Цел на групата

[Ани]

Цел на групата

19.12.2004

В тези статии се обяснява как да създадем група, какво е необходимо за всеки, който иска да върви по пътя на Баал Сулам. Този път е предназначен за онзи, който иска да се издигне на нивото „човек” и да не остане на нивото на „животното”.

По какво се различава нивото „човек” от нивото „животно”? Към нивото „животно” се отнасят онези, които принадлежат само към природата на нашия свят. Затова е казано: всички са подобни на животните («кулам кe бeeмот нидму»), с изключение на онзи, който освен свойството Малхут получава свише свойството Бина, благодарение на което се издига от животинското ниво на нивото „човек”. Свойството Бина вътре в нас дава на творението, на Малхут подобието на Твореца. Адам означава човек, от думата „доме” – „подобен” (на Твореца).

Пътят, който позволява да се издигне от животинското ниво (от нивото само на едната природа – да получава) на нивото на втората природа – да отдава, т.е. на нивото на подобие на Твореца – този път може да бъде преминат с помощта на методиката на Кабала.

За да бъде разбрано какво е това ниво „човек”, ще приведем тълкуването на мъдреците (Талмуд, трактатът Брахот) на редове от „Коелет”: „В заключение на всичко, чуй едно наставление: „Страхувай се от Твореца и заповедите Негови съблюдавай, защото в това е целият човек”.

Така е написано в книгата „Коелет” (Еклесиаст). След всички привидни разочарования от себе си, от Твореца и т.н., авторът стига до заключението, че всичко се свежда само до едно: „Страхувай се от Твореца и заповедите Негови съблюдавай”. В резултат на това и израства човекът.

И пита тогава Талмудът: „Какво значи „в това е заключен целият човек”? Раби Елазар пояснява: „Казал е Творецът: „Целият свят е сътворен само за това”, т.е. за да може това изначално животно, впоследствие да стане човек. И то ще стане човек с помощта на свойството, което се нарича „страх”, „трепет”.

Какво е страх в духовното? Защо именно той се явява причина за създаването на света? Защо се явява сила, с помощта на която творението се движи напред към подобието с Твореца?

От изказванията на кабалистите е известно, че причината за създаване на света се заключава в желанието на Твореца да наслади своите творения, да им даде възможност да усетят себе си щастливи. А тук, по думите на същите тези кабалисти, постигнали всичко това, излиза, че човекът се ражда и напредва заради трепета.

Как да свържем постижението и чувството на трепет, с онова усещане за щастие, наслаждение, съвършенство, които човекът трябва да постигне? Как могат да се съчетаят в него тези две противоположни категории чувства?

В книгата „Матан Тора” (Даряването на Тора) на Баал Сулам е казано: „Причината, поради която творенията не получават цялото благо, приготвено за тях от Твореца се заключава в разликата между техните свойства и свойствата на Твореца”. Творецът е даващ благо, а творението е получаващо. И съществува закон, съгласно който клоните (следствията) носят в себе си основните черти на корените, от които те произхождат. Тъй като наш корен се явява Творецът и Той няма желания да получава, то човекът изпитва чувство на срам, когато е принуден да получава.

Този свят е създаден именно, за да поправи това чувство на срам.

Цялата система, в която се намираме, трябва да ни доведе до

подобие с Твореца. Всичко е създадено от една страна за да ни напълни, а от друга – за да не усещаме срам при това напълване. Трябва да разберем системата, която е създал Творецът спрямо човека. От една страна, ние говорим от страната на Твореца по отношение на човека, за това защо Той е създал именно такава система. От друга страна, говорим за човека. За това как възприема тази система и се издига към Твореца.

Чувството за срам е специално създадено от Твореца, за да осъзнае човекът разликата между състоянието „животно” и състоянието „човек”, разликата между получаване и отдаване, между свойствата на творението и свойствата на Твореца.

Разликата между тези свойства се проявява в човека чрез чувството, което наричаме срам. Тоест степента, в която човекът се различава от Твореца се нарича степен на срам.

А къде тук е трепетът? Пред кого и защо трябва да треперим, от какво да се боим?

