6. Преображение

[Ани]

6. ПРЕОБРАЖЕНИЕ

„...и преобрази се пред тех. Дрехите му станаха блескави, твърде бели, каквито никой белач на Земята не може така да избели.“

Един Учител, първо идва в един народ с физическото си тяло. Като си замине Учителя, той първо дематериапизира физическото си тяло. После постепенно започва да оттегля по-висшите си тела. Накрая остава Духа на Учителя в този народ. Ако тогава съзнанието на народа се пробуди, той пребъдва като народ на Духа, като Божи народ. Какво значи Божи народ? - Народ творчески, в който разумното твори непреходни ценности за човечеството и за вечността. И да се затрие физическото тяло на този народ, неговият Дух остава да живее в паметта и културата на човечеството, защото се проявява като израз на висшето.

Да се кланяш по цял ден на килимчето си, както правят някои народи, и накрая да снесеш само едно обикновено яйце, това не е Божи народ. Божественото се отличава по това, че оставя безсмъртен хляб за науката, изкуството, културата -за душите.

Някои казват: „Христос не можа да обърне евреите към Бога, не можа да победи тъмните сили.“ - Победата не е пехливанлък. Победа е, един организъм, който се саморазрушава, да пробудиш вътрешните му сили, да се съвземе. Победа е да предизвикаш нови идеи, нови стремежи в човечеството и то да се устреми нагоре. Победа е, да направиш една велика жертва, за да те заобичат и да се пожертват като тебе.

Учителя направи една велика жертва за българите и те сега имат всички условия да се пробудят, да извършат известна работа за повдигане на човечеството - да внесат в него вътрешна динамична сила.

Привидно изглежда, че в делото на Учителя има загуби, обаче това е метода, който той оставя на хората. Ти ще пожертваш физическата форма - външното, показното в живота - за да се родят плодове в духовния свят. Това значи, да се посееш в нивата на народа и да дадеш плод 30, 60,100.

Именно онази реакция срещу Учителя е като сянка зад голямата му светлина, която още повече я откроява. Словото привидно е затрупано от тази сянка, но то работи отвътре - в най-интимните пластове на душите.

„Мога да ви обясня научно, че омразата е потребна. Вземете един народ като еврейския. Евреите са толкова тесногръди, фанатици, жестоки. Аз не ги наричам такива, така ги описват в Библията. Тъй казва техният пророк, който живял между тях. Явява се в еврейския народ един човек, като Христа, с най-широки идеи, които обхващат целия свят. Как ще обясните това противоречие? Следователно, хора с широки умове, с благородни сърца могат да се явят само в такъв народ. Вземете и гърците. Между тях се яви Сократ, който също беше преследван от тях.... Значи, в еврейския народ имаше материал, от който можеше да се създават най-благородните идеи. Когато съществува злото, това показва, че светът е в еволюционно състояние - гради се, създава се нещо. Когато се завърши цялата еволюция, когато целият космос се съгради, злото ще изчезне.“ [40, с. 31]

Същото се отнася за българите. Между тях обитава управителят на Черната ложа. Тук всичко възвишено и идейно се приема чай-трудно. В България е генералният щаб на астрал-ния свят, който стои срещу всичко ново. Обаче, в тия най-трудни условия Учителя запали голяма светлина.

И спрямо учениците си, той постъпи според същия метод. Там ще намерите и най-възвишените, и най-вироглавите български типове. Още в първите години той им казва:

„При заробването на България членовете на Веригата са вземали участие. Вие всички сте виновни за падането на българското царство, а понеже сега трябва да изправите грешките си, то сега се подлагате на изпит при благоприятни условия, за да можете да помогнете на България. В минало време при падането на България сте били боляри и какви ли не зулуми сте вършили.“ [111, с. 152]

Някой казва: не можеше ли Учителя да остави съвършени ученици, да бъдат образец, да вървят нещата.

Преди всичко, Учителя остави един вътрешен кръг от високо изработени души, обаче те не се проявиха в обществото. Сега ние питаме: Христовите ученици, като се проявиха, можаха ли да внесат учението и методите Му в чист вид, да ги опазят от изкривяване? При това, Учителя не можеше ли да дойде с някоя възвишена фамилия, а с тази, която носи вътрешно напрежение?

Казано е: „Проклет онзи, който се надява на човека!“

. Учителя постоянно отклонява вниманието от личността си и го насочва към Духа, към Словото, към новите принципи и методи на живеене. Той казва: Гледайте ме как живея и вземайте образци, но не мислете, че Учителя е един човек с бял калпак и потури. Учителя живее именно в тия живи принципи и методи от живота на Природата и Невидимия свят, които ви давам.

Учениците не можаха да се проявят, човешкото не можа да се прояви. Това е предвидено от Провидението. Ако бяха се проявили учениците, т. е. човешкото, отвън, щяхте да имате много школи и да се чудите накъде да гледате. Обаче, Божественото, Школата, Словото, принципите и методите, които се дават - днес влизат неотклонно в живота.

Като не се проявиха учениците, това постави българите в бедствено положение. Това ще пробуди всяка готова душа в света сама да се прояви, сама да приеме и приложи новото, според съкровения образец, който има вътре в себе си. Такъв е Божият план.

Сега ние искаме да обърнем внимание на това - да не уповавате на човешкото с неговите възгледи и разбирания. Ти изслушай какво ти се говори, но после почувствай онова финото в тебе, виж вътре в себе си истинския образец, приеми отвътре становището на Учителя - на твоята разумна душа.

При това човек трябва да е смирен - да не се налага., да не се препира. но да върви към съвършено разбиране.

Ама Учителя тъй каза_: иначе каза. - В много книги, където пише какво казал Учителя, ние срещаме само перифрази и величаене на личността, нещо напълно чуждо на Учителевия метод.

Човек да не се впечатлява, нито да се отблъсква от това, което му демонстрират носителите на знанието, но да намери и приеме в чист вид принципите, методите, Словото, Духа. Живото, безсмъртното е в Духа. Онзи, който има Духа на Учителя, на Бога в себе си, той всеки момент твори нови форми. Обаче, в тях остава този безсмъртен живот на Духа.

