8. Връзки: човек – Творец, човек – ближен, човек – останалите

[Ани]

8. Връзки: човек – Творец,

човек – ближен, човек – останалите

Необходимо е да се различават връзките:

1) между човека и Твореца;

2) между човека и неговия ближен по група;

3) между човека и останалите хора, които не се явяват негови другари по група.

Казано е: „Създай си рав и си купи другар” – това е пътя на поправянето.

Казано е също: „Оправдавай всеки човек”.

Какво означава „създай” , „купи” , „оправдавай”? Следва да бъде пояснено, че в дадения случай „създай”, излиза извън рамките на здравия разум, защото в ситуация, когато разумът не разбира струва ли си да прави нещо или не, как тогава мога да взема решение кое е добро за мен и кое лошо? Ако от гледна точка на разума двата пътя са еднакви, то кой тогава убеждава човека да вземе решение, че си струва да направи нещо? И именно тогава, със своето действие той може да вземе решение.

И така, пред човека стоят два пътя:

1) да работи заради отдаване;

2) да работи заради получаване.

Има части в тялото на човека, които му казват: „Нима ще преуспееш повече в живота, ако работиш с намерение за отдаване? Нима само в този случай ще получиш наслаждение?” Казано е: „Ако правиш така – щастлив си ти в този свят, добре ще ти бъде в бъдещия свят.” И това е утвърждаване на доброто начало в човека.

Утвърждаването на злото начало е точно обратното: по-добре и изгодно е да се работи с намерение за получаване. И ето тогава, само силата, която се нарича „действие с вяра над разума”, скланя човека към правилното решение, а не разумът и чувствата. Затова, „действие” се нарича „вярата над разума и здравия смисъл”. Излиза, че вярата – това е сила обратна на разума.

Действието „купи” е действие вътре в разума, т.е. съгласно разума. Както и в нашия живот, когато човек иска да купи нещо, продавачът му предлага стока, а той стои пред избора – струва ли си да я купи на цената, която му искат. Ако не вижда изгода – не купува. Излиза, че под „купи” се подразбира използването на разума.

А сега ще разберем понятията „рав” и „другар”. Понякога под другари се подразбира група, заедно с която искат да бъдат в единна връзка. Това може да бъде благодарение на съвпадането по свойства, когато всеки се грижи за ближния, тоест отношенията са изградени на основата на любовта към ближния. Излиза, че по този начин се обединяват, стават като едно цяло.

Затова когато се образува някакво общество, поставящо си за цел създаване на единна група, тогава хората, които са поискали да основат такава група, обикновено търсят хора, които имат подобни на тях убеждения и свойства. И те трябва да усещат повече или по-малко близост по дух. Онези, които не подхождат на това, не ги приемат в създаващата се група.

След това в групата започва работа. Но ако от самото начало, т.е. още преди да се обединят в една група не са поставили единна цел на това обединение, то не трябва да се надяват, че от всичко това ще излезе нещо. А ако преди да станат група е било възможно да се различи, че те малко или много имат един стремеж, тогава може да се каже, че са способни да започнат работа в група над любовта на ближния.

Между човека и Твореца

Между човека и Твореца редът на работа е такъв, че отначало трябва да си „направи Рав”, а вече след това да си „купи Другар”, тоест в началото, човекът трябва да повярва над разума, че Творецът е Рав (т.е. голям, превъзхождащ собственото „ аз ” на човека ) . Както е написано в предисловието към Книгата „Зоар”, „най-главното – това е страха пред Твореца, и той означава, че човекът трябва да трепери пред своя Творец, защото Той е велик и властва над всичко”.

В степента, в която той вярва във величието на Твореца, наричан в този случай Рав, в същата степен има сили за действието „купи”, тоест по пътя на отказа от собствения си егоизъм, да купи единение по свойства с Твореца, наричано също сливане с Него. И тогава Творецът се нарича Другар (хавер), тъй като тогава има обединение (хибур) с Него. Хавер и хибур са думи с един корен. Например, когато в нашия свят се купуват различни неща, те трябва да бъдат платени с пари или почит, или просто да бъдат положени усилия, за да бъде постигнато нещо. Същото е и когато човекът иска да придобие сливане с Твореца, той е задължен да плати с отказване от егоизма, защото по друг начин няма да стигне до съвпадане по свойства с Твореца.

А когато човек види, че не е способен на такъв отказ, заради постигане на единение с Твореца, той трябва да разбере, че това не е защото се е родил слабохарактерен и по тази причина не е способен да преодолее собствения си егоизъм, а е негов недостатък в „Направи си Рав”, тоест в това, че не работи над вярата. Защото само в степента, в която вярва във важността и величието на Твореца, в тази степен има сили да се откаже от егоизма.

Нещо повече, човекът трябва да знае, че ако иска да оцени величината на собствената си вяра, то той маже да види това по степента на ограничение на използване на своя егоизъм, до която е способен да стигне. Тогава ще научи, доколко се намира в работата „над разума”.

Между човека и неговите ближни.

