Пътят един, пътеките много

[Ани]

ПЪТЯТ ЕДИН, ПЪТЕКИТЕ МНОГО

Когато човек реши да влезе в новия живот, с други думи, да бъде в хармония с Божествения порядък, не е необходимо да влезе в стълкновение с личните си вярвания. Нека те бъдат основа, върху която ще съгради новите разбирания за Бога. Това е крайно необходимо, защото по този начин се запазва разнообразието на живота. Няма по-отегчаващо нещо от превръщането в клише или стандарт вярването в отвъдния и невидим свят. Така с това омръзващо еднообразие се убива и самата вяра, а свещените чувства в душите на отделните люде се превръщат в суеверен ритуал.

Настоящите редове са за тези, които наричат себе си ученици. Те са освободили съзнанието си от веригите на принудата и гледат на света и на живота със свободен и ведър поглед. Ученикът е достатъчно развит и прогледнал във всичко около себе си, за да реши сам задачата за връзката както с този, така и с другия, невидимия свят. Това той извършва сега, в този живот, а понякога и в същия час.

Не може да се нарече ученик такъв, който не се стреми да придобие завидна интелигентност, благородство и великодушие.

Еднаквото у хората е вярата им в съществуването на Великия творец - необхватен и вечен, - но разликата е в степента на тяхната интелигентност, благородство и доброта. Еднаквото е, че има само един път към небето, а различното и хубавото е, че за всеки има отделни пътеки.

И тъй ние всички сме деца на Вечния, но както децата в една фамилия не си приличат, така и децата в градината на небесния Баща са различни.

Какъв ще бъде светът, ако той е населен само с еднакви люде? Това би бил един скучен свят, в който приликата между отделните човеци ще бъде най-скучната гледка.

До Единния велик извор водят безброй реки, рекички и малки поточета.