Не знаете що искате.“ Искате да бъдете православни - не знаете що искате. Искате да бъдете мохамедани - не знаете що искате. Искате да бъдете будисти - не знаете що искате. Искайте същественото. - Кое е същественото? - Искайте да имате Божествената Любов във всичките й прояви: Божествена, ангелска, човешка и животинска. Щом имате тази велика любов, ще дадете на живота си широк замах.“ [40, с. 105-106]

Някой казва: „А, ще се занимавам с животинската любов.“ - Че в животните има нещо по-искрено, по-чисто от нравите на съвременните хора. Онова кученце няма още една година, обаче стои навън на студа, пази къщата на господаря си. Сутрин се радва като излезе господаря му. Ще подскочи, ще му целуне ръка. То е безстрашно: вечерта изкача срещу глутницата песове и накрая жертва и живота си. Няма ли да обича господарят това весело кученце, което пожертвало живота си за него?

Новото учение показва Божественото във всичко - минерали, растения, животни, хора, ангели и божества. То е за всички същества, за всички хора и народи, то е за новото единно човечество на свръхсъзнанието.

„Новото учение е за всички народи, и то не е нещо национално. Националните идеи са мода. Всички духовни, мистични, окултни течения, спиритични, вегетариантски, въздържа-телни, есперантски, социалистически ще прегърнат Новото Учение. Иначе животът като цяло, като единство би останал непонятен.“ [10, с. 107]

„Ще настане едно ново чудо_: за което в Писанието се казва, че иде ново небе и нова земя, ново човечество. ... За в бъдеше ще живеем със законите на новата Земя, на новото човечество. Това иска братството.“ [77. с 14]

Законите на новата Земя, на новото човечество, което живее в братство - това е новото учение, което има да се изучава и прилага през следващите хилядолетия от новите хора.

8. Според това учение, между човека, природата и идейния свят на причините и принципите има тясна връзка и вътрешно единство.

Човешкото естество има пет основни аспекта или канала към висшия свят: тяло, сърце, ум, душа и дух. Божественото учение ги синтезира в душата, монадата - истинското себе на човека, което синтезира ума, сърцето и волята му. От това гледище, човек е троично същество, което мисли с ума си, чувства със сърцето си и постъпва според импулсите на душата - истинското себе.

Над петте проводника на човека стои Божественото естество или Божествения свят известен като Божествена троада - Мъдрост, Любов, Истина. Мъдростта при човека се проявява чрез ума, Любовта - чрез сърцето, а Истината - чрез душата. Има съответствие между двете троади. физическият свят на тялото, духовния на сърцето и умствения - на ума са също троични.

Обаче в Божествения свят тия три аспекта са неразделими и взаимно проникнати. Там в известен смисъл проявите са огледални спрямо тия в човешкия свят. Тази област е сложна и много дълбока, и затова повърхностното й разглеждане води до схоластика, противоречия и различия в тълкуванията. В средновековието споровете върху тази тема са стигали до изгаряне на невинни хора и до кръстоносно налагане със силата на меча.

Божествената диалектика и логика е различна от човешката. За човека е важно да вникне в онзи периметър от знанието, който може да го ползва за разрешаване на преките му задачи и проблеми за правилното му развитие.

„Животът в своите прояви е трояк: физически, който се изразява в движение, хранене и дишане; духовен - в чувстване. мислене и воля. най-после иде Божествения живот - в любов, мъдрост и истина, или живот, светлина и свобода.“ [133, с. 290]

„Аз изнасям това, което казва живата Природа. Любов, Мъдрост, Истина, в широк смисъл на думата, това е учението ми.“ [76, с. 203]

„Не е въпрос за обръщане към Бога, за спасение, важно е за човека да намери своя ум, своето сърце и своята душа, и да научи законите, които ги управляват. В това седи истинското учение.“ [Големи и малки придобивки]

„Новото учение подразбира хармония между мислите, чувствата и постъпките на хората. Божественото се проявява в малки неща, а не в големи.“ [38, с. 21]

„Това е новото учение - учение на Любовта, учение на Мъдростта и учение на Истината. Това е учението, което бъдещата култура носи на човечеството.“ [107, с. 187]

„Вие съвременните хора сте християни, но не сте още Синове Божии... Син Божий е човек, здрав физически, душевно и умствено, и той не умира. Така го определям.

Да бъдеш Син Божий, значи да чувстваш импулса на цялата Вселена, всичката нейна красота, всичко възвишено и благородно в света.

Ще дойде ден, когато всички хора ще бъдат Синове Божии. Когато всички хора работят и се съобразяват със законите на любовта, мъдростта и истината, те ще станат Синове Божии.“ [62]

Да бъдеш Син Божий - това е новата раса, това е животът и културата на свръхсъзнанието, животът на Духа, в който трептиш с пулса и изобилието на цялата Вселена.