Светът е създаден, за да поправим чувството на срам. Думата „олам” (свят от думата „неелам” (скрит), тоест в нашия свят, в нашето днешно състояние, за нас е скрито онова, което ни е приготвил Твореца. Защо е скрито? За да усети човекът страх, трепет пред Твореца.

Каква е връзката между скриването на Твореца и страха, трепета пред Него?

Човекът трябва да се бои да използва своите егоистични желания, трябва да се страхува да стане егоист. Това означава, че той трябва да се въздържа от получаването на наслаждение, ако иска да го получи за себе си. Трябва да има сила за преодоляване на своята страст. Длъжен е да постигне състояние, когато да получава удоволствие не заради себе си, а за да достави наслаждение на Твореца. По този начин човекът става подобен на

Твореца и унищожава усещането за срам.

Да се страхуваш от Твореца означава да се боиш да получиш удоволствие заради себе си, защото получаването заради себе си отдалечава човека от Твореца. Затова, в момента в който човекът изпълнява някоя от заповедите на Твореца (заповед се нарича правилното използване на изначалното егоистично желание), той трябва да има предвид, че тази заповед ще доведе до появяването на възвишени, чисти мисли в него, до това, че човекът ще пожелае да отдава на Твореца и така ще изпълни Неговите заповеди.

По какъв начин може да бъде постигне подобие на Твореца в своите действия?

В Талмуда, в трактата „Макот” (макот – удари, наказания), стр. 27, е казано: „Раби Хананя бен Акашя казал: „Поискал Творецът да изчисти Исраел (т.е. да изчисти стремящите се към Твореца от егоизма), затова им дал Тора и заповедите” (като средство за изчистване от егоизма).

Събрали сме се тук, за да създадем група, в която всеки от нас ще се стреми да достави радост на Твореца. Но за да постигнем това, ние сме длъжни първо да се научим да доставяме наслаждение на човека, да отдаваме на човека, тоест трябва да се научим да обичаме ближния. Само по пътя на потискане на своя егоизъм, можем да стигнем до изпълняването на заповедта – любов към ближния. А това е възможно само благодарение на страха, когато човекът разбира, че ако не постигне това състояние, ще си остане „животно” и напълно отделен от Твореца.

Това означава, че от една страна е необходимо да нивелира себе си по отношение на другите членове на групата, а от друга страна, човекът не трябва да унищожава себе си, а напротив, да се извиси, да се гордее, че Творецът му е дал възможност да влезе в група, в която всички нейни членове имат само една цел – да получат напълване от Твореца.

Усещането на Твореца в творението се нарича разкриване на Шхина (Шхина, от думата шохен – помещаващ се, напълващ).

И макар още да не сме постигнали тази цел, ние имаме желание да го направим в настоящия момент, и това желание е много важно, защото въпреки че се намираме в началото на пътя, ние се надяваме , че ще стигнем до възвишената цел.

Творецът ни е дал желание и условие – да създадем група. Дал ни е възможност да разберем в какво се състои нашия път. Всичко останало зависи от това, по какъв начин можем да реализираме този път.

Статията е написана от Рабаш през 1984 г. по времето, когато при него започна да се занимава група от нови хора. Аз го помолих да напише нещо за ежеседмичните групови събирания. И Рабаш започна да пише. Помолих го, защото иначе не беше възможно да се занимаваме – нямаше никакви материали, не знаехме за какво да говорим, какво да правим по време на събирането. А от това зависеше много. Важно беше не просто да си прекараме приятно или да поговорим за това, за което и по-рано сме говорили. Необходимо беше всяко събиране да се различава от предишното по нещо по-особено, да даде някакъв свой резултат. Затова аз помолих Рабаш и той започна да пише.

Вижда се колко са тежки тези статии. Едното изречение не е свързано с другото , не се чувства вътрешната връзка , не се усеща по - ясно разкриването, а това е написано само за начинаещи.

Както пише Баал Сулам, проблемът е във времето. Учениците, които дойдоха тогава, бяха все още на такова ниво, че беше просто невъзможно да бъде изразено повече. Затова статиите са написани в такъв тежък стил. Но безусловно, вътре в тях има всичко.

