7. Пожар

[Ани]

7. ПОЖАР

Това е образ от Учителя.

Ако се изправиш, казва Учителя, в един театър и кажеш: „Любов!“ всички ще си помислят: „На този дъската му хлопа.“ Кажи, обаче „Пожар! Пожар!“. Хората ще наскачат. Силна дума си казал.

Новото човечество ще постави нови думи за любовта, за Бога, за първичните, мощните сили в живота. Обаче, днес тези думи са обезсолени, компрометирани от инквизицията, от лицемерието, от продажността, от развратността.

Хората ще се запалят от чистото и святото, което не угасва и този пожар ще роди новите думи, новите образи и понятия, новото разбиране за нещата.

Блажени са съвременните хора, защото като прегладнеят от изпитанията, ще се запалят от великия Пожар, който никога не гасне. Той е любовта на малкото разумно дете. Казвате си: Бърбори си нещо това дете. Не, детето не бърбори, но преживява нещата. В неговия говор няма нито един формален звук. Всяка дума, всяко чувство в него са чисти, искрени. Изправи се детето сред величественото чудо наоколо си, пред величието на Природата: усмихне се, започва да подскача, да маха ръце. То е преизпълнено от великия живот, който блика в него. Сърчицето му трепка, трепка от изобилието и казва: Обичам! Обичам! Обичам! Какво обича детето, колко обича, защо обича..- не казва. Това са странични неща, които обезсоляват любовта.

„Човек трябва да обича, за да се прояви.“

Българите, славяните не са се проявили още, т. е. не са намерили любовта. Те даже не са се родили още. Отсега нататък има да се родят, да заобичат, да се проявят. Те трябва да се родят от Божествената Майка - душата и да проявят любовта на Христовия Младенец, т. е. свръхсъзнателната любов на самопожертвуванието.

„Когато си готов да извършиш всичко за в полза на другите, без да усещаш някакво притеснение, това е Божествения път.“ [112]

Любовта избликва в човека, когато той има нещо свещено в себе си. Идея има този човек - душата му трепти и е изпълнена от стремеж, от търсене. Като придобият свещеното знание, хората ще затрептят от любов и работите им ще тръгнат по мед и масло. Любовта ще ги научи да постъпват достойно, ще отвори пътищата им.

„Любовта може всякога да се приложи. Нещастията и страданията в домовете могат да се премахнат в един момент. Нещастията на българския народ могат да изчезнат моментално. - Как? - Чрез любовта.“ [103, с. 105-106]

„Защо и българите не успяват? - Любов нямат, любов им трябва. Бог помага на онзи народ, който има любов. - Неправда има в света. - Не. няма неправда, но днес действува законът на кармата, на строгата неумолима карма. Ще видите, че само онези народи успяват, имат бъдеще, които постъпват справедливо и благородно.“ [40, с. 231]

Законите на Любовта се изучават в Божествената наука. Там се говори за три основни нива на любовта: емоционална или магнетична, ментална или идейна и причинна или душевна.

„И тъй. първата проява на любовта е на привличането, т. е. магнетичната любов. Втората проява на любовта е приятелството. Тя е по-висока степен на любовта от магнетичната. ... Третата проява на любовта почива на сродството на душите.“ [17, с. 102]

Това са необятни области, които са обект на бъдещата фундаментална наука за човека и природата.

Събирателно идеята за тази дълбока сила на Любовта е изразена чрез двата Христови закона: любов към Бога и любов към ближния. Любовта към Бога е течение във Вселената от периферията към центъра, подобно на движението на венозната кръв към сърцето; а любовта към ближния е движение от центъра към периферията, т. е. движение на артериалната кръв от сърцето към капилярите.

Тази област представлява същина на Божественото учение и трябва да се изучава. Паневритмията изцяло лежи върху тия два основни принципа, наречени принципи на Любовта и Мъдростта, т. е. учението на Бодхисатвата през всички времена.

Има обаче и една друга област на Любовта, която е отвъд обусловения свят. Тя е любовта на свръхсъзнанието или Божията Любов. Тя е Любовта на Истината, която синтезира и двете движения - към центъра и към периферията и ги крепи отвътре. Учителя казва:

„Любовта се проявява и в най-малките частици, като енергия, като импулс. Учените наричат тази енергия „притегляне, сродство, теготение“. Както и да я наричат, тя е една и съща-любов на частите и любов на цялото.“ [17, с. 61]

Любовта е Христос, проявения Божи Дух в света - първата, най-фина сила, от която произтича всичко. Ние я асоциираме с гравитацията, която е една неполярна сила. Тази сила извира ст непроявеното, незнайното, от Единната, Неразделима канара.

В човека тази сила се изразява като благоговение към най-възвишеното, върховното в неговия идеал или както се казва - като любов към Бога.