„Аз ви давам най-краткия път. Той е по-правилен, по-чист, отколкото онзи, който продължава хиляди години. Ако идеята за Бога не може да ви направи свободни, защо ви е тя? Ако идеята за любовта, мъдростта и истината, за живота, знанието и свободата не могат да ви направят свободни, защо ви са те?“ [Работата на природата, 90]

Всичко е живо, разумно, неразделимо и живее вътре в човека, който обитава Духа - ефирната Вселена на свръхсъзнанието. Това е идеята за Бога. Човек, който има такова съзнание не се нуждае от ничия външна милост, защото носи всички условия в себе си. Той е господар на себе си и на съдбата си.

Другата подобна идея е, че човек може да мисли, чувства и действа съвършено, т. е. според законите на Любовта, Мъдростта и Истината. Тогава той живее в условията на съвършения свят. Цялата Природа, всички същества са трепетни пред него и му услужват.

„...аз бих желал всички да бъдете Синове Божии, т. е. Синове на Божията Любов, на Божията Мъдрост, на Божията Истина. Аз бих желал всички да бъдете носители на новото учение и дето минете, да изтриете сълзите на хората, да ги освободите от всякакви болести, от сиромашия, от недъзи, от страдания.

И тъй, бъдете Синове на Бога, Синове на Любовта!“ [61, с. 108]

9. Когато дойде Учителят,'Той носи запалката на Любовта, на свръхсъзнанието. И когото запали, той грейва вече -става Слънце за човечеството. Той е обвит от Учителя с дрехата на Любовта и затова е неуязвим, непобедим.

„Учителят слиза, за да изяви любовта. Това не е външен процес. През него минават чистите струи на любовта към всичко живо. И в какво се изразява любовта на Учителя? Той иска да приближи душите към светлината и радостта, в които живее.“(143, с. 68]

„Аз ви говоря за любовта и казвам, че тя е една нишка, която вие не виждате. Тя е тънка, като паяжина, но е толкова силна, здрава, че може да ви удържи. През нея текат токове, които ви поляризират, и можете да станете и тежък и лек. Вие не виждате тази нишка, но аз съм ви свързал с нея, и ви пазя от всички пакости.“ [5, с. 169-170]

„Любовта на Учителя, тя действа във вид на светлина. То е гладене, не на лицето, а вътре, на ума - просвета е. И на онези ученици лицата им са светнали, те са бодри и свежи.“ [123, с. 76]

Значи Божествената Любов не е в човешкото сърце, тя не е свързана с някакви чувствания, но е нещо светло, безкористно, идейно във висшия ум - прозрение и просветване за истината. Висшия ум наричат още разумно сърце. Той е в центъра на душата. Това разумно дете трябва да пробудим в себе си. Когато дойде време, ще вникнем по-дълбоко в тази област. Тя е вечен стремеж към идейно единение - към саможертва. Тя е всесилното в човека.

„Когато аз ви обичам, където и да сте в света, ще почувствате моята любов. Всичко ще ви върви, ще ви помагам във всичко. За любовта има само един израз: тя е всесилна!“ [143, с. 168]

Къде е тази любов? - Тя е в чистото и святото, неразделимото, Божественото в човека.

„Помнете: Божественото учение се заключва в любовта към Бога.“ [17, с. 117]

„Човек ще напусне баща си и майка си и ще се прилепи към възлюбения или възлюбената си.“ Значи, възлюбеният е мярката на нещата. Той решава въпросите. Възлюбеният представя великия закон, който ръководи целокупния живот. Един е възлюбеният в света, не са много. Един е възлюбеният, но се явява в много форми.“ [149, с. 283-294]

„Според мене, да се свържеш с Бога, това значи, да имаш отношения към любовта, към всичко живо по лицето на Земята. Можеш ли да направиш това, ти носиш Божията Любов в себе си. Ако видиш, че някой дяла живо дърво в гората, кажи му: Приятелю, недей дяла това дърво, не му причинявай излишни страдания. - Нима дървото страда? - Някога в дървото се пробужда съзнанието, както в човека!“ [40, с. 96]

„Днес Христос ни казва: Искайте от Бога любовта. Когато във вас се яви дълбоко желание да потърсите любовта, вие ще разрешите проблемите на вашия живот и пред вас ще се отвори нов свят, отношенията ви с хората ще се оправят и вие ще започнете да мислите, да чувствате и да постъпвате пра-вилно.“ [40, с. 109-110]

Това място не е абстрактна фраза, но една истина, която трябва да приложим. Кога? - Още сега.

„Ново учение е нужно на хората - учение за вечния живот, учение за любовта. Новото учение изключва нисшите желания, то не се занимава с величини, които се намаляват и се движат в обратна посока на любовта. Който се занимава с такива величини, влиза в гъстата материя, дето сърцето, умът и волята се изопачават. Такъв човек не се подава на никакво възпитание... Как познавате, че човек е в пътя на увеличаващите величини? Първият признак е, че във физическо отношение той е здрав, бодър, с енергия за живот и работа.“ [17, с. 153]

Кое се увеличава? - Жълъдчето. Кое се намалява? - Старият дъб.