• Въпрос : Ако бхина Далет извършва Първото Съкращение и последващите го действия заради срам, тогава защо е нужен трепет?

Егоистичното желание за наслаждение не е възникнало веднага . Отначало Творецът е създал просто желание за наслаждение. То се нарича материал на творението и присъства в първото, второто, третото и четвъртото ниво на авиют, а също се намира и в неживата растителната и животинската природа.

Затова и в нашия свят, и във висшите светове, неживата, животинската и растителната природа, се намира под властта на светлината, на Твореца. В нея няма усещане за бхина Далет (четвъртият стадий на егоизма), в която се разкрива усещането за Стопанина, за Даващия и естествено, няма усещане за срам, т.е. за различие от Даващия, усещането за страх си остава предишното – страх да не се уподоби с Твореца.

Всички тези усещания, наречени човешки, се разкриват в четвъртото, най-грубо егоистично ниво. И затова никое друго творение, освен човека, не трябва да се поправя. Ние не оценяваме егоизма във всички останали творения като зло.

И в човека, на първото, второто и третото ниво (неживо, растително, животинско), също не оценяваме егоизма като нещо лошо. Той не е лош, не е никакъв – това е просто материал.

И само в четвъртото егоистично ниво възниква въпросът за това, което се усеща в него. А там се усеща онова, което ни отличава от Твореца. В какво се изразява то? Как наричаме усещанията за различие от Твореца?

Ако спрямо себе си усещаме Твореца като Даващ, а себе си като получаващи, то може да има две усещания.

Аз – получаващият и усещащ, че се отличавам от Него, от Неговите свойства на даващ. И в мен възниква срам. Срамът е следствие от усещането за различие между мен и Твореца, възникващо в четвъртия стадий.

А може да възникне и противоположното на срама желание, да се насладя, да подчиня себе си на Твореца, т.е. клипот – нечистите желания. Те също се отнасят към четвъртия стадий на развитие на желанието – използване на усещането за Твореца заради самонаслаждаване.

И това, и другото усещане съществуват в четвъртия стадий в поправено, неутрално или в непоправено състояния – но по отношение на Твореца. Ако говорим за усещане на Твореца, значи вече говорим за човека. Зъл, лош, грешник, праведник, не е важно какъв, но тези определения се появяват, когато човекът започва да усеща Твореца. От този момент и нататък ние вече говорим само по отношение на човека.

Сега в света има 7 милиарда души и сред тях има такива, които усещат точката в сърцето , стремеж именно към Твореца . Стремеж , който действително се е проявил в тях като най-важното нещо. Тези хора се намират на четвъртия стадий на своето егоистично развитие и макар в тях все още да няма поправени желания, те вече усещат стремежа към Твореца. Такива хора се наричат „човеци”, а всички останали се намират все още на животинското ниво. Затова често можем да чуем, че наричаме останалите хора животни. Но ние имаме предвид градацията на нивото на желанията: неживо, растително, животинско и човешко. Това не е поругаване и пренебрежение, а просто оценка на това егоистично желание, което присъства и действа в тях в дадения момент.

Веднага щом в човека се появи отношение към Твореца, желание за Него, веднага възниква въпросът: „Какво да правя с това желание? Как да го реализирам?” Човекът не може да се придвижва по естествен начин (без да знае методиката за реализиране на това желание), защото естественият път е пътят на егоизма. А реализацията на стремежа към Твореца е точката на Бина, частта от Твореца свише, зародишът на алтруистичното желание, което е невъзможно да бъде реализирано егоистично. Но изначално в нас има само егоистични мисли, желания, опит, природа и затова ние не знаем как да постъпим с пробуждащите се алтруистични желания. Вътре в нас няма никаква подготовка.

Какво ни остава да направим? Отговорът на този въпрос се намира в книгите на кабалистите, които са ги написали за тази цел и са ни дали съвети. В това се състои тяхната роля и задължение: те са ни дали методика за развиване на желанието за Твореца, за развиване точката на Бина.