„Знае се, че любовта има три полюса, свързани с три различни центъра: любов към Бога, този център се намира в най-горната част на главата, любов към ближния, този център се намира в средната част на главата; и най-после любов към себе си - този център се намира в малкия мозък. Последната любов е най-груба, поради енергиите, които се развиват у човека. Днес хората живеят с тази любов, вследствие на което мислят само за себе си. Центърът на любовта към Бога е най-важен. И ако българите са страдали досега толкова много, това се дължи на факта, че у тях тази жлеза, този център на любов към Бога е слабо развит. У славяните този център е най-силно развит, те обичат Бога, с изключение на българите. Ако славяните изгубят тази любов към Бога, ще изгубят всичко, защото силата на човека се дължи на този център - любов към Бога.“ [85, с. 50]

Тук желаем да спрем вниманието ви върху думите „център“ и „любов към Бога“. Тези думи са ключ, на който в следващите си работи ще се стремим да дадем практически, или както се казва на съвременен език „технологичен“ израз. Това е идеята за „космичната икономика“, за контакта с великата разумност във Вселената, в Природата, в глъбините на съществата.

Тоя център, независимо в коя област на човешкото или природно естество е проектиран, ние наричаме ХАРА.

„В България всички добри хора трябва да насочат мисълта си към един център - към Бога. Забърканите работи на днешните да си ги оправят сами, а ако искат ново, ще им го дадем. Трябва да има нещо, на което целия живот да е построен. Прехвърлянето от една партия в друга не ще оправи работите. Основа трябва. Онзи, който идва да оправи света, или една работа, трябва да е умен, силен, да свети, да е пълен с любов, знания и търпение. Ако идва празен, какво ще даде.

Няма хубаво бъдеще онзи народ, който се противопоставя на Бога.“ [62]

Добри хора, център, Бог, изобилие, добро.

Русите наричат българите „бапхары“, „бал“, бальшой - голям; „хар“, „харен, хароший“ - добър; т. е. „голямо добро“. В това схващане има голяма истина, защото древното божество на българите е Хари - харния, добрия Бог. Тази идея ще развием в книгата си за българите. Бихме желали от сега тя да работи в подсъзнанието на читателя, защото в нея има такъв мощен заряд, който ще запали всичко. Тази сричка „хар“ запалва Новата Епоха на доброто, предназначена за хора-извори, хора-слънца.

Учителя обръща специално внимание на българите, че преди 2000 години техните свещенослужители са престъпили Божествения закон, вследствие на което народа им потънал дълбоко в материята. Днешният българин е изгубил божественото чувство - този център в него е много слабо развит.

„В религиозно отношение българинът е много слаб, затова страда толкова много. У него няма нищо свещено. Той е честен и справедлив, но дойде ли до почитание и уважение, там го няма. Вземете вестниците и вижте...

Както човек живее, тъй мисли и за другите.“ [147, 6.VI.1926]

„Понеже у българина е слабо развито религиозното чувство, той е упорит и силно критичен - бръсне без сапун. Ученикът има да се справя с тези народностни качества.“ [62]

„Българите нямат почитание нито към Бога, нито към приятелите си. Българинът е съвестен, но не е религиозен, а това е един народностен грях, от който този народ е много страдал. Това е важно да се знае от веригата, защото и вие изхождате от народа, та добре е да знаете, че като слизате във веригата, вие влизате в съприкосновение със същества висши, та ако липсва във вас внимание, вашата работа ще бъде също, както да се приближава сламата към огъня.“ [112, с. 188]

Има една област, от която българинът много си пати -особено духовните хора, както и тия със силни чувства.

Българинът казва - аз съм откровен човек, в мене няма нищо скрито. Минава духовният с приятеля си през някое оживено място и започва да говори силно, да вика, така че цялото множество да го чуе. Той вика, че чете книги за Бога, че в тях има такива и такива велики идеи. Хората се обръщат и го измерват с поглед.

Приятелю, ти знаеш ли, че тази дума „Бог“ е трудно смилаема за тези хора? За тях тя е твърда като камък. Като ги замеряш с тия камъни, хората в себе си те наричат с всякакви епитети. Ти не разбра ли, че с твоето викане стана причина да се похули Божието Име, да се извърши поругание върху свещеното?

Някой пее песни за Бога и използва цялата мощ на гласа си, че прозорците на комшията да се разтресат малко. Той казва: Искам да отворя душата си. Това е. Другото не е живот.

Обаче, казва се, че Божественото е най-фината сила. Човешкото пеене е кряскане в Божествения свят. Слънцето когато изгрява кряска ли? - Обаче има една музика в багрите на зазоряването. Има една тиха многогласна музика, която пробужда душата на човека.

Божествената музика се отличава с това, че човек пее тихо, за себе си. Тихо пее той, обаче хората се заслушват; и като се заслушат, душата им се пробужда.