Божественото, свръхсъзнателного, космичното е в интимния свят на малките величини. Този свят е като свежо, енергично дете, което е в своето начало. Той е свят на малките невинни деца, т. е. на началата. Малкото дете пълзи между тревата, между цветята. За него те са велик свят. За него камъчето е велик свят, велика Вселена, на която то се чуди. Такова нещо е космичното съзнание - Божественото в човека.

„Там, дето има много грехове, това показва, че хората са се събрали на тясно. В един обширен свят не може да има разногласия. ...Вселената е Божествения свят, великото, идеалното в човечеството, към което всяка душа се стреми.“ [40, с. 103]

Учението за любовта е разбиране, което дава проникновение и дълбочина на всички други разбирания.

„Аз проповядвам учението за любовта и всички трябва да го приемат. Това учение прониква навсякъде и във всичко, във всички стари клетки. Няма място, дето то да не прониква. Щом то се проповядва, всички други учения могат да съществуват.“ [40, с. 103]

Това учение е училище, школа:

„Има много различни училища и университети на Земята и на Венера, и на Сириус, на Марс, на Меркурий, на Слънцето и т. н., но за любовта и обичта тепърва аз правя едно училище, слънчево училище.“ [62]

Любовта е единствената истинска религия. Тя е върховното богатство на живота - Бог, който се проявява в светилището на душата. Всички хора са свещенослужители на Любовта. Къде служат на това свещено, Божествено нещо? - Не в каменни храмове, но в душите си. Душите са светлина на взаимност, на единство.

„Новата религия е любовта. Тя обединява всички хора, примирява и разрешава противоречията им и внася в тях радост и веселие.

Да се обединят хората, това значи да имат общ идеал, общи стремежи. Обединението, единството дава сила на хората и ги прави мощни. Каквото пожелаят, те могат да го постигнат.“ [24, с. 155]

Защо обръщаме погледа си към света? - Защото той е дете, в него има голяма обединяваща сила. Светският човек казва: Аз познавам един свят и се радвам на неговите блага.

Духовният ще ти говори за величието на Бога, за цивилизациите на Вселената, ще изказва възхищението си. Обаче след малко излезе навън и казва: „Не мога да гледам този ужасен свят, не мога повече да живея в него. Не мога повече да слугувам на това егоистично тяло.“ И започва да въздиша. Това е живот пълен с въздишки, с недоволство.

Господ го погледне и го пита: Ти не си ли разбрал още, че в този свят разумното царува, че той е пълен с любов? Не си ли познал, че Божественото царува в света? Ти ме смущаващ със своите въздишки, със своето недоволство, което внася идеята, че нисшето царува в света. Обърни ума си към истината, да видиш че разумното, възвишеното царува навсякъде, да възликуваш и да прославиш моето дело.

Идва духовният и казва: „Никой не ме обича мене, само Бога имам за приятел, при него ще се потопя.“

Да кажеш, че никой не те обича, значи в тебе има нещо голямо, което хвърля сянка. Първо милиарди клетки са се пожертвали за тебе, за да се проявиш. Много същества от невидимия свят са правили ред изчисления, за да ти създадат условия да се проявиш на Земята. Всеки ден цялата Природа харчи огромни енергии, големи суми за тебе. Като полееш едно растение, не почувства ли любовта му? Като дадеш хляб на едно животно, не почувства ли любовта му? От твоите думи аз правя заключение, че в тебе има една преграда, която пречи на любовта да протича, пречи на другите хора да те обичат. Ти се занимаваш с големите величини.

Духовните хора са големия брат на негодуванието. Те трябва да се обърнат към малките величини. Иначе ще опитат Бога на големите величини, който възпитава хората с пръчицата си отвън.

Любовта има много форми. Като не може да се справи с една форма, човек да се обърне към друга. Животът е пълен с многообразие от възможности. Призванието на човека е да бъде щастлив, радостен, Божественото благо да протича през него като една хвала на разумното и красивото в живота.

„Единствената сила, която може да изправи човешкия живот, е любовта. Приложете любовта и живота ви сам по себе си ще се изправи. - Коя любов? - За която вие сте готови. Любовта има 35 милиона форми. Задачата на човека е да изучава формите на любовта и да ги различава.“ [65, с. 18]

Съвременните хора се стремят да оправят света, преди да оправят себе си. Това е невъзможно. Този метод е инертен, метод на насилието. Което правителство или цар да дойде, каквато програма да наложи, те не могат да направят нищо с несъвършени хора - с хора егоисти, насилници и пр.

Най-малката програма е на любовта, на душата. Човек да съотнесе живота си към онова разумно космично слънце в душата си, към нравствения закон на самопожертвуванието. Истинската програма, която може да оправи обществото и човечеството е вътре във всеки човек. Всеки човек трябва съвършено да се очисти от всичко користно, да се стреми към съвършенство в най-малките величини на ежедневието си. Тогава това съвършенство ще се проектира и в живота на обществото.