Когато точката на Бина започне да работи заедно с точката Малхут, с точката на нашата природа , тогава възниква такова оценяване на състоянията на човека като страха. Баал Сулам пише какви видове страх съществуват: страх за себе си, за роднините, страх, за да избегнеш наказанията в този свят, страх, че няма да получиш награда или обратното, че ще бъдеш наказан в бъдещия свят (в ада или в рая) и т.н. Всички тези страхове се наричат животински. Те присъстват в човека, който се намира на животинско ниво. Той все още мисли за себе си, тревожи се за своята кожа. Затова и тези страхове, които са насочени към себе си се наричат „животински страхове”.

Следващият вид страхове са такива, които са насочени към Твореца, когато човек започва да се бои и изпитва трепет, че може да не постигне отдаване на Твореца. Този страх вече, се нарича човешки, страх на нивото „човек”, защото „човек” се нарича стремежа да бъдеш подобен на Твореца («адам домe лe Борe» Борe – Творeц, домe — подобeн, от тази дума се образува думата адам – човек). Страхът, от този последен четвърти вид е продуктивен. Човекът започва да действа, отделяйки го правилно от всички останали видове страх, от трепета.

„Ще мога ли да постигна отдаване за Твореца?” – този страх също има своята градация. Да постигна отдаване за Твореца – за какво, защо, как? Има хиляди решения. Има 125 стъпала на подем в усещането на страх и трепет, преди човекът да постигне абсолютната любов, когато върху този страх и трепет възниква чувството за безкрайно отдаване, когато този страх си остава вътре (всичко остава, нищо не изчезва), но се явява подложка, основа, върху която се крепи всичко останало.

Страхът, за който говори Рабаш е най-важното, което трябва да придобием. В състоянието, в което се намираме, нищо не може да го подгони нашето „животно” напред, освен страха. Това е най-силната мотивация. „Стимул” на гръцки е остра пръчка, с която бодат животното, за да върви напред. Такъв трябва да имаме и ние – под формата на страх, а за него вече се държи всичко останало.

Страхът е хубаво нещо, защото ще поискаме да се движим напред. А след това трябва да си изясним кой именно страх ни принуждава да се движим. За да изясним всички видове страх, мотиви, стимули за движение, за тази цел е нужна група, в която човекът да отработи всичко това. Ако той иска да се движи не просто от животинския страх, а от някакви други подбуди, то няма да намери в себе си възможности да обработи всички тези данни. За тази цел му е необходима група. Само в нея човекът може да намери правилните стимули, защото ще види до каква степен е егоист, който се отнася напълно пренебрежително към всички. И в него вече възникват страхове от друг тип – от това, колко далеч е наистина от свойството отдаване. Отработването на всички тези етапи е възможно само в група.

• Въпрос: Казано е, че Творецът е искал да удостои Исраел и затова преумножил за тях Тора и заповедите. Какво означава „преумножил”?

Творецът пожелал да пречисти Исраел, т.е. стремящите се към Твореца. Исраел – това е творението, в което освен Малхут, съществува още и точката на Бина. Бина се нарича стремящият се към Твореца (исра Ел – „право към Твореца”). Ако тази точка съществува в някого, той се нарича „Исраел” – насочен към Твореца.

Такъв човек, такова създание, в което съществуват Малхут и Бина заедно, трябва да го теглят напред и да го подтикват отзад. По какъв начин се прави това? Точката на Бина се намира вътре в егоизма, в плен на егоизма, в плен на Малхут. За да започне точката на Бина да властва над Малхут, на Малхут трябва да се прибави екран, т.е. да бъде изчистена от егоистичното намерение и то да бъде сменено с алтруистично, за да може Бина да властва над Малхут и да я управлява. Това се нарича изчистване на творенията, изчистване на Исраел, на Малхут. По какъв начин се прави това? С помощта на Тора и заповедите, които Творецът им е дал (на народа на Израел).