А между човека и неговите ближни, т.е. другари по група, трябва да се каже първо „купи си” другар, а вече след това „направи си” рав. Защото, докато човек си търси другар, той първо трябва да провери действително ли си струва да се обедини с него. Както виждаме от определената за нас специална молитва, свързана с другаря, която ние казваме в молитвата „нека бъде желанието”: „Отдалечи ни Творецо от лошия човек и от лошия другар”. От това излиза, че още докато човека приема другия за свой другар, на него му е възложено да го провери от всички страни, а за тази цел е необходимо да се възползва от своя разум, затова е казано „направи си другар”, тъй като под „направи си” се подразбира действие над разума. Следователно, в отношенията с ближните в групата, човек трябва да се възползва от своя разум и предварително да провери, доколкото това е възможно, има ли другарят му сходни на неговите възгледи и свойства, за да знае ще се сближи ли с него или ще се отдалечи, за което ние се молим всеки ден: „и отдалечи ни от лошия човек и от лошия другар”.

И тогава, ако види, че си струва да се обедини с него, той трябва да плати за това, т.е. да се откаже от егоизма и да получи в замяна силата на любовта към ближния. И тогава той ще може да се надява да постигне също и любовта на Твореца.

Излиза, че на втория етап, когато всеки трябва да научи нещо от другия, тогава влиза в сила правилото – направи си рав, за да може да каже, че неговият другар е по-високо от него, а за тази цел той трябва да използва „действие”, тъй като само над разума може да каже, че неговият другар се намира на по-високо стъпало.

Затова между човека и неговия ближен в групата редът е такъв: в началото той трябва да изпълни „купи си другар”, а вече след това „направи си рав”.

Между човека и останалите хора

Мишна ни казва също: „Направи си рав, купи си другар и оправдавай всеки човек”.

По-рано ние изяснихме, че между човека и неговия ближен по група съществува такъв порядък: в началото е „купи си другар”, където „купи”, както вече беше разяснено, означава вътре в разума, а едва след това трябва да се занимаваме с това, което се нарича „направи си рав”. А между човека и Твореца редът е такъв: първо – „направи си Рав”, а вече след това „купи си Другар”, както беше обяснено по-горе. Сега трябва да разберем: какво означава, когато за всички хора казват „оправдавай всеки” – какво имат предвид – „купи” или „направи”?

Въз основа на всичко казано, ние трябва да разтълкуваме това изречение не като „купи”, а като „направи”.

Например, има синагога, в която се молят много хора. И вътре в тази синагога се образува малка група от хора, желаещи да се съединят заедно, където основа на отношенията ще бъде любовта към ближния. Да кажем например, че там има сто молещи се и десет от тях искат да се сближат. Трябва да разберем: защо именно тези десет човека са избрали да се обединят един с друг, а не другите хора от същата синагога?

Може би причината е в това, че хората смятат, че те са по-добри в сравнение с другите хора от синагогата? Или пък защото са по-лоши от другите молещи се и затова са почувствали, че се нуждаят от някакво действие, за да се извисят до върховете на Тора и страха пред Твореца?

Всичко това може да се обясни по следния начин. Това, че тези хора са се съгласили да се обединят в една група, основаваща се на любовта към ближния, е защото всеки от тях е почувствал, че те имат едно общо желание, което може да сближи техните мисли и да им даде възможност да получат сила за тази любов. От Ари е известно, че „както лицата не си приличат едно с друго, така и мненията не си приличат едно с друго”. Въпреки това, хората, които са се съгласили да се обединят помежду си в една група, са разбрали, че техните мисли не са толкова различни, в смисъл, че всички разбират необходимостта от работата върху любовта към ближния, затова всеки е готов да отстъпи в полза на другия и посредством това, те могат да се съединят. А останалите хора не изпитват чак такава необходимост от тази работа, затова групата не може да се обедини с тях.

Затова излиза, че когато работят над сливането в групата, в същото време всеки проверява другия – неговите мисли, неговите характерни качества: струва ли си да бъде приет, достоен ли е той да влезе при тях? Оттук е нашата молба в ежедневната молитва: „и опази ни от лошия човек и от лошия другар”. Това се нарича „купи си другар” и се подразбира работа на основата на разума.

И от това излиза, че той се гордее пред останалите молещи се в синагогата. А как е възможно да постъпва така, нали това е против указанията на Мишна: „Трябва да бъдеш много скромен”.

За това говори раби Йешуа бен Пархия: „И оправдавай всеки човек”. Тоест по отношение на останалите хора, той трябва да отиде над разума, което означава състоянието „прави” – тоест действие, а не разум. Тъй като от гледна точка на разума, той вижда, че те не са толкова способни като онези, които е избрал за другари. И така разсъждава всеки. Излиза, че всеки превъзнася себе си пред всички?! И тук може само да бъде посъветван „да оправдава всеки”.

Това се има предвид по отношение на всеки човек, т.е. по отношение на останалите молещи се в синагогата, той трябва да оправдава всеки и да каже, че те в крайна сметка са по-важни от него, и вината е негова, защото не може да оцени важността и величието на масите, затова вътре в разума, той не вижда тяхното величие. По този начин, по отношение на ближния в групата, както вече обяснихме, човек трябва да „си купи”, а по отношение на масите, той трябва да „направи”, което е над разума и се нарича „оправдай всеки”.