„Едно ви не достига: Да се приложи законът на любовта, за да даде възможност на всички да живеят добре. Това е най-малката програма, според която сегашните хора могат да живеят.“ [40, с. 125]

„Към която партия да принадлежиш, от който народ да излизаш, използвай това учение. То е учение за душата.“ [62]

„Не чакайте помощта да дойде отвън! Впрегнете се всички на работа! Всички хора, семейства, общества и народи очакват външна помощ, отгоре да им се помогне. Силата и благоденствието е в самия човек.“ [17. с. 60]

Всеки чака помощ отгоре - от министъра, от царя, от богатите държави и кръгове. Хората мислят, че като се назначат по-добри икономисти, работите им ще тръгнат.

Знаете ли от кого търсите помощ? В днешните времена дяволът може да се уподоби на банкер. Той има отлични познания по икономика, по търговия. Знаете ли какво ще излезе от съдружието ви с него? - Кожата ви ще бъде одрана.

Обаче ние казваме: Богатството е Бог. В Него е щастието и благоденствието. Пътя към това богатство и изобилие на живота се разкрива от учението за душата - Божественото учение.

Това учение е вложено във всяка душа. Щом се пробуди съзнанието ти, лъчите на Божественото Слово слизат от Слънцето на Духа върху райската градина на твоята душа и започват да ти говорят, да те учат на законите за изобилие, за плодородие, за пълнота на живота.

„Христос донесе в света науката за душата, т. е. начина, по който хората могат да се приближат и познаят Бога.“ [62] „Божията Любов е врата, през която ти ще минеш, за да влезеш в Божествения свят. Само така ти ще приемаш и предаваш Божиите блага. Следователно, обичта е съединителна връзка между човешката душа и Първата Причина. На тази връзка се дължи правилното развитие на човека.“ [62]

„Пред Бога една душа е повече нещо от цял народ. - Защо? - Защото който не може да зачете една душа, т. е. Бога в себе си, той нищо не може да направи.

Любовта на човека се определя от това, доколко той почита душата си. Ако не зачитате Христа и Бога, как ще зачитате себе си.“ [17, с. 49]

С други думи, ако не виждаш възвишеното и разумното в света, не можеш да имаш достойнство, не можеш да бъдеш щастлив.

Ти започни да обичаш. Всички мътилки ще изтекат, всички облаци ще се раздухат и животът ти ще се изпълни със светлина. Тогава започва истинския живот, в който човек постоянно се радва и слави Великото.

„Щом започнете да обичате, плачът ще престане и радостта ще се всели във вашите души.“ [149, с. 265]

Кога ще се оправи светът? - Когато всеки оправи своя свят, когато всеки приложи учението за душата. Докато хората се съзнават като тела, т. е. като предмети за притежаване, те са в разваления свят. Щом се съзнаят като души - те са вече в оправения свят.

Само в душата си човек може да намери Христа, да изпита щастието на единство с всички души, да изпита великата любов на самопожертвуванието.

„Приложете новото учение! То е лично учение, за всеки поотделно.“ [40, с. 162]

„И тъй, ще отидете след Христа, ще се върнете и ще донесете новото учение. Тогава Христос ще заговори чрез хиляди и милиони уста и ще бъде слава и хвала навсякъде. Хората ще се познаят като братя и сестри. Това е бъдещето учение.“ [90, с. 298]

Ние казваме: Ще влезеш в душата си, ще отидеш подир Духа, да научиш Неговите пътеки. Тогава, като получиш големи прозрения, ще излезеш в света, да приложиш Божественото знание сред своите ближни. Това значи човек с ново, живо разбиране, който е господар на всички условия.

„За оня, който има любов, никаква сила не може да му противодейства. Това е човек с ново разбиране. Той живее в мир и светлина... Дето е любовта, там е печалбата, там е знанието.“ [90, с. 165]

Някой мисли, че Божествената любов е за самотници, мистици. Вярно е това. Но този мистик е едно дете. Човек докато е с детски ум, докато не се занимава с къщи, имоти, може да се докосне до Божественото в някоя душа.

Според езотеричните източни школи, Любов и Мъдрост, това е учението на Бодхисатвата - Мировия Учител. Така представено, то е диалектично. А изнесено с думите - „Един е вашият Отец на небеса!“ - то е универсално, абсолютно. Под „небеса“ се разбира разумния свят - фундаменталната жива, разумна, духовна светлина, наречена „виделина“.

Учителя насочва вниманието към диалектичната, практическа страна на това учение, която работи на физическото поле.

„За да се повдигне светът, трябва да бъде разбрано Христовото учение в неговото практическо приложение.“ [112. 16.VIII.1911]

„Често слушате да се говори за Христовата религия. Христос не донесе религия, той донесе едно велико Божествено учение, което може да се приложи на Земята. Новото учение е за Земята, а не за небето. Христос показа на хората, как могат да живеят по Божествен начин според законите на материалния свят.“ [148. с. 60]

„И тъй. ние трябва да приложим учението Христово в живота си. Туй учение не е за небето. - Там други работи ще ви дадат. Туй учение е за Земята.“ [126, с. 267]

„Аз съм първия прокурор, който ще заведе дело против всеки, който минава за християнин, а не изпълнява учението му.^“ [109, с. 127]

Както се спомена по-горе. Христос остави не религия, а учение със своя философия, наука, принципи и методи.

