Съзерцателната тишина

[Ани]

СЪЗЕРЦАТЕЛНАТА ТИШИНА

Когато те посети Великата любов, добре е да си в хубаво разположение, тих и спокоен. Тогава в тази вътрешна съзерцателна тишина тя ще посее нивата на твоята душа с благодатни семена и ти ще дочакаш пребогата жътва.

Когато сеячът хвърля семето на нивата, ако има буря, семенцата падат по-безразборно и на сеяча е трудно да регулира своята работа.

Затова всеки трябва да посреща всичко в живота с мъдрото спокойствие на човек, който знае, че на житейската арена се случват много непредвидени неща, и да не губи своя мир.

Щом се живее така, че да не се загуби вяра в доброто и се слуша гласа на любовта, тогава ние сме вън от всяка опасност. И когато ни наближи такъв, който не ни обича, по-лесно ще се справим с него, ако го посрещнем с любов.

Едно от великите качества на любовта е всеопрощението и жертвата. Който люби, той прощава и е готов на жертва. Няма човек на тази земя, та макар и да е престъпник и злодей, който да не усети силата на всеопрощението и жертвата. Те са така могъщи и побеждаващи, че злото никога не може да ги победи.

Дори ако искаме да накажем някого, да го накажем с добро. Въздействието на доброто върху този, който е намислил зло, е огромно. Той може в момента поради вроденото у човека чувство на достойнство да не признае това, но любовта ще извърши чудодейното си дело.

Ако не в момента, то по-късно той ще тръгне по нов път в живота си.

Колко велики и доказани са тия истини, но колко трудно ги приемат хората, защото малкият „аз“ на личността със своите действия и навици пречи да заеме мястото му големият „аз“ на духа.