Някой има хубав, силен глас, с богат тембър. Извади гласа си, изпълни пространството с мощ. Ти не можеш да изразиш така една Божествена идея. Това пеене наричаме Велича-ене на земните царе и владици - в него има нещо показно. Духовното пеене е тихо - то идва от света на душата.

Свещените неща произтичат от душата. Когато искам да говоря на една душа за Божественото, аз трябва много добре да съм проучил, каква храна й се услажда. По съответен на чин, усмихнато, благо ще й говоря: на един за музика, на друг за домати, картофи, на трети - за говеда. Важното е хората да се привързват помежду си, да почувстват потребност от другия, да се обменят, т. е. да проявяват любовта като услужване като добро.

Свещеното е вътрешна сила, за него по никой начин ж трябва да се говори. Ще разказваш какво си преживял, какви прозрения и откровения си имал. Ти знаеш ли, че тия неща са една семка, която Господ ти е дал да посееш в душата си и да я отгледаш? Ако не заровиш семката, а я разнасяш насам-на там, нищо няма да излезе от нея.

Българинът говори високо, пълен е с енергия. Ще изнесе становището си - целия трамвай да чуе. Ние казваме - това е показност. Идва активният - иска непременно да ти помогне. Ти свършваш вече работата си. Той настоява. Ще те избута, ще завърши работата ти. Няма какво - енергичен е човекът.

Божественият човек е тих, скромен, вежлив, услужлив, невидим. Той ще мине по улицата така плавно, че никой няма да го забележи. Това е методът на доброто. То е вътрешен, невидим процес - в него няма никаква показност.

Българинът, като енергичен човек, отдалеч ще се развика, ще направи редица ритуални движения, да не остане нито един, който да не го забележи. Ние казваме: изкуство е това -театър.

Обаче свещеното е невидимо. Хората на свещеното са невидимите хора. В тях няма нито палене, нито униние. Те са като една вътрешна светлина, която радва всичко.

„Един българин, като отиде в кръчмата и се напие, може да изнесе и най-интимните работи, които са му казани като на приятел. Някои казват: Какво от това, че изказал тия работи? Аз забелязвам, че същото това нещо става и между вас. Ако вие изнесете някои от интимните работи на някой ваш приятел, вие сами ще се спънете в живота си. Ако великият закон в света беше такъв, да изнасяме всичко, защо природата не е изнесла всичко, защо го държи закрито?

По същия закон има много свещени работи, които ние трябва да пазим. Докато ги пазим, има благородство в нас: изнесем ли ги, ние сами се унижаваме, ние сами се компрометираме. Човек, който изнася свещените неща, аз казвам, че този човек проституира. Има известни свещени работи, до които като дойде да говорите, кажете: Приятелю, по този въпрос няма да говорим, дотук ще спрем“. [Разумният живот, 114-115]

Спряхме се по-обстойно на тази област, защото подпушването на божественото чувство у българите пречи да се развият най-хубавите им дарби и качества. Учителя казва: Българинът е едно дете - сираче, останало без майка. Той представлява един музикален извор, който е запушен. Има условия да се отпуши този извор, да тръгнат нещата.

Музиката е възвишена дарба, която не може да служи на новата култура, докато не се развие божественото чувство в българите. В тях божественото чувство ще се развие именно чрез музиката. Когато този музикален божествен извор се отпуши, всичките им работи ще тръгнат. Новите музиканти ще запалят човечеството за новите идеи. Музиката е божествена искра, която ще бъде централна идея в душата на новия човек.

Днес българите са потънали дълбоко в материята. Тяхна основна задача е да развият в себе си божественото чувство - любов към Бога, т. е. свръхсъзнателната любов на служене и самопожертвувание. Само това може да ги изведе в по-хармонични условия, благоприятни за мисията ми.

Още в началото на века Учителя констатира:

„В България атмосферата е много тежка. Българският народ се е свързал с материални работи и за да го повдигнем, трябва да го развържем от материята. Виждате сами, че българинът иска да има и кокошки, и свине, и кози, и овце, и говеда, а разказват, че за един германец е достатъчно само един кон. После, едного германеца ще видиш доволен от 50 декара земя, докато българинът е недоволен от много повече. Й тази е причината, дето в България няма мистицизъм, липсват ясновидци и слухари. При все туй, не гледайте, че ние сме едно малко меншенство. защото достатъчно е много малко квасец, за да подквасиш голямо количество мляко. Тази работа не е в множеството, а в качеството на нещата. Ние искаме да се възстанови изгубеното съзнание и щом се възстанови то, ще дойде и миналото знание и доброто ще изпъкне.“ [113, с. 240]

Значи българите са имали това божествено съзнание, но го изгубили.