„Ние трябва да изучаваме Христовото учение като една велика наука, а не като догма, защото догмата е буква, която стяга и спира напредъка. Формите и нормите трябва да се изменят съобразно нашата възраст, също тъй, както се сменят дрехите на малкото дете. според растежа му.“ [112, 16.VIII.1911] Възниква въпросът: Защо трябва след 2000 година да дойде един Учител, за да подема пак неща, които са вечни и непреходни. Нали Христос казва, че всичко в света ще премине. но не и Неговото Слово.

Да, но Христос каза и други неща. Той говори много на своите ученици, но като се прощаваше с тях, остана много нещо недоизказано:

„Имам още много неща да ви кажа, но не можете да ги понесете сега. А когато дойде оня, Духът на Истината, ще ви упътва на всяка истина.“ [62]

Детето иска да носи цилиндъра и фрака на баща си, обаче не е готово още за тях. Като порасне, ще сложи своя фрак и ще излезе пред хората да им каже нещо разумно или поетично, да им изпее или изсвири нещо блестящо.

От времето на Христа хората са пораснали. Обаче, съвременните шивачи забравили да шият фракове - изопачение е станало. На това основание и Учителя казва:

„Няма човек, който живее по Христовото учение. Не съдя никого, но казвам, че сте закъснели. Днес се проповядва учение по-високо от Христовото. Ще кажете, че това е заблуда. -Не е заблуда. Сам Христос казва: Има много неща да ви казвам, но още не сте готови. Когато дойда втори път, ще ви каже неща, за които сегашните ви умове не са готови.“ [107, с. 74]

Христос нямаше условия да изнесе великото си знание. Учителят казва:

„За евреите Христос беше голяма, запалена свещ. която осветяваше делата им. Като не искаха да знаят хората какво правят, те хванаха Христа и Го предадоха на смърт, за да изгасне запалената свещ, която Той носеше.“ [14, с. 98-99]

Днес хората, като са пораснали, не могат да се ползват -от малките дрехи на детството си. Нови дрехи им трябват:

„В сравнение с това, което Христос носеше, той даде много малко на тогавашните хора. Хората на онова време не бяха готови за наука. Ето защо, той им говореше в притчи. Христос не искаше да даде оръжието си в ръцете на невежите, за да го обърнат против него.

Мислите ли, че ако днес дойде Христос, той ще говори така, както е говорил преди две хиляди години? Другояче ще говори днес Христос.

Той ще проповядва, преди всичко, великата наука за Любовта и методите за нейното прилагане. Той ще проповядва пътя на ученичеството, братството и служенето...

Не обикновени верующи иска днес Христос, не хора, които воюват един против друг, не господари и жреци, а истински човеци - творци на новото, ученици, братя и служители.“ [Учителя говори, 161]

Това са предмети от школата на Учителя.

Пътя на ученичеството, това е пътя на новия човек, на новата раса. Човешката душа е ученик в университетите на Вселената. Предназначението на човека е да бъде ученик, да изучава вътрешните закони на живота и да ги прилага в красота, хармония и съвършенство.

Науката за любовта има предвид създаване на нов тип човек и общество от ученици на светлината, на съвършенството.

Христос със своето учение имаше предвид да формира около себе си една ядка от нов тип хора, която да закваси бъдещото човечество на светлината. Това човечество трябва да изучава науката за любов, единение на душите в неразделимата Вселена.

„Христос поучаваше хората, защото имаше за задача да образува едно ядро от хора с Високо съзнание, които да бъдат носители на Божественото учение.“ [Голямото благо, XII сер., 38]

„Христовото учение носи този огън - огъня на любовта. Това учение носи вътрешна свобода, към която всеки се стреми. Това учение иска от всички народи да направи един народ, какъвто всъщност съществува. Един народ съществува в света, а не много народи. Той е Божият народ, съставен от хора с високо Божествено съзнание.“ [66, с. 127]

На какво се дължи вътрешната свобода на Христовото учение? - На това, че то почива на принципи, а не на форми и канони. Любовта, Бог, е най-широкия принцип в живота. Като обичаш едно същество, ще пожертваш за него всичките си частни съображения. Кое не можеш само да пожертваш? - Принципа, чистотата.

„Христовото учение е на принципи, а не на форми.“ [17, с. 92]

„Какво донесе Христос на човечеството? Той донесе едно учение на любовта и свободата, да направи всички хора вътрешно свободни.“ [31, с. 118]

Учителя казва:

„Моето учение е учение на любовта, на братство и сестринство, на абсолютна свобода, в която всеки зачита правата на другите. И най-големите са готови да бъдат слуги на малките и слабите. Това е то Божественото учение, това е казал Христос и това ще говори Христос, който иде сега отгоре.“ [130, с. 306]

Новото учение е учение за Бога - мощното, разумното, което слиза да повдигне всичко към себе си. Светлината като слезе в материята, повдига вибрациите й, оживява я, да се стреми нагоре.

