Възлюби ближния като себе си

[Ани]

Възлюби ближния като себе си

21.12.2004

Същността на първите статии, които Рабаш е написал за групата, се свежда до едно: до изясняване на необходимостта от нашето единствено поправяне – да излезем от своето его и да започнем да се отнасяме към другите с любов. Това е единственото, което е необходимо за кли, за да бъде поправено.

В това правило – „обикни ближния като самия себе си” – са включени всичките 612 поправяния (желанията, които човекът трябва да поправи). В трактата „Шабат”, в Талмуда, мъдреците казват, че с помощта на 612-те поправяния се удостояват с изпълняването на правилото „обикни ближния като самия себе си”, а след това се удостояват и с любов към Твореца.

Ние се намираме на най-ниското ниво, от което започваме да се издигаме в двойното, а след това в единичното скриване, преминаваме махсом и получаваме разкриване на Твореца . Отначало преминаваме етап на разкриване, наричан „награда и наказание” (той също се дели на няколко подстепени). Следващият вид разкриване се нарича „любов към ближния” и след това – „любов към Твореца”.

По този начин, ние преминаваме през 612 поправяния на егоизма. Сега се намираме в състояния на скриване , този период се нарича „ зман ахана” (време за подготовка).

Но от момента, в който сме усетили точката в сърцето и сме започнали да се занимаваме с Кабала, ние се движим нагоре, намирайки се в състояние на двойно или единично скриване. А когато преодолеем махсома, започваме да поправяме себе си, издигайки се по стъпалата на поправянето. Тези стъпала са 612, в съответствие с количеството желания. Поправяйки тези желания, ние се издигаме на 612-то стъпало. Вследствие на поправянето на всичките 612 желания, влизаме на стъпалото на 613-то желание – „любов към Твореца”.

Какво ще ни даде любовта към другарите? В петата статия беше казано, че тъй като в отделния човек любовта към ближния е много слаба, още не се е проявила, то трябва няколко човека да се обединят в група.

По какъв начин мога през цялото време да се издигам нагоре? Всеки мой подем нагоре от стъпало на стъпало е все по-голямо и по-голямо излизане от моя егоизъм и начало на преход в алтруизма. Какво означава „преход в алтруизма”?

Вътре в кли, наречено Адам (или обща душа) се намира моята точка, моето „ Аз ” . Ако искам да стана голямо общо кли , да постигна съвършенство и вечност, тогава трябва да присъединя към себе си всички останали души. Именно това се нарича да ги обикнеш – тоест да не обръщам внимание на хората, които са около мен (все едно аз не разбирам що за души са това), а да разбера, че в тях се намират души, онези келим, които са съединени с мен. Аз трябва правилно да ги присъединя към себе си, да ги използвам, в резултат на което Адам - това ще бъда аз.

По какъв начин мога да постигна това? Какво е необходимо да правя по отношение на другия, за да потисна егоизма и да се откажа от най-малкото свое удоволствие в полза на другия? Ако няколко човека, които имат желание да постигнат любовта към ближния разбират, че е необходимо да извършат това действие, че единственият начин да постигнат вечност, наслаждение и съвършенство е да излязат от ограниченията на нашия свят, то по какъв начин, аз мога не само да слушам, но и да започна да правя нещо?

Мога да седя и да слушам за това десетки години и нищо няма да се случи в мен. Това ще се случи в мен само ако вляза в група, където всеки ще потиска своя егоизъм (по взаимно съгласие между нас) спрямо другия. И ако показваме един на друг, че го правим, тогава ще получим сили от всички останали, ще стане увеличаване на всички отделни сили на всички членове на групата в една голяма сила. И тогава ще се появи възможност да бъде изпълнен закона „обикни ближния”.

Получава се един вид противоречие. Мъдреците са казали, че за изпълнението на този закон е необходимо да се изпълнят всички останали 612 указания, а ние виждаме, че за постигането на „любов към ближния” е нужна само любов към другарите по група.

Излиза, че аз напълно оставям движението по духовните стъпала в тези светове и се занимавам само с обединяването с моите другари вътре в групата? Ние култивираме любовта помежду си, всеки от нас показва това на другия и по този начин ние се впечатляваме един от друг и вървим по- нататък? Достатъчна ли е за мен тази работа или трябва да се занимавам със своето извисяване по духовната стълба спрямо Твореца?

Вътре в нас постоянно възниква някакво противоречие, двойственост: или да работя в групата по отношение на любовта към другарите, или да работя с книгата и с Твореца, устремявайки се към Него. Ние не виждаме по какъв начин тези два обекта, две полета на действие са съединени заедно.