„Причината, задето българите ядат повече кисело е, че те живеят в гъста материя, за разработването на която са необходими киселини. И наистина, всеки българин казва: Много работа имам за в бъдеще. Всичките ми работи са все недовършени. За да станат плодовете на българите сладки, те трябва добре да се наторяват. В духовен смисъл под наторяване се разбира възпитание.

Съвременните педагози говорят за индивидуалното възпитание, обаче, според мене, не съществува индивидуално възпитание, но колективно. За пример, достатъчно е човек да полее едно растение или едно плодно дърво и да го остави само на себе си: то знае как да възпита всички свои клетки, от които да изникнат корени, листа, стъбло, клончета, да цъфнат цветове и най-после да узреят плодове.“ [84, с. 15-16]

Действително, в природата имаме едно Слънце, но то оживява и възраства всички растения и същества. Водата също по естеството си е една, но полива много растения. Божествената Любов е онази вода на първичния живот, онази интимна, първична енергия, която оживява и повдига всички. Ето защо, пробудените души, които са отворили своя Божествен извор носят отговорност, през тях да протича тази оживяваща, трепетна сила на Божествената Любов и да полива градините на всички души. В това се състои опита, който ще изнесем - в тази посока човечеството може да намери своето спасение.

Обаче, преди това. хората трябва да осъзнаят безплодността на своите материалистични въжделения, за да могат да уповават на творческото в себе си - на Духа.

„Ако хората в сто години възприемат безбожието, главата ще се спити отгоре, където е мястото на любовта към Бога и където са моралните центрове. След 200 години формата на главата ще се върне милиони години назад, каквато е при низшите животни. Долната челюст ще изпъкне и ще замяза на животните. Единственото нещо, което облагородява хората, то е Божественото чувство. То повдига човека. Религия, която не дава красота на лицето, черепа, тялото, каква е?“ [19.Х.1941]

Днес трябва да вникнем и да констатираме, че безбожието роди бездушието в съвременния свят. То роди чиновническия, еснафския, дребнавия начин на мислене, роди хората на личния, колективния и класовия интерес. Тук имаме предвид не отхвърлянето на религиозните доктрини, но изгубване вътрешния идеал, моралните норми и ценностната скала в душите. Когато душата остане без своя вътрешен идеен център, тя заспива, човек премества опорната си точка навън в механичния свят и започва да му робува. В него не остава нищо идейно, защото носител на идейното е душата. Този човек се сражава за своите права, за правата на своята организация или доктрина и затова идейното, истината, моралната норма в него рано или късно се подчинява на конюнктурния прагматизъм, класовия интерес или други външни съображения.

Божественото чувство в душата на човека е чувството му за принадлежност и динамично служене на единия, неразделимия, целокупен живот, с който душата на човека е неразривно свързана. Всичките мотиви на пробудения човек произтичат от този свръхсъзнателен жертвен стремеж за взаимопомощ и единение. Човек се посвещава на целия комплекс на живота, той живее за интересите и благото на целия, целокупния живот. Този закон се символизира от идеята за Бога - интимната неразделима сила, от която произтича единството на нещата. Тази сила наричаме любов, взаимност, доброжелателство към всичко. Тя изразява, именно, цялото - човека като цяло, народа като цяло, човечеството като цяло и т. н. Всеки човек или народ трябва да служи на цялото като един организъм, нещо живо, а не на частния интерес, който наранява хармонията в живота на цялото. Колкото по-разумна и възвишена е дадена постъпка, толкова по-съзвучна е тя със закона на цялото. Такъв е нравствения принцип на цялото - Господ, Бог, Първоначалото, Първопричината и пр. Служенето на този принцип се нарича служене на Бога, защото само по този начин се придобива богатството, пълнотата на живота.

„Всеки народ трябва да слугува на Господа. Това е новото в света. Това е бъдещето на всеки народ. Народ, който не служи на Господа, ще плати. Българският народ не е пратен да работи за велика България, а е пратен да изпълни волята на Бога, да служи на Бога. Няма да има вече велика Сърбия, велика България, Велика Русия, велика Германия, Велика Англия и пр. Нито една велика сила няма да има, а ще има народи, които служат на Бога, т.е. които следват Божиите закони. Всеки народ, който служи на Бога, ще има Божието благословение, ще получи големи блага, ще бъде напреднал народ.“ [57, с. 250]

„Не е количеството, което прави величието на народите, а качеството. На всеки народ, който не иска да служи на Бога, ще му се отнемат благата и ще изчезне от земята, ще бъде разпръснат като еврейския народ.

Величието на един народ е в служенето на Бога. Тогава този народ е силен и никоя сила не може да му се противопостави. Той всякога и при всички условия е победител. Той разполага с неизчерпаеми Божии блага.