„Този Бог, който може да слезе до вашия уровен, оттам да ви повдигне и да ви направи като себе си - Него аз ви проповядвам. Да бъдете силни като Него, да разберете живота на другите същества и да ги повдигнете. Това е учението, което Христос е проповядвал.“ [136, с. 107]

Съвременният свят се кланя на канони, на каменния Йерусалим - на механични принципи и възгледи в науката, културата, обществения и индивидуалния живот. Този път е неефективен, бавен, мъчителен. Той е Мойсеевия път - да оправиш обществото чрез мерки, директиви, закони, реформи, без да си оправил себе си. Обаче, външните методи винаги водят до насилие и зло.

Христос казва обратното: Няма да се кланяш на Йерусалим, нито на тази гора, но ще се кланяш на разумното в себе си, ще станеш разумно същество, което носи благо на ближните и обществото. Общество, което се състои от разумни същества, е благоденстващо.

„В природата съществуват два процеса на пречистване: бавен и бърз. Мойсеевият закон е бавен процес. Там има клане, бесене, убиване, законът на Христа, т. е. законът на любовта е бърз процес.“ [103, с. 14]

иде време и близо е, когато истинският поклонник няма да се кланя нито на тази гора, т. е. на хората, на техните знания, на техните къщи и богатства, нито пък на този град, т. е. на човешките учения, но ще се покланя на Отца в Дух и Истина. С това Христос иска да покаже: Докато всички се молят на хората и вярват в тях, те са в заблуждение. И докато вярват в човешките учения, те пак са в заблуждение.“ [2, с. 139]

„Нека целият свят се разбунтува и каже: Всички ние свършихме с учението на Мойсея. Искаме да приложим учението на Тоя, когото не познаваме, и който ни говори. Искаме да слушаме живия Господ, който живее в нас. Отсега нататък искаме да служим на него.-“ [31, с. 175]

Съвременните хора схващат учението на Учителя като нещо екзотично, дошло неизвестно откъде. Те казват: Дали идва от Изток, дали идва от Америка? Други казват: Това е еклектика. Не могат да напипат онова финото вътре, нямат сетиво за него. Четат, четат, захвърлят книгата: Тоя не го знаем какъв е, от коя школа е, от кое течение е.

Казва Отец: Това е моят възлюблен Син - Него слушайте! Достатъчно е човек да отвори душата си и тя ще се докосне до оня финия, незнайния елемент вътре, който говори.

Обаче, вече няма време! Който не е приложил любовта, като изявление на непроявеното, на незнайното, той е изменник на Отца си.

„Вижте какво правят двама млади, които истински се обичат. Те са вдъхновени, с отворени и засмени лица, щедри, готови на всякакви жертви за доброто и великото в света. Те имат еднакви разбирания за живота, поради което не се натъкват на противоречия. Дойдат ли до противоречията, те се връщат назад, в областта на личния егоизъм.“ [136, с. 6]

С каква идея можем да увенчаем тази най-важна област? - С идеята за новия човек, за новото човечество. През всички епохи, през всички цикли, любовта е единствената възраждаща сила, която въздига съществата към красивото, съвършеното и непреходното.

„Ако тръгнем по пътя на Любовта, по пътя на новото учение, ще се явят милиони гениални хора, които ще пресъздадат света... Ако хванете новия път, светът ще се преобрази. Това трябва да се проповядва днес на всички, на целия свят. - Ще му дойде времето. - Днес е времето на любовта. Времето на безлюбието се е свършило вече.“ [18, с. 164]

10. „Който иска да бъде ученик на новото учение, той трябва да посещава Природата - истинската църква - и да се учи от нея.“ [17, с. 164]

Абсурдът на съвременната цивилизация се състои в това, че тя е отделила човека от Природата. Съвременният човек е подобен на плесен, затворена в колба. Съвременната култура е изгубила онзи живот на изворите, на светлината, на свежестта, който може да се намери само в Природата.

Градският човек не познава звездното небе, не може да се радва на небесните разумни струи от неговите извори. Босият му крак не може да стъпи сред поляните, където се разнасят ароматите на Природата.

Божественото учение е учение на живата Природа, в която обитава виделината на Божия Дух. Вселените на Природата са жива книга, която трябва да се чете и изучава. Нейните сили трябва да протичат постоянно през човека, за да бъде той живителен извор за другите.

Животът на новото човечество ще бъде живот сред Природата. Всички методи на Божественото учение са живи, картинни, природни.

