Ани Публикувано 30 Септември, 2019 Сподели Публикувано 30 Септември, 2019 СТРАДАНИЯТА Те създават потребната чувствителност, необходима за истинското разбиране на любовта. На пръв поглед страданията и любовта са две противоположни величини, но това е само плод на нашето духовно невежество. Любовта, употребена тук като понятие, е нещо съвършено друго от това, което ние разбираме в катадневието си. Но за Великата безначална причина, на която е дадено различно име поради различните езици на земята, тя е нещо съвършено друго. Нека да Го наричаме Абсолютния, Който няма форма, защото неговата форма е безграничната вселена. Именно Той, Който е Любов, е допуснал страданията не като наказание или мъст, а като пробуждаща сила, която ни предпазва от прекаленото отдалечаване от любовта. Страданията имат отношение към корените на Вечното дърво на живота. Те са, които изсмукват от плодоносната почва енергията и соковете на растението, на непоклатимостта, на могъщата устойчивост на дървото, без тях не могат да се развиват стъблото, клоните, листата, плодовете и цялата прекрасна корона на дървото. „О, защо са тези страдания!“ - провикват се с горестна мъка хората на нашия свят. Небето мълчи, изчезва и утешителният глас, който понякога прозвучава в минутите на тежка и мъчителна размисъл. Но Абсолютният все още не отнема страданията им, защото Той не иска да осъди душата, в която живее искрица от Неговата същност, на дребнав, безсмислен живот. В страданията човешката монада разрешава трудните въпроси и задачи. Какво друго освен страданията дава на чувствата потребната закалка? Без тях човекът става суров и груб. Страданията ще му придават нежност, мекота и онази най-съществена компонента на любовта, която се нарича милосърдие. Страданията са методи за растенето така, както вятърът, който люлее стъблата на младата фиданка, я прави устойчива и яка. Чак когато тази фиданка се превърне в могъщ, внушаващ уважение и сила дъб, който не се смущава от ветреца и от бурите, тогава той разбира защо са били потребни страданията на неговото растение. Никога човек не ще се научи да люби, ако не е преминал през мъчителната подготовка на страданията. И ако някога срещнем човек, който има любов, готова за преданост и за всяка жертва, трябва да знаем, че той е разрешил въпроса и тайната на страданието. Има в човешката душа един непознат още алхимизъм, който превръща страданията в любов. До него са се домогвали само тези, които са понасяли чудотворната деятелност на страданието. Великият, Безначалният и Абсолютният, Който е създал всичко и го ръководи безпогрешно в пътя на развитието, знае за пътя на душите повече от всеки друг. Той знае, че душите са минали като ангелите в един свят, където има вечна светлина и хармония. Когато тези души слязат на физическия свят, те бързо усещат и познават ограничението на този корав триизмерен свят и почват да страдат. Страданието идва не само поради подсъзнателно доловената тъга за „загубения свят“, но и поради ред причини в материалните закони, които лежат като неразрешени въпроси на личната и родова карма. Страданията са валутата, с която се изплащат дълговете и подписаните полици на греха. Чрез тях се изправя нарушеното равновесие на Великата правда и се пробужда в душата свещеното копнение на любовта. Чрез страданията познаваме чистотата, която някога загубихме в мрачните криволичения по свещената пътека. Освобождаването от страданията не идва чрез натрупването на омраза към тях, но чрез любов към нещо, към което се стремиш и копнееш. При всички случаи в живота човек да не допуска съмнение в Божествения промисъл. Той трябва да знае и да е безсъмнено уверен, че пътят, в който е влязъл, е прав. Колкото и труден да е този път, той ще го отведе до Абсолютния. Както чрез изкушението небето изпитва убеждението ни, така и чрез страданието изпитва силата на любовта, която имаме. Понякога човекът, който е решил да стане ученик на великата наука, бива поставян на силни преживявания. С това се калява неговата издръжливост и устойчивост на съзнанието му. Животът на земята не може да мине без интензивни преживявания. Живот без такива преживявания е живот на спящи души. Щом човек преживее с достойнство това, което се случва в неговия живот, той ще види и познае небесната любов, която обединява всички. Съзнанието на тръгналия по този свещен път трябва да е всякога будно. Той трябва да внимава, защото в битието има не малко изостанали души, които устройват всевъзможни уловки, за да го примамят, и ако е възможно, да го отклонят от пътя му. формата и опаковката на някои явления, привидно съществени, но в същност незначими, понякога смущават. Не трябва да се смущаваме от тези незначителни неща, а винаги да търсим поставената ни вечна идея. На нея само трябва да се дава цена. Който живее в светлина, той трябва да разбере, че сенките са нереални. Нека да стане правило това, че трябва съзнателно да се отбягват както мислите, така и чувствата, които внасят тъмнина в човешкото съзнание. Три са главните принципи: Истината, която изключва всяко удоволствие; Мъдростта, която изключва всяка лекота; и Любовта, която изключва всяко насилие. Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Recommended Posts
Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате
За да коментирате, трябва да имате регистрация
Създайте акаунт
Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!
Регистрация на нов акаунтВход
Имате акаунт? Впишете се оттук.
Вписване