В заобикалящия ни живот, ние виждаме, че при светските хора също съществува любов към другарите, те също се събират в различни компании. В какво се състои разликата между групата, изградена на принципа любов към ближния и светската компания?

Работата е в това, че когато хората се обединят в компания, те правят това, за да си подобрят материалното положение един на друг (или да си повдигнат взаимно настроението, или заради общи интереси, или с цел подобряване на здравето, ако например се занимават със спорт). Тоест всеки пресмята каква изгода – лична, егоистична ще извлече от това, че се намира в тази компания.

Такава група е основана на принципа на егоистичното напълване и ако човек не получи в нея онова, на което се е надявал, той ще съжалява, че е влязъл в тази група и ще я напусне.

Ако в такава група дойде човек и каже: „Трябва да се занимаваме с възвеличаване на Твореца, с уподобяване на Твореца, а Неговото подобие е любовта към ближния”, то всички, естествено, ще му се присмеят.

Затова трябва да бъде намерена особена група, в която хората вече изначално разбират, че движението към духовното е движение само към алтруизма посредством отдалечаване от егоизма.

Ако всеки от членовете на групата потисне своя егоизъм по отношение на другарите, то по този начин при тях ще възникне единен организъм и малките кълнове на любов към ближния, които ги има във всеки, ще се обединят и ще създадат нова голяма сила, при това тази голяма сила ще я има във всеки от членовете на групата.

Ето в това се състои разликата между обединяването на хората в егоистичното кли и обединяването за постигане на алтруистично кли.

Ако сме се обединили, за да създадем общо предприятие и всеки да напълни себе си, то ние заедно може би и ще заработваме повече от всеки поотделно, но като резултат ще си поделим продукта на нашия труд.

Това ще изглежда така: „аз” плюс „ти” е общото предприятие, от което сме получили печалба. Не би било възможно да получим тази печалба поотделно – затова и сме се обединили. Но ние делим печалбата помежду си според вложеното. Да допуснем, че аз съм вложил 1/3 част, ти си вложил 2/3 части, съответно, аз ще взема 1/3 част от печалбата, а ти ще вземеш 2/3. това се отнася за материалния свят.

Духовното не се дели на части. Ако има „аз” плюс „ти” и ние като сума сме получили едно духовно кли, тогава излиза, че и аз и ти – всеки има това кли, има го цели 100%.

Защо? Как така всеки може да има 100%? Върху какво се основава това?

Основава се върху това, че при нас сборът се е получил не в резултат на нашия труд, както е в материалното, а общо сме получили разкриване на Твореца в нашето кли. А когато се разкрива Творецът – разкрива се светлината и от нея ти можеш да запалиш хиляди свещи, при това тя не намалява. Тоест стига и за мен и за теб, и ако има още милиони, то ще стигне и за тях, и за още много милиони. За всички ще стигне духовната печалба, но всеки, естествено, ще получи толкова, колкото влага.

Ако съм вложил в това дело 1/3 част, а другарят е вложил 2/3, тогава не трябва да делим: аз съм подготвил своето кли така, че ще мога да получа само 1/3 част (това става автоматично). Не защото другарят ме краде, той не ме ограбва. При нас се е появил общ източник, от който аз мога да получа само съгласно своята подготовка от 1/3 част (колко съм вложил от себе си). А ако моят другар е вложил от себе си 2/3 части, значи ще получи 2/3, а ако е вложил 100% - ще получи 100%, а аз, влагайки от себе си 10%, ще получа само 10%.

Може да попитате: „Как така, ако ти си вложил от себе си 10%, вие сте постигнали любовта един към друг?” В любовта един към друг, естествено, също има градация. Човек не може изведнъж да вложи 100%, но дори ако влага по-малко, той ще започне да чувства резултатите от своя труд.

Главното е, че искам да покажа, че източникът е общ и не намалява, ако един или втори взема от него.

В нашия свят това не може да бъде направено, защото нашият свят се намира под махсома. В него действа друг принцип, в него Творецът не се проявява като награда, като източник на желаното наслаждение, и затова всеки получава от общата каса своята част, и според това общата каса намалява. А в духовното, ако сме постигнали определен състояние, тогава всеки може да взема съгласно подготвеното от него кли.

По какъв начин човекът подготвя своето кли, за да участва след това в получаването на напълване от постигнатото?