11. Където и да погледнем в учението на Учителя, виждаме, че основната му грижа е да вникне дълбоко в недрата на Христовото Слово, да извади от него сокове за съвременното човечество, които могат да го оживят. Не само дълбокото и универсалното извежда той, но и методите за приложение на знанието в научния, културен и вътрешен живот на обществото. Казва Христос: „Духът на Истината, който от Отца изходи, Той ще свидетелствува за мене.“ Учителя изнесе езотерично-то Христово учение, което е вечното учение на Духа и така свидетелствува за него.

„Мнозина питат: Какво е новото учение? - Това е Христовото учение. Такова е било в миналото, такова е днес, такова ще бъде и в бъдеще.“ [148, с. 21]

„Сега и на вас проповядвам новото учение, което ще ви заведе при Христос.“ [31, с 56]

Учителя винаги обръща погледа на своите ученици към чистия образ на Христа и към Христовото учение, като първо-извор на идеи.

„Ако българите, както и всички останали народи се държат за Христос, велико бъдеще ги очаква.“ [33, с. 414]

„Христос и Неговото учение са едно и също нещо.“ [39, с. 179]

„Ако българите ме питат как могат да се спасят, казвам им: Приемете Христа в себе си, работете с Неговата любов и мъдрост в широк смисъл на думата, без никакви закони и ограничения. Ако очаквате спасението да дойде отвън, тежко ви и горко ви.“ [31, с. 172]

„Сега, като ме срещнат, хората казват: Този изедник, който носи новото учение, казвам: Гответе се, всички християни ще бъдат повикани при Христа. Против вас е заведено дело. Христос ще ви пита: Какво чакахте досега, че от две хиляди години още не сте приложили моето учение?“ [148, с. 85]

Учителя е последният, който обръща взора на човечеството към великото Христово знание, за да могат да влязат в голямата промяна, в христовия свят. Някои научават последни, в последната минута. Обаче, казано е: Мнозина първи ще бъдат последни, а последните - първи.

„Всеки народ трябва да приеме учението на Христа, което носи обществена, политическа и духовна култура, която почива на закона на любовта. Под „любов“ не разбираме физически преживявания, настроения и чувства, но нещо високо, което надминава възможностите на физическия човек. Само онзи люби, който е надраснал физическите условия, който е господар на себе си. Никой от съвременните езици не може да предаде съдържанието и смисъла на Божията Любов. Да живееш в тази любов, това значи в един миг да ти се разкрие целия свят в неговата наука, философия, изкуство и музика.“ [17, с. 129]

„Христос не е вън от нас. И досега още Неговите идеи продължават да се организират. Няма да мине много време, и тия идеи ще се прояват. Явяването на тези идеи представя новата епоха. Когато дойде тази епоха, учените ще почнат да се занимават с въпроси, които днес всички отхвърлят.“ [84, с. 149]

„Учението на Христа ще реформира света. Единствено то е в сила да оправи човешкия живот. Както светлината, въздуха, водата и храната, като външни сили реформират човешкия живот, така и учението на Христа като Божествена сила го реформира отвътре. Това учение освобождава човека от всички лъжи и заблуждения.“ [90, с. 280]

Българите си казват: Къде е този Христос, изпренадахме се вече.

„Вие търсите, къде е Христос? Аз Го виждам във всинца Вас, защото никой друг не ви е довел тука, освен Господ... И така, Христос е в България и между Вас и с Вас. Той е, който повдига българския народ. Един ден ще го видите. Той ще ви се открие по-ясно. Той ще се открие така, както се е открил на своите ученици след възкресението.“ [112, с. 22-23]

Днес Божията тояга се слага върху българите. Ако бяха ги поставили в добри условия, щяха да спят, да се огрешат много. Сега ще минат през няколко сита и накрая през огнената пещ, докато главите им узреят. Тогава Христос ще им се изяви.

12. Според Учителя, зад думите Кришна, Йехова, Христос се крие един и същ смисъл. С други думи, всеки народ, всяка култура трябва да вникне в своята история, да намери там първичното, чистото, Божественото, за да има опорна точка и истинен критерий за своето естество и предназначение.

Който не зачита свещените недра на своя род, той отсича собствения си корен. Българите трябва да си извадят поука от това, как траките и гърците почитат Орфей - роден и царувал по нашите земи. Те не познават своята свещена история, затова нямат в себе си опорна точка, пълни са с нихилизъм и отрицание.

Според Учителя, България от древността е била място за посвещение, където се дава импулс за новите културни вълни в човечеството. Българските планини са свещени, пълни със светилища от дълбока древност.

Богомилите бяха носители на Божественото учение, което даде тласък на Ренесанса в Европа. Тук са идвали от цяла Европа на посвещение - да учат мъдростта и методите на новия живот. Хора от средите на това знание са създали първите университети на Запад. Внесли са новата музика в Италия, внесли са демократизирането и битовия елемент в изкуството, научния подход към природата в противовес на схоластичния и пр.

Има автентични свидетелства за това, преди всичко в духовните традиции на остров Малта, където е запазена книжнината на богомилите.

Учителя изнася знание за четирите слънчеви културни вълни на Духа, които преминават през школите на Египет, Индия, Асировавилон, Палестина, класическа Гърция, Рим, Западна Европа, за да се стигне до богомилството и Ренесанса.