И тъй, човек да не се впечатлява от човешкото, но да отвори сетивото си, да долавя Духа на нещата.

Учителя събра най-твърдите камъни, да ги превъзпита. Един такъв камък, ако е в обществото и се търкаля насреща ти, ще предизвика големи поразии.

„Вие сте поканени да работите и ако вървите подир мен и не се спъвате, ще бъде добре за този народ. Успехът на този народ зависи от това, как вие ще работите. Този народ се нуждае от хора, които да му помагат, а не да спъват напредъка му.

Знайте, че ако това дело се спъне, спъва се и българският наред, спъвате и себе си.

Вие трябва да обичате всички хора и да почитате убежденията им, без да ги критикувате и осъждате. Желанието ми е да изчезне дисхармонията във вас, която причинява редица пакости. Заради Бога искам да направите този велик подвиг -помирението.

Защо ви помагам аз - защото искам да помогна и на другите хора, които са подир вас, а вие сте им запушили пътя.“

„Повдигането на българския народ зависи от вашата работа като ученици. Ако вие работите, той ще се повдигне. Ако не работите, други ще свършат вашата работа, но затова вие колективно ще бъдете отговорни.“ [75]

„Гледайте да не закъснеете. След вас идват други поколения, които ще ви изпреварят.“ [28, с. 255]

„Белите Братя работят върху вас и вие трябва да работите. Ако не работите, ще дойдат други да ви заместят. Няма да се минат много години и ще бъдете свидетели на методите, чрез които новото си пробива път. Отвън, от целия свят, ще дойдат братя и сестри, да подемат новите идеи и да ги разнесат по домовете си. Отвън ще дойдат братя и сестри да се обединят в едно цяло, да работят в единство и съгласие.“ [136, с. 292]

Независимо с какъв материал работи, Школата, в която се изнася Словото на Учителя е фокус на космични сили, извор на благословение. В годините, когато Школата е в разцвет, в България има голямо плодородие, нейната стопанска продукция конкурира страни като Италия и Франция. Стопанските методи на Школата нямаше възможност да се приложат. Ако те се приложат, България ще бъде световна стопанска сила.

„Отварянето на Школата, тук в България, е велик акт, велико събитие на Земята. В Школата се проявяват мощните сили на невидимия свят, на светлите напреднали същества, които работят за повдигане на цялото човечество.'" [132, с. 25]

„Откакто се е формирала веригата в България, българите, респективно България зло не са видели. Виждате например, имаше 5 милиона загуби, а после дойдоха двадесет милиона печалба -заради нас, които живеем добре между този народ, Господ го държи и поддържа и като е щастлив народът, щастливи сме и ние. Ние сме на Земята, като гаранти на българите, за да благослови Господ домовете им, чадата им, добитъка им, житото им и всичко.“ [112, 12.VIII.1911 г.]

„Докато Божествената школа съществува, ще има плодородие, изобилие и напредък. Престане ли тя да действа, плодородието, изобилието изчезват. Блажен е онзи народ, който съдейства за развитието на школата. Всеки народ, който дава път на Божесвените закони, напредва и в умствено и в духовно отношение. Ако започне да се противопоставя на тези закони, той сам подписва присъдата си. Никой народ, никое общество, никое семейство, никой човек няма право да се противи на Божествените закони.“ [136, с. 200]

Българите, ако изследват събитията и условията през време на Школата, ще видят, че колкото пъти се е подемало гонение, сполетявали са ги големи природни бедствия, гладът и въстанията са идвали, фашизмът е идвал да ги възпитава.

И Учителя казва: „Вие искате да сляза от тази катедра, но щом сляза, болшевиците ще дойдат.“ Така и стана. Със затварянето на Школата полята на България се напълниха с машини, но се изпразниха от живи души. Българинът, който е учил на градинарство цяла Европа, днес не може да разпознае алабаш от ряпа. Печално е да влезеш в едно село и да видиш кой е останал да живее - хора напълно безидейни, безцелни, които само кръчмата събира. Като напусна Природата, съвременният човек остана без душа. Неговият живот е механичен, той е слуга на машини.

Щом Школата се затвори, щом Учителя замина, хората научиха какво е събрания, съвещания, конгреси, но изгубиха достъп до науката за душата - потънаха в механичния свят.

Природата, която е една държава от души, не обича механичните процеси. Който не зачита душата си, ще бъде заличен ст книгата на Природата.

Днес българите бедстват. Учителят беше им казал: „Дошъл съм да помогна на българския народ в пътя на неговата еволюция.“ [132, с. 26]

Каза им също:

„Аз дойдох в България да кажа на българите Истината, да им покажа правия път.“ [24, с.120]

За Онзи, който носи Истината е казано:

„След това видях Небето отворено и ето бял кон, и оня който яздеше на него, се наричаше Верен и Истинен, и съди и воюва праведно. Името му беше Божието Слово.“ [Откр. на Йоана, 19, 11]

Знаят ли българите, които много обичат лъжата, хиперболите, преувеличенията, какво е човек на истината? Когато човекът на истината каже нещо, то непременно се реализира. Не може да има изключение. Неговата дума е свещена. Тя е дума на Бога.

Думата на Учителя е Слово Божие. Казва се, че по-високо от Любовта, Мъдростта и Истината е само Името Божие. Това Име е Словото. Когато произнесем Името Божие, вселени се създават, райски градини изникват и душите възкръсват. Такава велика трепетна сила има в това Слово.

Ужасно е идейното робство на съвременния човек. Неговото разбиране е подобно на съществата, които пъплят отдолу в отходната мръсотия. Те казват: Това е блаженство, повече няма какво да се желае. Това са удоволствията и въжделенията на съвременния човек.

Ти като учиш милиони години науката за сърцето, милиони години науката за ума, милиони години науката за душата, за духа, ще влезеш в безкрайните вселени на Любовта, на Мъдростта, на Истината. И великите богове, от тия светове, които управляват цели вселени, само надзъртат какво има нагоре. И за тях има нещо незнайно. То е Божието Име като Битие, свещеното Слово, което слиза да нахрани всички.

И сега съществата, които са в най-ужасно робство и страдание, поради своето неразбиране, трябва да се отворят за хляба на Словото, за силата на Истината, за да оживеят и да придобият свободата.