„Аз” плюс „ти” стават сбор само тогава, когато аз направя от себе си нула спрямо другаря. Колкото повече мога да се приближа към нулата, а другаря издигна на по-висока степен, толкова по-лесно моето его ще се превърне спрямо другаря в анти его и ще стане величина на моето кли. Излиза, че моето отношение към другаря е и характеристиката на моето духовно кли. Казано по друг начин, колкото повече издигна другаря в своите очи, толкова по-голямо кли ще се разкрие в мен. И с това кли аз ще постигна и ще получа. Защото духовното кли е кли на отдаването, това е разликата между мен и теб.

Затова „да обикнеш ближния като самия себе си” (тоест да поставиш желанието на другаря като най-главно и основно срещу своите желания, не вземайки ги под внимание) – това е условие за създаването на духовно кли в човека.

В края на статията Рабаш казва, че в това действие се заключава цялата наша работа. Тоест цялата Тора, всички заповеди се свеждат само до едно действие – „Обикни ближния като самия себе си”. Това означава любов, потискане на себе си за сметка на извисяването на любимия. Разликата между това, как си издигнал желанието на любимия, за да стане то твое и го обслужваш, а твоето желание при това става нула, несъществуващо – именно разликата между вашите желания се нарича любов или духовно кли.

Какво трябва да бъде това духовно кли? От нулево на нашето ниво и до подема на всичките 613 стъпала.

На 612-те стъпала човек работи, привличайки всички останали келим от Адам, от останалите души. „Аз” (точката в Адам) присъединявам към себе си всички останали души с помощта на действието любов, и тогава ставам Адам. Това са 612-те мои действия. А 613-тото действие става спрямо Твореца, когато аз напълвам общото кли, което се появява в мен (Адам) по отношение на Твореца, т.е. Творецът влиза в мен и напълва цялото това кли. Такова състояние се нарича свят на Безкрайността, сливане с Твореца или Гмар Тикун – Пълно Поправяне не само на 612-те желания, но и на 613-тото желание по отношение на Твореца.

• Въпрос: Любовта се проявява между равните. Как трябва да върша своята работа по отношение на другия, ако ми казват: „Ти трябва да направиш от себе си нула спрямо другаря”?

В тази статия е казано, че ако човек си представя себе си като нула, а своя другар като единица, тогава той извисява другаря милиони, милиарди пъти и с това се измерва величината на кли, което човекът създава – величината на поправянето, което извършва в себе си.

Как може да съществува любов към другаря, когото извисяваш по- високо от себе си, ако любовта може да бъде само между равни? Извисяването над себе си се случва спрямо желанието (своето и на другаря) – когато аз предпочитам неговото желание пред моето собствено. Това е необходимо, за да започна да го обичам, тоест - за да започна да възприемам неговото желание, неговата душа като своя.

Освен това, нали е казано, че ние трябва да извисяваме своя другар, че аз трябва да направя от него най-големия човек в света. Как тогава той може да остане мой другар, как мога да постигна с него взаимна любов и единение в групата?

Всички тези отношения помежду ни се построяват спрямо нашите свойства, спрямо различните определения. Те се изразяват именно в това, че ние, всеки от нас, се извисяваме един друг, когато всеки издига другия на висотата на Твореца (без преувеличение, на висотата на Твореца!). Само тогава постигаме равенство помежду си. Защо?

Защото на нивото на нашия свят не се постига равенство. На това ниво аз оценявам нулата спрямо себе си. Ако се намирам на нивото на нашия свят, то за мен всички са нули, а себе си чувствам на нивото на Твореца. Човекът се чувства по този начин, защото в него се намира вечната частица на Твореца и тази индивидуалност в него и личното му его се проявява в такъв вид.

Когато започна да работя, въпреки моето състояние и направя от себе си нула, а от всички направя единица – както Творецът е един, то по такъв начин аз изравнявам в своя егоизъм оценката за себе си и останалите. Само ми се струва, че унижавам себе си спрямо другите. Всъщност не се унижавам, а чрез това се съединявам се сливам с всички останали души, които се намират в Адам. Просто сливането с тях е възможно само когато потискам себе си и тогава мога да ги присъединя. Но при това аз не нивелирам, не изтривам себе си, а само поставям тях и себе си на едно ниво и ги присъединявам към себе си. Тоест подема на другаря до нивото на огромен праведник, на равен на Твореца – това е единствено поставяне на другаря в моите очи на едно ниво с мен. Така сме устроени.