Напредналите Същества, които идат отгоре - предците на човечеството, ще помагат на онези народи, които добре слугуват на Бога, а на тези, които не искат да слугуват, няма да им се помага.“ [57, с. 251]

„Народ, в който вярата, знанието и любовта отслабват, идва в упадък.

Под култура аз разбирам известно познаване на Бога. Всички хора, семейства, общества и народи, които са умни, добри и силни, ще имат Божието благословение.“ [62]

Тук се вижда, че не става дума за една догматична идея. а за издигане качеството на вътрешните сили, които формират една висока култура, висок идеен и нравствен стандарт на живот. Да апелираш към Божественото, значи, да мобилизираш вътрешните си сили.

„Спасението на България е в това, всички българи да се обърнат към живия Господ, Който държи съдбините на народите з ръцете си. Те се кланяха на германци, на англичани, на американци, на французи, но никой не им помогна. Казано е: „Проклет е оня, който се надява на човека.“ Нека българите се обърнат към Бога и кажат: На Тебе, Господи, се кланяме. На Тебе уповаваме. Никаква политика не ни трябва, Долу всички узурпатори! Долу всички лъжци!“ [31, с. 152]

„Което Господ е наредил, никой не може да го отмени, и което сега гради, никой не може да го развали. От всичко това ще излезе след време добро. България и българският народ трябва да се научат на кого да разчитат, най-вече в трудни времена. Друг е. Който разпорежда съдбините на народите.“ [23, с. 267-268]

Един човек или един народ трябва да имат в себе си една свещена идея, един център, една опорна точка, едно Слънце, един извор и пр. Това е вътрешната му допирателна с великото Цяло, с великото Всичко, което може да му даде потребното. Как? Това поле на любов ще трепне в онзи, който има това благо и той ще ти го донесе. Той влиза в отношение към тебе, каквото е отношението на майката към детето й. Ако той отвътре получи импулс да направи добро, ще ти даде най-доброто и ще ти го даде безкористно. Обаче другото положение е по-важно. Човек в божественото става мощен, работоспособен, удачен - сам започва изобилно да дава блага, събужда симпатии и възторг. И двата метода човек може да приложи вътре в себе си, а не отвън.

,Всеки народ трябва да служи на една велика идея, или казано в духовен смисъл: всеки народ трябва да обича Бога и Нему да служи. Той трябва да има за Бога ясна представа, да го чувства в душата си, и да не мисли, че Бог живее някъде на небето.“

„Разумна любов трябва на всички ви! Ние не трябва да чакаме тази любов нито от Индия, нито от Америка, нито от Европа. Тази любов е в нас. Всички трябва да кажем: да бъде благословено името Божие! Да се слави името Божие! И Господ, който ни даде това лозе. нека изпрати Сина Си да Го приемем.“ [VIII сер. Даровит човек. 30]

Много българи, като се говори за прослава на Бога се свиват, неудобство ги сковава.

Това е мисията на славяните - да славят Великото. Божественото. -Те ще го прославят с музика, със слово, с наука - с всичко, което излиза от душата.

Човек, ако не иска да слави Божественото, ще послужи на сатанинското. Идва време всички души да славят Божественото, Вдъхновеното, Сюблимното в себе си, което ги обезсмъртява. Само така всяка душа ще предава своя трепет на обществото и ще го повдига. Само така всеки народ ще внася своята култура в човечеството, а човечеството ще го обезсмъртява.

„Казвам: когато се говори за богатството на един народ, трябва да имаме предвид посоката на силите, които функционират в него. Ако силите на този народ са насочвани към Божествения организъм, този народ ще бъде богат, ще се развива правилно. Колкото и да е малък един народ, той представя уд от Божествения организъм. Неговото значение зависи от функциите, които той изпълнява в този организъм. И тогава, ако един народ изпълнява своята служба правилно, той от нищо не трябва да се страхува. Ако народите съзнаваха това, те щяха да работят съобразно законите на Битието, а Битието пък щеше да работи за тях. Обаче съвременните народи се отказаха от законите на Битието, вследствие на това те изгубиха и неговата помощ.“ [61, с. 79]

„Доколкото българите служат за благото на човечеството, дотолкова ще бъдат благословени. Живеят ли само за себе си. тежко им. ... Работите на българите ще се оправят, когато служат първо на Бога. а после служат на себе си.“ [62]

В това отношение, българите са привилегировани. Те имат в ръцете си Словото на Бога, на Духа и ако го приложат в живота си, ако го дадат на човечеството, те ще изпълнят и двете положения - ще бъдат благословен, обичан, почитан и благоденстващ народ. Защото благоденствието идва от ония велики души, които носят богатства от всички краища на вселената. А какво по-голямо богатство от вдъхновението, от дарбите, пред които всички се прекланят!