Затова, когато Учителя носи своето Слово, своите свещени думи, той всъщност носи една вътрешна сила, вътрешна енергия, която освобождава съществата и ги издига в нови условия.

„Ако един ден българският народ се намери в затруднено положение, само моите думи ще го спасят. Вие можете да преустроите живота си само върху тях. Аз не говоря за хатъра на когото и да е. Това, което говоря е нещо Божествено, свещено и всички можете да го опитате.“ [132, с. 28]

Да опиташ нещо, значи да го изядеш. Една идея е хляб. тя е център на сили, които те повдигат.

„Човек може да измени живота си, т.е. да подобри лошите аспекти на своята съдба, когато служи на една възвишена идея.“ [62]

„Характерът на човека укрепва при изпълнението на каква и да е идея, а отслабва при отлагането й.“ [90, с. 85]

Има известна разлика между лъжливата и истинната идея, между вкисналия и пресния, доброкачествен хляб.

„Не е достатъчно само да ядеш хляб, но да бъде той доброкачествен. Ако хлябът не е доброкачествен, не можеш да станеш светия.“ [138, с. 162]

Под светия се разбира винаги разположен, радостен, щастлив човек. Който няма светлина в себе си, той е вечен недоволник, който е тягостен за обществото.

„... щом казвате, че сте българи и произлизате от една и съща майка, между вас не трябва да съществуват никакви противоречия. ...

Питате: Коя е причината за противоречията между българите? - Тяхната свещица още не е запалена.“ [148, с. 414]

Учителя беше казал, че е дошъл да запали светилника на българите, да светят на другите народи. Значи нова светлина ще се внесе в съзнанието им - ново разбиране.

Днешният човек има лъжливо схващане за истината, за светийството, за идейното братство между хората. Той мисли, че светите хора са старци с изпити, жълти лица, крайно необщителни и затворени.

Виждали ли сте вие хората на светлината? Те са новите хора. Огледайте се малко и ще ги видите. Кое е новото в света? - Децата. Няма по-светло, по-жизнерадостно и благодатно същество от малкото, разумно дете. То носи здраве и щастие в себе си. То идва само в семейства, в които майката и бащата имат беззаветна, жертвена любов помежду си. То носи знанията в себе си от хилядолетия. Знанието на вечността е записано в душата, в подсъзнанието на човека. Това дете е живо Слово, пълно с увлечение, вяра, упование, любов. То носи в себе си истината, защото е непокварено още, т. е. безстрашно. Това дете ти е брат и приятел, от който излиза жизнерадост, невинност, преданост. Ти намери това дете в себе си и ще намериш светлината. Това дете в човека е Христос. Ако намериш това невинно съзнание в себе си и го следваш, ти ще бъдеш светлина и радост за всички, ще свидетелствуваш пред всички онова детинско щастие на Божественото съзнание.

Това е новото дете. То е толкова гъвкаво, жертва се, за да се трансформират отношенията в къщи, т. е. има милост, бързо прощава грешките на хората, смекчава сърцата им с любовта си.

„Развитието на един народ зависи от неговото отношение спрямо истината, зависи от това дали той ще свидетелствува за истината. За да свидетелствувате за истината, вие трябва да осъзнаете, че сте слуги на Господа, а не господари, трябва да си припомните вашите задължения. Вие трябва да разполагате с много познания - и то не само да ги възприемете, а да ги осъзнаете и усвоите. Вие може да изгълтате Божието Слово, но ще ви ползува ли то? - Не, то ще ви ползува само тогава, когато го сдъвчете.... За да се провери истината, се иска търпение, нужни са години. Вие трябва да я осъзнаете и усвоите. За нейното откриване не са нужни лампи, не е нужна светлина, защото истината сама по себе си е светлина, а светлината предава своите вибрации. Но светлината трябва да се яви най-напред в душата ви, за да слезе след това и в тялото.

Оттук става ясно, защо тези хора, които живеят в Истината, се наричат светии, или, както ги наричат в Индия, бяло братство.“ [62]

Истината - онази светлина, която слиза отвисоко и огрява душата - това е Словото. Да бъдеш чист и свят, т. е. да живееш по законите на разумната природа, значи да сдъвкваш добре Словото, което носи в себе си силите на разумния живот.

Тези сили носят такъв пламък в себе си, че човек отвсякъде се запалва, и всички наоколо се оживяват от този пламък - умовете им просветват, сърцата им се облагородяват, душите им се освежават.

Онзи, Който може да запали съществата със Словото е Учителя, т. е. изявлението на свръхсъзнателния свят.

„Съвременните хора са нещастни, защото не са намерили човек, който да ги запали както трябва. Те говорят за любов, за знание, но тяхната любов и тяхното знание не издават пламък - те димят. Любов, която произвежда недоволство, не е истинска любов. Знание, което създава противоречия, не е истинско. Истинската любов се придружава с мъдрост. Тя включва в себе си всички добродетели. Който истински обича, той е прозорлив, вижда бъдещето на човека.“ [62]

Най-чистите и прозорливи богомили са се наричали съвършени. Те са били абсолютно истинни, били са като устойчив светъл център, от който излизат лъчите на техните идейни братя.

Богомилите свято следвали принципите на истината и ненасилието. Във франция, за да се убедят в някого, че е от албигойците, давали му да яде кокоше месо. Той предпочитал да се предаде на мъчения и смърт, отколкото да бъде съучастник в убийството на какво да е същество.

Велик е бил морала на нашите предци - богомилите, които са носили искрата на новото човечество.

Днес новите богомили, новите съвършени идват в България, събират душите си в един фокус, да запалят слънцето на новото човечество. От това слънце извира светлината на Словото, на Истината. Истината запалва и осветява човека, а лъжата го помрачава. Дошло е време пламъка на Истината да запали човечеството, да изгрее деня на Христовата Нова Епоха. С влизането в тази Епоха човечеството ще се подмлади, ще стане на младенец, който носи Христовото невинно съзнание.