Ранните школи подготвят съзнанието на човечеството за Христовия импулс, който го обърна към еволюция, по-късните школи разпространяват и интерпретират нравствените принципи на Христовото учение, за да бъде въплътено то чрез богомилите в епохата на хуманизма и Възраждането.

Богомилите воюват със схоластичната идея за разпна-тия Христос и внасят в живота идеята за възкръсналия за нов живот човек на доброто, любовта и светлината. Това е ренесансовия човек, който руши каноните и отваря простор за творческия дух на -човека, за неповторимостта и оригиналността в изявата на всяка душа. Това са новите типове хора с универсално, Божествено знание - Леонардо, Джордано, Галилей, Компанела, Розенкрайцер, Ян Хус. И тази вълна доведе по-късно до социални процеси в Западна Европа, известни ни от по-новата история.

Тази слънчева вълна на Духа дойде и продължава да приижда в своя завършващ вид през XX век, когато Учителя изнесе Божественото знание в България. Тя има предназначение да подготви човечеството за ново разбиране, нов начин на живот, които да го подтикнат към възвишеното, саможертвата, братството, т. е. към свръхсъзнанието, към новия тип човек и раса, към културата на новия слънчев цикъл.

Българите трябва да си направят изводи от Богомилската епоха.

Божественото учение е изнесено тогава от Боян Мага -син на Симеон Велики. То дава универсално знание, методи за правилен живот и за социално устройство върху принципа на доброто.

Тогавашните властници под влияние на гръкофилското духовенство подложиха това движение на най-зверска инквизиция - хули, измъчване в подземията с нагорещено олово и огън, преследване, гонение, докато накрая то премина на Запад.

Учителят казва:

„Още в старото българско царство тогавашните водачи изгониха богомилите, които бяха носители на едно велико учение за реформирането на живота и социалния строй по най-идеалния начин, но за това изгонване българите платиха с петвековно робство под турците, защото, когато един народ не приеме великото, Божественото слово, което му се праща от провидението и не приложи това Велико слово в живота си, бива изоставен да понесе последствията на своята неразумност и тогава го постига най-голямото зло. Изгонените из България богомили занесоха своите идеи и културата си на Запад и народите, които ги разбраха и приложиха на практика идеите им за социални реформи, процъфтяха. А сега, ако българите разберат грешките на своето минало и не повторят същите_/ грешки спрямо сегашните идейни течения, ще имат много подобри резултати в обществения си живот.“ [26]

Какво донесоха богомилите? - Свободомислието. Всички дълбоки социални процеси в Ренесансова и революционна Европа, както и в съвременния свят се дължат на семето, посято от богомилите.

„Българите направиха за света нещо чрез богомилите. Това, което изнесоха българите, е принципа на Свобода-та.“ [Изворът на доброто, 295]

„Питат: Кои са богомилите? - Всички хора, които носят дебри светли идеи, са богомили. Те са носители на новата култура. Който не знае това, казва, че богомилите развращавали народа. Не, те са оправяли света. И Христос е богомил и за богомилското му учение го разпнаха.“ [31, с. 61]

От къде произтича този принцип на Свободата? - От Истината. Мил на Бога е само онзи, който воюва за истината, за правдата в света. Трябва да дойде един свят на достойните хора, на добрите хора и труженици, хората на безкористие и саможертва. Само в такъв свят може да има справедливост и истината да цари.

Днешният свят е на лъжата - да скриеш своето, да изсмучеш другия. Няма нито един човек от света, който да не е обвит от голямото смукало на старата култура. Онзи който носи светлината на Истината, не е угоден в света на лъжата. Ето защо, трудно се приемат в обществото Божествените истини и хората, които ги изповядват.

Обаче непослушанието към Истината, към Божественото води към робство. Човек заедно с малкото, което е имал изгубва и най-ценното - свободата си.

„Непослушанието на българите и гонението на богомилите, които носеха едно Божествено учение от страна на тогавашните български власти - феодали и царе - доведе до вътрешна разруха и до падането на България под турско робство за петстотин години.“ [58, с. 442]

„Кои са причините за робството на българите под турците? Причината е в отношението на българите към Бога - нарушение на отношението им към Бога. Както евреите: като нарушиха своите отношения към Бога, дойдоха страданията. Всички страдания на народите идат от нечисти мисли, желания и постъпки. Българите бяха 500 години под турско робство - наказание за гонението против богомилите.“ [62]

Българите сега са на изпит. Те трябва да са си взели поука от своите стари грешки.

Велика е мисията на българите. Те трябва да станат носители на истината, за да освободят човечеството и Земята.

Без Истината, Любовта и Мъдростта са в окови.

Славяните, понеже са съгрешили спрямо истината, затова днес са роби и плащат дългове. Българите също. Обаче Бог е решил да вложи Истината си в душите им и да ги освободи. Само Истината освобождава.

Казано е: Глава на Твоето Слово е Истината.