Затова такава работа не противоречи на другарството, когато всички са равни – напротив, ако аз безгранично и безкрайно обичам своите другари, това означава, че те са ми равни. Ние просто не го чувстваме, защото така, както човек е готов да направи всичко заради себе си, защото обича себе си, така е готов да го направи и за своите другари, защото сега ги обича, присъединил е техните желания към своите, сякаш са негови лични желания.

• Въпрос: Как трябва да проверя своите другари, преди да отменя себе си пред тях?

Няма какво да ги проверявам – те не стават за нищо, безделници са, лентяи, грешници в никой случай не са по-добри от мен. Защо ми е да ги проверявам?! И така е ясно кои са те. Ако започна да ги проверявам ще стане по-лошо, няма да извлека абсолютно нищо от това.

Няма за какво да ги проверявам. Трябва да работя над себе си, да извисявам другарите в своите очи. А какво да извисявам в тях? Само едно – стремежа към Твореца. Всичко останало в тях няма значение. Моите другари могат да бъдат всякакви, но аз трябва да извисявам точката на Твореца в тях – заради нея искам да се слея с тях, необходим ми е само техния стремеж към Твореца.

• Въпрос: Как да работя с чуждите желания?

Изобщо не трябва да работиш с чуждите желания, а със своите. Когато анулираш своето желание пред тях, ти автоматично започваш да усещаш в себе си все по-голямо и по-голяма желание, което идва от Адам, от всички останали души.

Ти не присъединяваш към себе си егоистичните желания на своите другари (този обича футбол, онзи да гуляе или да седи в кръчмата и т.н.). Не ти трябват техните егоистични желания. Ти се стремиш да се слееш с тях в стремежа им към Твореца. В резултат получаваш тяхното вътрешно кли, душата – нея присъединяваш. Внезапно започват да те разширяват, започваш да усещаш своето кли много по-голямо. Изведнъж ги абсорбираш в себе си и твоят стремеж към Твореца, твоето усещане, разбиране за света става по-голямо.

Не присъединяваш към себе си лошите желания на своите другари. Стремежът ти към Твореца работи в теб по такъв начин, че твоето кли става огромно, то става като Адам – издига се на по-високо ниво. Ако присъединиш към себе си техните сегашни желания, представи си къде ще паднеш? Ти самият едва се държиш, а ако присъединиш към себе си всички останали, какво ще стане с теб? Ти не присъединяваш към себе земните желания на другарите - присъединяваш към себе си техните души, намиращи се на нивото Адам.

• Въпрос: За сметка на какво присъединявам към себе си другите души?

За сметка на това, че се стремиш да бъдеш по-ниско от своите другари. Техният стремеж, желанието им за духовното се оценява от теб като най- висше, затова в твоите очи другарите са по-големи от теб.

• Въпрос: Как работи всичко това? Действа ли по време на урока Ор Макиф или трябва да извърша някакви физически действия по отношение на другарите?

Как трябва да правим това в живота?

В крайна сметка, в нашето всекидневие не можем особено да го проявим. Идваме, учим, извършваме някакви съвместни действия, в които ти не можеш да изразиш себе си по някакъв начин. Няма да започнеш да крещиш:

„Момчета, обичам ви, затова мия съдовете, мия пода или правя нещо друго в Центъра”. Не. Цялата тази работа се извършва вътре в нас.

Разбира се, трябва да проявяваш любовта си към другарите чрез всевъзможни методи: основно като външна загриженост. Но в общи линии, имаме много малко възможности да го правим.

Ако сме готови за това, ще ни дадат възможност: например, да живеем и работим заедно, в по-тясна комуна, за да проявим себе си по отношение на другите. Ако в нас се появят такива сили, ако това в качеството си на пример стане необходимо за останалия свят, тоест движи се в съответствие с развитието на останалия свят, тогава очевидно при нас ще се появят и физически възможности за проявяване на нашите вътрешни подбуди.

• Въпрос: Какво аз анулирам в себе си?

Аз анулирам в себе си личната, собствената, частната заинтересованост. Както майката, която изцяло е насочена към това на детето да му е добре, но го прави от гледна точка на егоизма. И ние засега го правим от гледна точка на егоизма. Но чрез това аз заработвам за себе си кли, присъединявам съм себе си останалите души.

Самият аз не се явявам кли, а само точка, която може да присъедини към себе си всички останали. Да ги присъединя мога само с любов. Любов се нарича да абсорбирам в себе си всички останали желания, когато съм готов да взема в мен твоите желания, твоите потребности, твоят стремеж към Твореца, за да ги напълня.