„Да се говори истината на човека подразбира да му се каже това, което може да го подмлади. Човек се подмладява, когато прилага нещата. Ако един народ прилага законите на любовта, на мъдростта и на истината, той ще се обнови напълно.“ „Казвате - какво могат да направят българите? - Ако приложат Христовото учение, те биха запалили целия свят и биха го освободили. Мнозина ме запитват - каква е мисията на българския народ. Ако българите са готови да изпълнят каквото им казвам, ще знаят каква е тяхната мисия. Не изпълнят ли това, които им проповядвам, няма да кажа каква е мисията им.

Аз бих желал всички да бъдат носители на новото учение и дето минете да изтриете сълзите на хората, да ги освободите от всякакви болести, от сиромашия, от недъзи, от страдания. Апостол Петър е казал: „Вие сте синове Божии.“ Бъдете синове на Бога, синове на Любовта.“ [През ония дни 1931 г.] Това, което липсва на българите е, че нямат център, нямат национална идея. Те да вземат пример от богомилите. Богомилите имаха идея в себе си, с която запалиха света и от мрачната схоластика се роди Ренесанса, родиха се социалните движения, роди се истинолюбието и свободолюбието.

Днес българите имат в недрата си една нова идея - нова опорна точка. Тя е идеята за свръхсъзнанието, за Божията Любов в душите на съществата. Тази свещена идея, семката на която е в Христовото учение, днес в България е покарала като млада овошка, която е Словото на Учителя. Всеки човек трябва да изучава Божественото учение за душата, която е извор на Любов, на онази сила за всеобща връзка, която ще обедини човечеството. Не е въпрос само външно да се обединят хората, но да се запалят душите им от безграничния живот, който оживява всички светове; да могат да влязат в общение с разумни, възвишени същества и култури - да придобие живота им смисъл, порив, перспектива.

Българите са най-богатите хора, защото им е дадено Божественото Слово с неговите принципи, закони и методи. Пред силата на това Слово цялата Природа изпитва свещен трепет.

Това Слово е за будните души, а не за доктринери. Ако будните българи - музиканти, поети, учени, земеделци и стопани сдъвчат добре Словото и вложат енергията му в живота, в България ще се яви такъв пламък, такава Любов, че целия свят ще бъде като замаян и влюбен в българите. Тяхната музика ще отваря касите на богатите и сърцата на жестокосърдечните, ще вдъхновява, ще внася подем във всичко; тяхната наука ще внесе такова разбиране, което превръща всичко низко в благородно, непреходно, всичко егоистично инертно - в динамично, жертвено, техният стопанин ще бъде маг, на когото Природата дава такова изобилие, такива едри, вкусни плодове, каквито хората никога не са виждали. Това не са думи само, но положения, които по времето на Учителя са имали един или друг израз. Любовта на човека, т. е. Божественото в него е всесилно, защото то е душа, същина на цялата Природа.

„Любовта ражда изобилието. Ако работите с любов, ще имате плодове. Ако обработвам с любов един декар земя, ще изкарам толкова, колкото и от десет, и от сто декари. Ще кажете, че това е много казано, че имам високо мнение за себе си. Аз мисля за себе си така, както Господ мисли за мене. Когато работя земята, аз се обръщам към Господа с думите: Господи, помогни ми в работата, да покажеш на хората, че ако са с Тебе, ще изкарат много повече, отколкото, ако очакват на себе си. Направете опит, за да се убедите в думите ми.“ [31, с. 116-117]

Сега идва време да се изнесе знанието за новия строй на доброто, в който хората ще станат извори. Всеки човек ще има творческа мощ, ще произвежда блага изобилно - няма да се моли нито на богати, нито на организации и институции, нито на държава. Изобилието ще направи хората щедри - да протича буйно живота през тях. Кога ще стане това? - Сега.

„Не трябва да чакаме утрешния ден. Днешният ден е най-хубавият ден. Той е една нова епоха в живота ви. Туй, което е скрито в нас, е нещо велико. За него не трябва да чакаме утрешния ден. Утрешният ден ще се погрижи за себе си. Днешният ден е ден на щастие. Той е денят на Слънцето. Утрешният ден е денят на месечината. Той е денят на постоянните промени - днес си богат, утре си сиромах. Днешният ден е денят на богатството.“ [45, с. 32-33]

Да се надяваш на масите, на светлото бъдеще, това е философията на месечината, на раздвоения, преходен свят. Понеже сега сме в епохата на Михаил - слънчевия Владетел, трябва да научим закона на настоящето, който е закон на душата. Символът на Слънцето е точка - център, заградена с кръг. Същият символ има и Духът. Точката изразява същественото, без което нищо не може да се прояви и дори да съществува. Същественото е вътре в човека, а не отвън. Същественото е самият човек. Същественото също е вътре в самия народ, в самото човечество, в самите неща. Същественото е Бог, Любовта - да трептиш за нещо, да му се отдадеш. То е първична-та сила, началото, извора, младенеца, от който започва развоя на всичко. Човек да намери онова свежото, всемогъщото вътре в себе си, за да се прояви. Така може да се прояви и всеки народ - да прояви великото универсалното в света. Силата на народа е в неговата същина, в неговата ядка от чисти, идейни хора.

Преди всичко, в света има два вида хора, които сега ще бъдат разлъчени едни от други: хора на Слънцето и хора на месечината, хора целенасочени и хора блуждаещи, хора центрирани в себе си и хора раздвоени.

„Целокупното човечество е било преди времето на Ада-ма, преди да е съгрешило. Казва се, че Бог направи човека по образ и подобие свое. След туй направи още един човек от кал. Следователно, има човеци, които са направени по образ и подобие Божие, и други, които са направени от кал, мязат на кал: те имат жива душа и са смесени.“ [61, с. 223]

Човекът на грехопадението мяза на кал - неговия живот е израз на разтление. Той не твори добро от себе си, но разчита на чуждите каси, на чуждото благо. Този човек е от смесените - има в него някакъв привнесен, чужд елемент.

Всички хора, които са проявили вътрешната същина, вътрешното творческо слънце в себе си, те са труженици, творци и гении на човечеството. Те са опората на всеки народ, на всяко общество. Те именно са народа и обществото, а не инертната маса, която шуми, негодува, разрушава. Инертното разрушава и разлага обществото, когато то е останало без идеен център, без вътрешна опора, без жива душа, която да го поддържа като организъм.

