Великото начало

[Ани]

  ВЕЛИКОТО НАЧАЛО

Многообразието е украса на живота, но всичкото това многообразие, което е създадено в света на привидностите, води към Едното. Всичките малки рекички, които ние срещаме по планинския склон, са разклонения на първия поток, който идва от извора на планината.

Това е едничката истина. Едно Начало съществува в света. И не само за нашия свят, който ние осъзнаваме с доста оскъдните си възможности, но и за света, гдето е включена цялата вселена. Всичкият живот във Всичкото идва от Началото на абсолютната чистота и величие, което наричаме Първата причина - нашия Творец.

Каквото и да става с този огромен свят, се знае от това Начало, защото от Него изхожда. И онова, което наричаме зло - отрицателните прояви на всички същества, са известни на Твореца. Те стават мимо повелята Му поради това, че Той е дал свободна воля на всеки да постъпва по свой разум и желание.

И когато светът се залива в страдания, Той знае това и мълчи не защото е равнодушен, но защото чрез страданието учи своите деца. Той не е отнел любовта си от тях, но ги е оставил да се учат от последствията на нарутения закон, който е закон на Любовта.

Светът гъмжи от противоречия и горки вопли. Тези, у които не е пробудена мъдростта, отправят недоволството и дори хулят небесата, които позволяват съществуването на неправдата. Правят това, защото не познават великото им дълготърпение и защото никой не е в състояние да отнеме свободата на човека да върши дела, за да получи урок от разбраната или незачетена любов.

Любов! Какво велико слово - извор на живот, начало и край на всичко. Заради Любовта светят слънцата във всемира, заради нея свети и нашето Слънце. Любовта прави да израсте посятото семе, Любовта събужда първите листа на дърветата, Тя багри листенцата на цвета и събужда живот в зрънцето, що създава плод. Любовта научи лястовиците да свиват своите гнезда и гласът на славейчето да звъни в пролетните вечери. Любовта ни научи да мислим, Любовта ни показа силата на търпението, с което ще изчакаме хармонията на света да посети бойните кървави полета - ада, роден от нашето невежество, от смъртната ненавист и безразсъдна корист.

Многообразието е и украса, и заблуда за човека. Поради това.пъстро множество ние забравяме, че сме един човек, пръснат в безчислени монади, че един е нашият Баща и един е законът - и там, където царуват арктиците, и в нашите градини и полета, и в жарката пустиня.

Един е Изворът, реките са много, от едната река можем да направим безчислено много капки, а всички капки в едно образуват огромния океан на Великото едно.

Нека отворим сърцата и умовете си, да обединим своята воля с добротворната воля на Щедрия и почнем да даваме.

Принципът на даването е по-велик от принципа на вземането. Даването е Божествен закон, а вземането е закон на себичността и безлюбието. Давайте с любов и вземайте само това, което ви е поднесено с любов.

Има един магичен кръговрат на даването и вземането, непознат за хората, и е трудно за човек да разбере колко е богат, когато дава, и колко е беден, когато само взема. Ние не знаем защо трябва да даваме, нито пък проумяваме откъде иде това, което ни дават.

Чии очи могат да видят, че ние даваме и вземаме това, което принадлежи на Него - на Великия творец. Когато трябва да дадем, нека бъдем уверени, че Той го дава. И когато ни дават, нека знаем, че ръката, която ни дава, върши волята на Вечно щедрия.

Трудно е, но не е невъзможно да проникнем във Великото начало. Затова Благият е дълготърпелив да изчака, след като ние сме проумели малкото и знайното, да проникнем в Голямото и Незнайното.