„Ако Бог живее в един народ, мир ще има в него; ако Бог не живее в този народ, мир няма да има. Българският народ трябва да стане мек. Този народ не може да се повдигне с тази си грубост. Под думата „мек" не разбирам мекушав, но народ с едно благородно отзивчиво сърце. Ако Бог поеме българския народ, това малко клонче и го присади на една дивачка, той народ ще стане. А сега, че трябвало да се разрешават социални въпроси, че трябвало пари, това са второстепенни въпроси. Вие можете да вземете пари откъдето искате, но парата не повдига народа. Един народ може да се размножава и намалява, но ако не дойде разширение в съзнанието на хората, ако не дойде тази висока култура в него, от този народ нищо няма да остане. Ако обаче дойде това разширение в съзнанието, тази висша култура, както в един народ, така и в един индивид, това е една мощна сила, която твори, която внася елементи на съзнателен, на разумен живот.“ [97]

На едно място Учителя казва: Българите религия имат, но вяра нямат, изгубили са вярата си. Искам да им придам вяра.

Голямо безверие цари. Отвсякъде бедствия, отникъде помощ. Тогава? Обърнете се навътре в себе си към онази малка светлина, която иде издалече, да видите какви идеи, какви сили ще дойдат във вас. Щом ви изпълни тази вяра и упование, тази вътрешна сила, стъпката ви ще стане по-уверена и пред вас ще се отвори пътека, за която не сте имали никакво понятие.

,Само тоя народ може да стане велик, който вярва в Бога и изпълнява Неговата воля. Когато един народ има любов в себе си и готовност да се жертва за великата правда, той всякога побеждава.“ [31, с. 255]

„Какво ще стане с Българския народ? - Велико бъдеще го очаква. Той трябва да повярва в живия Господ и да каже: Щом Бог е с нас, никой не е против нас. Живият Господ ще ни ръководи. Той ще внесе ред и хармония във всички народи. Той ще заличи всички погрешки и престъпления. Той ще изглади всички мъчнотии.“ [31, с. 30]

Съвременните хора се оплакват от дълговете си. от материалните си загуби. Тия загуби са в реда на нещата. Българите са изоставили своето предназначение към човечеството, към божествената идея, която носят в себе си. Те трябва да изпълнят своята функция, своите задължения към цялото и тогава отвсякъде към тях ще протече тяхното благо. Докато на направят това, Божествената тояга ще се слага върху гърба им все по-усърдно и по-осезаемо. Те да направят това, докато Господ не е повалил на земята и техните кредитори. Тогава няма да има помощ отникъде - всеки ще казва само дай!

„За българския народ казват, че има велико бъдеще, че е избран народ. Всеки народ, който изпълнява Божията воля, който живее съобразно Божиите закони, има велико бъдеще. Обаче, отворете историята на българския народ, да видите доколко той е живял по Божията воля, за да бъде велик. Тъй както живее българския народ, има ли бъдеще, може ли да бъде велик?“ [62]

„Има един народ, който най-малко благодари на Бога. Това са българите. В моите изследвания, народ, който благодари най-малко на Бога, това са българите.“ [ООК, 31.III.43 г., с. 9]

Българинът разсъждава тъй: „Какво ми е дал Бог, че да Му благодаря.“ Това е криво разсъждение.

Преди всичко, Божественото ти е дало тяло, ум, сърце, душа и дух. Покрай тях ти е дало безплатно въздух, светлина, енергия и е изпратило напреднали същества да се грижат за повдигане на твоето съзнание. Ако Божественото само за миг отклони вниманието си от тебе, ти ще изчезнеш. От тебе няма да остане нито един атом.

Извън това, ако човек не насочва вниманието си към Божественото, той все едно че е в сянка, в мрак. Благодарността е единствената енергия, с която човек плаща за духовната светлина, с която го учат, за огромните разходи по него от висшите светове. Освен това, ако не обича, човек не може да бъде забелязан от висшите същества, за да му помогнат. Те насочват вниманието си само към светлината, която произтича от любовта на съществата.

И накрая, всяко същество, което не изпълнява своята Божествена функция, то е във война с разумните същества и ще бъде бито безпощадно по всички показатели. Това същество се проявява като паразит в космичния организъм, поради което целият организъм ще му въздействува по подобаващ начин.

Човек или народ, който осъзнае своята функция в цялото и изпълнява своето Божествено предназначение, цялата Природа, всички същества и народи ще се надпреварват да му услужват. ще правят всичко за повдигане на неговото благоденствие.