„Аз под думата „всичкия народ“ не разбирам тълпата, масата. Така може да говорите вие за някое стадо животни, но когато се отнася за народа, се разбира най-разумното. Ако вие не внесете тая идея в ума си, създавате най-голямото нещастие в света.“ [61, с. 223]

Думата „народ“ произлиза от божеството на славяните „Род“. Да се родиш за живота, значи да изгрееш, да трептиш във вечното зазоряване на Духа, във вечно новото сега. Не си ли в това състояние, ти още не си роден, но си в утробата, в складовете на Природата.

Народът това е съществената идея от висши добродетели и хора - символи, въплотени като свещен образ в самосъзнанието на общество от хора. Без центъра на тази идея, тия хора се разпиляват по света.

„Бъдещето на един народ зависи от дейността на духовните хора в него.

Величието на един народ се дължи на неговите морални сили, на неговите високо духовни, просветени хора. Величието на един народ се дължи на неговите вътрешни идеали, които се прилагат в обществения и политическия живот. Добрите, разумните хора в една държава представят ядката на нейния вътрешен живот. Те са спасители, както на своя народ, така и на цялото човечество.“ [65, с. 51]

Когато Учителя дойде в един народ, той става център на неговата монада. Около тази централна ядка се събират пробудени души, които формират едно ядро от хора с ново съзнание и начин на живот. Словото на Учителя е магнита, който привлича всички души, които резонират с него. Един ден будните, даровитите представители на народа ще се привлекат от този магнит и чрез своята творческа изявя ще издигнат самосъзнанието и цената на целия народ. Като приеме тази ядка в себе си, т. е. като придобие вътрешно ръководство, всеки човек започва да ражда ценности - приобщава се към народа.

„Всичко това, което съставлява ядката на този български народ, трябва да се привлече. Не са много, но тази ядка е същината на народа. Те са българите. Тази ядка всичко друго може да образува и трябва да се образуват групи: по един, по дама да се събират, да имат метод в тяхната работа. ... Да има кореспонденти, които да им пишат и мнозина да вземат участие в тази кореспонденция.“ [116]

„Не се лъжете да мислите, че има още време. Всички трябва да бъдете честни, справедливи. Аз искам да намеря онези честни, справедливи, благородни българи, които не крадат, не лъжат, не злословят. Те са здравите и добри българи. На тези българи аз ще измия краката, ще им дам угощение и ще ги нарека мои братя.“ [Ще управлява всички народи, 64]

„Повдигането на българския народ зависи изключително от духовно издигнатите му хора. Ако те дружно заработят за него и той ще се повдига. Ако не заработят, други ще свършат неговата работа, но за това вие колективно ще бъдете отговорни пред невидимия свят за неизпълнение на своята длъжност.“ [10, с. 129]

„Трябва да се проповядва, че славата на един народ или на една държава зависи от добрите, от благородните хора в нея.“ [147, с. 21]

Днес в обществото работи обратният метод. Учителя ще изгуби времето си да обяснява нещо на най-разсеяния, най-неспособния ученик. Ще се събират ред съвети, ще се ходи по къщите, защо някой неспособен ученик бягал от клас. Обаче, да се отдели време за способния ученик - това не се предвижда. Цялото внимание на прозорливите народи трябва да е насочено към техните даровити и гениални хора - всеки да присажда живота си върху висшето, гениалното.

„С какво се прочу Гърция? - С Питагора, със Сократа, с Платона, с Аристотеля. Извадете вие Питагора от нея, извадете Сократа, извадете Платона, извадете Аристотеля, какво ще остане от гръцката култура? В нея има и хора на красноречието. Най-после, с какво се прослави еврейския народ? - С Христа, с пророците. Извадете Христа, извадете пророците, какво ще остане от еврейския народ? С какво се слави английския, френския и германския народи? - Със своите велики хора.“ [47, с. 23]

„В какво седи величието на всички народи? - В техния дух. Величието на всички народи седи в душите и духовете на техните велики хора. Величието на един народ седи в сплотяването на всички хора в този народ. Тъй трябва да се възпитават всички народи.“ [Как ти се отвориха очите. с. 27]

„Всеки народ е призван в света за една велика мисия. И всеки човек е призван да извърши една велика работа, една

Божествена работа. В това е стойността на човека. Благото на цялото човечество зависи от един човек и благото на един човек зависи от цялото човечество.“ [62]

Ако не бяха пророците, хората нямаше да знаят за Израиля, ако не беше Христос, другояче щеше да се развие съдбата на човечеството. И народите, и човечеството са дотолкова ценни за Природата, доколкото се занимават с възвишената ядка в себе си, а не с пяната на разрушителните стихии.

„Всеки народ, който е гонил избраниците, които Бог е изпратил - няма бъдеще. И всеки човек, който гони хубавите мисли, чувства и постъпки - няма бъдеще.“ [120, с. 63]

„Божият Дух... говори на всеки човек, който има радио и се съобщава с разумния свят. Колкото по-добри хора има в един народ, толкова по-голямо благословение му се дава. Добрият човек е същевременно и добър пророк. Радвайте се, ако между вас има много пророци. В това отношение, България е богата с пророци и ясновидци. В който град или село отидете, все ще намерите поне един ясновидец. В селата има баби - пророчици, които помагат на хората при мъчнотиите им.“ [141, с. 202]

„Аз съжалявам един народ, който има криви хора. Всеки един народ в света, който и да е, всички хора трябва да бъдат прави, всички трябва да бъдат хора на Любовта. Това е патриотизъм. Другото е кудкудякане.“ [19, с. 187]

Всеки човек е майка на хората на бъдещето. Той оставя подире си енергии под формата на известни мисли, чувства и постъпки. Тази атмосфера, която оставя едно поколение, тя е бреме или благо за следващото поколение. Само добрите хора могат да трансформират и спасят своя народ. Затова обществото не трябва да ги поставя в условия на непоносимост, но да благоприятства тяхната работа. Човекът, който се е отдал на добро, на вътрешно, морално усъвършенстване, той е спасителен извор за попуканата народна нива - неговите води идват издълбоко. В тези хора има нещо специфично, оригинално, те не вървят в общото, сиво течение.