В теб възниква въпросът: „Защо в текста се употребява „преумножил Тора и заповедите”? Би трябвало да се каже: „дал им, връчил им”, както е казано на други места. А тук е употребена именно думата „преумножил”. Как е преумножил за тях Тора и заповедите – като че ли за другите също има Тора и заповеди? И Тора, и заповеди има за всички – за неживата, растителната и животинската природа. Тора и заповеди се наричат законите на природата и на цялото мироздание – всичко, което изучаваме на неживо, биологично, животинско, психологическо, обществено ниво.

Цялата природа действа по определени закони, които изхождат от законите за противостоене на светлината и желанието (ор и кли), създадени от Твореца. Оттук произхождат всички закони на природата (в това число и на природата на този свят) на всички нива. Заедно тези закони се наричат Тора, а всеки от тях се нарича заповед, желание на Твореца, действие на светлината.

Затова трябва да се каже, че онези, които още не са получили в себе си точката на Бина, изпълняват автоматично всички закони на Твореца. А за тези, които са получили точката на Твореца, на Бина, и започнат да я развиват, се откриват допълнителните Тора и заповеди.

Какво значи „допълнителни”? Това означава, че за тях се разкриват закони, които те могат да изпълняват или да не изпълняват, изхождайки от своите желания, от своите решения. В това за тях се разкрива допълнителна част от мирозданието. Искаш доброволно да бъдеш подобен на Твореца и да изпълняваш Неговите заповеди? Моля, заповядай, дава ти се такава възможност.

Има закони, за чието изпълнение не те питат. А има в мирозданието закони (те са 613), спрямо които ти се дава възможност доброволно да пристъпиш към тяхното изпълняване.

Именно в обема, в който изпълняваш тези закони, ти се и наричаш човек. Не се наричаш „човек” по отношение на всички останали изпълнявани от теб закони, където нищо не регламентираш, нищо не решаваш. Там ти се наричаш просто творение (на неживо, растително и животинско ниво).

И днес, вътре в мен, в моето тяло има и неживо, и растително, и животинско ниво, на които нямам никаква възможност да влияя. Има относително влияние с помощта на някои външни въздействия, но аз не мога да се намесвам във вътрешното действие на програмата. Не знам нищо за множеството сили, които ми влияят, за това как аз влияя на света. Кабалистите и не пишат за това. Те ни разказват само за 613-те закона, където можем да изразим своето желание – да ги изпълняваме или не.

Възможно е да има още милиони закони, за които те изобщо не ни говорят. Тези закони съществуват в мирозданието: законът за светлината по отношение на кли, което Той е създал или за Твореца по отношение на творението. Тези закони не ни касаят, в тях ние не можем да изразим своето отношение, своята свобода на избора. Трябва ясно да разберем това.

От друга страна, ти можеш да кажеш: „Нещо не разбирам. Доколкото ми е известно, кли, цялата Малхут се е разбила, смесила се е с Бина и сега поправя себе си на „заради Твореца”. Или има още някакви нива на Малхут, които не са преминали разбиването, не са се включили в този процес, не са подвластни, още не са осъзнати, не са разкрити за нас в този процес? Защо ТЕС не говори за тях?” Какво да ти кажа. Ще поживеем, ще видим. „Има много неща на света, приятелю Хорацио...”

• Въпрос: Какво означава: „Да се гордеем с това, че Творецът ни е дал възможност”?

Тази гордост не трябва да бъде за сметка на моя егоизъм и на някакви мои особени свойства, а за сметка на това, че Творецът ми е дал възможност да извърша определени действия за уподобяване на Него. Тоест гордостта трябва да бъде за сметка на Твореца. Трябва да се гордея с Него, с онази точка, която е поставил в мен, за да бъде тя за мен по-важна от всичко останало. Да се гордея означава да превъзнасям нещо спрямо всичко останало. Какво ще превъзнасям? Тази точка на Твореца, която Той ми е дал спрямо цялата останала природа. Ако правя така, аз действам правилно. Това ще ми даде сили и стимул да напредвам не чрез подтикващите ме отзад страдания, а със стремеж напред и чрез възвеличаване на тази точка.

Гордостта произхожда от Кетер, а страхът – от Малхут. И разбира се, по-добре е да се устремиш напред с положителната сила.