„Ако всички депутати от народното събрание кажат: най-първо ние ще служим на Бога, ще пожертвуваме всичко заради Него, а после за българския народ, знаете ли какво Велико народно събрание щяхме да имаме? Знаете ли колко велик щеше да бъде българския народ? Аз говоря за България, за вас, не говоря за себе си, понеже не мисля да живея в България. Аз не мисля да живея даже и на Земята. Един ден ще се върна в своето Отечество и от друго място ще ви гледам. И тогава няма да правя добро както сега, да ви проповядвам. Ще видя, че някой плаче, ще го утеша, без да ме види. Ще бъда невидим. Ако вярвате в моите думи, добре ще бъде за вас, тъй ще стане. Пък, ако не вярвате, сухи дървета ще станете - нищо повече. Вие ще опитате всичко това. Туй богатство, което ви давам, това са закони, които трябва да приложите. Бог е говорил през всичките векове: трябва да дадете абсолютна свобода на вашия ум! Обикнете ли Бога, главният въпрос в света е разрешен. Вие ще влезете вече в света на безсмъртието.“ [95, с. 23-24]

Учителя казва: „Моето учение се заключава в любов към Бога.“ Хората трябва да имат ясна идея за Божественото. Ние се считаме задължени да посветим следващата си работа на тази тема.

Обаче, човек не може да се оправдае, че не познава Божественото. Винаги, когато е в утеснение, душата му се пробужда и се обръща към Разумното Начало в себе си. Човек и без външни знания може да насочи вниманието си към Божественото в себе си, Което ще му помогне, ще подобни условията му във всяко отношение.

„Няма друг като Господа. Там, дето е Той, всичко върви напред. И няма невъзможни неща.“ [23. с. 267]

Когато говорихме за мисията на Учителя, ние не разкрихме до край неговата задача. Учителят казва:

„Може още докато съм на Земята, а може и като замина на оня свят, но ще накарам всички българи да познаят Бога. Това е моята задача: да науча българите да се кланят на живия Бог, Който е дал всички блага; да разберат смисъла на живота, да придобият истинската култура. Седем пъти ще ги прекарам през огън, но ще станат истински човеци, носители на новата култура.“ [31, с. 155]

, Моята задача е да науча българите да се кланят на живия Бог, Който ни дава всички блага и да кажа една велика истина. която говори Господ. Когото много добре познавам.“ [132, с. 26]

Кога се кланя човек? - Когато обича. Майката, като обича детето си, кланя му се. т.е. отдава му своето внимание, време, труд и живота си. Тя влага вяра, надежда и любов в своето упование, в своя идеал.

Да се кланя човек на Бога, значи да послужи на любовта и доброто, на висшата си идея, на висшия идеал в своята душа.

Щом един човек или народ обича Бога, всичките му полици ще бъдат платени, всичките му разумни желания ще бъдат изпълнени.

Божественият свят плати дълговете на българите и ги освободи от иго заради мисията на Учителя. Щом не послушаха Учителя, всичките им дългове и робството се върнаха върху тях и в тях. Едно им остава: Да се обърнат към Божествения свят и като уповават на него, да изпълнят своето предназначение.

„В природата има много ресурси за забогатяване. Ако българите бяха умни хора и бяха решили да живеят по Бога, не тъй както сега живеят, но истински, както трябва, те в една година отгоре щяха да платят дълговете си и никакви репарации нямаше да има.“ [56, с. 131]

„Елате в Божествения свят-, дето всичко е направено от злато. Ако влезете в този свят, ще можете да платите дълговете на България.“ [70, с. 94]

Възниква въпросът: Къде да намерим Бога? - Може ли някой друг да яде за тебе? Може ли някой друг да обича за тебе? Бога, Любовта ще намериш в себе си. Като намериш любовта, тя първо ще те раздруса, да изпадат всички паразити от тебе, които те мъчат. Като стане човек чист, разумен, той се изпълва с любов и става обичен на всички.

„Когато Господ приближава до някого, най-напред ще има сътресение и тогава ще има усещане.“ [23, с. 150]

„Ако вие седнете като окултист и казвате: „Да имаме сили, че ще оправим България.“ Нищо няма да направите. Ако на един народ му дадете най-голямото богатство, вие ще му създадете най-голямо нещастие; ако го направите силен, вие ще му създадете друго нещастие. Аз не казвам да не е силен, но силите трябва да дойдат отвътре, богатството трябва да дойде отвътре.“ [62]

„Ако един народ служи на Бога, на Любовта и Истината, ще има велико бъдеще. Но ако не служи, ще има една съдба много по-лоша, отколкото на евреите. Старото си заминава, новото идва. Един нов свят се създава в нашите умове, в нашите сърца, в нашите тела. Не отвън, вътре в нас се създава един нов свят.“ [120, с. 103-104]

„Да дойде богатството отвътре - значи истината се проявява там. Този човек е труженик - творец на своите условия.

Не е лесно човек да служи на новото. Новото има нови, по-високи изисквания към морала на съществата. Малцина ще влязат в новото и ще се ползват от неговите големи блага - те ще получат безсмъртие и свободен билет да посещават университетите на Вселената.