„Помнете следното положение: посредственият ученик никога не може да привлече вниманието на един виден професор. Даровитият, способният ученик, обаче, всякога може да обърне внимание на един виден професор. Същото може да се каже и за красивия човек. Способността, красотата на човека са качества, които заслужават вниманието на хората. Защо? -Защото този, който може да изработи своята красота, е велик дух. Следователно, когато някой иска да привлече вниманието на Бога, той непременно трябва да има нещо особено в себе си, с което да постигне своята цел.“ [172, с. 290]

Днес само Божественото може да спаси човечеството. Божествените извори могат да се отворят само когато чистите и светите съберат умовете, сърцата и душите си в един фокус, за да протече от разумния свят трансформираща сила. Днес в обществото се формира тази ядка на новите хора. Те ще бъдат навия народ. Новите народи ще се състоят от хора чисти, разумни и непорочни, чиято основна идея е съвършенството като добро.

„Определеното число за възкресение между българите, това е числото - 1400. Това е то българският народ. Те са силата. Възкресението, то значи човек да се сее наново. Значи, 14С0 души българи има да се сеят наново. Те са тези, в които Духът се е вселил и очакват своето пълно раждане. Тези 1400 души са, които от червей ще преминат в пеперуда, а другите ще останат още дълго време като буби да ги храните още.“ [111, с. 137]

„Ние сме събрани тук от всички краища на България и всичко това, което ни е дадено може да се реализира само при Божията Любов, Мъдрост и Светлина. Когато Божията мисъл е насочена към нас, ние трябва да имаме желание да изпълним Неговата Воля, тъй, както никой друг в България не я изпълнил.“ [121, с. 52]

Кое привлича вниманието на човека? Онова, което е съзвучно с неговите схващания, стремежи и идеали. За да се привлече вниманието на разумния свят, изисква се да се прояви някакво качество от свръхсъзнанието - възвишена любов, добро, саможертва. Тия качества се проявяват само при голяма нравствена чистота на сърцето и универсално разбиране на ума. Когато напредналите души проявят тия качества в един фокус, тогава ще се привлече Божествената Любов в света, която ще пречисти и облагороди всичко, ще донесе изобилие и вътрешна свобода в съществата.

„С този новия живот ние искаме да спасим света от една катастрофа.... В света иде една катастрофа, поради безумието на съвременните хора, една социална катастрофа иде, която ще произведе сътресение в мозъците на хората.“ [5, с. 44]

Всичката престъпност, злоба, егоизъм произтичат от недоимък на тази сила на първичния живот - на любовта. Това е, защото тия хора, които носят знанието, нито да го дали на обществото, нито са приложили в подобаваща степен тази сила в живота си. Проявяването на Любовта носи изобилие и благоденствие; непроявяването на любовта носи недоимък и престъпление. Проявяването на Любовта, на Бога, изисква напреднали души, които да овладеят и приложат знанието за изявлението на тази сила в живота.

„Утре може да се народят и анархисти. ... С вашите криви методи, вие сами ще станете причина да се народят тия анархисти. Знаете ли, ако в България настъпи неурожай, какво ще стане? - Ще дойде глад. Знаете ли какви разбойници ще се появят? Този глад ще направи всички хора разбойници. А какво е глада знаете ли? Какви ужасни инстинкти за отмъщение се събуждат у човека.“ [5, с. 43]

„Ако бялата раса не впрегне силата на своя ум с любовта, ще дойде най-голямото разрушение в света.“ [62]

„Казано е в Писанието: „Да се молим, за да се съкратят дните на злото.“ Ако тия дни не се съкратят, зло ни очаква. -Кога ще се съкратят тия дни? - Когато добрите хора приложат любовта.“ [18, с. 338]

Сега ние сме много, много закъснели. Изисква се някакъв динамичен метод, който да ни свърже с онзи висш свят, дето идеите се реализират моментално. Ние вече сме изгубили условия да приложим този метод на физическото поле. Хората нямат средства дори да се придвижат и съберат на някое място, камо ли да създават там условия за община. Обаче има един начин: Пробудените могат да се съберат на едно място в умовете си и в този фокус да направят една нощна електроцентрала. Когато човек може да се издигне и да живее в духа си, той е светлина, в която живеят светлините на всички негови ближни. Как става това? Ами помислете си, че камерата като обгърне едно множество, то може да дойде при нас в нашия телевизор. Нещо от това множество е влязло в светлината, която гс е довела при нас. Значи, всички същества са вътре в душата и в духа на човека, всички условия са вътре в нас и очакват своето проявяване. Най-издигнатите души могат да се повдигнат в духа си и да съберат като лазерни лъчи в един фокус. Те разбират законите и ще предизвикат един голям пламък. Като видят този пламък, от Божествения свят ще се притекат на помощ и ще вложат енергията си в тази електроцентрала, за да влеят нов живот във всички души, да спасят човечеството. По никой друг начин човечеството не може да се избави. То толкова много е задлъжняло, толкова е изгубило жизнените и моралните си сили. че го очаква пълен банкрут, пълен погром на неговия дом.

Хората да се обединят в умовете, сърцата, душите си и да изпратят прошение до по-големите си братя, до великия Отец на светлините! Тогава тази сила идва във всички отвътре. Силите, възможностите са вътре.

„Като не познават себе си, нито познават силите, които се крият в тях, хората се оплакват от условията, от обществото, в което живеят, от народа и пр. Те не подозират, че като творци, като хора със способности, те могат да излязат над всички условия, над всички среди и да живеят както разбират. От кое общество се оплакват? Събрали се 20-30 души на едно място, не се разбират помежду си и се наричат общество. Под думата „общество'¹ ние разбираме сбор от хора, които се разбират, които живеят в мир и съгласие помежду си. Възвишените и високонапредналите хора представляват духа на обществото. Добрите хора представляват душата на обществото..., а обикновените хора представляват тялото на тази душа. Ето защо, когато говорите за дадено общество, трябва да имате предвид за какво се произнасяте: за духа, за душата или за тялото на това общество.“ [63, с. 50-51]

Новото, което иде в света е човекът с ново разбиране. Цялото общество трябва да насочи вниманието си към новите хорй, към новите идеи, които ще го спасят. Ти се приближи до този извор, гребни си малко от неговата сила.

