Границите на реалното

[Ани]

ГРАНИЦИТЕ НА РЕАЛНОТО

Какво наричаме реалност? Трудно е да се отговори на този въпрос, защото границите на реалността за различните същества са различни. Ако кажем, че реално е онова, за което получаваме сведения чрез възприятията си, ще направим грешка, която вече е непростима и за децата от началното училище.

Дори геометрическите определения, а и много други от физиката наричаме реални, макар че са по начало абстрактни. Такива са: точката, правата, силата, масата и още много. Колко повече пък други, за които нямаме нито формули, нито съответни знаци, а ги наричаме също реални. Такива са мисъл, чувство, воля, дух и т.н.

Бог в човека, който осмисля живота му, е най-голямата реалност, макар че никой не е видял Бога, а дори има такива, които Го отричат. Въпреки това те живеят и се ползуват от Неговите блага. То е все едно детето, бащата на което е някъде в чужбина и праща дрехи, обувки и средства за живеене, да каже, че няма баща, защото не го вижда. Такова е и нашето положение, защото не виждаме духовния свят, от който идват всички разпоредби за физическия. Нещо повече — съществува и Божествен свят, в който се съдържа и духовният, и физическият свят.

Божественият свят е център на всичко. Той дава идеите, методите и смисъла на това, което ще стане. Духовният свят е този, от който се черпят силите, а физическият свят е осъществената в материална форма Божествена идея.

Разликата между човеците следователно се определя от диапазона на това, което всеки счита за реалност.