За да постигне това голямо благо човек трябва да съблюдава закона на любовта, който съхранява единството на живота. Който убива и нарушава единството на живота, няма да има достъп в новата култура. В новия свят всички кланици ще потънат под земята. Там, където се е извършвало безчестие и убийство това място ще се разтресе - то няма здрава основа.

Онзи пожар, онова зарево, на новата епоха ще се запали от Божественото чувство. Българите имат привилегията, като гребнат от пламъка на Словото, да запалят огнището на човечеството. В това огнище ще пламти великата Божия Любов -свръхсъзнателната жертвена Любов за благото на всички.

„Докато не убедите всички хора да обичат Бог, работата не е свършена. Всеки човек, който не е проводник на Божията Любов, не може да се прояви.“ [Мисли 86-87]

„Който люби Великия ще има всичко, ще бъде заобиколен с добри хора, всички ще бъдат внимателни с него. Ако е земеделец, плодородието на земята му ще се увеличи: Той ще получи всички блага. А който няма любов към Великия, не получава никакви блага, т.е. не може да ги възприеме.“ [57, с. 231]

Може ли ситият да яде? Като яде, храната не се лепи по него - ценното в нея минава и заминава. Понеже този човек яде без любов, той се лишава от благото на храната, но в него остават само чужди, неусвоени, механични частици и токсини.

Божественото е именно тази сила, която привлича благото към човека и го прави цялостно същество с хармонични условия. Не обичаш ли, тялото ще бъде пълно с токсини, а условията ти - с недоброжелатели и кредитори.

Като обича Божественото, човек придобива положително съзнание, което привлича всичко хубаво, прекрасно в живота.

,.В Бога всичко е възможно - кога? - Когато Го любите.“ [131, с. 20]

„Ако цял един народ се обърне към Бога, ще може да разреши своите трудни въпроси.“ [Новото начало, 177]

„Помнете: Спасението иде от самите вас, от всеки едното. Ако всички се обедините в името на Бога, аз мога да пророкувам какво ще стане с България. Всяко пророчество има две страни: лоша и добра.“ [31, с. 89]

Учителят е дошъл в България не за няколко лица или за няколко ученика. Той е дошъл за един народ, за една общочовешка програма. И когато се говори за любов към Божественото, идейното, възвишеното, съвършеното и пр. в живота, има се предвид целия народ. Всеки да се докосне до тази идея, до този всенароден плам и да я приложи в живота си според своето разбиране, според нивото на своето съзнание и живот. Ти като се усмихнеш на едного, като окуражиш другиго, то е много нещо вече. Твоята душа се пробужда вече за онова Божественото, милото.

„Ако целият български народ, начело със своите управници, свещеници, учители изпълни Божията воля, ще бъде благословен и ще се прослави. Това може да стане сега, може да • стане и след хиляди години - от вас зависи.“ [31, с. 90]

„Българите имат едно предназначение от Провидението. Искам да им дам подтик да служат на Бога. Ако вървят в този път, ще имат бъдеще, ако се откажат, ще носят своите последствия. Бог на вас ви е дал дарби, но вие не вярвате в това...“ [75, с. 4]

Има двама благодетели в света. Сатана е представен под формата на лихвар и преуспяващ предприемач. Като тръгне по този път, човек е застрашен от огрешаване или задлъжняване.

Другият благодетел е Христос, Който учи душите как да развиват дарбите си. Той ще ти дава вдъхновение и знания, а ти ще работиш усилено над дарбата си, докато станеш велик виртуоз и маг в своята област. Тогава със силата на своето изкуство ще пробуждаш възвишеното във всички същества.

Българите в миналото са били войнолюбив народ и са си навлекли тежка карма. През тази част от пътя се затворили творческите им извори. Днес само Божественото може да ги спаси.

„Аз съм чел Божествената книга, в която е писано, че България ще бъде малка държава. На България не е позволено да се разправя с оръжия! Ако иска да се подигне, тя трябва да служи на Бога, и тогава ще й се даде едно почетно място. Не иска ли да служи на Бога, всички ще я тъпчат.“ [55, с. 17]

На българите е необходима Любов, която носи Истината в себе си. Тя е онова идейно безкористно чувство - да повдигнеш всички души към освобождението им от старите схващания, от стария ред на нещата, за да влязат във великите условия, в пожара на общочовешкото ликуване.

„Единственото нещо, което бих желал на българите е, да се научат да служат на Бога, да Го обичат, да бъдат будни и разумни и да обикнат Истината. Могат ли да направят това, и аз ще бъда радостен, че след като съм проповядвал толкова години Истината, българите са ме разбрали." [76, с. 130]

„Люби Бога! Люби ближния си! Търси съвършенството! Народ, който носи тези свещени думи, има бъдеще.“ [120, с. 167]