Сега ония, новите хора, ще се обединят. Ще станат едно Слънце, от което да черпим сили, идеи, методи и упование в доброто. Днес царува старата култура, старата преса, старата управа. Обаче новото идва отвътре и ще се наложи изведнъж. Детето като дойде в семейството, изведнъж се налага, без пледоарии. Цялото население на семейството се усмихва на детето и внимава какво.ще му се заповяда. Кой откъде мине, завтича се да му услужи.

Старото се заменя с новото. Старият морал е изключен. Той е мъртъв. В стария морал ти обичаш едно хубаво същество - една хубава вещ и се измъчваш, че я нямаш. Това, че се измъчваш, показва, че си мъртъв - разлагаш се вече.

Обаче в новото има преливане на душите. Ти винаги си с всички души, заедно, те трептят в теб и те повдигат.

Единственото, което предстои на всеки човек и на всички хора, то е да направят едно вътрешно усилие и да повдигнат разбирането си. Нищо друго не може да те спаси. Никой отвън не може да те спаси, освен ти сам, т. е. висшето съзнание в тебе. Това висше съзнание в тебе е толкова обширен свят, че в него живее цялата Вселена.

Най-големите катаклизми, най-големите промени се очакват в човешкото съзнание.

„Като говоря за земетресенията, имам предвид коренните промени, които ще станат в човешките умове. Всички стари идеи ще изчезнат.“ [31, с. 240]

„А при сегашната култура, аз ви казвам: ако и занапред живеете според нея, добро бъдеще не ви очаква. Туй не казвам само аз, тъй се произнасят,всички учени хора в Европа... Съвременната култура е осъдена на смърт, ако тя не се видоизмени в своя път. Ако духовенството не се пробуди, да съзнае своите грехове; ако учителите не се научат да прилагат правилно законите на възпитанието; ако управниците не изменят законите на управлението, да съзнаят, че са правили грехове - никакво бъдеще не ви очаква. Покаяние, покаяние трябва! Всички трябва да се покаят, но не с вретище на главата, а да признаем, че фактите, които нашите деди са турили, не са в съгласие със законите на Природата и да ги отменим.“ [Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, 1922, 39]

„Като ученици вие трябва да се освободите от старите идеи и заблуждения, от всичко онова, което внася нечистота в съзнанието ви. Чисто трябва да бъде съзнанието на ученика.“ [14, с. 86]

Ние казваме: Старото е мъртво. То държи да доминира, обаче от него се разнася ужасна смрад. То изживява последните си дни. Човек трябва да се освободи от външните умиращи форми и да осъзнае принципите - върху тях да постави живота си. Всички форми в религиозните, мирогледни и социални системи са изживяли времето си. Трябва да имаме прозрение да видим Духа в тях и от гледището на Духа да изградим формите на новото време.

„Преди 2000 г. Христос дойде на Земята, да научи хората да живеят братски, по любов, но те не приложиха учението Му. Те се нарекоха християни, без да работят с Христовите принципи.“ [77, с. 38]

„Къде отиде еврейството, когато дойде Христос? То стана тор. Сегашното християнство трябва да стане тор на Божественото учение, което иска да освободи хората от заблудите.“ [61, с. 309]

„Ние знаем, че на Мойсей Бог е говорил“.

Под „Мойсей“ в широк смисъл на думата разбираме всичко, което ни е познато. Доя отде е не знаем.“ - това е новото в света. Мойсей представя старият порядък в света, който всички знаем. Христос е новото, което иде в света и което не знаем.“ [31, с. 157]

Ние не познаваме новото като същина. Колкото и високо да е стигнал човек, новото ще дойде като нещо велико във всички души. Обаче, новото е вложено в Словото. Който може добре да сдъвква Словото, все ще се домогне до някакво прозрение за новото.

„Сегашните хора не са още готови да чуят всичко онова, което има да им се говори. Новата епоха, която идва, носи подобри условия за разбиране и приложение. Словото Божие тогава ще даде плод стократно, и готовите, зидарите на новото, ще открият вътрешния смисъл на живота.“ [62]

„Вече сме към края на една епоха, където всичко се топи. Всички стари възгледи се топят. Страданията, които сегашното човечество изживява, показват, че идва един нов живот.“ [120, с. 25]

„Казвам: „Не туряй в стомаха си несдъвкана храна, за да не го осакатиш. Не туряй в ума си несдъвкана мисъл, за да не го осакатиш. Една несдъвкана и несмляна мисъл може да произведе парализа в човека.“ [83. с. 197]

Новото е светлина, която повдига разбирането на човека и по този начин го въвежда в нови условия. Следователно, човек не може да намери новото в някоя външна система. Ще го намери в себе си, в своето размишление, вникване, проникновение. Учителя предава своето разбиране на ученика чрез Словото. Като сдъвче добре хляба на Словото, ученикът повдига съзнанието си към Учителя. А тъй, да повтаря само кой какво казал, да чете само отгоре-отгоре, без да сдъвква добре храната, никакво разбиране, никакво просветление и освобождение не може да добие.

„Когато дойде на Земята Христос не можа да оправи хората. Той не искаше да прилага насилието. Обаче всички хора, които доброволно приеха Неговото учение се изправиха. Ония, пък, които не искат да Го разберат и приложат, и до днес още не са изправени. Всяко учение, добре разбрано и приложено, дава устой на човека. Той всеки ден се изправя и освобождава от своите стари и лоши навици.“ [37, с. 168]

Защо е нужно новото учение? За да се повдигне разбирането на хората, да се създаде новият човек, новият Адам, в който Христовият Дух ще царува. Той ще бъде съвършен, Божествен човек. Всички човешки учения, които старият Адам е създал, сами по себе си ще отмрат.

„Всички човешки учения и заповеди трябва да останат на заден план. Всички трябва да се заемат.да изпълнят великото Божествено учение. Всички трябва да имаме само една мисъл - да зачитаме Божията мисъл, Божията Любов и да я приложим в живота си. Това е учението, което сега иде в света.“ „Новата светлина на човешкото съзнание дава възможност да се преработват старите елементи в техния живот, както растенията преработват въздушния въглероден двуокис. Новата светлина може да преработи всички грехове и престъпления на хората: да преработи цялата карма на човека и от нея да извади сокове за новия живот.“ [Ще управлява всички народи, 111]

Сега идва Архангел Михаил, т. е. висшето съзнание в тоя народ. Като върже змея, т. е. съзнанието и разбирането на старата култура, той ще предизвика такова раздвижване, сякаш всичко се разпада на своите атоми. Старото тяло ще се дематериализира - помен няма да остане от старото устройство, пълно с мухал. И тогава във всички умове ще задуха такъв ураган, във всички сърца ще пламне такъв пожар, какъвто не е бивал никога. Който издържи на това нещо, ще светне като Слънцето и ще отиде заедно с братята си да запали Земята от всички страни с пламъка на новото.

Образът на света днес ще стане на прах от камъка на новото учение. Върху този диамантен камък на Истината в душите ще се построи културата на Новата Епоха.

„Днес всички хора искат да знаят, какво ще стане със света. Светът представя образа със златната глава, която царят видя. Но виждате, че един малък камък дойде, разруши целия образ и го хвърли на земята. Значи старата култура, с всички свои предания, останали от деди и прадеди, ще се разруши, нищо няма да остане от нея. Малкият камък, отсечен от планината, ще разруши старата култура и на Земята ще остане само онова, което той ще донесе. Това е новото, което трябва да приемете. Това, което пророкът описва, се отнася за сегашното време. Дошло е време и сега е, когато златната глава на света, сребърните му гърди, медните му колена и краката му, направени от желязо и кал, ще се разрушат. Сегашната епоха е преходна. Тя представя разрушаване на старата култура, възстановяване на Царството Божие и поставяне на нов ред и порядък в света.“ [146, с. 423]

Камъкът на новото е в ръцете на българите, т. е. на Дави-да. Какво направи Давид? Той хвърли всички тежки доспехи и оръжия, т. е. старите ритуални форми, които сковават, взе прашката си и метна камъка срещу Голиата. И от малкия камък на Давид, великанът Голиат се гътна на земята, поразен право в челото. С други думи, новото разбиране ще избликне като едно прозрение изведнъж и всички стари разбирания ще се разстелят по земята, безсилни, както сенките се разстилат и изчезват от светлината. Това е новораждането, това е възкресението, това е новото разбиране на пробудените души, устремени към необятното.

„Раждането пък подразбира бременност на духа с една Божествена, велика идея. Значи, за да се роди човек, в неговото съзнание трябва да вземат участие тия два елемента: разумът, като висша проява на ума. и сърцето, като условие за проява на чувствата. С други думи казано: За да се роди човек изново, с ново съзнание, той трябва да мине през вода и дух. ... Водата е божествен елемент, който принадлежи на херувимите. Техният физически свят е съставен от вода. Следователно, който иска да види Царството Божие, трябва да притежава двата елемента - водата, символ на живота, физическия свят на херувимите; и дух - основа на Божественото Царство. Който иска да влезе в Царството Божие, трябва да бъде във връзка с ангелите - основа на това царство и с херувимите - неговият физически свят. Без тази връзка, т. е. без вода и дух невъзможно е човек да види Царството Божие.“ [33, с. 256, 257]

„Ако се не роди някой изново.“ Това значи: ако не се свържете с възвишените същества - с ангелите, херувимите, серафимите, началствата, престолите, не може да се новородите. Новораждането освобождава човека от смъртта, която го ограничава и лишава от условия за придобиване на всички добродетели.“ [33, с. 272]

Космическият контакт - това е великото, което идва. Съвършените същества ще се изявят на пробудените души, ще ги запалят и ще им предадат законите на Любовта. Тогава ще дойде Христос - новото космично разбиране, което ще направи хората извори, слънца. По този начин изобилието ще влезе в света.

„Под „идването на Христа“ ние подразбираме проявлението на Любовта, на Божествения принцип, който ще стане условие за развитието на човечеството. В човека има набрани енергии от 2000 години, които предизвикват известни под-пушвания; и ако тези енергии не се отпратят, ако не им се даде изход, ако човек не знае своето място, ако тази фаза не мине, то ще стане такъв разгром, какъвто хората не са виждали досега, но казва се, че в Божия път разгром не става. И казва апостол Павел: „Ще бъдат грабнати във въздуха.“ Под „грабнати във въздуха" той подразбира пропукване на съзнанието. Тогава всички учени хора ще си подадат ръка и ще създадат условия за проявяване на Божествения принцип.... Идването на

Христа е вътрешно отношение, каквото е отношението на Слънцето към нас. Това е същия закон. И тогава между Бога и нас ще се образуват правилни отношения.“ [62]

Велик момент настава: разсъмване в душите. Ония, които се пробудят ще станат ученици на живия Господ в университетите на Вселената. Сега идва огъня на великото зазоряване. Важното е, колко души ще се пробудят и накъде ще се наклонят везните.

„Аз превеждам Христовия стих: След като Божественият огън дойде, ще има ли достатъчно вярващи в това учение, които да преустроят света? Светът може лесно да се пресъздаде. Всичката мъчнотия седи в изявяване на човешката душа. При сегашната епоха, главната мъчнотия седи в изправянето ума и сърцето на човека.“ [79, с. 45]

Сега идва тази култура на най-малките величини. Нещо много нежно и красиво трябва да се яви, за да пробуди душите за великата любов на саможертвата и доброто. Само тази любов може да роди безкористни, идейни хора, които ще преобразят всичко.

„Казвайте на хората: „Законът на любовта сега иде в света.“ Този народ, който не върви по пътя на любовта, няма бъдеще. За да има справедливост, щедрост, подтик към знание, трябва да има любов. Всяко нещо произтича от подтика на любовта.... Вчерашният хляб ни е помогнал, но днес трябва да ядем нов хляб.“ [116]

Ние казваме: Опитайте къшейче от хляба на любовта. Новият хляб е огън, който запалва и преобразява. Които дъвчат добре новия хляб, ще просветнат като Слънцето и ще познаят тайната на преображението Христово.

Блажен всеки човек, всеки народ, който приема в себе си „чистото словесно млеко“, за да изгрее като Слънце и да отиде да въздига кълновете в нивите на своите братя и ближни.